Войната на Русия в Украйна излъчи първия победител. Това е Иран*
Войната в Европа оказа помощ на една страна да реализира задачите на външната си политика и на националната си сигурност. Но това не е нито Русия, нито Украйна.Това е Иран.
Това стана ясно сутринта на 17 октомври 2022 година, когато употребяваните от Москва ирански дронове нападнаха цивилни цели в Киев и извадиха от строя енергийни компании и лишиха живота на четирима цивилни.
Иран е измежду най-ревностните поддръжници на Русия във войната. Като боен анализатор, профилиран в тактиката за национална сигурност на Иран, смятам, че това има малко общо с Украйна и е обвързвано с дълготрайната тактика на Иран по отношение на Съединените щати.
Военните дейности, които не престават към този момент осем месеца, подкопаха съветската стопанска система, работна мощ, военни ресурси и дипломатически връзки. Лидерът Владимир Путин избра малко евентуалната, само че нужна иранска избавителна линия, с цел да си обезпечи успеха в Украйна, а също и в Сирия, където от 2015 година съветски бойци се бият, с цел да запазят властта на Башар Асад.
И във време, когато държавното управление на Ислямска република Иран е изправено пред възходящи цивилен митинги против автократичното ръководство, ходът на Путин на собствен ред му оказа помощ да реализира прогрес на неговите национални ползи.
След Ислямската гражданска война от 1979 година иранските водачи имат вяра, че Съединени американски щати непрестанно кроят проекти да смъкват държавното управление. Те гледат на Вашингтон като на най-голямата опасност и спънка за поощряване на иранските национални ползи – реализиране на икономическа самодостатъчност, интернационална легитимност, районна сигурност, власт и въздействие.
Страховете им не са ирационални – дългата история на американска интервенция в иранските каузи, непрекъснатата открита неприязън сред двете страни и десетилетия струпване на американска войска в непосредствена непосредственост до Иран мощно тревожат управляващите в Техеран.
Съединени американски щати имат военно наличие – със или без покана, в доста страни от Близкия изток. За да насърчи националните си ползи, Иран работи за изтласкването на американската войска от района и намаляването на политическото въздействие на Вашингтон.
Иран има още по-голяма цел – да унищожи това, което вижда като доминиран от Съединени американски щати световен политически ред.
Техеран по всякакъв начин се опълчва на въздействието на Вашингтон, като поддържа партньорства с набор от недържавни милиции и държавни управления, обединени от своята гневна антиамериканска неприязън. Страната поддържа мрежа от войнствени партньорски и прокси групи, чиито лични политически желания и упоритости са в сходство с задачите на Иран, като дава оръжия, образование, средства управление, в някои случаи. Това са Хизбула, Хамас и Палестинският ислямски джихад, другарските иракски милиции и Ансар Аллах в Йемен, по-известни като Хусите или бунтовниците Хути.
Чрез тези милиции и техните политически оръжия аятоласите уголемяват въздействието си за оформяне на приятелско на Иран държавни управления в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен и в същото време антагонизира държавните управления в Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, които симпатизират на Запада.
На национално равнище Иран не поддържа непрекъснати контракти за взаимна защита. Най-близките ѝ стратегически сътрудници са Сирия, Венецуела, Северна Корея, Китай и Русия, с които си сътрудничи политически, стопански и военно за основаването на различен политически ред на оня, който съгласно техните водачи водят Съединените щати.
Сегашната война на Русия в Украйна остави Кремъл с шепа съчувстващи другари. Малко политически водачи могат да схванат сегашната политическа изолираност на Путин и свързаната с нея неприязън към Съединени американски щати по-добре от аятолах Али Хаменей. Но връзките сред Иран и Русия са комплицирани. Те се сплотиха под общата идея да поддържат Асад във войната му с опозиционните сили на страната, само че имаха разнообразни национални ползи – Москва се утвърди още веднъж като съществена мощ в Близкия изток, а за Техеран другарски Дамаск е сериозна връзка в антиамериканската и антиизраелската коалиция.
Докато Русия и Иран поддържаха Асад, на втори проект те се конкурираха за печеливши контракти за следвоенно възобновяване и инфраструктура, и за оформяне на удобна политическата среда след гражданската война.
Тежкото състояние на Русия в Украйна принуди нейния водач да изиска помощта на Иран по два метода. Първо, Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война, клон на Иранската войска, запълни вакуума от пренасочването на съветски войски от Сирия към Украйна. Второ, Русия употребява евтините и потвърдени в борби безпилотни летателни апарати на Иран, с цел да се опълчи на подкрепяния от Запада боеприпас на Киев и да поддържа личната си войска изненадващо неспособна да води война.
През юли Иран одобри съветски офицери, с цел да ги образова да ръководят иранските безпилотни самолети Shahed-129 и Shahed-191, с които бе атакувана Украйна от началото на август 2022 година
Откакто закупи ирански дронове, Русия изстреля над 100 ирански ударни и разследващи дрона Shahed-136 и Mohajer-6, които се целеха в обекти на украинските специфични сили, бронирани и артилерийски елементи, противовъздушна защита и гориво складови уреди, военна и енергийна инфраструктура, цивилни цели и столицата Киев.
Русия разчита на Иран за доставката на два типа балистични ракети с дребен обхват, съгласно американски и съюзнически чиновници по сигурността.
Тези топли връзки надали ще оказват помощ на Москва да завоюва войната , само че ще насърчи националните ползи на Иран.
Изтеглянето на Русия от Сирия ще разреши на Иран да управлява територия, застрашена от съперниците на Асад. Освен това аятоласите ще поддържат отворен кулоар или „ сухопътен мост “, посредством който ще разширят поддръжката си за мрежата от антиамерикански и антиизраелски сътрудници и подставени лица.
Използването на иранско оръжие ще даде подтик на оръжейната промишленост, чиято съществена клиентела в този момент е личните милиции на Техеран. Неотдавнашните старания на Иран да разшири производството и износа на дронове доведоха до стеснен триумф в дребни, най-вече периферни пазари на Етиопия, Судан, Таджикистан и Венецуела.
Москва е вторият по величина международен експортьор на оръжия и нейната изненадваща промяна във вносител от Иран е сигнал за сериозните проблеми на промишлеността в страната. Освен че легитимира и уголемява оръжейната промишленост на Техеран, този съюз извежда Иран на друга позиция – на главен експортьор на оръжие.
Директното опълчване на бойното поле на военната промишленост на Иран и предоставените от Съединени американски щати оръжия на Украйна е опция да бъде подкопано въздействието на Вашингтон и НАТО в Евразия. Дроновете биха могли да обезпечат на Москва ефикасен и обезверено нужен отговор на американските оръжия, които сеят безпорядък измежду съветската войска в Украйна.
Иранските оръжия може да принудят западните благодетели на Украйна да отделят спомагателни милиарди за системи за битка с дронове или противовъздушна защита или помощ за подмяна на активи, които иранските оръжия евентуално обезвреждат.
Използването на ирански балистични ракети в Украйна ще усложни лимитираните тактически победи, реализирани от дроновете. Те ще причинят спомагателни ненужни премеждия, ще удължат и в допълнение дестабилизират войната в Украйна, само че нямам доверие, че ще наклонят везните на спора в интерес на Русия.
Техният по-голям принос е към националните ползи на Техеран – те ще покачат репутацията на страната в антиамериканската и антинатовската коалиция и ще укрепят солидарността в редиците ѝ.
* Автор на публикацията е Арън Пилкингтън, анализатор на Военновъздушните сили на Съединени американски щати по въпросите на Близкия изток, докторант в Училището за интернационалните проучвания Корбел към Университета на Денвър. Тя е оповестена за пръв път в The Conversation. Мениджър Нюз я разгласява с дребни съкращения и редакция под ново заглавие.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Това стана ясно сутринта на 17 октомври 2022 година, когато употребяваните от Москва ирански дронове нападнаха цивилни цели в Киев и извадиха от строя енергийни компании и лишиха живота на четирима цивилни.
Иран е измежду най-ревностните поддръжници на Русия във войната. Като боен анализатор, профилиран в тактиката за национална сигурност на Иран, смятам, че това има малко общо с Украйна и е обвързвано с дълготрайната тактика на Иран по отношение на Съединените щати.
Военните дейности, които не престават към този момент осем месеца, подкопаха съветската стопанска система, работна мощ, военни ресурси и дипломатически връзки. Лидерът Владимир Путин избра малко евентуалната, само че нужна иранска избавителна линия, с цел да си обезпечи успеха в Украйна, а също и в Сирия, където от 2015 година съветски бойци се бият, с цел да запазят властта на Башар Асад.
И във време, когато държавното управление на Ислямска република Иран е изправено пред възходящи цивилен митинги против автократичното ръководство, ходът на Путин на собствен ред му оказа помощ да реализира прогрес на неговите национални ползи.
След Ислямската гражданска война от 1979 година иранските водачи имат вяра, че Съединени американски щати непрестанно кроят проекти да смъкват държавното управление. Те гледат на Вашингтон като на най-голямата опасност и спънка за поощряване на иранските национални ползи – реализиране на икономическа самодостатъчност, интернационална легитимност, районна сигурност, власт и въздействие.
Страховете им не са ирационални – дългата история на американска интервенция в иранските каузи, непрекъснатата открита неприязън сред двете страни и десетилетия струпване на американска войска в непосредствена непосредственост до Иран мощно тревожат управляващите в Техеран.
Съединени американски щати имат военно наличие – със или без покана, в доста страни от Близкия изток. За да насърчи националните си ползи, Иран работи за изтласкването на американската войска от района и намаляването на политическото въздействие на Вашингтон.
Иран има още по-голяма цел – да унищожи това, което вижда като доминиран от Съединени американски щати световен политически ред.
Техеран по всякакъв начин се опълчва на въздействието на Вашингтон, като поддържа партньорства с набор от недържавни милиции и държавни управления, обединени от своята гневна антиамериканска неприязън. Страната поддържа мрежа от войнствени партньорски и прокси групи, чиито лични политически желания и упоритости са в сходство с задачите на Иран, като дава оръжия, образование, средства управление, в някои случаи. Това са Хизбула, Хамас и Палестинският ислямски джихад, другарските иракски милиции и Ансар Аллах в Йемен, по-известни като Хусите или бунтовниците Хути.
Чрез тези милиции и техните политически оръжия аятоласите уголемяват въздействието си за оформяне на приятелско на Иран държавни управления в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен и в същото време антагонизира държавните управления в Израел, Йордания, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, които симпатизират на Запада.
На национално равнище Иран не поддържа непрекъснати контракти за взаимна защита. Най-близките ѝ стратегически сътрудници са Сирия, Венецуела, Северна Корея, Китай и Русия, с които си сътрудничи политически, стопански и военно за основаването на различен политически ред на оня, който съгласно техните водачи водят Съединените щати.
Сегашната война на Русия в Украйна остави Кремъл с шепа съчувстващи другари. Малко политически водачи могат да схванат сегашната политическа изолираност на Путин и свързаната с нея неприязън към Съединени американски щати по-добре от аятолах Али Хаменей. Но връзките сред Иран и Русия са комплицирани. Те се сплотиха под общата идея да поддържат Асад във войната му с опозиционните сили на страната, само че имаха разнообразни национални ползи – Москва се утвърди още веднъж като съществена мощ в Близкия изток, а за Техеран другарски Дамаск е сериозна връзка в антиамериканската и антиизраелската коалиция.
Докато Русия и Иран поддържаха Асад, на втори проект те се конкурираха за печеливши контракти за следвоенно възобновяване и инфраструктура, и за оформяне на удобна политическата среда след гражданската война.
Тежкото състояние на Русия в Украйна принуди нейния водач да изиска помощта на Иран по два метода. Първо, Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война, клон на Иранската войска, запълни вакуума от пренасочването на съветски войски от Сирия към Украйна. Второ, Русия употребява евтините и потвърдени в борби безпилотни летателни апарати на Иран, с цел да се опълчи на подкрепяния от Запада боеприпас на Киев и да поддържа личната си войска изненадващо неспособна да води война.
През юли Иран одобри съветски офицери, с цел да ги образова да ръководят иранските безпилотни самолети Shahed-129 и Shahed-191, с които бе атакувана Украйна от началото на август 2022 година
Откакто закупи ирански дронове, Русия изстреля над 100 ирански ударни и разследващи дрона Shahed-136 и Mohajer-6, които се целеха в обекти на украинските специфични сили, бронирани и артилерийски елементи, противовъздушна защита и гориво складови уреди, военна и енергийна инфраструктура, цивилни цели и столицата Киев.
Русия разчита на Иран за доставката на два типа балистични ракети с дребен обхват, съгласно американски и съюзнически чиновници по сигурността.
Тези топли връзки надали ще оказват помощ на Москва да завоюва войната , само че ще насърчи националните ползи на Иран.
Изтеглянето на Русия от Сирия ще разреши на Иран да управлява територия, застрашена от съперниците на Асад. Освен това аятоласите ще поддържат отворен кулоар или „ сухопътен мост “, посредством който ще разширят поддръжката си за мрежата от антиамерикански и антиизраелски сътрудници и подставени лица.
Използването на иранско оръжие ще даде подтик на оръжейната промишленост, чиято съществена клиентела в този момент е личните милиции на Техеран. Неотдавнашните старания на Иран да разшири производството и износа на дронове доведоха до стеснен триумф в дребни, най-вече периферни пазари на Етиопия, Судан, Таджикистан и Венецуела.
Москва е вторият по величина международен експортьор на оръжия и нейната изненадваща промяна във вносител от Иран е сигнал за сериозните проблеми на промишлеността в страната. Освен че легитимира и уголемява оръжейната промишленост на Техеран, този съюз извежда Иран на друга позиция – на главен експортьор на оръжие.
Директното опълчване на бойното поле на военната промишленост на Иран и предоставените от Съединени американски щати оръжия на Украйна е опция да бъде подкопано въздействието на Вашингтон и НАТО в Евразия. Дроновете биха могли да обезпечат на Москва ефикасен и обезверено нужен отговор на американските оръжия, които сеят безпорядък измежду съветската войска в Украйна.
Иранските оръжия може да принудят западните благодетели на Украйна да отделят спомагателни милиарди за системи за битка с дронове или противовъздушна защита или помощ за подмяна на активи, които иранските оръжия евентуално обезвреждат.
Използването на ирански балистични ракети в Украйна ще усложни лимитираните тактически победи, реализирани от дроновете. Те ще причинят спомагателни ненужни премеждия, ще удължат и в допълнение дестабилизират войната в Украйна, само че нямам доверие, че ще наклонят везните на спора в интерес на Русия.
Техният по-голям принос е към националните ползи на Техеран – те ще покачат репутацията на страната в антиамериканската и антинатовската коалиция и ще укрепят солидарността в редиците ѝ.
* Автор на публикацията е Арън Пилкингтън, анализатор на Военновъздушните сили на Съединени американски щати по въпросите на Близкия изток, докторант в Училището за интернационалните проучвания Корбел към Университета на Денвър. Тя е оповестена за пръв път в The Conversation. Мениджър Нюз я разгласява с дребни съкращения и редакция под ново заглавие.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ