Войната в Украйна превърна Молдова от периферна постсъветска държава в

Войната в Украйна трансформира Молдова от периферна постсъветска страна в един от най-важните геополитически проби за бъдещето на Европа. Разположена сред Румъния и Украйна и изправена пред нерешения спор в Приднестровието, страната се оказа на пресечната точка сред европейската интеграция и съветското въздействие. Днес залогът е доста по-голям от участието на една дребна страна в Европейския съюз – става дума за това дали Европейски Съюз е кадърен да отбрани демократичните трансформации по своите източни граници и да противодейства на хибридните закани, с които Москва се стреми да резервира въздействието си в района. Пред ФАКТИ по тези въпроси приказва Николо Боконе, учител по италиански и британски език в Università Cattolica del Sacro Cuore, преводач на свободна процедура и създател на платформата за геополитически разбори „ Diplomaticamente “, създател в geopoliticalmonitor.com.

- Г-н Боконе, за какво Молдова, макар дребните си размери и лимитираните си военни качества, се трансформира в една от най-важните геополитически точки на съревнование сред Русия и Европейския съюз?
- Молдова има значение не поради военната си мощност, а поради своето географско състояние, политическата си ориентировка и символичната си стойност. Страната се намира сред Румъния – член на Европейски Съюз и НАТО – и Украйна, в непосредствена непосредственост до Черноморския район, като в същото време носи тежестта на нерешения спор в Приднестровието.
За Русия Молдова е част от бившето руско пространство, което Москва продължава да счита за стратегически значимо. Един сполучлив преход на Молдова към Европейския съюз би означавал доста повече от следващото разширение на Европейски Съюз. Това би посочило, че една дребна и уязвима постсъветска страна може да се освободи от съветското политическо въздействие и трайно да се интегрира в европейския юридически, стопански и институционален ред.
За Европейския съюз Молдова се трансформира в тест дали политиката на разширение може да бъде и инструмент за сигурност. Основният въпрос е дали Европейски Съюз е кадърен да отбрани демократичната промяна на страна, която остава изложена на съветски напън от вътрешната страна. Затова геополитическото значение на Молдова е доста по-голямо от нейните физически размери.

- След началото на войната в Украйна европейската интеграция на Молдова се форсира доста. До каква степен този развой към този момент е необратим и кои са най-големите опасности, които към момента могат да го провалят?
- Европейската интеграция на Молдова е по-напреднала и по-дълбоко институционализирана от всеки път, само че не бих споделил, че към този момент е изцяло необратима.
След 2022 година страната мина бързо от политическо желание към действителен развой на присъединение. Молдова подаде молба за участие през март 2022 година, получи статут на претендент през юни същата година, стартира публични договаряния за присъединение през юни 2024 година, а след това стартира работа и по първия преговорен клъстер, обвързван с главните критерии за участие. Това значи, че интеграцията към този момент не е единствено политически знак, а включва законодателни промени, институционални промени, модернизиране на държавната администрация, осъществяване на икономическите критерии и подсилване на върховенството на закона.
Въпреки това процесът може да бъде политически занимателен или даже отклонен. Основните опасности са икономическата отмалялост на обществото, отслабването на публичната поддръжка, институционалната уязвимост, корупцията, обществената поляризация, енергийните рецесии и многочислените съветски намеси в изборните процеси.

На Русия не е належащо изцяло да промени европейската ориентировка на Молдова.

Достатъчно е да забави промените, да дискредитира европейския план и да сътвори чувството, че европейската интеграция носи неустойчивост и стопански компликации. Следователно процесът мъчно може да бъде извърнат в систематичен проект, само че остава политически уязвим. Успехът му ще зависи от това дали Европейският съюз ще успее задоволително бързо да покаже съответни изгоди за молдовските жители и по този начин да резервира публичното доверие.

- Определяте Приднестровието по едно и също време като инструмент за въздействие и като тежест за Москва. Защо?
- Приднестровието остава инструмент за въздействие, тъй като не разрешава на Молдова да упражнява цялостен суверенитет върху цялата си територия и дава на Русия непрекъснат механизъм за политически и боен напън. Присъствието на съветски войски и на локални структури, лоялни към Москва, разрешава на Русия да резервира въздействие вътре в Молдова, без официално да управлява страната.
В същото време Приднестровието последователно се трансформира и в тежест за Кремъл, тъй като опциите на Русия да поддържа и укрепва района доста понижиха. Територията няма обща граница с Русия, а след началото на войната в Украйна стана още по-изолирана. Икономическото ѝ оцеляване, енергийната система и политическата непоклатимост дълго време зависеха от външна поддръжка, която Москва към този момент не може толкоз елементарно да обезпечава.
Така поражда самобитен абсурд. Русия към момента може да употребява Приднестровието, с цел да оказва напън върху Кишинев, да основава неустойчивост и да усложнява европейската интеграция на Молдова. Но в същото време Кремъл би трябвало да понася икономическите и политическите разноски за поддържането на един уязвим анклав, до който на практика
няма директен достъп.

- Как се промени стратегическото значение на Приднестровието след пълномащабното съветско навлизане в Украйна?
- Преди 2022 година Приднестровието постоянно беше възприемано като относително сигурен съветски плацдарм в Молдова и като евентуален инструмент за въздействие върху югозападната част на Украйна.
След началото на пълномащабната война ситуацията му стана доста по-несигурно. Контролът на Украйна върху границата с Приднестровието и неналичието на сухопътен кулоар до Русия мощно ограничиха опциите на Москва да укрепва анклава с военни сили. Поради това смисъла му като класическа военна база сензитивно понижа.
Политическата и хибридната му роля обаче остава забележителна. Приднестровието към момента може да бъде употребявано за основаване на възприятие за неустановеност, за предизвикателство на енергийни рецесии, за поощряване на сепаратистки настроения и за слагане под подозрение териториалната целокупност на Молдова.
С други думи, Приднестровието към този момент е по-малко потребно като насочна точка за стандартни военни интервенции, само че остава извънредно значим инструмент за политическа дестабилизация и насилствена дипломация, посредством който Русия може да поддържа Молдова в положение на непрекъсната накърнимост.

- Запазва ли Русия към момента способността да отвори нов фронт в Молдова, или към този момент разчита съвсем напълно на инструментите на хибридната война?
- При актуалните условия откриването на стандартен боен фронт в Молдова наподобява извънредно мъчно. Русия няма директна сухопътна връзка с Приднестровието, а украинската територия разделя съветските сили от Молдова. Следователно всяка сериозна стандартна военна интервенция би зависела от основна смяна на военната конюнктура в Южна Украйна.
Това не значи, че военният риск би трябвало да бъде изцяло изключен. Възможностите на Русия биха нарастнали доста, в случай че тя реализира съществени териториални триумфи в посока Одеса. В актуалната обстановка обаче хибридната война е надалеч по-реалистичната и ефикасна тактика.
Русия може да оказва въздействие върху Молдова с доста по-ниска цена посредством хакерски атаки, дезинформация, финансиране на политически сили, пазаруване на гласове, енергиен напън и поддръжка за дестабилизиращи политически артисти. Тези принадлежности разрешават на Москва да отслабва страната, без да минава прага на открит боен спор.
Целта не е безусловно окупацията на Молдова, а превръщането ѝ в политически разграничена, институционално отслабена страна, неспособна да приключи европейската си интеграция.

- Как определяте хибридните интервенции – като хакерски атаки, дезинформация, потребление на енергетиката като инструмент за напън и скрито политическо финансиране? Кой от тези принадлежности съставлява най-голямата опасност за стабилността на Молдова?
- Хибридните интервенции съставляват координирани дейности, които съчетават политически, стопански, осведомителни, софтуерни и прикрити средства за намаляване на една страна, без да се подхваща стандартно военно нахлуване.
Тяхната съществена цел е да основат комплициране, да задълбочат публичните разделения, да подкопаят доверието в институциите и да въздействат върху политическите процеси, като в същото време разрешават на причинителя да отхвърля директна отговорност.
В случая с Молдова най-опасна не е използването на един съответен инструмент, а комбинацията от няколко.

Дезинформацията става доста по-ефективна, когато е подсилена от стопански усложнения.

Енергийният напън има доста по-силен политически резултат, когато проруски сили го употребяват по време на избори. Тайното политическо финансиране става още по-влиятелно, когато подкрепя медийни мрежи, пазаруване на гласове и образуване на митинги.
Сред всички тези принадлежности бих откроил точно тайното политическо финансиране и дезинформацията като най-непосредствените закани. Те са ориентирани непосредствено към демократичния развой и могат да доведат до политическа смяна от вътрешната страна.
Енергийният напън също съставлява сериозна заплаха, тъй като основава обществените и икономическите условия, в които дезинформацията става доста по-убедителна.
Следователно най-големият риск съставлява една интегрирана акция, при която икономическите компликации се трансформират в политическа неустойчивост.

- До каква степен Европейският съюз е квалифициран да отбрани Молдова от сходни хибридни закани?
- Днес Европейският съюз е доста по-добре квалифициран, в сравнение с беше преди 2022 година, само че неговият отговор към момента не е изцяло задоволителен.
Европейските институции към този момент осъзнават, че Молдова не е просто страна претендент за участие, а част от източния пояс за сигурност на Европа. Европейски Съюз дава политическа поддръжка, помощ за подсилване на институционалната резистентност, подпомагане за диверсификация на енергийните доставки, съдействие в региона на киберсигурността и ограничения против задграничната осведомителна операция и интервенция.
Това съставлява основна смяна, тъй като Брюксел все по-често преглежда хибридните закани като въпрос на сигурността, а не просто като вътрешнополитически проблем.
Въпреки това Европейският съюз към момента работи най-вече реактивно. Финансовата и техническата помощ би трябвало да бъде по-бърза, по-добре координирана и по-видима за молдовските жители. Подкрепата следва да обгръща киберсигурността, обмена на разследваща информация, отбраната на изборните процеси, самостоятелните медии, правосъдната промяна, енергийната инфраструктура и следенето на противозаконното политическо финансиране.
ЕС към този момент разполага с огромна част от нужните принадлежности. Истинското тестване обаче е дали ще успее да ги употребява задоволително бързо, с цел да предотврати дестабилизацията, вместо да реагира едвам след възникването на рецесия.

- Смятате ли, че Европейският съюз се нуждае от нова, цялостна тактика към страните от Източното партньорство?
- Да. Първоначалната рамка на Източното партньорство към този момент не е задоволителна за геополитическата среда, основана след съветската война против Украйна.
Днес страните от района следват разнообразни пътища на развиване. Молдова и Украйна интензивно се стремят към участие в Европейския съюз. Политическата посока на Грузия става все по-оспорвана, до момента в който Армения и Азербайджан следват свои лични цели в региона на сигурността и външната политика. Единна политическа рамка към този момент не може дейно да отговори на тези разлики.
Европейският съюз се нуждае от диференцирана тактика, съобразена с упоритостите, уязвимостите и напредъка на промените във всяка обособена страна. За страните, които се стремят към участие, Европейски Съюз би трябвало да съчетае политиката на разширение с гаранции за сигурност, по-дълбока икономическа интеграция, енергийна резистентност, вложения в инфраструктура и отбрана на демократичните институции.
Най-съществената смяна обаче е концептуална. Източното партньорство към този момент не би трябвало да бъде обсъждано само като политика към прилежащите страни. То би трябвало да се възприема като неразделна част от цялостната тактика за сигурност на Европа. Русия от дълго време преглежда района през геополитическа призма, а Европейският съюз би трябвало да бъде кадърен да работи по същия метод, като в същото време остане правилен на своите демократични полезности и правилата на правовата страна.

- Как оценявате ролята на Румъния в този развой? Може ли Букурещ да се трансформира в главния поръчител за европейската интеграция и сигурността на Молдова?
- Румъния към този момент е най-важният европейски сътрудник на Молдова. Двете страни споделят дълбоки езикови, културни, исторически и публични връзки, а Румъния обезпечава на Молдова директна връзка с Европейския съюз и НАТО.
Букурещ може да играе основна роля в развиването на енергийната съгласуваност, инфраструктурата, образованието, административната промяна, икономическата интеграция и дипломатическата поддръжка за Молдова в границите на европейските институции. Освен това Румъния е в изключително добра позиция да схваща вътрешните уязвимости на Молдова и да изяснява нейното стратегическо значение пред останалите европейски държавни управления.
Въпреки това Румъния не може да се трансформира в единствения поръчител за сигурността на Молдова. Подобен метод би бил политически сензитивен вътре в самата Молдова и елементарно би могъл да бъде употребен от съветската агитация, която постоянно показва европейската интеграция като план за присъединение на Молдова към Румъния.
Ето за какво Румъния би трябвало да бъде главният покровител и стратегически сътрудник на Молдова, само че в границите на по-широката политика на Европейския съюз. Сигурността и европейската интеграция на Молдова би трябвало да останат европейски план, а не двустранна румънска самодейност.

- Какво би означавало за сигурността на Черноморския район, в случай че Русия успее да дестабилизира Молдова или да блокира нейния път към европейска интеграция?
- Една дестабилизирана Молдова би основала нова зона на неустановеност в непосредствена непосредственост до Черно море и директно зад западния фланг на Украйна.
Това би нараснало натиска върху Украйна, изключително в региона към Одеса, и би принудило Киев да отделя спомагателни запаси и внимание за евентуална опасност от запад. Освен това би се разкрила опция за усилване на активността на съветските разследващи мрежи, проведената престъпност, контрабандата, политическата интервенция и цялостната районна дестабилизация.
За Европейския съюз сходно развиване би отслабило сигурността по източната граница на Румъния и би подкопало доверието в политиката на разширение като геополитически инструмент. Това би посочило, че Русия е способна да попречи на прилежащи страни да изберат европейското си бъдеще, без даже да се постанова да ги атакува военно.
По-широкото обръщение би било, че замразените спорове и хибридният напън остават ефикасни средства за надзор върху политическата ориентировка на уязвими страни.

- Какви биха били последствията от сходен сюжет за Украйна, Европейския съюз и НАТО?
- За Украйна следствията биха били незабавни. Враждебна или нестабилна Молдова би заплашила западния гръб на страната, би усложнила защитата на региона към Одеса и би основала още един канал за съветски напън.
За Европейския съюз това би представлявало сериозен политически и стратегически неуспех. Молдова към този момент получи статут на страна претендент за участие, финансова поддръжка и многократни уверения за европейска взаимност. Ако все пак страната бъде дестабилизирана, доверието в политиката на разширение и в европейската политика към прилежащите страни ще бъде съществено разтърсено.
За НАТО сходен сюжет няма да задейства механизма за групова защита, защото Молдова не е член на Алианса. Въпреки това неустойчивостта ще възникне в непосредствена непосредственост до Румъния – страна член на НАТО – и ще се отрази върху сигурността в целия Черноморски район. Вероятно Алиансът ще бъде заставен да ускори наблюдението, устойчивостта и отбранителните ограничения по своя източен фланг.
Следователно следствията надалеч няма да се лимитират единствено до Молдова. Те ще окажат въздействие върху отбранителните старания на Украйна, доверието в Европейския съюз и районната тактика за сигурност на НАТО.

- Според Вас трансформира ли се Молдова в самобитен тест за способността на Европейския съюз да пази демократичните страни от съветско въздействие? Ако Европейски Съюз се провали в Молдова, какво обръщение ще изпрати това към останалите страни в района?
- Да, Молдова към този момент се трансформира в един от най-важните проби за Европейския съюз.
Страната се стреми да реформира своите институции и да се интегрира в Европейския съюз, като по едно и също време с това е подложена на дезинформация, енергиен напън, задгранично политическо финансиране, хакерски атаки и продължаващото битие на сепаратистка територия, подкрепяна от Русия.
Ако Молдова успее, Европейският съюз ще покаже, че политиката на разширение може действително да отбрани уязвимите демокрации и че съветският напън не е кадърен трайно да блокира суверенния избор на прилежащите страни.
Ако Европейски Съюз се провали в Молдова, посланието ще бъде към цяла Източна Европа. То ще покаже, че европейските обещания не са задоволителни, когато против тях стои нескончаем и последователен съветски напън. Правителствата и обществата в Грузия, Армения, Украйна и други страни могат да стигнат до извода, че ориентацията към Европа носи повече опасности, в сравнение с действителна отбрана.
От своя страна Русия би възприела сходен неуспех като доказателство, че хибридната война е ефикасен инструмент. Това би посочило, че Москва може да стопира европейската интеграция, без да окупира дадена страна, а единствено посредством потребление на политическата уязвимост, публичните разделения и икономическата накърнимост.
Именно по тази причина Молдова не е просто следващият случай на разширение на Европейския съюз. Тя е тестване за способността на Европейски Съюз да пази демократичната промяна по своите източни граници.