СБЖ се бори журналистиката у нас да възвърне своята професионална пълнота
Това споделя ръководителят на Управителния съвет на Съюза на българските публицисти (СБЖ) Снежана Тодорова в свое мнение пред Съвета за електронни медии (СЕМ) на проведената наскоро кръгла маса на тематика „ Изкуственият разсъдък – благоприятни условия и провокации пред медиите и регулацията “.
„ Съюз на българските журналисти твърдо е на страната на свободната, самостоятелна, почтена и смела публицистика – такава, каквато ни е завещал незабравимият Йосиф Хербст, първият ръководител на тогавашното Дружество на столичните публицисти. Тази година се навършват 150 години от рождението му и 100 години от жестоката му крах. Неговото мото за публицистиката е все по този начин настоящо:
„ Никому в сгода, на никого на инат! “
Журналистическата специалност и правата на публицистите през днешния ден са подложени на доста разтърсвания, опасности и провокации. Сред тях е и навлизането на изкуствения разсъдък в медийната среда.
Ето за какво е изключително значимо да не забравяме точно моралните жалони в задачата на публицистиката, по този начин сбито и ясно посочени от Йосиф Хербст. Моралът, етиката, хуманизмът, обществената емпатия, дълбочинното знание, способността да се вършат достоверни аналитични взаимовръзки сред събития и процеси, изборът на публицистична или гражданска позиция - това са неотменни качества точно на човешката персона, на личността на журналиста. Те няма по какъв начин да бъдат заместени от светкавичната софтуерна експедитивност и от изпълнителността на изкуствения разсъдък, необременен от подозрения и сдържаност.
В началото на август предходната година влезе в действие Законодателният акт за изкуствения разсъдък в Европейския съюз. Той планува серия от регулации, насочени най-много към ползващите изкуствен интелект бизнес компании. Към медийната сфера могат да бъдат отнесени условията към световните цифрови колоси да приведат системите си в сходство с акта на Европейски Съюз. Също по този начин Актът планува ограничавания за попречване на вероятни злоупотреби с подправени видеообрази (така наречения deepfake – „ дийпфейк “), с когнитивни операции в държанието, с биометрични данни и така нататък
Но липсва един доста значим аспект от резултата върху медийната среда при всеобщо използване в нея на изкуствен интелект. Става дума за спазването точно на правата на публицистите.
Къде са гаранциите за техните трудови и обществени права, когато работодателите им ги уволнят и ги заместят с изкуствен интелект, който не разсъждава и не опонира, а единствено извършва подреденото?
Това към този момент се случва. И ще продължи да се разраства.
Този развой слага съществени въпроси и за същността на създаваната по подобен метод сякаш " публицистика ". Тя ще зависи от прищевките на оня, който залага потребните му цели в дилемите, спускани на изпълнителния изкуствен интелект.
Съюзът на българските публицисти е мощно смутен от рисковете, които носят тези трендове. Не сме склонни да ги омаловажаваме с тълкуванието, че изкуственият разсъдък е просто нов софтуерен инструмент, от който ще дойдат доста изгоди, стига единствено да бъдат приложени нужните регулации. Считаме, че наличните регулации не защищават правата на публицистите и качествената публицистика от накърняване в резултат на внедряване на изкуствен интелект в медийната среда.
Както доста пъти съм припомняла и при други обществени събития, нашият Съюз единствен е внесъл в Народното събрание още през 2017 година оферти за законодателни промени, които да подсигуряват точно правата на публицистите, както и медийната независимост. При всеки идващ парламентарен състав ние подновявахме предложенията си, само че те и до момента не са прегледани.
В настъпилите в това време нови медийни и софтуерни действителности тези оферти могат да бъдат и обновени, само че главният им акцент остава. А точно:
няма да имаме същински свободна и самостоятелна публицистика, нито ефикасна народна власт, в случай че правата на публицистите не бъдат законово обезпечени -
в това число трудовите и обществените права, в това число достойното и транспарантно възнаграждение на журналистическия труд. Медийното законодателство у нас е остаряло и ще би трябвало да бъде обновявано с оглед нужното заплитане в него на няколко законодателни акта на Европейски Съюз с медийна устременост.
Но стартира ли такова възобновяване, наложително е да бъде включена и отбраната на правата на публицистите. Съюзът на българските публицисти ще продължи да поставя старания за това и приканва цялата журналистическа общественост също интензивно да спомага.
Защитата на публицистите в световен проект е предмет и на една нова самодейност на Международната федерация на публицистите, чийто дълготраен член е Съюз на българските журналисти. Инициативата е за интернационална спогодба под егидата на Организация на обединените нации, която да подсигурява сигурността и сигурността на публицистите. Проектът към този момент е подготвен. Време е и у нас това да стане публичен акцент.
Надяваме се също по този начин публицистиката у нас да възвърне своята професионална цялост. Да не виждаме единствено микрофони пред политиците, без да чуваме сериозни въпроси към тях. Да не ни се сервират " инспекции на обстоятелства " от обособени звена с цензорски привкус, а тази естествена за публицистите активност да стане още веднъж документ тъкмо за незаменимия, човешкия и почтения журналистически труд.
Да съживим в журналистическата ни общественост това, което в никакъв случай няма да има изкуственият разсъдък, само че за което е зажадняло цялото ни общество - духа на плурализъм, взаимно почитание и взаимност ”.
