Без месо, без джаз или това, което войната забранява. Украинците ...
Войната не се води единствено на фронтовете, само че дефинира и какво е разрешено и какво е неразрешено в всекидневието.
Англия – от кола до велосипед
Когато войната избухва през 1939 година, първата стока, която е била следена, е бензинът. Всички държавни запаси са ориентирани към производството на съоръжение за фронта. Нови коли на процедура не съществуват. А имало ли е въобще, когато е имало продължителен дефицит на гориво, аварийни елементи и гуми? Войната изцяло трансформира целите на английската икономика; фабриките са преориентирани към производството на военна техника като самолети, танкове и камиони. Въпреки това, дребен брой коли към момента се създават, само че те са налични основно за държавни потребности и за тези, които имат привилегии. Собствениците на остарели коли не престават да ги употребяват, само че поддръжката и ремонтът са усложнени от рестриктивните мерки върху доставката на аварийни елементи.
Моркови вместо торта
През януари 1940 година в Англия е въведена картова система. Храна, облекла, гориво - всичко се разпределяло посредством купони. Единствените изключения измежду продуктите са хлябът и картофите. Министерството на храните прави нормиране и систематизиране на хранителни артикули. Това е ясна и относително транспарантна система за систематизиране. Поради местоположението си Англия е подложена на морска обсада, тъй че доста артикули, изключително плодове, изчезват от рафтовете на магазините. Например лимони и банани, които се купуват без проблеми преди войната. Продавачите се пробват да продават портокали най-вече на бременни дами и деца.
Дори обичайният чай, който преди този момент се доставя във Англия от колониална Индия, става нищожен. Но дивечът не подлежал на нормиране. Ако някой съумява да ловува яребица, дива патица или заек, това си е месо. Но не е толкоз доста, тъй като по-голямата част от британците живеят в градовете. Кафето от време на време се подготвя от сушен корен от пащърнак, а морковената торта се счита за максимален деликатес.
Бира вместо ром
През 1943 година, още веднъж заради блокадата, Англия има проблеми с доставката на ром и уиски. Ромът е обичайната напитка, която е давана на английските моряци в продължение на епохи. Първоначално държавното управление обмисля цялостна възбрана на алкохола, само че в последна сметка взема решение да размени рома, който се е трансформира в напитка на елита, с по-демократична бира. Така че кръчмите не затварят по време на войната, макар че работят с ограничавания, а бира (разбира се в умерени количества) се пие даже в бомбоубежищата. Самата бира е „ поддържа най-малко някакво сходство на спокоен живот “ и „ морала на популацията “.
Градини на успеха или " градове на успеха "
Именно по време на войната по този начин наречените Градини на успеха се трансформират в фешън наклонност. Подобна самодейност работи от двете страни на Атлантика. Тя е изключително известна в Англия, Съединени американски щати и Австралия. Държавата мощно предизвиква жителите да отглеждат зеленчуци за личните си потребности. Дори членовете на кралското семейство не се свенят да вършат това.
Последиците от войната се усещат във Англия много дълго време. Системата за систематизиране на питателните правила е удължена до 1954 година
Когато се смрачи - избавяне
Британците претърпяват спирания на електрозахранването още през 1915 година, по време на Първата международна война, когато осветлението е изцяло изключвано през нощта, с цел да се затруднят вражеските въздушни набези. Но точно по време на Втората международна война казусът се трансформира в народен проблем. Прави усещане, че Англия се приготвя за продължителни спирания на електрозахранването и даже организира постоянни подготвителни учения от 1937 година От септември 1939 година до 23 април 1945 година Англия е в положение на непрекъснати спирания на електрозахранването.
Лондончани прекарват нощта в метрото. Приблизително 4% от популацията на града (150 000) се е възползвало от опцията да се укрие в „ подземието “ по време на нощни въздушни набези.
Само до края на първия месец на войната 1130 души са починали вследствие на спиранията на електрозахранването по пътищата. През 1941 година лекарите диагностицират ново положение измежду фабричните служащи в тила: анемия от спиране на електрозахранването. Друго следствие е депресията. През 1945 година затъмнението е отстранено. Шотландски възпитаник написа на татко си, който към момента е на фронта: „ Има лампа на ъгъла и аз си играех под нея снощи… “
Светлинно маскиране в страните
Неутрална Швейцария вкарва спирания на електрозахранването през 1940 година, само че има опасения, че те ще бъдат неправилно бомбардирани поради тъмнината. Протести се организират в Ирландия, където спиранията на електрозахранването се възприемат като нарушаване на неутралитета. В Съединените щати електричеството е прекратено както на западното, по този начин и на източното крайбрежие. Западът е смутен от японските бомбардировки, а Изтокът - от немските подводници.
За цивилното население спиранията на електрозахранването не са просто защитна мярка; те въплъщават духа на взаимност, който характеризира вътрешния фронт по време на Втората международна война. Нормирането, контролът върху цените и дефицитът на артикули от първа нужда стават част от всекидневието, защото жителите се приспособяват към условията на войната.
Цензура, агитация, развлечения
И във Англия, както и в доста други страни, има цензура на пресата и кореспонденцията. Вярно е, че по време на Първата международна война пропагандата е по-обширна и очевидна. Например, 5000 цензори преглеждат английските писма.
По време на Втората международна война обаче тактиката на „ челната агитация “ е изменена на по-фина и скрита. За тази цел е възобновено Министерството на информацията, което е ликвидирано незабавно след Първата международна война и което е свързвано в обществото с натрапчива агитация. Сега то поддържа баланс сред психически техники и основаване на усещане за оптималната правота. Основният фокус не е върху лъжите, а върху управление на акцентите, разказите и тона. Между другото, това е повода Би Би Си да не загуби доверието на популацията след края на войната. Цензурата е предопределена да поддържа морала на популацията и да предотвратява приключването на информация. Кината, театрите и кръчмите работят с ограничавания, като се приспособяват към новите военни действителности. Например, кината и театрите анулират вечерните прожекции и представления. Между другото, Кралският спектакъл в Ковънт Гардън е трансфорат в дансинг.
" Как можеш да седиш умерено в ресторант, когато нашите бойци умират под Сталинград "
Ако във Англия войната последователно стеснява всекидневието, то в Германия, след провалянето при Сталинград през февруари 1943 година, стартира същинска „ блокада “ от вътрешната страна – тотална готовност на запаси и честен напън върху всички.
Министърът на пропагандата на нацистка Германия Гьобелс афишира политика на „ тотална война “. Реквизират се радиоапаратура, мед, калай; от популацията се конфискуват предмети от бита за потребностите на армията. Появява се трудова тегоба за дами и юноши. Ако по-рано ролята на дамите е извънредно в майчинството, в този момент германките би трябвало да вървят на работа: във заводи, в лечебни заведения, в противовъздушната работа.
Затяга се контролът върху музиката, театъра и радиоразпръскването. Чуват се апели за затваряне на заведения за хранене и кафенета като „ аморален и непотребен разкош по време на битката “. „ Как можете да седите умерено в ресторант, когато нашите смели бойци умират при Сталинград? “ – питат яростно някои германци. Подобни думи могат да се прочетат и на плакати. Още преди Коледа 1942 година Гьобелс афишира „ немска Коледа “ – т.е. цялостен аскетизъм: никакви свещи, венци от коледни елхи и никакви коледни занимания.
През 1944 година обичайна печена гъска остава спомен за германците – страната изпитва дефицит на храна. В навечерието на Нова година 1944 година главното ядене на Гьобелс е картофена чорба. По този метод основният нацистки агитатор акцентира личния си аскетизъм.
Промяна на настроението или " оцеляване! "
Вместо нормалното „ Хайл Хитлер! “ – в миналото толкоз вдъхновяващо, след 1944 година германците стартират да се поздравяват по друг метод: „ Bleib Ubring! “ („ Остани жив! “). Берлин е бомбардиран от американците денем, от британците през нощта, тъй че жителите на града прекарват по-голямата част от времето си в бомбоубежища. А те не са задоволителни за град с три милиона души и са пренаселени. В началото изискванията там са съвсем идеални: душове, тоалетни, даже стаи с здравна сестра. Но постепенно, с усилването на обстрела, изискванията стават все по-непоносими.
Жителите на града изключително страдат от обстоятелството, че водоснабдяването е прекратено вследствие на разрушените водопроводи. Силната смрад и нехигиеничните условия са същинско изтезание за германците. Тоалетните са затворени и даже запечатани – самоубийствата там зачестяват. Между другото, достъпът до бомбоубежищата е неразрешен за наети служащи и представители на други народи. Има пагубен дефицит на лекари. Повечето от тях са изпратени на Източния фронт. Много чужденци работят в лечебни заведения и клиники. В частност, в централната берлинска болница „ Шарите “ личният състав е от датчани, украинци, румънци, унгарци и други
Джаз и танци под възбрана
След провалянето при Сталинград, обществените занимания в Германия са на практика неразрешени: театрални представления, кино комедии. Жените би трябвало да не носят скъпи бижута или да парадират със скъпи движимости. Джазът най-сетне е неразрешен. Активисти на Хитлерюгенд преследват феновете на суинга. Те са хващани, бръснати, бити и изпращани в концентрационни лагери за „ превъзпитание “.
През февруари 1943 година танците са строго неразрешени. Нацисткият пропагандист Валтер Май-Херманщат пази възбраната: „ Забраната за танци е жест на взаимност сред немската юноша и фронта. “ Това е съвсем формалната позиция, която е публикувана във всички районни издания. Между другото, в Германия, както и в Швейцария, закон, забраняващ танците в избрани дни, най-много по време на Великите пости, към момента е в действие през днешния ден.
Забраната за танци по време на война е била в действие и в някои други страни, в това число Финландия. Тя е въведена през декември 1939 година, по време на Съветско-финландската война и продължава до 1944 година, до подписването на Московското помирение. Забраната за танци в заведенията за хранене е в действие до 1948 година
***
Историята демонстрира: войната лишава освен живот, само че и привички, удоволствия, дребни наслади. В същото време тя ни научава да ценим даже парче самун или светлината на лампа на ъгъла. Украинците през днешния ден схващат това може би както никой различен по света.
Светлана Шевцова, Киев
Англия – от кола до велосипед
Когато войната избухва през 1939 година, първата стока, която е била следена, е бензинът. Всички държавни запаси са ориентирани към производството на съоръжение за фронта. Нови коли на процедура не съществуват. А имало ли е въобще, когато е имало продължителен дефицит на гориво, аварийни елементи и гуми? Войната изцяло трансформира целите на английската икономика; фабриките са преориентирани към производството на военна техника като самолети, танкове и камиони. Въпреки това, дребен брой коли към момента се създават, само че те са налични основно за държавни потребности и за тези, които имат привилегии. Собствениците на остарели коли не престават да ги употребяват, само че поддръжката и ремонтът са усложнени от рестриктивните мерки върху доставката на аварийни елементи.
Моркови вместо торта
През януари 1940 година в Англия е въведена картова система. Храна, облекла, гориво - всичко се разпределяло посредством купони. Единствените изключения измежду продуктите са хлябът и картофите. Министерството на храните прави нормиране и систематизиране на хранителни артикули. Това е ясна и относително транспарантна система за систематизиране. Поради местоположението си Англия е подложена на морска обсада, тъй че доста артикули, изключително плодове, изчезват от рафтовете на магазините. Например лимони и банани, които се купуват без проблеми преди войната. Продавачите се пробват да продават портокали най-вече на бременни дами и деца.
Дори обичайният чай, който преди този момент се доставя във Англия от колониална Индия, става нищожен. Но дивечът не подлежал на нормиране. Ако някой съумява да ловува яребица, дива патица или заек, това си е месо. Но не е толкоз доста, тъй като по-голямата част от британците живеят в градовете. Кафето от време на време се подготвя от сушен корен от пащърнак, а морковената торта се счита за максимален деликатес.
Бира вместо ром
През 1943 година, още веднъж заради блокадата, Англия има проблеми с доставката на ром и уиски. Ромът е обичайната напитка, която е давана на английските моряци в продължение на епохи. Първоначално държавното управление обмисля цялостна възбрана на алкохола, само че в последна сметка взема решение да размени рома, който се е трансформира в напитка на елита, с по-демократична бира. Така че кръчмите не затварят по време на войната, макар че работят с ограничавания, а бира (разбира се в умерени количества) се пие даже в бомбоубежищата. Самата бира е „ поддържа най-малко някакво сходство на спокоен живот “ и „ морала на популацията “.
Градини на успеха или " градове на успеха "
Именно по време на войната по този начин наречените Градини на успеха се трансформират в фешън наклонност. Подобна самодейност работи от двете страни на Атлантика. Тя е изключително известна в Англия, Съединени американски щати и Австралия. Държавата мощно предизвиква жителите да отглеждат зеленчуци за личните си потребности. Дори членовете на кралското семейство не се свенят да вършат това.
Последиците от войната се усещат във Англия много дълго време. Системата за систематизиране на питателните правила е удължена до 1954 година
Когато се смрачи - избавяне
Британците претърпяват спирания на електрозахранването още през 1915 година, по време на Първата международна война, когато осветлението е изцяло изключвано през нощта, с цел да се затруднят вражеските въздушни набези. Но точно по време на Втората международна война казусът се трансформира в народен проблем. Прави усещане, че Англия се приготвя за продължителни спирания на електрозахранването и даже организира постоянни подготвителни учения от 1937 година От септември 1939 година до 23 април 1945 година Англия е в положение на непрекъснати спирания на електрозахранването.
Лондончани прекарват нощта в метрото. Приблизително 4% от популацията на града (150 000) се е възползвало от опцията да се укрие в „ подземието “ по време на нощни въздушни набези.
Само до края на първия месец на войната 1130 души са починали вследствие на спиранията на електрозахранването по пътищата. През 1941 година лекарите диагностицират ново положение измежду фабричните служащи в тила: анемия от спиране на електрозахранването. Друго следствие е депресията. През 1945 година затъмнението е отстранено. Шотландски възпитаник написа на татко си, който към момента е на фронта: „ Има лампа на ъгъла и аз си играех под нея снощи… “
Светлинно маскиране в страните
Неутрална Швейцария вкарва спирания на електрозахранването през 1940 година, само че има опасения, че те ще бъдат неправилно бомбардирани поради тъмнината. Протести се организират в Ирландия, където спиранията на електрозахранването се възприемат като нарушаване на неутралитета. В Съединените щати електричеството е прекратено както на западното, по този начин и на източното крайбрежие. Западът е смутен от японските бомбардировки, а Изтокът - от немските подводници.
За цивилното население спиранията на електрозахранването не са просто защитна мярка; те въплъщават духа на взаимност, който характеризира вътрешния фронт по време на Втората международна война. Нормирането, контролът върху цените и дефицитът на артикули от първа нужда стават част от всекидневието, защото жителите се приспособяват към условията на войната.
Цензура, агитация, развлечения
И във Англия, както и в доста други страни, има цензура на пресата и кореспонденцията. Вярно е, че по време на Първата международна война пропагандата е по-обширна и очевидна. Например, 5000 цензори преглеждат английските писма.
По време на Втората международна война обаче тактиката на „ челната агитация “ е изменена на по-фина и скрита. За тази цел е възобновено Министерството на информацията, което е ликвидирано незабавно след Първата международна война и което е свързвано в обществото с натрапчива агитация. Сега то поддържа баланс сред психически техники и основаване на усещане за оптималната правота. Основният фокус не е върху лъжите, а върху управление на акцентите, разказите и тона. Между другото, това е повода Би Би Си да не загуби доверието на популацията след края на войната. Цензурата е предопределена да поддържа морала на популацията и да предотвратява приключването на информация. Кината, театрите и кръчмите работят с ограничавания, като се приспособяват към новите военни действителности. Например, кината и театрите анулират вечерните прожекции и представления. Между другото, Кралският спектакъл в Ковънт Гардън е трансфорат в дансинг.
" Как можеш да седиш умерено в ресторант, когато нашите бойци умират под Сталинград "
Ако във Англия войната последователно стеснява всекидневието, то в Германия, след провалянето при Сталинград през февруари 1943 година, стартира същинска „ блокада “ от вътрешната страна – тотална готовност на запаси и честен напън върху всички.
Министърът на пропагандата на нацистка Германия Гьобелс афишира политика на „ тотална война “. Реквизират се радиоапаратура, мед, калай; от популацията се конфискуват предмети от бита за потребностите на армията. Появява се трудова тегоба за дами и юноши. Ако по-рано ролята на дамите е извънредно в майчинството, в този момент германките би трябвало да вървят на работа: във заводи, в лечебни заведения, в противовъздушната работа.
Затяга се контролът върху музиката, театъра и радиоразпръскването. Чуват се апели за затваряне на заведения за хранене и кафенета като „ аморален и непотребен разкош по време на битката “. „ Как можете да седите умерено в ресторант, когато нашите смели бойци умират при Сталинград? “ – питат яростно някои германци. Подобни думи могат да се прочетат и на плакати. Още преди Коледа 1942 година Гьобелс афишира „ немска Коледа “ – т.е. цялостен аскетизъм: никакви свещи, венци от коледни елхи и никакви коледни занимания.
През 1944 година обичайна печена гъска остава спомен за германците – страната изпитва дефицит на храна. В навечерието на Нова година 1944 година главното ядене на Гьобелс е картофена чорба. По този метод основният нацистки агитатор акцентира личния си аскетизъм.
Промяна на настроението или " оцеляване! "
Вместо нормалното „ Хайл Хитлер! “ – в миналото толкоз вдъхновяващо, след 1944 година германците стартират да се поздравяват по друг метод: „ Bleib Ubring! “ („ Остани жив! “). Берлин е бомбардиран от американците денем, от британците през нощта, тъй че жителите на града прекарват по-голямата част от времето си в бомбоубежища. А те не са задоволителни за град с три милиона души и са пренаселени. В началото изискванията там са съвсем идеални: душове, тоалетни, даже стаи с здравна сестра. Но постепенно, с усилването на обстрела, изискванията стават все по-непоносими.
Жителите на града изключително страдат от обстоятелството, че водоснабдяването е прекратено вследствие на разрушените водопроводи. Силната смрад и нехигиеничните условия са същинско изтезание за германците. Тоалетните са затворени и даже запечатани – самоубийствата там зачестяват. Между другото, достъпът до бомбоубежищата е неразрешен за наети служащи и представители на други народи. Има пагубен дефицит на лекари. Повечето от тях са изпратени на Източния фронт. Много чужденци работят в лечебни заведения и клиники. В частност, в централната берлинска болница „ Шарите “ личният състав е от датчани, украинци, румънци, унгарци и други
Джаз и танци под възбрана
След провалянето при Сталинград, обществените занимания в Германия са на практика неразрешени: театрални представления, кино комедии. Жените би трябвало да не носят скъпи бижута или да парадират със скъпи движимости. Джазът най-сетне е неразрешен. Активисти на Хитлерюгенд преследват феновете на суинга. Те са хващани, бръснати, бити и изпращани в концентрационни лагери за „ превъзпитание “.
През февруари 1943 година танците са строго неразрешени. Нацисткият пропагандист Валтер Май-Херманщат пази възбраната: „ Забраната за танци е жест на взаимност сред немската юноша и фронта. “ Това е съвсем формалната позиция, която е публикувана във всички районни издания. Между другото, в Германия, както и в Швейцария, закон, забраняващ танците в избрани дни, най-много по време на Великите пости, към момента е в действие през днешния ден.
Забраната за танци по време на война е била в действие и в някои други страни, в това число Финландия. Тя е въведена през декември 1939 година, по време на Съветско-финландската война и продължава до 1944 година, до подписването на Московското помирение. Забраната за танци в заведенията за хранене е в действие до 1948 година
***
Историята демонстрира: войната лишава освен живот, само че и привички, удоволствия, дребни наслади. В същото време тя ни научава да ценим даже парче самун или светлината на лампа на ъгъла. Украинците през днешния ден схващат това може би както никой различен по света.
Светлана Шевцова, Киев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ