Макуахуитъл – безпощадното оръжие на ацтеките за елиминиране на колонизатори
Войната заема почтено едно от най-грозните качества на човечеството. Всеки човек познава най-малко един сериозен спор, само че до момента в който мнозина считат, че барутът е повода за милионите жертви, би трябвало да обърнем внимание на средновековието, в която ръкопашният пердах е бил на респект, а пособията за ликвидирането на съперника са повече от вълнуващи и впечатляващи. Докато Първата Световна война се счита за тестова площадка, в която науката получава право да потвърди своите качества, в предишното можем да забележим най-различни и забавни принадлежности за отнемането на живот.
Погледът в този материал ще бъде ориентиран към ацтеките и именитият макуахуитъл. Същото е обичано бойно средство на тази цивилизация, което е асъдействало за успеваемостта на армията. По своята конструкция макуахуитъл съставлява дървена тояга с дължина от 90 до 120 сантиметра според от желанията на боеца, който ще я употребява. Към основата се прибавят голям брой остриета, с цел да може съперникът да получи най-малък брой удари.
Снимка: By Unknown artist. Manuscript written by Bernardino de Sahagún – http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Florentine_Codex_IX_Aztec_Warriors.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2923185
Ако се прегледа по-сериозно структурата, може да се направи особена параленост с моторния трион. Испанските колонизатори първи ще усетят болката от това оръжие, въпреки и самата цивилизация да не е била изключително миролюбива. Някъде през XV век европейците почнали да демонстрират необикновен интерес към Южна Америка и по-малко към търсенето на физически спор. Опитите за колонизирането на цивилизациите там се оказал много нечовечен.
При първите битки, колонизаторите осъзнали, че могат да победят, само че единствено в случай че пазят безвредна отдалеченост. Уредът за причиняване на гибел се оказва изключително мъчителен. Ацтеките не трябвало да употребяват и невероятна мощ, с цел да санкционират своя конкурент. Достатъчен е един относително прецизен удар, с цел да се отключи болката и постоянно потърпевшият от макуахуитъл избират да умрат по-бързо, в сравнение с да се мъчат.
Тази цивилизация е известна с практиката си да не взима пленници. Оцелелите на бойното поле, които по този начин или другояче нямат опция да избягат, както и не имат вяра, че ще могат да оцелеят. Победителите постоянно принасяли в ритуална жертва военнопленниците, затова множеството предпочитали да умрат колкото се може по-рано.
Малцина са късметлиите, които можели да опишат за срещата с това оръжие. Макуахуитъл бил толкоз всесилен, че можел да разсече освен човек, само че и кон. При опит на офанзива с конница, испанците описват, по какъв начин главата на коня била отсечена с един удар и се крепяла само на парче кожа. Един от конквистадорите на Южна Америка – Хернан Кортез, споделя следното:
„ Имат мечове от доста чудноват тип. Направени са от дърво и имат нещо като сдвоен меч, само че остриетата не са изключително дълги, ширината на тяхното оръжие е към 3 пръста. Върховете са набраздени и в тях са сложени каменни ножове, които режат като бръснач. Гледах по какъв начин индианец се бори с алпинист. Индианецът съумя да удари коня в гърдите и гръдния панер се разтвори и разкри всички черва, умря на място. Същият ден гледах по какъв начин различен индианец удари кон по главата и животното падна мъртво незабавно. “
Все още не е несъмнено кой тъкмо е истинският основател на този тип оръжие. Макуахуитъл се употребявал и от доста племена в Мексико, както и в Централна Америка. Можем единствено да позволяваме, че европейците първи са имали достойнството да го срещнат при ацтеките и затова неговата принадлежност е дадена на тях. Племената постоянно влизали в борби. Събирали военнопленници, с цел да могат да ги трансфорат в жертва и надлежно да извършват ритуалите си. Макар и този инструмент на войната да се счита за заличител, можем да забележим, че се използва и за обезвреждане, тогава ацтеките не би трябвало да употребяват цялостната мощ, може да осакатяват хора, само че наложително би трябвало да ги доставят живи, с цел да се извършат ритуалите.
Макар и да няма точна принадлежност, можем да видим, че Колумб се впечатлява дотам, че бърза да придвижи оръжието назад в Испания, с цел да разреши на света да го прегледа по-обстойно. Мексиканският археолог Алфосно Гардуно Арзаве прави един специфичен опит през 2009 година и се пробва да ревизира дали славата на това оръжие е тъкмо толкоз достоверна, колкото подозираме.
С оглед на качествата и извършените проби, най-вече върху кукли, археологът е безапелационен, че вредите са изключително добре разказани. Самото оръжие можело да се преглежда като бухалка за крикет. Тъпата страна – без остриетата – можела умерено да нокаутира всеки. Страната с остриетата въобще не се стреми да реализира това. Обикновено са сложени сред 4 до 8 каменни ножа, завършени напълно от вулканичен камък.
Снимка: By Zuchinni one at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74495496
Те са нормално с дължина от 10-на сантиметра и наподобяват на дребни зъби, които сме забелязвали върху моторните триони. Съществуват и модификации, които са осеяни с повече остриета и имат по-свиреп резултат. Когато са наточени вярно, те могат да режат като стъкло, само че в същото време са доста по-здрави от него. Все отново по какъв начин може да се счупи един камък? Оръжието на ацтеките не изисквало и кой знае какъв опит, откакто можело умерено да прави ампутации на крака, да отваря гръдния панер на съперника и още доста други.
Онези, които оцелеят първия удар, умират от загуба на кръв. За страдание, през днешния ден не можем да забележим нито едно автентично създание на ацтеките. Повечето са изгубени, а единственото почти непокътнато е изгорено през 1849 година с унищожаването на Испанската оръжейница. Някои въпреки всичко са съумели да пресъздадат приблизителни копия на този образец на войната.
Защо ацтеките въпреки всичко не съумяват да спрат колонизатора? При обработка, каменните остриета постоянно можели да се ронят, затова постоянно се изисквало коригиране. Когато в борба двама души употребяват това оръжие, остриетата могат да се счупят елементарно. Нещо повече, когато се употребява за отваряне на тялото на кон или човек, същото среща усложнения с костите.
Макар и да е нужен един удар, ацтеките постоянно изпитват усложнение и с тежестта му, до момента в който испанският колонизатор с лекост може да борави със своя меч и въпреки да не нанася същите злокобни провали, скоростта постоянно печели пред силата. Воденето на борбата се оказва също доста тромаво и ацтеките, както и другите племена в Южна Америка не могат да намерят вярната рецепта за противопоставяне на наложената военна тактика. Можем да кажем, че са имали инструментите, само че не и техниката за приложимост и добиване на оптималния капацитет.
