Кючуков: Войната в Украйна промени оптиката към процесите, които се развиват в Западните балкани
Войната в Украйна промени оптиката към всички процеси, които се развиват в Западните Балкани. Това изясни пред БНР дипломатът Любомир Кючуков, който е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
„ Тя преориентира всичко през призмата на „ за “ и „ срещу “ Русия. На Балканите войната има отражение в два аспекта-в и по отношение на района. С дребни изключения, разминаванията са не по линията за отговорността на Русия за експлоадирането на войната, а за това по какъв начин тя да завърши. Има две съществени разминавания с общата европейска позиция. Първото е това, което декларира като позиция президентът на Хърватия - Зоран Миланович. Той е изострен по отношение на политиката на наказания и доставяне на Украйна с оръжие. Това обаче не се отразява върху политиката на страната Хърватия, защото тя е парламентарна република.
Втората страна с друго отношение е Сърбия. Тя отхвърли да се включи към глобите, само че не призна присъединението на 4-те украински области към Русия “.
През 2003 се приема така наречен Солунски дневен ред, който дава вероятност за участие на всички страните от района на Западните Балкани в Европейски Съюз, уточни дипломатът.
„ Имаше един много сериозен интервал на неглижиране на този развой, само че българското председателство обърна тази наклонност “.
Войната в Украйна направи интерграцията функционалност на сигурността, изясни още той.
„ Водеща е консолидацията на страните от района. Даването на статут на претендент на Украйна и Молдова наложи активизиране на процесите в и Западните балкани. Европейска комисия не може да си разреши те да изпреварят, въз основа на геополитическа целенасоченост, страните от Западните Балкани, чиято интеграция е обвързвана с покриването на критерии “.
Тази динамичност има няколко на практика измерения, сподели Кючуков.
„ Опитите за дефинитивно решение на спора сред Сърбия и Косово. Те са обвързани с развой на евроинтеграция и на двете страни. Положени бяха и старания за деблокиране на процеса с Албания и Северна Македония. Трябва да се спомене и новият статут на Босна и Херцеговина като страна кандидатка “.
Натрупването на рецесии ще създадат по-трудно консолидираното на новите страни, а също и готовността на обществата да го одобряват, счита той.
Регионът на Западните Балкани съставлява интерес за световните играчи като опазване и разширение на въздействие, или като обезвреждане на такова, обясни дипломатът.
„ За Русия беше опазване на въздействие, за Китай-придобиване и разширение, за Съединени американски щати, НАТО и ЕС-неутрализиране. Турция също е световен фактор и се стреми да оказва въздействие в района “.
„ Тя преориентира всичко през призмата на „ за “ и „ срещу “ Русия. На Балканите войната има отражение в два аспекта-в и по отношение на района. С дребни изключения, разминаванията са не по линията за отговорността на Русия за експлоадирането на войната, а за това по какъв начин тя да завърши. Има две съществени разминавания с общата европейска позиция. Първото е това, което декларира като позиция президентът на Хърватия - Зоран Миланович. Той е изострен по отношение на политиката на наказания и доставяне на Украйна с оръжие. Това обаче не се отразява върху политиката на страната Хърватия, защото тя е парламентарна република.
Втората страна с друго отношение е Сърбия. Тя отхвърли да се включи към глобите, само че не призна присъединението на 4-те украински области към Русия “.
През 2003 се приема така наречен Солунски дневен ред, който дава вероятност за участие на всички страните от района на Западните Балкани в Европейски Съюз, уточни дипломатът.
„ Имаше един много сериозен интервал на неглижиране на този развой, само че българското председателство обърна тази наклонност “.
Войната в Украйна направи интерграцията функционалност на сигурността, изясни още той.
„ Водеща е консолидацията на страните от района. Даването на статут на претендент на Украйна и Молдова наложи активизиране на процесите в и Западните балкани. Европейска комисия не може да си разреши те да изпреварят, въз основа на геополитическа целенасоченост, страните от Западните Балкани, чиято интеграция е обвързвана с покриването на критерии “.
Тази динамичност има няколко на практика измерения, сподели Кючуков.
„ Опитите за дефинитивно решение на спора сред Сърбия и Косово. Те са обвързани с развой на евроинтеграция и на двете страни. Положени бяха и старания за деблокиране на процеса с Албания и Северна Македония. Трябва да се спомене и новият статут на Босна и Херцеговина като страна кандидатка “.
Натрупването на рецесии ще създадат по-трудно консолидираното на новите страни, а също и готовността на обществата да го одобряват, счита той.
Регионът на Западните Балкани съставлява интерес за световните играчи като опазване и разширение на въздействие, или като обезвреждане на такова, обясни дипломатът.
„ За Русия беше опазване на въздействие, за Китай-придобиване и разширение, за Съединени американски щати, НАТО и ЕС-неутрализиране. Турция също е световен фактор и се стреми да оказва въздействие в района “.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ