Хора в беда за политическа употреба. Какво става с блокираните български моряци
Войната завари 70 кораба в украински пристанища. Днес те са блокирани. На два от тях моряците са българи. Съдбата им не зависи от София, само че това не попречи на някои политици да яхнат казуса.
Два кораба с български екипажи, плаващи под малтийски байрак, са блокирани повече от месец в украински пристанища. Единият се намира покрай Одеса, а другият - в пристанището на Мариупол. Те са там от началото на войната, когато Русия атакува Украйна.
Въпреки че още доста други кораби са блокирани поради войната, водачът на най-малката партия в Народното събрание, Костадин Костадинов от "Възраждане ", реши да упрекна за това външния министър Теодора Генчовска ( "Има подобен народ ") и премиера Кирил Петков ( "Продължаваме смяната "), че не са реагирали в точния момент и не са извели моряците. Петков отвърна на Костадинов, че това е "политически ПР на гърба на хора в неволя ".
Руската инвазия в Украйна стартира на 24 февруари. Няколко дни по-късно моряци от кораба "Рожен ", покрай Одеса, оповестиха посредством медиите, че желаят евакуация, само че единствено шестима от тях го направиха.
Близо месец по-късно, в неделя, част от роднините на моряците настояха за незабавна евакуация на екипажите. Това се случи на конференция, проведена от "Възраждане ". Партията намерено пази позицията на съветския президент Владимир Путин, даже провежда митинг в поддръжка на "специалната военна интервенция " в Украйна, както Русия назовава войната в Украйна.
Искането за "спешна евакуация " сега по никакъв начин не е лесна задача, а реализирането на сходна интервенция въобще не е по силите единствено на българското държавно управление. Фактите в тази история ясно демонстрират това. Това не пречи обаче на "Възраждане " да провежда политическа акция. Не спря Костадинов да напише под фотографията си във Facebook "Аз съм Царевна " (както се споделя единият кораб) и още веднъж да пропусне отговорността на Москва за създалата се рецесия.
Какви са обстоятелствата
Корабите "Царевна " и "Рожен " идват в Украйна три дни преди съветското навлизане в Украйна. С началото на войната на 24 февруари те остават блокирани, тъй като пътят обратно е миниран, а този по суша става не по-малко рисков.
Корабът "Царевна " е дошъл на пристанището в Мариупол на 21 февруари. Това се е случило след съвсем четиридневно корабоплаване от турското пристанище Гемлик. Екипажът му е от 17 души.
Корабът "Рожен " е дошъл на пристанището Черноморск, покрай Одеса, също на 21 февруари от Равена, Италия. Шест души от екипажа на кораба са поискали да бъдат евакуирани и все още на "Рожен " има 11 души.
И двата кораба са с български екипажи. Български са и компаниите, които ги менажират, само че корабите плават под малтийски байрак. Това на процедура значи, че плавателните съдове са територия на Малта и там работи малтийското законодателство. Решенията се вземат от капитаните и компаниите, които ги менажират, само че по разпоредбите на морската администрация в Малта.
Кога стартират проблемите
Всеки корабособственик или компания, ръководеща кораби, имат направени проекти за сигурност, както и отговорник по сигурността. Задачата им е от самото начало, на база на наличната информация, да вземат съответни решения за отбрана на екипажа и плавателния съд.
„ Капитанът прави разбор за оценка и съкращаване на риска и това се изпраща в компанията, където, дружно с офицера по сигурността, да се вземат характерни ограничения “, изясни за Свободна Европа кап. далечно корабоплаване Христо Папукчиев .
На 15 февруари, което е обединяване на огромните интернационалните застрахователни компании, популяризира известие, че покачва равнището на риск в украинските и съветските териториални води в Черно и Азовско море. Това се случва 9 дни преди началото на войната.
„ Това [повишаването на равнището на риска] задължава сдруженията които менажират корабите, да преразгледат договорите, а в случай че корабът е тръгнал за някъде, да се направи оценка за маршрута “, сподели Папукчиев.
По думите му разновидностите за деяние в такива случаи са разнообразни – пренасочване на кораба към друго пристанище, неотложно отплаване от пристанище или пък наемане на въоръжена защита. Едно е несъмнено - корабите не могат да бъдат изоставени, тъй като това значи, че има заплаха да бъдат завладяни от този, който се качи на тях.
Защо е рискова евакуацията
Повече от месец двата кораба не могат да излязат от пристанищата, в които се намират. Организирането на безвредни коридори за овакантяване на Украйна, както на плавателните съдове, по този начин и на екипажите, не е лесна задача.
Ситуациите, в които са сложени двата кораба с българи на борда, имат своите особености. Корабът "Рожен " се намира по-близо до България. Освен това край Одеса боевете не са толкоз дейни и градът не е обсаден. Именно това е разрешило и евакуацията на 6 души от екипажа. Толкова са поискали да се върнат в България.
По-различно е ситуацията в Мариупол , който се намира на над 1200 км по суша от България. Градът е обсаден. Там се водят най-ожесточените борби от началото на войната на Русия против Украйна. Пътят не е безвреден, а няколко опита за образуване на коридори за евакуация на цивилни се провалиха поради продължаващите тежки обстрели.
„ Първия ден нямахме визия за мащаба. На по-късен стадий единствено един човек от екипажа изрази предпочитание да бъде евакуиран и той не беше 100 % сигурен “.
Това сподели за Свободна Европа Даниел Стефанов от компанията, която менажира кораба "Царевна ". По думите му в сегашната обстановка точно корабът е най-безопасното място за екипажа.
Следобед беше обявено, че входът на пристанището е миниран и излизането беше невероятно.Даниел Стефанов от компанията, която менажира "Царевна "
Стефанов сподели, че не е имало вид корабът да отплава незабавно след експлоадирането на войната, тъй като на 25 февруари украинските управляващи затвориха пристанищата.
„ Следобед беше обявено, че входът на пристанището е миниран и излизането беше невероятно “, сподели Стефанов.
По думите му равнището на риск, който дефинират застрахователните компании, както е в тази ситуация с показателя на Joint War Committee, е алена лампа за заплаха, само че „ това е комитет на застрахователте и те вземат решение къде е рисково, с цел да подвигат наградите си. Ливан и Израел стоят повече от 30 години в този лист. Това не значи да не се плава до там “.
Стефанов изясни, че компанията е в непрекъсната връзка с Министерството на превоза в София и че главната цел е въпросът за извеждането на корабите от украинските пристанища да бъде подложен на масата на договарянията сред Украйна и Русия.
Какви са заплахите
Опасност за екипажите на корабите са както военните дейности, по този начин и вероятността да станат обект на мародерски нападения. Специализираният уебсайт за мореплаване оповестява, че въоръжени милиции са се пробвали да откраднат товара на турски транспортен съд в пристанището Черноморск, където се намира и корабът „ Рожен “.
За сходни опасности предизвестява и кап. Христо Папукчиев. „ Ние не можем да знаем какво става там. Води се война “, разяснява кап. Папукчиев. Според него „ не украинските или съветските бойци, а локалните мародери, които нямат народност, са рискови “.
Екипажът на кораба в Мариупол е изправен и пред действителната заплаха да остане без храна и вода.
Освен това екипажът на кораба в Мариупол е изправен и пред действителната заплаха да остане без храна и вода поради продължителния престой в пристанището.
От българското транспортно министерство споделиха, че в нощта против понеделник не е имало обстрел по пристанището в Мариупол. На кораба с български моряци има няколко стъкла, счупени от осколки. Подходите на пристанището са минирани, а на изхода има два потопени крана, които попречват придвижването.
сподели, че за кораба в Черноморск, в случай че „ съветската страна даде наследник кулоар, този транспортен съд може евентуално да бъде изведен с украински конвой. Съществува обаче действителна заплаха да бъде изумен от морска мина “.
По думите на Петков „ корабът в Мариупол е в по-затруднено състояние, тъй като пристанището е на фронтовата линия и за изкарването му е належащо да се обезопасят мините, което към сегашния миг няма по какъв начин да стане. Извеждането на екипажа по сухоземен път също е доста рисково, тъй като има голям риск от обстрел и действително и съветските, и украинските военни елементи би трябвало да дадат зелен кулоар по едно и също време, което в този миг е невероятно “.
Общо над 70 кораба, плаващи под разнообразни знамена са блокирани в украински пристанища.
Два кораба с български екипажи, плаващи под малтийски байрак, са блокирани повече от месец в украински пристанища. Единият се намира покрай Одеса, а другият - в пристанището на Мариупол. Те са там от началото на войната, когато Русия атакува Украйна.
Въпреки че още доста други кораби са блокирани поради войната, водачът на най-малката партия в Народното събрание, Костадин Костадинов от "Възраждане ", реши да упрекна за това външния министър Теодора Генчовска ( "Има подобен народ ") и премиера Кирил Петков ( "Продължаваме смяната "), че не са реагирали в точния момент и не са извели моряците. Петков отвърна на Костадинов, че това е "политически ПР на гърба на хора в неволя ".
Руската инвазия в Украйна стартира на 24 февруари. Няколко дни по-късно моряци от кораба "Рожен ", покрай Одеса, оповестиха посредством медиите, че желаят евакуация, само че единствено шестима от тях го направиха.
Близо месец по-късно, в неделя, част от роднините на моряците настояха за незабавна евакуация на екипажите. Това се случи на конференция, проведена от "Възраждане ". Партията намерено пази позицията на съветския президент Владимир Путин, даже провежда митинг в поддръжка на "специалната военна интервенция " в Украйна, както Русия назовава войната в Украйна.
Искането за "спешна евакуация " сега по никакъв начин не е лесна задача, а реализирането на сходна интервенция въобще не е по силите единствено на българското държавно управление. Фактите в тази история ясно демонстрират това. Това не пречи обаче на "Възраждане " да провежда политическа акция. Не спря Костадинов да напише под фотографията си във Facebook "Аз съм Царевна " (както се споделя единият кораб) и още веднъж да пропусне отговорността на Москва за създалата се рецесия.
Какви са обстоятелствата
Корабите "Царевна " и "Рожен " идват в Украйна три дни преди съветското навлизане в Украйна. С началото на войната на 24 февруари те остават блокирани, тъй като пътят обратно е миниран, а този по суша става не по-малко рисков.
Корабът "Царевна " е дошъл на пристанището в Мариупол на 21 февруари. Това се е случило след съвсем четиридневно корабоплаване от турското пристанище Гемлик. Екипажът му е от 17 души.
Корабът "Рожен " е дошъл на пристанището Черноморск, покрай Одеса, също на 21 февруари от Равена, Италия. Шест души от екипажа на кораба са поискали да бъдат евакуирани и все още на "Рожен " има 11 души.
И двата кораба са с български екипажи. Български са и компаниите, които ги менажират, само че корабите плават под малтийски байрак. Това на процедура значи, че плавателните съдове са територия на Малта и там работи малтийското законодателство. Решенията се вземат от капитаните и компаниите, които ги менажират, само че по разпоредбите на морската администрация в Малта.
Кога стартират проблемите
Всеки корабособственик или компания, ръководеща кораби, имат направени проекти за сигурност, както и отговорник по сигурността. Задачата им е от самото начало, на база на наличната информация, да вземат съответни решения за отбрана на екипажа и плавателния съд.
„ Капитанът прави разбор за оценка и съкращаване на риска и това се изпраща в компанията, където, дружно с офицера по сигурността, да се вземат характерни ограничения “, изясни за Свободна Европа кап. далечно корабоплаване Христо Папукчиев .
На 15 февруари, което е обединяване на огромните интернационалните застрахователни компании, популяризира известие, че покачва равнището на риск в украинските и съветските териториални води в Черно и Азовско море. Това се случва 9 дни преди началото на войната.
„ Това [повишаването на равнището на риска] задължава сдруженията които менажират корабите, да преразгледат договорите, а в случай че корабът е тръгнал за някъде, да се направи оценка за маршрута “, сподели Папукчиев.
По думите му разновидностите за деяние в такива случаи са разнообразни – пренасочване на кораба към друго пристанище, неотложно отплаване от пристанище или пък наемане на въоръжена защита. Едно е несъмнено - корабите не могат да бъдат изоставени, тъй като това значи, че има заплаха да бъдат завладяни от този, който се качи на тях.
Защо е рискова евакуацията
Повече от месец двата кораба не могат да излязат от пристанищата, в които се намират. Организирането на безвредни коридори за овакантяване на Украйна, както на плавателните съдове, по този начин и на екипажите, не е лесна задача.
Ситуациите, в които са сложени двата кораба с българи на борда, имат своите особености. Корабът "Рожен " се намира по-близо до България. Освен това край Одеса боевете не са толкоз дейни и градът не е обсаден. Именно това е разрешило и евакуацията на 6 души от екипажа. Толкова са поискали да се върнат в България.
По-различно е ситуацията в Мариупол , който се намира на над 1200 км по суша от България. Градът е обсаден. Там се водят най-ожесточените борби от началото на войната на Русия против Украйна. Пътят не е безвреден, а няколко опита за образуване на коридори за евакуация на цивилни се провалиха поради продължаващите тежки обстрели.
„ Първия ден нямахме визия за мащаба. На по-късен стадий единствено един човек от екипажа изрази предпочитание да бъде евакуиран и той не беше 100 % сигурен “.
Това сподели за Свободна Европа Даниел Стефанов от компанията, която менажира кораба "Царевна ". По думите му в сегашната обстановка точно корабът е най-безопасното място за екипажа.
Следобед беше обявено, че входът на пристанището е миниран и излизането беше невероятно.Даниел Стефанов от компанията, която менажира "Царевна "
Стефанов сподели, че не е имало вид корабът да отплава незабавно след експлоадирането на войната, тъй като на 25 февруари украинските управляващи затвориха пристанищата.
„ Следобед беше обявено, че входът на пристанището е миниран и излизането беше невероятно “, сподели Стефанов.
По думите му равнището на риск, който дефинират застрахователните компании, както е в тази ситуация с показателя на Joint War Committee, е алена лампа за заплаха, само че „ това е комитет на застрахователте и те вземат решение къде е рисково, с цел да подвигат наградите си. Ливан и Израел стоят повече от 30 години в този лист. Това не значи да не се плава до там “.
Стефанов изясни, че компанията е в непрекъсната връзка с Министерството на превоза в София и че главната цел е въпросът за извеждането на корабите от украинските пристанища да бъде подложен на масата на договарянията сред Украйна и Русия.
Какви са заплахите
Опасност за екипажите на корабите са както военните дейности, по този начин и вероятността да станат обект на мародерски нападения. Специализираният уебсайт за мореплаване оповестява, че въоръжени милиции са се пробвали да откраднат товара на турски транспортен съд в пристанището Черноморск, където се намира и корабът „ Рожен “.
За сходни опасности предизвестява и кап. Христо Папукчиев. „ Ние не можем да знаем какво става там. Води се война “, разяснява кап. Папукчиев. Според него „ не украинските или съветските бойци, а локалните мародери, които нямат народност, са рискови “.
Екипажът на кораба в Мариупол е изправен и пред действителната заплаха да остане без храна и вода.
Освен това екипажът на кораба в Мариупол е изправен и пред действителната заплаха да остане без храна и вода поради продължителния престой в пристанището.
От българското транспортно министерство споделиха, че в нощта против понеделник не е имало обстрел по пристанището в Мариупол. На кораба с български моряци има няколко стъкла, счупени от осколки. Подходите на пристанището са минирани, а на изхода има два потопени крана, които попречват придвижването.
сподели, че за кораба в Черноморск, в случай че „ съветската страна даде наследник кулоар, този транспортен съд може евентуално да бъде изведен с украински конвой. Съществува обаче действителна заплаха да бъде изумен от морска мина “.
По думите на Петков „ корабът в Мариупол е в по-затруднено състояние, тъй като пристанището е на фронтовата линия и за изкарването му е належащо да се обезопасят мините, което към сегашния миг няма по какъв начин да стане. Извеждането на екипажа по сухоземен път също е доста рисково, тъй като има голям риск от обстрел и действително и съветските, и украинските военни елементи би трябвало да дадат зелен кулоар по едно и също време, което в този миг е невероятно “.
Общо над 70 кораба, плаващи под разнообразни знамена са блокирани в украински пристанища.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ