И ние сме дали нещо на света: Четирима позабравени, но велики българи
Впървата част Ви срещнах със Стамен Григоров, Анка Ламбрева, Пеньо Бомбето и Асен Пейков – видни българи, чиито достижения е добре да знаем. Сега ще Ви показва още четирима българи, които са дали доста на България и на света, а на някои даже не сме чували имената, което е в действителност доста тъпо.
Великите българи, които са постигнали доста за нашата страна са безчет и надалеч не могат да се поберат в две публикации, само че се надявам тези къси описания за тях да Ви вдъхновят да потърсите още информация за сходни наши сънародници, с които би трябвало да се гордеем и не трябва да забравяме.
Тота Венкова
Малко хора знаят това име, а то е толкоз значимо за нашата история. Тота Венкова е една от първите дипломирани лекарки в Следосвобожденска България. Тя е родена през 1855 година в Габрово в занаятчийско семейство. За страдание нейната орис ѝ е отредила доста рано да остане сираче. Благодарение на грижата на положителни другари и сдружението „ Майчина грижа “ тя се учи добре и приключва Габровското девическо учебно заведение с отличен триумф. След което е поканена да бъде учителка и тя се съгласява с наслада.
С експлоадирането на Руско-турската освободителна война, всички учебни заведения в страната се трансформират в полеви лечебни заведения. Така Тота от учителка се трансформира в лекарка, въпреки и не публично. Един от ранените, за които се грижи, е младият съветски доктор Иван Янчич. Между тях пламва обич от пръв взор. За страдание обаче тя не съумява да го избави от раните му и той издъхва в ръцете ѝ.
След тежките години на разнообразни тествания, които ориста сервира на Тота, тя е възприела медицината като свое предопределение и полагайки големи старания, справедливо печели стипендия и отпътува да учи за доктор в Санкт Петербург. Тя става превъзходен доктор и макар че има няколко оферти за работа в чужбина, тя остава в България като работи в Русе, Варна и Велико Търново.
След като се реалокира в София, здравословното ѝ положение се утежнява, само че все пак тя продължава да работи в частен кабинет в своя дом. Дори в един миг предлага безвъзмездни съвещания по акушерство и гинекология.
Тота Венкова умира през 1921 година, а година преди този момент написва своето наследство, в което се споделя, че тя оставя всичките си пари и имущество на страната за подкрепяне на лечебни заведения и образователни заведения. Дарява на санаториума в с. Искрец за белодробни болести сумата от 500 000 лева, същата сума подарява и на учебното заведение в Габрово, в което самата тя е учила. Не дребна сума дава и на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.
Юл Браун (Илия Вълков)
Юл Браун или още Илия Вълков, както е рожденото му име, е откривателят на Брауновия газ и несъмнено има много забавен живот. Той се ражда във Варна през 1922 година и още от дребен има мощен интерес към науката и чете съвсем единствено научна и научно-фантастична литература. През Втората международна война Илия служи на остров Самотраки в Гърция, а след края ѝ, отива да живее в София, където учи електроинженерство.
Някои данни сочат, че Илия Вълков е бил в Белене две години, тъй като бил направил подслушвателна техника. Освободен е и бяга в Турция, само че на границата още веднъж е задържан за шпионаж и лежи в локален затвор.
Твърди се, че няколко години по-късно тайнствен сътрудник на име Браун го освобождава. Дали е по този начин, не знаем сигурно, само че е реалност, че по-късно Илия бяга в Австралия и там сменя името си на Юл Браун. Именно там открива Брауновия газ, който може да бъде превъзходен сурогат на петрола, тъй като е екологично чист, само че неговото изобретение към момента не е прието, газът не е влезнал в приложимост, макар че е превъзходен от екологична позиция и за жалост към момента се водят разногласия по отношение на откритието на Илия Вълков, който по този начин и не получава самопризнание приживе за своето огромно изобретение. Дори след гибелта му, неговото имущество е разпродадено за заплащане на задължения, а научният му труд е загубен и даже се приказва, че част от него е засекретен.
Анастасия Димитрова
Анастасия Димитрова е основателка на първото българско девическо учебно заведение у нас, до момента в който още сме били под турско иго. Тя се ражда през 1815 година в непретенциозно, само че сплотено и доста набожно семейство. Анастасия е будно, мъдро малко момиче. Благодарение на своята благодетелка Евгения от Калоферския девически манастир, тя става учителка там, като в началото е преподавала на шепа девойки в една дребна стаичка.
Въпреки че много хора утвърждават нейната активност да образова младите девойки, огромна част от българи и турци са били срещу, тъй като в миналото не е било признато дамите да са образовани. И въпреки всичко тя не се отхвърля, а в противен случай - развива учебното заведение до мащаби, които са били напряко нечувани за това време. В нейното девическо учебно заведение са се обучавали към 100 девойки, които по-късно Анастасия е насърчавала да продължат своето обучение.
Анастасия умира сама, без да сътвори семейство, защото нейният брачен партньор умира малко след бракосъчетанието им и тя по този начин и не се влюбва наново. Тази дейна българка е направила толкоз доста за нашата култура и то във времена, в които това е било в действителност доста мъчно.
Цветан Радославов
Жалко е, че доста малко хора са чували за Цветан Радославов, а той е създателят на първата версия на „ Горда Стара планина “, по известна през днешния ден като „ Мила родино “ - химнът на България.
Той се ражда през 1863 година в град Свищов в семейство, в което образоваността е на високо равнище. От дребен Цветан има интерес към историята и музиката и приключва едно от най-престижните учебни заведения в България за това време – Априловската гимназия. След това продължава своето образование във Виена. След което отива в Лайпциг, където учи логика на психиката и философия. Цветан сполучливо взема докторска степен по логика на психиката и се развива доста добре в тази област.
Въпреки че е предан на науката, това не му пречи да се интересува от музика и лирика, даже той самият написа много стихотворения, песни и мелодии. Именно той написва текстa и музиката на „ Горда Стара планина “. Нейният автентичен текст, както и времето, в което е написана и до през днешния ден си остават мистерия. През годините песента е търпяла голям брой промени, като от 1990 година е в настоящия си тип, също така както всички добре знаем, тя е и българският химн. Предложението „ Мила родино “, по текст на „ Горда Стара планина “ да стане химн на България идва през 1964 година, което си е малко закъсняло самопризнание за работата на Цветан, само че въпреки всичко е нещо.
Още от създателя:
Великите българи, които са постигнали доста за нашата страна са безчет и надалеч не могат да се поберат в две публикации, само че се надявам тези къси описания за тях да Ви вдъхновят да потърсите още информация за сходни наши сънародници, с които би трябвало да се гордеем и не трябва да забравяме.
Тота Венкова
Малко хора знаят това име, а то е толкоз значимо за нашата история. Тота Венкова е една от първите дипломирани лекарки в Следосвобожденска България. Тя е родена през 1855 година в Габрово в занаятчийско семейство. За страдание нейната орис ѝ е отредила доста рано да остане сираче. Благодарение на грижата на положителни другари и сдружението „ Майчина грижа “ тя се учи добре и приключва Габровското девическо учебно заведение с отличен триумф. След което е поканена да бъде учителка и тя се съгласява с наслада.
С експлоадирането на Руско-турската освободителна война, всички учебни заведения в страната се трансформират в полеви лечебни заведения. Така Тота от учителка се трансформира в лекарка, въпреки и не публично. Един от ранените, за които се грижи, е младият съветски доктор Иван Янчич. Между тях пламва обич от пръв взор. За страдание обаче тя не съумява да го избави от раните му и той издъхва в ръцете ѝ.
След тежките години на разнообразни тествания, които ориста сервира на Тота, тя е възприела медицината като свое предопределение и полагайки големи старания, справедливо печели стипендия и отпътува да учи за доктор в Санкт Петербург. Тя става превъзходен доктор и макар че има няколко оферти за работа в чужбина, тя остава в България като работи в Русе, Варна и Велико Търново.
След като се реалокира в София, здравословното ѝ положение се утежнява, само че все пак тя продължава да работи в частен кабинет в своя дом. Дори в един миг предлага безвъзмездни съвещания по акушерство и гинекология.
Тота Венкова умира през 1921 година, а година преди този момент написва своето наследство, в което се споделя, че тя оставя всичките си пари и имущество на страната за подкрепяне на лечебни заведения и образователни заведения. Дарява на санаториума в с. Искрец за белодробни болести сумата от 500 000 лева, същата сума подарява и на учебното заведение в Габрово, в което самата тя е учила. Не дребна сума дава и на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.
Юл Браун (Илия Вълков)
Юл Браун или още Илия Вълков, както е рожденото му име, е откривателят на Брауновия газ и несъмнено има много забавен живот. Той се ражда във Варна през 1922 година и още от дребен има мощен интерес към науката и чете съвсем единствено научна и научно-фантастична литература. През Втората международна война Илия служи на остров Самотраки в Гърция, а след края ѝ, отива да живее в София, където учи електроинженерство.
Някои данни сочат, че Илия Вълков е бил в Белене две години, тъй като бил направил подслушвателна техника. Освободен е и бяга в Турция, само че на границата още веднъж е задържан за шпионаж и лежи в локален затвор.
Твърди се, че няколко години по-късно тайнствен сътрудник на име Браун го освобождава. Дали е по този начин, не знаем сигурно, само че е реалност, че по-късно Илия бяга в Австралия и там сменя името си на Юл Браун. Именно там открива Брауновия газ, който може да бъде превъзходен сурогат на петрола, тъй като е екологично чист, само че неговото изобретение към момента не е прието, газът не е влезнал в приложимост, макар че е превъзходен от екологична позиция и за жалост към момента се водят разногласия по отношение на откритието на Илия Вълков, който по този начин и не получава самопризнание приживе за своето огромно изобретение. Дори след гибелта му, неговото имущество е разпродадено за заплащане на задължения, а научният му труд е загубен и даже се приказва, че част от него е засекретен.
Анастасия Димитрова
Анастасия Димитрова е основателка на първото българско девическо учебно заведение у нас, до момента в който още сме били под турско иго. Тя се ражда през 1815 година в непретенциозно, само че сплотено и доста набожно семейство. Анастасия е будно, мъдро малко момиче. Благодарение на своята благодетелка Евгения от Калоферския девически манастир, тя става учителка там, като в началото е преподавала на шепа девойки в една дребна стаичка.
Въпреки че много хора утвърждават нейната активност да образова младите девойки, огромна част от българи и турци са били срещу, тъй като в миналото не е било признато дамите да са образовани. И въпреки всичко тя не се отхвърля, а в противен случай - развива учебното заведение до мащаби, които са били напряко нечувани за това време. В нейното девическо учебно заведение са се обучавали към 100 девойки, които по-късно Анастасия е насърчавала да продължат своето обучение.
Анастасия умира сама, без да сътвори семейство, защото нейният брачен партньор умира малко след бракосъчетанието им и тя по този начин и не се влюбва наново. Тази дейна българка е направила толкоз доста за нашата култура и то във времена, в които това е било в действителност доста мъчно.
Цветан Радославов
Жалко е, че доста малко хора са чували за Цветан Радославов, а той е създателят на първата версия на „ Горда Стара планина “, по известна през днешния ден като „ Мила родино “ - химнът на България.
Той се ражда през 1863 година в град Свищов в семейство, в което образоваността е на високо равнище. От дребен Цветан има интерес към историята и музиката и приключва едно от най-престижните учебни заведения в България за това време – Априловската гимназия. След това продължава своето образование във Виена. След което отива в Лайпциг, където учи логика на психиката и философия. Цветан сполучливо взема докторска степен по логика на психиката и се развива доста добре в тази област.
Въпреки че е предан на науката, това не му пречи да се интересува от музика и лирика, даже той самият написа много стихотворения, песни и мелодии. Именно той написва текстa и музиката на „ Горда Стара планина “. Нейният автентичен текст, както и времето, в което е написана и до през днешния ден си остават мистерия. През годините песента е търпяла голям брой промени, като от 1990 година е в настоящия си тип, също така както всички добре знаем, тя е и българският химн. Предложението „ Мила родино “, по текст на „ Горда Стара планина “ да стане химн на България идва през 1964 година, което си е малко закъсняло самопризнание за работата на Цветан, само че въпреки всичко е нещо.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ