Как войната преформатира конфликта САЩ - Китай
Войната в Украйна пристигна като wake-up call за Запада. От началото на века неговите съюзи - най-много сред Европа и Съединени американски щати - бяха в положение на почнал крах.
Само преди 2-3 години НАТО беше умишлен от Макрон, че е в положение на клинична гибел. Тръмп съумя да утежни оптимално връзките на Съединени американски щати - в дипломатически, стопански и даже политически проект - с най-големите страни в Европа.Да не забравяме провалената от Тръмп най-голяма в миналото комерсиална и капиталова договорка TTIP сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, която щеше да сътвори единно икономическо пространство с близо милиард от най-заможните консуматори в света.А цели 16 страни от Източна Европа влязоха в пакт с… Китай, с цел да получат повече вложения на мястото на отдръпналия се западен капитал след международната финансова рецесия.
Всъщност, в случай че не беше войната в Украйна на Русия, като цяло политиката на Тръмп към Европа работеше освен за Русия, а и за Китай. Защото Китай стана постоянно желан търговски и капиталов сътрудник пред Тръмпистката изолационистка Америка. А Европа е нужна освен като пазар, а и като съдружник на Китай в борбата му за международно водачество със Съединени американски щати.
Нещата започнаха да се трансформират, когато Байдън пристигна на власт. Без да търси стопляне на връзките с Китай, той се зае с възобновяване на най-важното стратегическо преимущество на Съединени американски щати - партньорствата и съюзите сред демокрациите. Освен с Европейски Съюз, стартира и задълбочаване на военното партньорство с основни съдружници в Азия - Япония, Южна Корея, Австралия и даже Индия. Защото това наподобява единствения метод да бъде предпазен Тайван.
Войната в Украйна и публично въпреки единствено реторичната поддръжка на Китай за нея демонстрираха на Европа голямата илюзия, в която е изпаднала със забравата си какво съставлява един властнически режим. И връзките й с Китай започнаха внезапно да се трансформират.
Само преди 2-3 години НАТО беше умишлен от Макрон, че е в положение на клинична гибел. Тръмп съумя да утежни оптимално връзките на Съединени американски щати - в дипломатически, стопански и даже политически проект - с най-големите страни в Европа.Да не забравяме провалената от Тръмп най-голяма в миналото комерсиална и капиталова договорка TTIP сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, която щеше да сътвори единно икономическо пространство с близо милиард от най-заможните консуматори в света.А цели 16 страни от Източна Европа влязоха в пакт с… Китай, с цел да получат повече вложения на мястото на отдръпналия се западен капитал след международната финансова рецесия.
Всъщност, в случай че не беше войната в Украйна на Русия, като цяло политиката на Тръмп към Европа работеше освен за Русия, а и за Китай. Защото Китай стана постоянно желан търговски и капиталов сътрудник пред Тръмпистката изолационистка Америка. А Европа е нужна освен като пазар, а и като съдружник на Китай в борбата му за международно водачество със Съединени американски щати.
Нещата започнаха да се трансформират, когато Байдън пристигна на власт. Без да търси стопляне на връзките с Китай, той се зае с възобновяване на най-важното стратегическо преимущество на Съединени американски щати - партньорствата и съюзите сред демокрациите. Освен с Европейски Съюз, стартира и задълбочаване на военното партньорство с основни съдружници в Азия - Япония, Южна Корея, Австралия и даже Индия. Защото това наподобява единствения метод да бъде предпазен Тайван.
Войната в Украйна и публично въпреки единствено реторичната поддръжка на Китай за нея демонстрираха на Европа голямата илюзия, в която е изпаднала със забравата си какво съставлява един властнически режим. И връзките й с Китай започнаха внезапно да се трансформират.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




