Колко, кого и как хапят санкциите заради войната с Украйна
Войните са разрушителни и за завоюваните хора и територии, и за завоевателите. Санкциите против Русия надалеч не изчерпват въздействието на войната върху стопанската система и хората на страната.
Нападението против Украйна стартира още през 2014 година със завземането на полуостров Крим. Причината пък би трябвало да се търси в акцията и изборите за президент на страната още в края на 2004 година, когато завоюва прозападният Виктор Юшченко. Оттогава на Кремъл не се харесва политическият климат в Украйна. Сегашната война е за промяна на този климат. В дълготраен проект тази война е сигурен неуспех.
Колко коства Кремълският мироглед за света
Първата цена за Русия е невидима, тъй като е макроикономическа. Това е пропуснатата опция след 1998 година сама да се трансформира в част от това, което (доста погрешно) се назовава „ Запад “. Реформите на премиера Евгени Примаков възвърнаха стопанската система на Русия след една доста дълбока рецесия с държавния дълг. Здравословната част от съветската стопанска система и до момента е продължение на тези промени.
Кремъл избра да атакува тези страни, които наподобяват или могат да се развият демократично и свободно пазарно.
Кремъл обаче избра след 2002, само че изключително след 2004 година, да дефинира кой може да е богат и кой не, както и да поддържа властово тези режими в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, които му харесват. И да атакува тези страни, които наподобяват или могат да се развият демократично и свободно пазарно, като Грузия и Украйна. Изборът на Саакашвили и Юшченко и продължаващото, въпреки и с изменчив триумф, независимо държание на гласоподавателите от тези две страни, е повода Украйна да бъде вероломно атакувана в този момент. По-точно повода е господстващият в Кремъл мироглед за света.
Ако това не бе се случило, стопанската система на Русия през 2020 година би била два пъти по-голяма от настоящия ѝ размер на Брутният вътрешен продукт (1,48 трилиона щатски долара) и евентуално по-голяма от брутния вътрешен артикул (БВП) на Германия (3,3 трилиона). През 1992 година Брутният вътрешен продукт на съветската федерация е 359,5 милиарда щатски $, а през 2013 година - съвсем 2,3 трилиона щатски $. Тоест през 2013 година стопанската система на Руската федерация е към 1/5 от стопанската система на Европейски Съюз тогава. Сътрудничеството с Европа и света би било доста преференциално за всички.
През 2014 година обаче съветският Брутният вътрешен продукт се „ сви “ до към 2 трилиона $. През 2015 година, в резултат на интернационалната обстановка, анексирането на Крим и ориентацията към доминиране в някогашния Съюз на съветските социалистически републики посредством Евразийски стопански съюз (ЕИС), Брутният вътрешен продукт на Русия към този момент е 1,36 трилиона, а през 2016 година – 1,27 трилиона щатски $. В тези развития: търгувайки с по-бедни, мъчно ставаш по-богат. Въпреки ЕИС, неговите страни членки след 2015 година уголемяват търговията си с Европейски Съюз и света.
Ръстът на стопанската система на Русия до нивото от 2020 година и изключително растежът на приходите от експорт на нефт през 2018 и 2021 година (с към 41% и на най-високо ниво от 2006 година насам) са главният източник за финансиране на войната с Украйна.
Общият макро-резултат на Кремълския мироглед за света е, че през 2020 година Брутният вътрешен продукт е на нивото на Бразилия, Австралия и Испания, и е по-незначителен като номинален размер в щатски долари от Брутният вътрешен продукт на Германия, Англия, Индия, Франция, Италия и Канада.
Каква е цената за хората
Санкциите постоянно се заплащат от хората. Политиците постоянно се провалят за тяхна сметка. Същото е и с тази война.
От началото ѝ до понеделник сутринта съветската рубла е изгубила към 30% от цената си, до на следващия ден или вдругиден загубата евентуално ще е още 20%.
Това припомня поевтиняването на лв. с 46% на Великден 1996 година. Онова, което последва, е доста висока инфлация. Същото чака и жителите на Русия. И те доста добре схващат това, чакайки на опашка пред банкоматите, с цел да се запасят с пари и артикули от първа нужда.
В предходни години, да вземем за пример през 2008 и 2013 година, централната банка на Русия е успявала да даде на банките задоволително пари в брой и суматохата е утихвала релативно бързо, за няколко дни. През тази година този сюжет не е сигурен. Възможно е, в случай че суматохата продължи, да бъдат въведени банкова почивка и ограничавания в тегленето на пари.
22-та най-богати жители на Русия единствено през първия ден на войната са изгубили 39 милиарда $ от своето благосъстояние.
Като във всяка страна, хората в Русия не са средностатистически единици. Засега е ясно, че 22-та най-богати жители на страната единствено през първия ден на войната са изгубили 39 милиарда щатски $ от своето благосъстояние. Но те доста добре знаят, че след 2004 година (след правосъдното дело против Юкос) „ собствеността в Русия е краткотрайно разбиране “.*
Засега никой не се осмелява да планува каква би била инфлацията до края на годината в Русия. Ясно е обаче, че тя ще засегне по-бедните по-тежко. Става дума за 18-19 милиона души.
За горния сегмент на междинната класа сравнимата мяра сред България и Русия, по методологията на Световната банка, е 5,5 щатски $ на човек дневно, изчислени през паритет на покупателната мощ за 2011. Последните са за 2018 година. „ Бедната междинна класа “ в България тогава е 6,9% от популацията, в Русия - 3,7%. Войната на Русия в Украйна и отражението ѝ в Европа и света ще влошат този индикатор и за двете страни. За Русия евентуално повече. Причината е в общото деяние на глобите.
Руснаците обаче към този момент са платили доста висока цена като прехрана на. Към края на 2018 година тя коства почти 67% от бюджетните разноски на Кремъл за обучение или 96% от тези за опазване на здравето.
Какво става с доверието към Русия
По-високата инфлация и по-евтината рубла ще доведат до по-нисък растеж на стопанската система на Русия или даже спад на Брутният вътрешен продукт. Според Индекса на зараждащите пазари (на банките Морган Стенли и Чейс) в края на януари тази година Русия изглеждаше с 45% по-неизгодна инвестиция от междинния показател за всички такива стопански системи и към 35% по-неизгодна от Китай.
на Русия (Сбербанк и ВТБ), които сумарно съставляват половината от активите на банковата система, от разплащателната система SWIFT оскъпява достъпа до външен запас.
Борсово търгуваните фондове ще изключат съветските капитали. Причината е доста елементарна: даже част от финансовия запас да идва през несанкционирани медиатори, опцията той да произлиза от тези две банки или даже централната банка на Руската федерация, не разрешава да се калкулира риска. Вероятността от странични вреди за компании и финансови институции, които дължат пари от съветски контрагенти, е доста огромна. И това не зависи от това дали, както бе оповестено през уикенда, ще се стигне до дейно заледяване на запасите на централна банка на Русия в чужбина. По данни от средата на предходната година 2/5 от тези запаси се намират в Северна Америка и Европа.
Слабо е евентуално и Китайската централна банка и други тамошни финансови институции да влагат в съветски дълг или да не спазят общите ограничавания.
Онова, което остава релативно незасегнато от стопанската система на Русия, е износът на нефт и природен газ (доколкото разплащанията са през несанкционирани посредници). Цената на фирмите експортьори евентуално ще се качи. Възможно е Кремъл да употребява "Северен поток 1 " и "Южен поток, " (наричан също Турски или Балкански поток - б.р.) с цел да си купи доверие и провокира ерес в европейското единение във връзка глобите. И България в това начинание ще е най-слабото звено на Европейски Съюз и НАТО.
* Това пояснение ми бе обещано от един от тези хора в отговор на мое предложение да взе участие в някое от известните в България телевизионни излъчвания.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Нападението против Украйна стартира още през 2014 година със завземането на полуостров Крим. Причината пък би трябвало да се търси в акцията и изборите за президент на страната още в края на 2004 година, когато завоюва прозападният Виктор Юшченко. Оттогава на Кремъл не се харесва политическият климат в Украйна. Сегашната война е за промяна на този климат. В дълготраен проект тази война е сигурен неуспех.
Колко коства Кремълският мироглед за света
Първата цена за Русия е невидима, тъй като е макроикономическа. Това е пропуснатата опция след 1998 година сама да се трансформира в част от това, което (доста погрешно) се назовава „ Запад “. Реформите на премиера Евгени Примаков възвърнаха стопанската система на Русия след една доста дълбока рецесия с държавния дълг. Здравословната част от съветската стопанска система и до момента е продължение на тези промени.
Кремъл избра да атакува тези страни, които наподобяват или могат да се развият демократично и свободно пазарно.
Кремъл обаче избра след 2002, само че изключително след 2004 година, да дефинира кой може да е богат и кой не, както и да поддържа властово тези режими в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, които му харесват. И да атакува тези страни, които наподобяват или могат да се развият демократично и свободно пазарно, като Грузия и Украйна. Изборът на Саакашвили и Юшченко и продължаващото, въпреки и с изменчив триумф, независимо държание на гласоподавателите от тези две страни, е повода Украйна да бъде вероломно атакувана в този момент. По-точно повода е господстващият в Кремъл мироглед за света.
Ако това не бе се случило, стопанската система на Русия през 2020 година би била два пъти по-голяма от настоящия ѝ размер на Брутният вътрешен продукт (1,48 трилиона щатски долара) и евентуално по-голяма от брутния вътрешен артикул (БВП) на Германия (3,3 трилиона). През 1992 година Брутният вътрешен продукт на съветската федерация е 359,5 милиарда щатски $, а през 2013 година - съвсем 2,3 трилиона щатски $. Тоест през 2013 година стопанската система на Руската федерация е към 1/5 от стопанската система на Европейски Съюз тогава. Сътрудничеството с Европа и света би било доста преференциално за всички.
През 2014 година обаче съветският Брутният вътрешен продукт се „ сви “ до към 2 трилиона $. През 2015 година, в резултат на интернационалната обстановка, анексирането на Крим и ориентацията към доминиране в някогашния Съюз на съветските социалистически републики посредством Евразийски стопански съюз (ЕИС), Брутният вътрешен продукт на Русия към този момент е 1,36 трилиона, а през 2016 година – 1,27 трилиона щатски $. В тези развития: търгувайки с по-бедни, мъчно ставаш по-богат. Въпреки ЕИС, неговите страни членки след 2015 година уголемяват търговията си с Европейски Съюз и света.
Ръстът на стопанската система на Русия до нивото от 2020 година и изключително растежът на приходите от експорт на нефт през 2018 и 2021 година (с към 41% и на най-високо ниво от 2006 година насам) са главният източник за финансиране на войната с Украйна.
Общият макро-резултат на Кремълския мироглед за света е, че през 2020 година Брутният вътрешен продукт е на нивото на Бразилия, Австралия и Испания, и е по-незначителен като номинален размер в щатски долари от Брутният вътрешен продукт на Германия, Англия, Индия, Франция, Италия и Канада.
Каква е цената за хората
Санкциите постоянно се заплащат от хората. Политиците постоянно се провалят за тяхна сметка. Същото е и с тази война.
От началото ѝ до понеделник сутринта съветската рубла е изгубила към 30% от цената си, до на следващия ден или вдругиден загубата евентуално ще е още 20%.
Това припомня поевтиняването на лв. с 46% на Великден 1996 година. Онова, което последва, е доста висока инфлация. Същото чака и жителите на Русия. И те доста добре схващат това, чакайки на опашка пред банкоматите, с цел да се запасят с пари и артикули от първа нужда.
В предходни години, да вземем за пример през 2008 и 2013 година, централната банка на Русия е успявала да даде на банките задоволително пари в брой и суматохата е утихвала релативно бързо, за няколко дни. През тази година този сюжет не е сигурен. Възможно е, в случай че суматохата продължи, да бъдат въведени банкова почивка и ограничавания в тегленето на пари.
22-та най-богати жители на Русия единствено през първия ден на войната са изгубили 39 милиарда $ от своето благосъстояние.
Като във всяка страна, хората в Русия не са средностатистически единици. Засега е ясно, че 22-та най-богати жители на страната единствено през първия ден на войната са изгубили 39 милиарда щатски $ от своето благосъстояние. Но те доста добре знаят, че след 2004 година (след правосъдното дело против Юкос) „ собствеността в Русия е краткотрайно разбиране “.*
Засега никой не се осмелява да планува каква би била инфлацията до края на годината в Русия. Ясно е обаче, че тя ще засегне по-бедните по-тежко. Става дума за 18-19 милиона души.
За горния сегмент на междинната класа сравнимата мяра сред България и Русия, по методологията на Световната банка, е 5,5 щатски $ на човек дневно, изчислени през паритет на покупателната мощ за 2011. Последните са за 2018 година. „ Бедната междинна класа “ в България тогава е 6,9% от популацията, в Русия - 3,7%. Войната на Русия в Украйна и отражението ѝ в Европа и света ще влошат този индикатор и за двете страни. За Русия евентуално повече. Причината е в общото деяние на глобите.
Руснаците обаче към този момент са платили доста висока цена като прехрана на. Към края на 2018 година тя коства почти 67% от бюджетните разноски на Кремъл за обучение или 96% от тези за опазване на здравето.
Какво става с доверието към Русия
По-високата инфлация и по-евтината рубла ще доведат до по-нисък растеж на стопанската система на Русия или даже спад на Брутният вътрешен продукт. Според Индекса на зараждащите пазари (на банките Морган Стенли и Чейс) в края на януари тази година Русия изглеждаше с 45% по-неизгодна инвестиция от междинния показател за всички такива стопански системи и към 35% по-неизгодна от Китай.
на Русия (Сбербанк и ВТБ), които сумарно съставляват половината от активите на банковата система, от разплащателната система SWIFT оскъпява достъпа до външен запас.
Борсово търгуваните фондове ще изключат съветските капитали. Причината е доста елементарна: даже част от финансовия запас да идва през несанкционирани медиатори, опцията той да произлиза от тези две банки или даже централната банка на Руската федерация, не разрешава да се калкулира риска. Вероятността от странични вреди за компании и финансови институции, които дължат пари от съветски контрагенти, е доста огромна. И това не зависи от това дали, както бе оповестено през уикенда, ще се стигне до дейно заледяване на запасите на централна банка на Русия в чужбина. По данни от средата на предходната година 2/5 от тези запаси се намират в Северна Америка и Европа.
Слабо е евентуално и Китайската централна банка и други тамошни финансови институции да влагат в съветски дълг или да не спазят общите ограничавания.
Онова, което остава релативно незасегнато от стопанската система на Русия, е износът на нефт и природен газ (доколкото разплащанията са през несанкционирани посредници). Цената на фирмите експортьори евентуално ще се качи. Възможно е Кремъл да употребява "Северен поток 1 " и "Южен поток, " (наричан също Турски или Балкански поток - б.р.) с цел да си купи доверие и провокира ерес в европейското единение във връзка глобите. И България в това начинание ще е най-слабото звено на Европейски Съюз и НАТО.
* Това пояснение ми бе обещано от един от тези хора в отговор на мое предложение да взе участие в някое от известните в България телевизионни излъчвания.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ