Българският туризмът - от колапс в колапс
Войната в Украйна попари очакванията на туристическия отрасъл у нас. Само до преди месец светът се надяваше, че тази година ще бъдe годината на нaй-нaтoвapeния тypиcтичecĸи лeтeн ceзoн дoceгa. Очакваше се, че хората, които повече от две години бяха заклещени по домовете си поради пандемията Ковид 19, най-накрая ще се отърсят от терзанията си и ще възстановят насладата от ваканциите си. Само че... нещата не се развиха по този начин. Особено за България.
Както сподели министърът на туризма Христо Проданов през седмицата, „ Никой не отива на отмора в милитаризирано море “. И не скри, че предвижда трети следващ тежък сезон. Този път поради войната в Украйна.
От една страна, " дежурните " съветски туристи няма даже да посмеят да си помислят за почивка във " вражеска България ". От друга страна съветските притежатели на парцели по нашето Черноморие ще останат в родината си, поради възбраната на постоянните полети. А от трета страна туристите от западните страни, които единствено до преди месец се надпреварваха да вършат резервации, внезапно осъзнаха, че се задават галактически цени на горивата и тока, а поради тях - и на всички останали артикули и услуги. С две думи - непотребни пари за благополучен туризъм не се плануват.
Един от главните въпроси, който беше коментиран през седмицата в парламентарната комисия по туризъм бе по какъв начин ще се оправим без съветските посетители.
Според прогнозите от преди войната, хотелиерите по Черноморието чакаха не по-малко от 350 000-400 000 руснаци. В сегашната обстановка обаче даже и най-мрачните предвиждания могат да не се осъществен.
С цел превъзмогване на проблемите в бранша, които
не просто чукат на вратата, а напряко са я изкъртили към този момент,
министър Проданов е на мнение, че би трябвало да се заделят повече средства за реклама в други " свободни " пазари, да вземем за пример - Северна Македония, Сърбия и Румъния. За да тушира ненапълно скептицизма, туристическият министър разгласи, че загубите от " неналичието " на руснаците нямало да са чак толкоз трагични, тъй като те били едвам 2-3 % от общия брой на почиващите у нас.
Статистически видяно обаче картинката не е чак толкова успокояваща, тъй като от сметките би трябвало да извадим и украинските посетители, които - съгласно данните в единната система за туристическа информация - през юли и август 2021 година са били към 350 000 души. С други думи, с цел да излязат сметките през септември-октомври, туристическият бизнес би трябвало да компенсира отсъствието на към 700 000 руснаци и украинци.
Надеждите за образуване на порядъчен сезон
са свързани с опцията за привличане на туристи от английския, немския и скандинавския пазар. Защото записванията в другите страни, чиито жители обичайно летуват в България - като Полша, Чехия и Словакия, да вземем за пример, от началото на войната внезапно са спрели.
Експерти допускат, че затварянето на въздушното пространство над Русия и Украйна мощно ще затрудни полетите сред Западна Европа и Далечния изток, заради което доста европейци може би ще предпочетат да почиват на Стария континент, което дава някакви шансове и за българския туризъм.
В момента самолетите заобикалят Русия по дестинацията Монголия - Казахстан - Каспийско море - Кавказ - Черно море (или Турция) и т.н Според Ройтерс, единствено за една седмица броят на полетите над Казахстан е скочил три пъти - от 150 на 450 полета дневно. Вярно времето във въздуха е по-дълго с няколко часа, а разноските за гориво доста по-високи, само че... по време на война не толкоз значимо кое какъв брой коства, а дали го има или го няма.
Превозвачи като финландската Finnair, която употребява въздушното пространство на Русия за своята обширна азиатска мрежа, към този момент предизвести за мощно съкращаване на броя на полетите. Засега обаче е мъчно да се вършат догатки дали тази обстановка ще усили притока на западноевропейски туристи в България през лятото.
Не е за подценяване и казуса който сигурно ще възникне и при круизния туризъм. Очакванията, че той да се възроди това лято след двегодишен цялостен колапс поради пандемията, не се оправдаха, тъй като надали ще са доста корабособствениците, които биха рискували с направления из Черно море.
В опит да спасят ситуацията, ръководещите разчитат и на това, че парите за туризъм тази година са повече от предходната. Само за реклама са заделени 18 млн. лева, или с 6 млн. лева повече от 2020 година. А като цяло, бюджетът за туризъм тази година е нараснал с 10 на 100.
Според ръководителят на парламентарната комисия по туризъм Илин Димитров, оттук насетне да се прицелим в сегмента на високоплатежните туристи. Тази тематика не за първи път се слага на дневен ред, само че по някаква неписана традиция постоянно е изпадала от полезрението на туристическите ни началници.
Казано по различен метод, още веднъж стигаме до омагьосания кръг, прочут и като риторичния въпрос " Как със съмнителното и смехотворно тук-там качество на обслужването, ще притеглим даже един първокласен екскурзиант? "
Темата с професионализма на работещите в този отрасъл
за следващ път ще попари упоритостите ни
да " вдигнем " България в по-високия сегмент на предлагания туристически артикул. Липсата на фрагменти е продължителен проблем, който при сегашната обстановка ще се задълбочи още повече. Очевидно за какво - войната ще стопира идването на стотици и хиляди сезонни служащи от Русия, Украйна и Молдова, които през последните години кърпеха ситуацията у нас. Особено при нискоквалифицираните позиции – от асистент готвачи до камериерки.
Министър Проданов не крие обезпокоеният си, че с оглед напредналия стадий на подготовката за летния сезон, елементарно ще се намерят различни пазари на нископлатена работна ръка. Според него са нужни незабавни ограничения и оптимално облекчение на режима за издаване на разрешителни и работни визи, тъй като в противоположен случай ни очаквал огромен пердах. Тоест - неналичието на работна ръка като нищо ще стане причина много обекти да останат затворени и през лятото, което ще докара до нова вълна от анулирани резервации и загуби, пред които днешните мрачни прогнози ще наподобяват като розов захарен памук.
Както сподели министърът на туризма Христо Проданов през седмицата, „ Никой не отива на отмора в милитаризирано море “. И не скри, че предвижда трети следващ тежък сезон. Този път поради войната в Украйна.
От една страна, " дежурните " съветски туристи няма даже да посмеят да си помислят за почивка във " вражеска България ". От друга страна съветските притежатели на парцели по нашето Черноморие ще останат в родината си, поради възбраната на постоянните полети. А от трета страна туристите от западните страни, които единствено до преди месец се надпреварваха да вършат резервации, внезапно осъзнаха, че се задават галактически цени на горивата и тока, а поради тях - и на всички останали артикули и услуги. С две думи - непотребни пари за благополучен туризъм не се плануват.
Един от главните въпроси, който беше коментиран през седмицата в парламентарната комисия по туризъм бе по какъв начин ще се оправим без съветските посетители.
Според прогнозите от преди войната, хотелиерите по Черноморието чакаха не по-малко от 350 000-400 000 руснаци. В сегашната обстановка обаче даже и най-мрачните предвиждания могат да не се осъществен.
С цел превъзмогване на проблемите в бранша, които
не просто чукат на вратата, а напряко са я изкъртили към този момент,
министър Проданов е на мнение, че би трябвало да се заделят повече средства за реклама в други " свободни " пазари, да вземем за пример - Северна Македония, Сърбия и Румъния. За да тушира ненапълно скептицизма, туристическият министър разгласи, че загубите от " неналичието " на руснаците нямало да са чак толкоз трагични, тъй като те били едвам 2-3 % от общия брой на почиващите у нас.
Статистически видяно обаче картинката не е чак толкова успокояваща, тъй като от сметките би трябвало да извадим и украинските посетители, които - съгласно данните в единната система за туристическа информация - през юли и август 2021 година са били към 350 000 души. С други думи, с цел да излязат сметките през септември-октомври, туристическият бизнес би трябвало да компенсира отсъствието на към 700 000 руснаци и украинци.
Надеждите за образуване на порядъчен сезон
са свързани с опцията за привличане на туристи от английския, немския и скандинавския пазар. Защото записванията в другите страни, чиито жители обичайно летуват в България - като Полша, Чехия и Словакия, да вземем за пример, от началото на войната внезапно са спрели.
Експерти допускат, че затварянето на въздушното пространство над Русия и Украйна мощно ще затрудни полетите сред Западна Европа и Далечния изток, заради което доста европейци може би ще предпочетат да почиват на Стария континент, което дава някакви шансове и за българския туризъм.
В момента самолетите заобикалят Русия по дестинацията Монголия - Казахстан - Каспийско море - Кавказ - Черно море (или Турция) и т.н Според Ройтерс, единствено за една седмица броят на полетите над Казахстан е скочил три пъти - от 150 на 450 полета дневно. Вярно времето във въздуха е по-дълго с няколко часа, а разноските за гориво доста по-високи, само че... по време на война не толкоз значимо кое какъв брой коства, а дали го има или го няма.
Превозвачи като финландската Finnair, която употребява въздушното пространство на Русия за своята обширна азиатска мрежа, към този момент предизвести за мощно съкращаване на броя на полетите. Засега обаче е мъчно да се вършат догатки дали тази обстановка ще усили притока на западноевропейски туристи в България през лятото.
Не е за подценяване и казуса който сигурно ще възникне и при круизния туризъм. Очакванията, че той да се възроди това лято след двегодишен цялостен колапс поради пандемията, не се оправдаха, тъй като надали ще са доста корабособствениците, които биха рискували с направления из Черно море.
В опит да спасят ситуацията, ръководещите разчитат и на това, че парите за туризъм тази година са повече от предходната. Само за реклама са заделени 18 млн. лева, или с 6 млн. лева повече от 2020 година. А като цяло, бюджетът за туризъм тази година е нараснал с 10 на 100.
Според ръководителят на парламентарната комисия по туризъм Илин Димитров, оттук насетне да се прицелим в сегмента на високоплатежните туристи. Тази тематика не за първи път се слага на дневен ред, само че по някаква неписана традиция постоянно е изпадала от полезрението на туристическите ни началници.
Казано по различен метод, още веднъж стигаме до омагьосания кръг, прочут и като риторичния въпрос " Как със съмнителното и смехотворно тук-там качество на обслужването, ще притеглим даже един първокласен екскурзиант? "
Темата с професионализма на работещите в този отрасъл
за следващ път ще попари упоритостите ни
да " вдигнем " България в по-високия сегмент на предлагания туристически артикул. Липсата на фрагменти е продължителен проблем, който при сегашната обстановка ще се задълбочи още повече. Очевидно за какво - войната ще стопира идването на стотици и хиляди сезонни служащи от Русия, Украйна и Молдова, които през последните години кърпеха ситуацията у нас. Особено при нискоквалифицираните позиции – от асистент готвачи до камериерки.
Министър Проданов не крие обезпокоеният си, че с оглед напредналия стадий на подготовката за летния сезон, елементарно ще се намерят различни пазари на нископлатена работна ръка. Според него са нужни незабавни ограничения и оптимално облекчение на режима за издаване на разрешителни и работни визи, тъй като в противоположен случай ни очаквал огромен пердах. Тоест - неналичието на работна ръка като нищо ще стане причина много обекти да останат затворени и през лятото, което ще докара до нова вълна от анулирани резервации и загуби, пред които днешните мрачни прогнози ще наподобяват като розов захарен памук.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ