CNN: Предизвикателствата пред Европа при една вече отслабена Русия
Войната в Украйна към този момент потвърди, че съвсем всички догатки са неправилни, и в този момент Европа се чуди какво към момента може да се допуска.
Февруарското навлизане беше изненадващо във всяко отношение: за тези, които смятаха, че Москва не е задоволително луда, с цел да се опита да реализира подобен огромен и необмислен проект ; за тези, които смятаха, че съветските военни ще преминат безпроблемно през страна с 40 милиона души население и след 10 дни ще организират интервенции по очистване на последствията; и за тези, които смятаха, че руснаците разполагат с механически и разследващи благоприятни условия да създадат освен това от инцидентно бомбардиране на цивилни региони със старомодна артилерия, която кремълските военни са усъвършенствали още от Грозни в Чечения през 90-те години на предишния век. И най-после, за тези, които смятаха, че размахването на нуклеарната сабя е абсурд през 2022 година - че не е допустимо да заплашваш хората с нуклеарни оръжия, тъй като заличаването, което те ще донесат, ще бъде цялостно, за всички на планетата.
Въпреки това до края на 2022 година Европа се сблъска с редица незнайни, които не можеше да си показа през януари. Накратко: войска, в миналото считана за третата най-страховита в света, нахлу в по-малката си съседка, която допреди година се отличаваше най-вече с ИТ и селско стопанство.
Русия похарчи милиарди евро за привидна рационализация на въоръжените си сили, само че се оказа, че това значително е фарс. Тя откри, че веригите ѝ за доставки не работят на няколко десетки километра от личната ѝ граница; че оценката ѝ за Украйна като нация, която обезверено се пробва да се освободи от личния си " нацизъм ", е килнат артикул на преценката на подчинени на един президент - Владимир Путин – на който се споделяше това, което искаше да чуе в изолацията на пандемията.
Русия се сблъска и със Запада , който надалеч не беше разлъчен и неуверен, а в противен случай - на драго сърце изпрати част от боеприпасите си на източната граница. Западните мощни на деня може да се почувстват сюрпризирани и от обстоятелството, че алените линии на Русия наподобява се трансформират непрекъснато, защото Москва осъзнава какъв брой лимитирани са неядрените ѝ благоприятни условия. Нищо от това не трябваше да се случва. И по този начин, откакто обаче се случи, какво прави Европа и защо се приготвя?
Ключът е в това какъв брой ненадейно единен се оказа Западът. Въпреки различията във връзка с Ирак и Сирия и частичното отвращение да се изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за сигурност - нещо, което Съединени американски щати от дълго време изискват от членовете на НАТО - Европа и Съединени американски щати беседват с идентичен ритъм във връзка с Украйна. Понякога Вашингтон застава на по-предпазлива позиция, а има и автократични изключения като Унгария. Но смяната е в посока на единение, а не на разграничение. И това е огромната изненада.
Твърдения, че Русия е изгубила войната, са към момента преждевременни. Все още има променливи, които могат да доведат до патова обстановка в интерес на Москва или даже до поврат. Възможно е НАТО да загуби самообладание или хъс във връзка с доставките на оръжие и да потърси по-удобно икономическо решение, в сравнение с дълготрайна сигурност, настоявайки за неблагоприятен за Киев мир. Но към този момент това наподобява малко евентуално.
Русия се е укрепила на източния бряг на река Днепър в Южна Украйна и има преимуществото, че фронтовите линии на Донецк и Луганск на изток са по-близо до съветската граница. Предизвикателствата обаче са големи: неприятно подготвените и наложително призовани бойци са 70 000 от силите на фронтовата линия - и това е съгласно благосклонната оценка на Путин, който се бори за муниции и е обект на постоянни и открити вътрешни рецензии за веригата на доставки през зимата.
Украйна е на своя територия , духът е към момента висок, а западните оръжия не престават да идват.
Перспективата за съветско проваляне може да се преглежда в по-широк проект. Руските въоръжени сили ще се нуждаят от десетилетия, с цел да си възвърнат даже сходство на статут, еднакъв на този на НАТО. Това е може би най-голямата загуба за Кремъл : дългогодишните старания, употребявани за възобновяване на репутацията на Москва като интелигентен, несъразмерен зложелател с стандартни подкрепящи сили, се изпариха за към шест месеца неприятно ръководство.
Въпросът за нуклеарната мощ към момента е настоящ, най-много тъй като Путин обича да се базира на него постоянно. Но даже и в този случай опасността от страна на Русия е отслабнала. Първо, НАТО изпрати недвусмислени сигнали за стандартното опустошаване, което нейните сили биха предизвикали, в случай че бъде ситуирано каквото и да е нуклеарно устройство. Второ, тогавашните съдружници на Русия, Индия и Китай, бързо оцениха поредните съветски провали и обществено осъдиха нуклеарната изразителност на Москва. И най-после, пред Москва остава един въпрос, чийто отговор никой не желае да знае: в случай че веригите за доставка на дизелово гориво за бойните коли, които са на 60 километра от съветската граница, не работят, тогава по какъв начин могат да бъдат сигурни, че " бутонът " ще сработи, в случай че един буен Путин го натисне? Няма по-голяма заплаха за една нуклеарна мощ от това да разкрие, че нейните стратегически ракети и капацитет за ответен удар не работят.
Въпреки този осезателен крах на Русия, Европа не чака епоха на по-голяма сигурност. Призивите за увеличение на разноските за защита са по-силни и по-разпространени, даже и да идват в миг, когато Русия, която десетилетия наред определяше европейската сигурност, се оказва по-малко заплашителна. Европа стартира да осъзнава, че не може да разчита на Съединените щати - и на техните луди съмнения сред политическите полюси - за личната си сигурност.
Междувременно хиляди почтени украинци умират вследствие на егоистичния и неправилен опит на Путин да възроди царската империя . В по-широк проект авторитаризмът е изобличен като пагубна система, от която могат да избухнат войни.
И въпреки всичко от това злополучие произлезе нещо положително. Европа към този момент знае, че би трябвало незабавно да се откаже от зависимостта си от съветския газ и от въглеводородите като цяло в дълготраен проект, защото икономическата взаимозависимост от изкопаемите горива на диктаторите не може да докара до дълготрайна непоклатимост.
В продължение на повече от 70 години Русия и Западът държаха света в плен на взаимно обезпечено заличаване. Това беше мир, учреден на страха. Това поражда и една не толкоз плашеща вероятност: че Русия - сходно на доста автокрации преди нея - може да изчезне, повредена от личната си вътрешна взаимозависимост от страха.
Сегашното предизвикателство пред Европа е да се оправи с Русия, която се намира в положение на отричане с изгледи да премине в положение на следен крах. След като подцени капацитета на Москва за нанасяне на несгоди, в този момент Европа би трябвало да внимава да не надцени нейния капацитет като опасност.
Февруарското навлизане беше изненадващо във всяко отношение: за тези, които смятаха, че Москва не е задоволително луда, с цел да се опита да реализира подобен огромен и необмислен проект ; за тези, които смятаха, че съветските военни ще преминат безпроблемно през страна с 40 милиона души население и след 10 дни ще организират интервенции по очистване на последствията; и за тези, които смятаха, че руснаците разполагат с механически и разследващи благоприятни условия да създадат освен това от инцидентно бомбардиране на цивилни региони със старомодна артилерия, която кремълските военни са усъвършенствали още от Грозни в Чечения през 90-те години на предишния век. И най-после, за тези, които смятаха, че размахването на нуклеарната сабя е абсурд през 2022 година - че не е допустимо да заплашваш хората с нуклеарни оръжия, тъй като заличаването, което те ще донесат, ще бъде цялостно, за всички на планетата.
Въпреки това до края на 2022 година Европа се сблъска с редица незнайни, които не можеше да си показа през януари. Накратко: войска, в миналото считана за третата най-страховита в света, нахлу в по-малката си съседка, която допреди година се отличаваше най-вече с ИТ и селско стопанство.
Русия похарчи милиарди евро за привидна рационализация на въоръжените си сили, само че се оказа, че това значително е фарс. Тя откри, че веригите ѝ за доставки не работят на няколко десетки километра от личната ѝ граница; че оценката ѝ за Украйна като нация, която обезверено се пробва да се освободи от личния си " нацизъм ", е килнат артикул на преценката на подчинени на един президент - Владимир Путин – на който се споделяше това, което искаше да чуе в изолацията на пандемията.
Русия се сблъска и със Запада , който надалеч не беше разлъчен и неуверен, а в противен случай - на драго сърце изпрати част от боеприпасите си на източната граница. Западните мощни на деня може да се почувстват сюрпризирани и от обстоятелството, че алените линии на Русия наподобява се трансформират непрекъснато, защото Москва осъзнава какъв брой лимитирани са неядрените ѝ благоприятни условия. Нищо от това не трябваше да се случва. И по този начин, откакто обаче се случи, какво прави Европа и защо се приготвя?
Ключът е в това какъв брой ненадейно единен се оказа Западът. Въпреки различията във връзка с Ирак и Сирия и частичното отвращение да се изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за сигурност - нещо, което Съединени американски щати от дълго време изискват от членовете на НАТО - Европа и Съединени американски щати беседват с идентичен ритъм във връзка с Украйна. Понякога Вашингтон застава на по-предпазлива позиция, а има и автократични изключения като Унгария. Но смяната е в посока на единение, а не на разграничение. И това е огромната изненада.
Твърдения, че Русия е изгубила войната, са към момента преждевременни. Все още има променливи, които могат да доведат до патова обстановка в интерес на Москва или даже до поврат. Възможно е НАТО да загуби самообладание или хъс във връзка с доставките на оръжие и да потърси по-удобно икономическо решение, в сравнение с дълготрайна сигурност, настоявайки за неблагоприятен за Киев мир. Но към този момент това наподобява малко евентуално.
Русия се е укрепила на източния бряг на река Днепър в Южна Украйна и има преимуществото, че фронтовите линии на Донецк и Луганск на изток са по-близо до съветската граница. Предизвикателствата обаче са големи: неприятно подготвените и наложително призовани бойци са 70 000 от силите на фронтовата линия - и това е съгласно благосклонната оценка на Путин, който се бори за муниции и е обект на постоянни и открити вътрешни рецензии за веригата на доставки през зимата.
Украйна е на своя територия , духът е към момента висок, а западните оръжия не престават да идват.
Перспективата за съветско проваляне може да се преглежда в по-широк проект. Руските въоръжени сили ще се нуждаят от десетилетия, с цел да си възвърнат даже сходство на статут, еднакъв на този на НАТО. Това е може би най-голямата загуба за Кремъл : дългогодишните старания, употребявани за възобновяване на репутацията на Москва като интелигентен, несъразмерен зложелател с стандартни подкрепящи сили, се изпариха за към шест месеца неприятно ръководство.
Въпросът за нуклеарната мощ към момента е настоящ, най-много тъй като Путин обича да се базира на него постоянно. Но даже и в този случай опасността от страна на Русия е отслабнала. Първо, НАТО изпрати недвусмислени сигнали за стандартното опустошаване, което нейните сили биха предизвикали, в случай че бъде ситуирано каквото и да е нуклеарно устройство. Второ, тогавашните съдружници на Русия, Индия и Китай, бързо оцениха поредните съветски провали и обществено осъдиха нуклеарната изразителност на Москва. И най-после, пред Москва остава един въпрос, чийто отговор никой не желае да знае: в случай че веригите за доставка на дизелово гориво за бойните коли, които са на 60 километра от съветската граница, не работят, тогава по какъв начин могат да бъдат сигурни, че " бутонът " ще сработи, в случай че един буен Путин го натисне? Няма по-голяма заплаха за една нуклеарна мощ от това да разкрие, че нейните стратегически ракети и капацитет за ответен удар не работят.
Въпреки този осезателен крах на Русия, Европа не чака епоха на по-голяма сигурност. Призивите за увеличение на разноските за защита са по-силни и по-разпространени, даже и да идват в миг, когато Русия, която десетилетия наред определяше европейската сигурност, се оказва по-малко заплашителна. Европа стартира да осъзнава, че не може да разчита на Съединените щати - и на техните луди съмнения сред политическите полюси - за личната си сигурност.
Междувременно хиляди почтени украинци умират вследствие на егоистичния и неправилен опит на Путин да възроди царската империя . В по-широк проект авторитаризмът е изобличен като пагубна система, от която могат да избухнат войни.
И въпреки всичко от това злополучие произлезе нещо положително. Европа към този момент знае, че би трябвало незабавно да се откаже от зависимостта си от съветския газ и от въглеводородите като цяло в дълготраен проект, защото икономическата взаимозависимост от изкопаемите горива на диктаторите не може да докара до дълготрайна непоклатимост.
В продължение на повече от 70 години Русия и Западът държаха света в плен на взаимно обезпечено заличаване. Това беше мир, учреден на страха. Това поражда и една не толкоз плашеща вероятност: че Русия - сходно на доста автокрации преди нея - може да изчезне, повредена от личната си вътрешна взаимозависимост от страха.
Сегашното предизвикателство пред Европа е да се оправи с Русия, която се намира в положение на отричане с изгледи да премине в положение на следен крах. След като подцени капацитета на Москва за нанасяне на несгоди, в този момент Европа би трябвало да внимава да не надцени нейния капацитет като опасност.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ