Отец Паралингов: В храма “Св. Димитър Солунски“ ще бъде изложена плащеницата на пловдивския митрополит Паисий
Впечатляваща галерия на богослужебна утвар и одежди " Из църковното минало на Пловдивската света митрополия " ще бъде открита на 17 юни, понеделник, от 18 часа в храма " Св. Димитрий Солунски " в Стария град. Тя ще даде началото на тримесечния мултижанров фестивал " Лято в Стария град ", проведен от Агенция „ Антракт ”.
Прочетете още
Експозицията с скъпите артефакти ще остане отворена в продължение на месец и е с вход свободен. Посетителите ще могат да видят експонати, които в никакъв случай не са показвани. Сред тях са Напрестолен Кръст с подложка с гравиран надпис " †Пловдивски митрополит Максим ", принадлежал на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (1906-1938 г.), Архиерейска корона (митра) от края на XVIII до началото на XIX в., Потир (чаша) с гравирана датировка от 1659 година и ктиторски надпис на донорите му. Датировката съответствува със служението на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Гавриил (1636-1673 г.). Друг забавен експонат е Архиерейски скиптър с гравирана датировка 1784 година, принадлежал на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Кирил, който е управлявал епархията в интервала 1780-1808 година
Публиката ще има опцията освен да види впечатляващите артефакти, само че и да научи каква е функционалността и символиката им в богослужението.
Изложбата " Из църковното минало на Пловдивската света митрополия " се осъществя с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който в понеделник ще отслужи церемониален молебен в храма " Св. димитър Солунски " в Стария град.
Броени дни преди откриването, TrafficNews беседва с отец Емил Паралингов от църквата " Света Параскева " - завеждащ иконохранилището и музейната колекция на Пловдивската митрополия.
- Отец Паралингов, за първи път пловдивската митрополия ще покаже доста скъпи артефакти от своя трезор. Защо в този момент?
- Всъщност въпроса ви е прецизен, само че има и дребен колорит. Не за първи път демонстрираме наши артефакти отвън нашето вместилище. При предпочитание на институциите сътрудничим и предоставяме икони, църковна утвар и ръкописи. Правили сме го за обособени изложения и в Етнографския и в Археологическия музей и отвън България. Но като споделям, че въпросът е прецизен, имам поради това, че тези неща, които ще бъдат експонирани в храма „ Свети Димитър Солунски ” в действителност се демонстрират за първи път. А за какво в този момент – тъй като в този момент получихме покана от уредниците на фестивала „ Лято в Стария град ”. Смятаме, че самодейността е доста потребна, още повече, че се организира в интервал, в който в Стария град има и доста туристи.
- Да открехнем малко вратата към идната галерия? Кои са най- забавните артефакти?
- За мен всеки от експонатите е извънреден. Ще покажем 11 неща, в това число икони, църковна утвар, богослужебни дрехи на пловдивски митрополити, служили преди епохи тук. Сам по себе си всеки експонат е скъп надалеч освен като материална стойност, а като част от историята на нашата черква и нашия град. Те имат непреходна стойност. За мен доста значими са иконите, които ще бъдат показани в притвора на храма. Те са изключителни като иконопис, която към този момент не се среща в другите храмове на град Пловдив. Не се среща и в епархийските манастири. Една от тях е на великомъченик Георги Победоносец – Кападокиец. Иконата идва от родното място на светеца – Кападокия и е доста остаряла. Другата е на Света Богородица Вратарница. За мен двете икони са водещите в нашата експозиция. Те са датирани от 16 и 17 век, само че може и да са по-стари.
- Знае ли се от кого са рисувани?
- По традиция в иконописта създателят е господ. Затова и иконописецът е божията десница. Затова в случай че се вгледате в някои икони, да вземем за пример на Захари Зограф, надписът е бил посредством ръката на еди кой си, т.е. господ рисува посредством ръката на Захари Зограф. Иконите несъмнено са рисувани от монаси.
Иконописните школи по това време са били в манастирите. И то освен в огромните манастрири. Към тях е имало и по-малки манастири – метоси, където монаси също са рисували. Там са се развивали и книжовни школи. Храмът „ Свети Димитър Солунски ”, където ще бъде показана изложбата е с доста остаряла история. Той не е първият храм на това място. Преди него е имало по-стара черква и манастир. Тази галерия също демонстрира един непрекъсваем църковен живот в нашата епархия и нашия град.
- Освен иконите, в експозицията има и движимости на известни пловдивски духовници. Разкажете освен това за тях?
- Да, ще покажем и църковна утвар, обвързвана с значими персони в духовния живот на града. Посетителиге ще видят архиерейски одежди, скиптър и корона. По гледище на митрополит Николай, ще покажем и плащеница от времето на митрополит Паисий / не Паисий Хилендарски/. Той идва от Централна Гърция в края на 18- ти, началото на 19 век. Не знаем дали я е донесъл със себе си или е поръчана за него тук, само че тя е доста скъпа. Изработена е в Константинопол и като нея има единствено още 2.
- Негово високопреосвещенство очевидно също има интерес към изложбата...
- Както знаете, тя се организира с неговото благословение, а той е подбрал огромна част от нещата, които ще бъдат показани. С организацията се занимава специфичен екип, който самият митрополит назначи за тази самодейност. Първоначално екипът се ръководеше от Знеполския свещеник Арсений, който бе викарий на митрополита, само че след избирането му за Сливенски митрополит, задачата бе предоставена на архимандрит Максим, който е епархийски нравствен надзирател. Негово високопреосвещенство ще води и тържествения молебен, с който ще бъде открита изложбата на 17 юни в понеделник.
- Храмът не е обичайното място за галерия, само че може би е добър метод младежите, а и освен те да научат повече за историята на пловдивската епархия.
- Лично аз доста се зарадвах на тази самодейност и на тази покана, която беше отправена към нас. В Стария град има много събития, само че църквите, които са там участва рядко в тях. А в това време туристите, които го посещават – и чужбенците, и българите демонстрират голям интерес към нашите духовни средища. За тях те са извънредно прекарване. Тук виждам прелестни мостри на иконописните ни школи. Това е впечатлява хората. Тоест това е скъпото в тази самодейност, че в хода на всичко останало, ще се обърне внимание на църквите. А влизайки в една черква, като се изключи че може да се обърне към Бога, човек се образова. Още повече, че в средата на 20-ти век храмът „ Свети Димитър Солунски ” е бил трансфорат в хранилище на митрополията. А и депото не е най- положителното място за скъпите експонати. Хората би трябвало да имат опция да ги виждат. Най – добре е депото да ги съхранява и да ги поддържа, само че естествената им среда е в храма.
- Ако приемем, че тази галерия е мост, той накъде води?
- Ами води към духовното, води към вярата, към вярата. В този смисъл, мястото е подбрано доста уместно от митрополит Николай да бъде точно църквата. Това, което хората ще видят е приемствеността, защото в църквата животът в никакъв случай не прекъсва. И няма да прекъсва второто пришествие, както се споделя, нали? Радваме се, че бяхме потърсени, тъй като има какво да покажем и разкажем. Не се натрапваме, само че постоянно сме отворени, когато някой пристигна с положителни планове.
- Трябва ли консервативна институция като църквата да търси нови изразни средства, с цел да доближава до повече хора?
- Всъщност да. Няма по какъв начин да не използваме новите технологии – интернет, обществените мрежи, you tube и други Телевизията в последна сметка е едно от най огромните средства за разпространяване на словото божие. Нашата митрополия от няколко години има православна телевизия. Това е едно от огромните каузи на нашия митрополит. Много храмове имат лични фейсбук страници, канали и други В моя храм „ Света Параскева ” имаме и страница във фейсбук, има и уебсайт. Словото божие няма давност, старото постоянно е ново, постоянно е настоящо.
Прочетете още
Експозицията с скъпите артефакти ще остане отворена в продължение на месец и е с вход свободен. Посетителите ще могат да видят експонати, които в никакъв случай не са показвани. Сред тях са Напрестолен Кръст с подложка с гравиран надпис " †Пловдивски митрополит Максим ", принадлежал на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (1906-1938 г.), Архиерейска корона (митра) от края на XVIII до началото на XIX в., Потир (чаша) с гравирана датировка от 1659 година и ктиторски надпис на донорите му. Датировката съответствува със служението на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Гавриил (1636-1673 г.). Друг забавен експонат е Архиерейски скиптър с гравирана датировка 1784 година, принадлежал на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Кирил, който е управлявал епархията в интервала 1780-1808 година
Публиката ще има опцията освен да види впечатляващите артефакти, само че и да научи каква е функционалността и символиката им в богослужението.
Изложбата " Из църковното минало на Пловдивската света митрополия " се осъществя с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който в понеделник ще отслужи церемониален молебен в храма " Св. димитър Солунски " в Стария град.
Броени дни преди откриването, TrafficNews беседва с отец Емил Паралингов от църквата " Света Параскева " - завеждащ иконохранилището и музейната колекция на Пловдивската митрополия.
- Отец Паралингов, за първи път пловдивската митрополия ще покаже доста скъпи артефакти от своя трезор. Защо в този момент?
- Всъщност въпроса ви е прецизен, само че има и дребен колорит. Не за първи път демонстрираме наши артефакти отвън нашето вместилище. При предпочитание на институциите сътрудничим и предоставяме икони, църковна утвар и ръкописи. Правили сме го за обособени изложения и в Етнографския и в Археологическия музей и отвън България. Но като споделям, че въпросът е прецизен, имам поради това, че тези неща, които ще бъдат експонирани в храма „ Свети Димитър Солунски ” в действителност се демонстрират за първи път. А за какво в този момент – тъй като в този момент получихме покана от уредниците на фестивала „ Лято в Стария град ”. Смятаме, че самодейността е доста потребна, още повече, че се организира в интервал, в който в Стария град има и доста туристи.
- Да открехнем малко вратата към идната галерия? Кои са най- забавните артефакти?
- За мен всеки от експонатите е извънреден. Ще покажем 11 неща, в това число икони, църковна утвар, богослужебни дрехи на пловдивски митрополити, служили преди епохи тук. Сам по себе си всеки експонат е скъп надалеч освен като материална стойност, а като част от историята на нашата черква и нашия град. Те имат непреходна стойност. За мен доста значими са иконите, които ще бъдат показани в притвора на храма. Те са изключителни като иконопис, която към този момент не се среща в другите храмове на град Пловдив. Не се среща и в епархийските манастири. Една от тях е на великомъченик Георги Победоносец – Кападокиец. Иконата идва от родното място на светеца – Кападокия и е доста остаряла. Другата е на Света Богородица Вратарница. За мен двете икони са водещите в нашата експозиция. Те са датирани от 16 и 17 век, само че може и да са по-стари.
- Знае ли се от кого са рисувани?
- По традиция в иконописта създателят е господ. Затова и иконописецът е божията десница. Затова в случай че се вгледате в някои икони, да вземем за пример на Захари Зограф, надписът е бил посредством ръката на еди кой си, т.е. господ рисува посредством ръката на Захари Зограф. Иконите несъмнено са рисувани от монаси.
Иконописните школи по това време са били в манастирите. И то освен в огромните манастрири. Към тях е имало и по-малки манастири – метоси, където монаси също са рисували. Там са се развивали и книжовни школи. Храмът „ Свети Димитър Солунски ”, където ще бъде показана изложбата е с доста остаряла история. Той не е първият храм на това място. Преди него е имало по-стара черква и манастир. Тази галерия също демонстрира един непрекъсваем църковен живот в нашата епархия и нашия град.
- Освен иконите, в експозицията има и движимости на известни пловдивски духовници. Разкажете освен това за тях?
- Да, ще покажем и църковна утвар, обвързвана с значими персони в духовния живот на града. Посетителиге ще видят архиерейски одежди, скиптър и корона. По гледище на митрополит Николай, ще покажем и плащеница от времето на митрополит Паисий / не Паисий Хилендарски/. Той идва от Централна Гърция в края на 18- ти, началото на 19 век. Не знаем дали я е донесъл със себе си или е поръчана за него тук, само че тя е доста скъпа. Изработена е в Константинопол и като нея има единствено още 2.
- Негово високопреосвещенство очевидно също има интерес към изложбата...
- Както знаете, тя се организира с неговото благословение, а той е подбрал огромна част от нещата, които ще бъдат показани. С организацията се занимава специфичен екип, който самият митрополит назначи за тази самодейност. Първоначално екипът се ръководеше от Знеполския свещеник Арсений, който бе викарий на митрополита, само че след избирането му за Сливенски митрополит, задачата бе предоставена на архимандрит Максим, който е епархийски нравствен надзирател. Негово високопреосвещенство ще води и тържествения молебен, с който ще бъде открита изложбата на 17 юни в понеделник.
- Храмът не е обичайното място за галерия, само че може би е добър метод младежите, а и освен те да научат повече за историята на пловдивската епархия.
- Лично аз доста се зарадвах на тази самодейност и на тази покана, която беше отправена към нас. В Стария град има много събития, само че църквите, които са там участва рядко в тях. А в това време туристите, които го посещават – и чужбенците, и българите демонстрират голям интерес към нашите духовни средища. За тях те са извънредно прекарване. Тук виждам прелестни мостри на иконописните ни школи. Това е впечатлява хората. Тоест това е скъпото в тази самодейност, че в хода на всичко останало, ще се обърне внимание на църквите. А влизайки в една черква, като се изключи че може да се обърне към Бога, човек се образова. Още повече, че в средата на 20-ти век храмът „ Свети Димитър Солунски ” е бил трансфорат в хранилище на митрополията. А и депото не е най- положителното място за скъпите експонати. Хората би трябвало да имат опция да ги виждат. Най – добре е депото да ги съхранява и да ги поддържа, само че естествената им среда е в храма.
- Ако приемем, че тази галерия е мост, той накъде води?
- Ами води към духовното, води към вярата, към вярата. В този смисъл, мястото е подбрано доста уместно от митрополит Николай да бъде точно църквата. Това, което хората ще видят е приемствеността, защото в църквата животът в никакъв случай не прекъсва. И няма да прекъсва второто пришествие, както се споделя, нали? Радваме се, че бяхме потърсени, тъй като има какво да покажем и разкажем. Не се натрапваме, само че постоянно сме отворени, когато някой пристигна с положителни планове.
- Трябва ли консервативна институция като църквата да търси нови изразни средства, с цел да доближава до повече хора?
- Всъщност да. Няма по какъв начин да не използваме новите технологии – интернет, обществените мрежи, you tube и други Телевизията в последна сметка е едно от най огромните средства за разпространяване на словото божие. Нашата митрополия от няколко години има православна телевизия. Това е едно от огромните каузи на нашия митрополит. Много храмове имат лични фейсбук страници, канали и други В моя храм „ Света Параскева ” имаме и страница във фейсбук, има и уебсайт. Словото божие няма давност, старото постоянно е ново, постоянно е настоящо.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ