Израел, Газа и звукът на разрухата
Войната не е просто дума, а злокобна симфония от кръв и прахуляк, която се излива над земята на Израел, земя толкоз красива, че може да спре дъха ти, и толкоз пропита със гибел, че сърцето ти се свива, до момента в който гледаш от горната страна, от самолета, през тънкото стъкло, което те отделя от пъкъла долу.
На 7 октомври 2023 година среднощната офанзива на " Хамас " лиши живота на 1200 израелци и води в плен 251 души. В отговор Газа се трансформира в в числата, които разсъдъкът мъчно може да осмисли.
Том*, едвам осемнадесетгодишен евреин, седи с книга в ръка, отдадена на офанзивата на " Хамас " и мисли за ужаса на оня ден.
" Девет от 10 души желаят мир, желаят да живеят и да дишат без боязън. Почти всички желаеме това да спре. И израелци, и араби ", споделя Том. Брат му е в армията, в Газа с оръжие в ръка, а Том мечтае за роботика, за свят, където ръцете му няма да държат пушка, а ще строят машини.
Той е млад, с очи, които искрят за бъдещето, само че преди бъдещето да настъпи, той ще прекара три години в армията, занимавайки се с споровете от предишното.
" Ние изпитваме дълг и горделивост, че можем да пазим страната си, само че на множеството младежи ни се желае времената да бъдат мирни, да съжителстваме обикновено с всички и да имаме опция да изживеем един заслужен живот – и израелци, и араби ", споделя ми той.
Въпреки нежната му възраст, Том приказва тъкмо както близо 50-годишният арабин Омар*, който продава сувенири в Стария град на Йерусалим.
" Не е почтено. Всички желаеме да живеем обикновено. Да отгледаме фамилиите си. Аз съм израелски жител, само че и арабин. Знам какво е да живеем в естетика. Хората желаят и могат това, не е почтено, че тази опция ни се лишава. Имам близки другари евреи, които оказват помощ на свои арабски другари в Газа, изпращат им пари, храна, медикаменти. Ние можем да живеем дружно. Аз съм арабин, само че съм горделив израелски жител. Най-близките ми другари са евреи “, сподели ми той, до момента в който купувах икони и кръстчета от дребното му магазинче, за чието бъдеще се тревожи поради неналичието на туристи от началото на войната.
Докато чувам Том, поглеждам през прозореца на самолета и за следващ път през последната седмица си мисля какъв брой парадоксална е тази земя – какъв брой прелестни места и какъв брой закани крие тази дребна кръпка върху лицето на Земята.
Сн. Mediapool
Трудно се написа за войната, за болката, за загубите, думите постоянно са слаби, не могат да уловят тежестта на страданието, на почтените в Израел, на почтените в Газа, на " Хамас ", терористична машина, която реже плът и убива, само че и за ответния яд, който не пита за виновност.
Трудно е да се дистанцираш от тези истории, да останеш крепко стъпил на земята. Нищо не може да оправдае действията на която и да е от двете страни.
За множеството хора арабо-израелския спор е сложен за схващане. Хилядолетен или единствено на 80 години? Спор за територия или религиозна война? Идеология или чиста ненавист против евреите има в мозъците на арабите в Близкия изток? Може ли в миналото тази война да свърши? Кога изобщо стартира тя?
Не открих отговорите по време на петдневния си престой в Израел, само че видях парадокси и доказателства за триумфа на човешката воля, за която пишат Виктор Франкъл и Едит Егер – и двамата оживели от Аушвиц. Способността да останеш човек, да откриеш смисъл да живееш, откакто си изгубил всичко.
Изгубеният рай
Малък оазис посред пустошта. Разцъфнали дървета, зеленина, птички, кактусови градини, разхожда се паун. Малки, хубави, спретнати къщи. Това е кибуцът Нир Оз. Преди 19 месеца пъкълът е нахлул в това малко райско кътче. Тогава там са живели 400 души, а през днешния ден са едвам четирима. Болката от претърпяното и видяното е непоносима за оживелите и те не могат да се върнат там, където са изгубили всичко.
Кибуцът Нир Оз към момента е запазил част от хубостта си, Сн. Мediapool
На 7 октомври 2023 година към 06:30 сутринта стотици терористи от " Хамас " на три талази нахлуват през огражденията на кибуца, който се намира единствено на 1,8 км от Ивицата Газа. Онази заран 381 от жителите на кибуца са били в селището - от тях 117 са убити или отвлечени.
Част от починалите и отвлечените поданици от Нир Оз на 7 октомври 2023 година, Сн. Mediapool
27-годишният Рон демонстрира фотосите на всички жертви от онази злополучна заран, подредени на огромната маса в просторното помещение, което жителите на кибуца употребявали за столова и място за срещи.
В наследник цвят са фотосите на заложниците, които са се прибрали вкъщи, Сн. Mediapool
Сега то е полуунищожено. Кухнята, където жителите са готвили, с цел да да се хранят всички дружно, е изпепелена. По вратите на помещението стоят дупките от патроните на автоматите на терористите.
Сн. Mediapool
Старото дървено пиано стои празно, а възрастният мъж, който е свирил на него, в никакъв случай повече няма да натисне клавишите. Той е похитен и погубен от " Хамас ", макар че през целия си живот е приказвал пред хората от кибуца за вероятното спокойно общуване. Често е снабдявал с медикаменти жителите на Газа, карал е палестински деца на доктор.
Сн. Mediapool
Докато ни развежда из кибуца, където и Рон е прекарал няколко години от живота си след наложителната си 3-годишна военна работа, той носи черна тениска с надпис на иврит: " Оцелял ".
Рон към момента се пробва да се оправи с ужаса от претърпяното, Сн. Mediapool
Той ни споделя мрачната история на кибуца, до момента в който звукът от снарядите в Газа кънти във въздуха.
Въпреки болката, Рон постоянно развежда групи из селището: " Така се пробвам да се върна към живота. Това е моята терапия. Вероятно ми оказва помощ да продължа, само че желая най-много хората да знаят истината ".
Когато Нир Оз бъде възобновен, Рон няма да се върне да живее тук поради гибелта на толкоз доста близки и другари. Той споделя, че " Хамас “ е " чисто зло " и не става въпрос за земя, граници или религия. Според него терористите са изпълнени с ненавист и са пристигнали само, с цел да убиват.
Голяма част от къщите в Нир Оз са изгорени и унищожени след офанзивата на " Хамас ", Сн. Mediapool
С Рон сме на сходна възраст. И аз, по Божия воля или случайността на ориста, имам големия шанс да не бъда на негово място.
На сутринта на 8 октомври Рон е разкрил телата на петчленното семейство Симан-Тов.
Йонатан и Тамара са имали три щастливи деца – 5-годишни близначки и двугодишен наследник. Те са полагали доста старания за добруването на общността, само че на сутринта на 7 октомври силите им не устоят.
Щастливото 5-членно семейство не оцелява след терористичната офанзива на 7 октомври, Сн. Mediapool
В деня на офанзивата Йонатан и Тамар поставят доста старания, с цел да задържат вратата затворена и терористите да не нахлуят в къщата. Те са ранени от патрони през вратата, а по-късно " Хамас " подпалва постройката, където се крият и трите им деца. Оцелява само кучето на фамилията.
" Много обичам кучета. Онази заран, когато го видях свито до телата на децата, инстинктивно подсвирнах, а то единствено повдигна глава. Изпитвах оскърбление. Питах се за какво то е оживяло, а не най-малко едно дете “, споделя Рон.
Скоро по-късно минаваме около къщата на семейство Бибас, чиято история се трансформира в знак на нещастието на 7 октомври. Бащата Ярден се завърна жив след дълги месеци в плен, само че не и неговата брачна половинка Шири и двете им деца – 4-годишният Ариел и 9-месечният Кфир. Те бяха убити от " Хамас " и върнати мъртви, а телата им – заровени наоколо до Нир Оз.
" Изпитвам виновност от 8 октомври насам, когато събирах телата на своите другари из кибуца. Аз оцелях, а те не. Ако можех, щях да разменя себе си за което и да е от децата на семейство Бибас, щях да го направя. Но за какво отвличат бебе на годинка? Кой е кадърен на това? “, пита се Рон.
Рон, отправил взор към Газа, откъдето ехтят снаряди, Сн. Mediapool
Израелската войска реагира едвам 8 часа след нападението, което се оказва прекомерно късно, макар че има военна база на минути от обитаемото място. Част от жителите на Нир Оз оцеляват с помощта на шанса, инстинкта си за самозапазване и няколкото смели мъже от дребния " избавителен отряд ", в който е имало 6-7 души. Всеки един от тях дава живота си, с цел да завоюва скъпи минути за своите близки, другари и съседи.
Рон споделя всевъзможни истории – изнасилени пред майките си и след това убити дами, бягства от горящи къщи, 11-годишно дете, което в отчаянието си приканва родителите си да пуснат терористите в дома им, " с цел да се свърши по-бързо този смут ".
Сн. Mediapool
Когато става време да се разделим, той насочва взор към празната детска пързалка в кибуца и споделя: " Обичам да виждам по какъв начин деца си играят, дава ми вяра и сили за бъдещето. Прекарвайте повече време с околните си и се смейте и усмихвайте. "
Различно е, когато чуваш тези истории там, на място. Когато можеш да погледнеш някого в очите и да видиш болката му, да зърнеш опожарените изоставени здания, играчките, разхвърляни по двора. Да видиш следите от живот и да усетиш миризмата на гибел.
Смисълът да продължиш напред
Младите лица от фотосите те посрещат с усмивка, а аз вцепенено ги виждам в очите. Те вечно ще останат на 20, 24, 27 или 32 година Те няма да получат шанса, който имаме всички ние.
Фестивалът Nova, наоколо до кибуца Реим. Три дни музика събират над 3000 младежи през есента на 2023 година На 7 октомври в 06:20 часа Мазал танцува с Йохай и Даниел и чака слънцето. Тогава се чуват първите гърмежи и настъпва безпорядък. Охраната стартира да крещи: " Бягайте! "
Те се насочват към паркинга, който в този момент е гора от 394 дървета, колкото са и убитите младежи при офанзива на " Хамас ".
На мястото на заната за паркиране в този момент са посадени 394 дръвчета, сн. Mediapool
Мазал, Йохай и Даниел вземат решение да изоставят колата си, тъй като не могат да стигнат до нея. Започват да бягат към основния път с вярата там да срещнат служители на реда. Тогава виждат престрелката сред полицията и терористите. Тримата се оказват под дъжд от патрони и стартират да пълзят всред колите на пътя, а най-после се връщат в гората и се скриват в дребна яма, прикривайки се с клони и трева. Скоро обаче терористите ги откриват.
" Знаех, че би трябвало да се върша на мъртва и задържах дъха си. Усещах по какъв начин терористите завързват краката ми, само че се пробвах да не шавам и вдишвам. Спомням си, че бях ударена с нещо в тила, а по-късно усетих по какъв начин ме отвързват, само че продължих да не шавам. После за малко изпаднах в безсъзнание “, споделя 32-годишната Мазал.
Впоследстиве с изключение на българските публицисти към Мазал се събра цяла навалица от туристи, които с интерес чуха историята ѝ, Сн. Mediapool
Когато още веднъж отваря очи, вижда приятелите си мъртви, само че тя към момента не смее да помръдне, до момента в който други оживели не я откриват. Те бягат от храстите, когато виждат, че терористите стартират да ги горят. Впоследствие Мазал се скрива, легнала зад седалките на отключена кола, а часове по-късно дружно с други оживели откриват автомобил с изоставени ключове и бягат към най-близката болница.
Седмица след случилото се Мазал събира сили да заяви на фамилиите на своите другари, че те не са измежду оживелите. Телата им били изгорени в храстите.
Седейки пред фотографията на Йохай и Даниел, Мазал с трогване си спомня за живота им, фантазиите и проектите им. В суматохата те не съумяват да се сбогуват. Не си споделят нито дума в последните мигове дружно, тъй като се крият от „ Хамас “ в храстите.
Мазал си спомня с трогване за своите близки другари, Сн. Mediapool
" Не съумях да им кажа нищо. Не се сбогувахме, с цел да не ни чуят. В онази дупка говорех само с Бог ", споделя Мазал. Тя намира смисъл да продължи живота си поради своя дребен наследник. Иска той да бъде в сигурност.
" Имам наследник, семейство. Детето ми е моята мощ. В началото ми беше толкоз мъчно. Живеех в боязън, че терористите ще се върнат, и мислех единствено по какъв начин да предпазя детето си. Преминах през лекуване и терапия. Имаше моменти, в които не желаех да съм повече тук. Но си спомнях за сина си. Затова и продължих лечението си. Той не е виновен и отговорен, че има зли хора по света, аз желая да се усмихвам за него и да бъде благополучен ", споделя Мазал.
Докато споделя историята си, едно младо момиче с насълзени очи се доближава до Мазал и я прегръща. Оказва се, че сестра ѝ е измежду починалите на фестивала. Благодарение на едно от видеата на Мазал от събитията, фамилията съумява да открие къде е тялото ѝ.
Сн. Mediapool
Мястото на фестивала е пространство наизуст, което вечно ще пази усмивките на тези младежи, а дърветата, които ще поникнат на паркинга, са напоени със сълзите на околните им.
Две майки
Евреите са самоуверен и горделив народ. Не знам дали тази впечатляваща мощ на духа е поради всички компликации, през които са минали, или се научават на нея поради света, в който живеят – свят на неустановеност, опасност, ненавист и война.
Но когато паралелно с тъгата в очите на две майки видиш и тяхната непоколебима мощ, не си кадърен да изпитваш друго с изключение на удивление, тъй като с изключение на мощ Анат Ангрест и Вики Коен имат и храброст да бъдат откровени до болежка, такава, каквато ги раздира от 19 месеца насам.
Анат Ангрест и Вики Коен описаха своите истории и остро подлагаха на критика дейностите на държавното управление на израелския министър председател Бенямин Нетаняху, Сн. Mediapool
Анат Ангрест е майка на към този момент 22-годишния Матан, който е към момента жив, само че в плен в Газа. Бабата на Матан е българка. Синът на Вики, Нимрод, също е в плен на „ Хамас “. И двамата са част от израелската войска, а двете дами се срещат в израелския Форум за фамилиите на отвлечените, който е основан в Тел Авив и беше основан дни след офанзивата на 7 октомври.
И двете са безапелационни в едно – всички останали 58 от първичните 251 заложници би трябвало да бъдат върнати, само че израелското държавно управление, отпред с Бенямин Нетаняху, би трябвало да е готово за цената – да приключи войната против " Хамас ".
" За да се върнат всички заложници, би трябвало да спрем войната, да сключим договорка, да има договаряния, с цел да ги върнем, да ги лекуваме или погребем. " Хамас " би трябвало да си тръгне от Газа, само че е време войната да спре ", споделя Анат.
И тя, и Вики Коен се усещат изоставени от държавното управление.
" Правителството ги изпрати там, с цел да пазят страната. Сега държавното управление би трябвало да ги опази, а те даже не приказват за тях “, споделя Анат. Според нея за Нетаняху е значимо войната да продължи, с цел да резервира властта си.
" Матан го избра (Нетаняху – бел. ред.). Матан вярваше в него. Семейството ни гласоподава за него. Нека направи това, което би трябвало – да спре войната и ги върне у дома. Смятам, че Матан мисли по какъв начин толкоз доста време той се съпротивлява да подписа съглашението, което ще го освободи “, споделя Анат.
Матан и Нимрод са двама от тримата военни, които са в плен на „ Хамас “. Двете дами обаче не имат вяра решението да пристигна от израелските управляващи, а разчитат на външна интервенция, най-много на тази на американския президент Доналд Тръмп. Според тях той има огромна роля в освобождението на различен от пленените бойци – Идън Александър, който има американски корени и бе освободен от " Хамас " на 13 май.
Матан и Нимрод към момента са в плен на " Хамас ", Сн. Mediapool
" Имам възприятието, че държавното управление ни съобщи, тъй като синовете ни са още в плен поради персоналните ползи на премиера. Разстроени сме и нищо не можем да създадем: единствено да умоляваме, да желаеме помощ от други държавни управления, от американското, от Тръмп “, споделя Вики Коен.
По думите ѝ на 7 октомври 2023 година страната се е провалила в най-важната си задача – да обезпечи сигурността на жителите.
И Вики, и Анат разказват децата си като спокойни и скромни младежи, които са очаквали с неспокойствие живота след армията. Те таят вяра, че младежите ще се върнат, ще ги прегърнат и ще могат да създадат всичко, което са възнамерявали преди началото на войната.
" Липсва ни животът ни преди войната. Ние към момента не можем да се възстановим като общество без тях. Раната е отворена. Дори заложниците, които се върнаха, чакат другите. Но всичко, което вършим, с цел да ги върнем, като че ли не е задоволително “, споделя с болежка Вики Коен, която не желае да губи вяра.
Не единствено двете смели дами чакат децата си. Всекидневно стотици жители на Тел Авив минават през Площада на заложниците, обособено пространство наоколо до Музея на изкуствата в Тел Авив.
" Площадът на заложниците " също се е трансформирал в място наизуст за пленените от " Хамас ", Сн. Mediapool
Там се отброява всяка секунда, в която техните съграждани са в плен, и чакат под съпровода на тъжните ноти на пианото на Алон Охел – пианист, който е в плен на „ Хамас “ паралелно с Матан, Нимрод и още 55 души. Сред тях, съгласно разнообразни оценки, живи евентуално са по-малко от 30 души, само че жителите в Израел желаят най-много това – всички те " да се върнат у дома ".
Сн. Mediapool
" Израел е красива страна. Надявам се един ден да можеш да се върнеш при разнообразни условия. Да можеш да посетиш красивия Западен бряг, да няма изстрели в Газа, да бъде друго ", споделя ми Том малко преди да си пожелаем триумф в този необхватен живот.
На 7 октомври 2023 година среднощната офанзива на " Хамас " лиши живота на 1200 израелци и води в плен 251 души. В отговор Газа се трансформира в в числата, които разсъдъкът мъчно може да осмисли.
Том*, едвам осемнадесетгодишен евреин, седи с книга в ръка, отдадена на офанзивата на " Хамас " и мисли за ужаса на оня ден.
" Девет от 10 души желаят мир, желаят да живеят и да дишат без боязън. Почти всички желаеме това да спре. И израелци, и араби ", споделя Том. Брат му е в армията, в Газа с оръжие в ръка, а Том мечтае за роботика, за свят, където ръцете му няма да държат пушка, а ще строят машини.
Той е млад, с очи, които искрят за бъдещето, само че преди бъдещето да настъпи, той ще прекара три години в армията, занимавайки се с споровете от предишното.
" Ние изпитваме дълг и горделивост, че можем да пазим страната си, само че на множеството младежи ни се желае времената да бъдат мирни, да съжителстваме обикновено с всички и да имаме опция да изживеем един заслужен живот – и израелци, и араби ", споделя ми той.
Въпреки нежната му възраст, Том приказва тъкмо както близо 50-годишният арабин Омар*, който продава сувенири в Стария град на Йерусалим.
" Не е почтено. Всички желаеме да живеем обикновено. Да отгледаме фамилиите си. Аз съм израелски жител, само че и арабин. Знам какво е да живеем в естетика. Хората желаят и могат това, не е почтено, че тази опция ни се лишава. Имам близки другари евреи, които оказват помощ на свои арабски другари в Газа, изпращат им пари, храна, медикаменти. Ние можем да живеем дружно. Аз съм арабин, само че съм горделив израелски жител. Най-близките ми другари са евреи “, сподели ми той, до момента в който купувах икони и кръстчета от дребното му магазинче, за чието бъдеще се тревожи поради неналичието на туристи от началото на войната.
Докато чувам Том, поглеждам през прозореца на самолета и за следващ път през последната седмица си мисля какъв брой парадоксална е тази земя – какъв брой прелестни места и какъв брой закани крие тази дребна кръпка върху лицето на Земята.
Сн. Mediapool
Трудно се написа за войната, за болката, за загубите, думите постоянно са слаби, не могат да уловят тежестта на страданието, на почтените в Израел, на почтените в Газа, на " Хамас ", терористична машина, която реже плът и убива, само че и за ответния яд, който не пита за виновност.
Трудно е да се дистанцираш от тези истории, да останеш крепко стъпил на земята. Нищо не може да оправдае действията на която и да е от двете страни.
За множеството хора арабо-израелския спор е сложен за схващане. Хилядолетен или единствено на 80 години? Спор за територия или религиозна война? Идеология или чиста ненавист против евреите има в мозъците на арабите в Близкия изток? Може ли в миналото тази война да свърши? Кога изобщо стартира тя?
Не открих отговорите по време на петдневния си престой в Израел, само че видях парадокси и доказателства за триумфа на човешката воля, за която пишат Виктор Франкъл и Едит Егер – и двамата оживели от Аушвиц. Способността да останеш човек, да откриеш смисъл да живееш, откакто си изгубил всичко.
Изгубеният рай
Малък оазис посред пустошта. Разцъфнали дървета, зеленина, птички, кактусови градини, разхожда се паун. Малки, хубави, спретнати къщи. Това е кибуцът Нир Оз. Преди 19 месеца пъкълът е нахлул в това малко райско кътче. Тогава там са живели 400 души, а през днешния ден са едвам четирима. Болката от претърпяното и видяното е непоносима за оживелите и те не могат да се върнат там, където са изгубили всичко.
Кибуцът Нир Оз към момента е запазил част от хубостта си, Сн. Мediapool
На 7 октомври 2023 година към 06:30 сутринта стотици терористи от " Хамас " на три талази нахлуват през огражденията на кибуца, който се намира единствено на 1,8 км от Ивицата Газа. Онази заран 381 от жителите на кибуца са били в селището - от тях 117 са убити или отвлечени.
Част от починалите и отвлечените поданици от Нир Оз на 7 октомври 2023 година, Сн. Mediapool
27-годишният Рон демонстрира фотосите на всички жертви от онази злополучна заран, подредени на огромната маса в просторното помещение, което жителите на кибуца употребявали за столова и място за срещи.
В наследник цвят са фотосите на заложниците, които са се прибрали вкъщи, Сн. Mediapool
Сега то е полуунищожено. Кухнята, където жителите са готвили, с цел да да се хранят всички дружно, е изпепелена. По вратите на помещението стоят дупките от патроните на автоматите на терористите.
Сн. Mediapool
Старото дървено пиано стои празно, а възрастният мъж, който е свирил на него, в никакъв случай повече няма да натисне клавишите. Той е похитен и погубен от " Хамас ", макар че през целия си живот е приказвал пред хората от кибуца за вероятното спокойно общуване. Често е снабдявал с медикаменти жителите на Газа, карал е палестински деца на доктор.
Сн. Mediapool
Докато ни развежда из кибуца, където и Рон е прекарал няколко години от живота си след наложителната си 3-годишна военна работа, той носи черна тениска с надпис на иврит: " Оцелял ".
Рон към момента се пробва да се оправи с ужаса от претърпяното, Сн. Mediapool
Той ни споделя мрачната история на кибуца, до момента в който звукът от снарядите в Газа кънти във въздуха.
Въпреки болката, Рон постоянно развежда групи из селището: " Така се пробвам да се върна към живота. Това е моята терапия. Вероятно ми оказва помощ да продължа, само че желая най-много хората да знаят истината ".
Когато Нир Оз бъде възобновен, Рон няма да се върне да живее тук поради гибелта на толкоз доста близки и другари. Той споделя, че " Хамас “ е " чисто зло " и не става въпрос за земя, граници или религия. Според него терористите са изпълнени с ненавист и са пристигнали само, с цел да убиват.
Голяма част от къщите в Нир Оз са изгорени и унищожени след офанзивата на " Хамас ", Сн. Mediapool
С Рон сме на сходна възраст. И аз, по Божия воля или случайността на ориста, имам големия шанс да не бъда на негово място.
На сутринта на 8 октомври Рон е разкрил телата на петчленното семейство Симан-Тов.
Йонатан и Тамара са имали три щастливи деца – 5-годишни близначки и двугодишен наследник. Те са полагали доста старания за добруването на общността, само че на сутринта на 7 октомври силите им не устоят.
Щастливото 5-членно семейство не оцелява след терористичната офанзива на 7 октомври, Сн. Mediapool
В деня на офанзивата Йонатан и Тамар поставят доста старания, с цел да задържат вратата затворена и терористите да не нахлуят в къщата. Те са ранени от патрони през вратата, а по-късно " Хамас " подпалва постройката, където се крият и трите им деца. Оцелява само кучето на фамилията.
" Много обичам кучета. Онази заран, когато го видях свито до телата на децата, инстинктивно подсвирнах, а то единствено повдигна глава. Изпитвах оскърбление. Питах се за какво то е оживяло, а не най-малко едно дете “, споделя Рон.
Скоро по-късно минаваме около къщата на семейство Бибас, чиято история се трансформира в знак на нещастието на 7 октомври. Бащата Ярден се завърна жив след дълги месеци в плен, само че не и неговата брачна половинка Шири и двете им деца – 4-годишният Ариел и 9-месечният Кфир. Те бяха убити от " Хамас " и върнати мъртви, а телата им – заровени наоколо до Нир Оз.
" Изпитвам виновност от 8 октомври насам, когато събирах телата на своите другари из кибуца. Аз оцелях, а те не. Ако можех, щях да разменя себе си за което и да е от децата на семейство Бибас, щях да го направя. Но за какво отвличат бебе на годинка? Кой е кадърен на това? “, пита се Рон.
Рон, отправил взор към Газа, откъдето ехтят снаряди, Сн. Mediapool
Израелската войска реагира едвам 8 часа след нападението, което се оказва прекомерно късно, макар че има военна база на минути от обитаемото място. Част от жителите на Нир Оз оцеляват с помощта на шанса, инстинкта си за самозапазване и няколкото смели мъже от дребния " избавителен отряд ", в който е имало 6-7 души. Всеки един от тях дава живота си, с цел да завоюва скъпи минути за своите близки, другари и съседи.
Рон споделя всевъзможни истории – изнасилени пред майките си и след това убити дами, бягства от горящи къщи, 11-годишно дете, което в отчаянието си приканва родителите си да пуснат терористите в дома им, " с цел да се свърши по-бързо този смут ".
Сн. Mediapool
Когато става време да се разделим, той насочва взор към празната детска пързалка в кибуца и споделя: " Обичам да виждам по какъв начин деца си играят, дава ми вяра и сили за бъдещето. Прекарвайте повече време с околните си и се смейте и усмихвайте. "
Различно е, когато чуваш тези истории там, на място. Когато можеш да погледнеш някого в очите и да видиш болката му, да зърнеш опожарените изоставени здания, играчките, разхвърляни по двора. Да видиш следите от живот и да усетиш миризмата на гибел.
Смисълът да продължиш напред
Младите лица от фотосите те посрещат с усмивка, а аз вцепенено ги виждам в очите. Те вечно ще останат на 20, 24, 27 или 32 година Те няма да получат шанса, който имаме всички ние.
Фестивалът Nova, наоколо до кибуца Реим. Три дни музика събират над 3000 младежи през есента на 2023 година На 7 октомври в 06:20 часа Мазал танцува с Йохай и Даниел и чака слънцето. Тогава се чуват първите гърмежи и настъпва безпорядък. Охраната стартира да крещи: " Бягайте! "
Те се насочват към паркинга, който в този момент е гора от 394 дървета, колкото са и убитите младежи при офанзива на " Хамас ".
На мястото на заната за паркиране в този момент са посадени 394 дръвчета, сн. Mediapool
Мазал, Йохай и Даниел вземат решение да изоставят колата си, тъй като не могат да стигнат до нея. Започват да бягат към основния път с вярата там да срещнат служители на реда. Тогава виждат престрелката сред полицията и терористите. Тримата се оказват под дъжд от патрони и стартират да пълзят всред колите на пътя, а най-после се връщат в гората и се скриват в дребна яма, прикривайки се с клони и трева. Скоро обаче терористите ги откриват.
" Знаех, че би трябвало да се върша на мъртва и задържах дъха си. Усещах по какъв начин терористите завързват краката ми, само че се пробвах да не шавам и вдишвам. Спомням си, че бях ударена с нещо в тила, а по-късно усетих по какъв начин ме отвързват, само че продължих да не шавам. После за малко изпаднах в безсъзнание “, споделя 32-годишната Мазал.
Впоследстиве с изключение на българските публицисти към Мазал се събра цяла навалица от туристи, които с интерес чуха историята ѝ, Сн. Mediapool
Когато още веднъж отваря очи, вижда приятелите си мъртви, само че тя към момента не смее да помръдне, до момента в който други оживели не я откриват. Те бягат от храстите, когато виждат, че терористите стартират да ги горят. Впоследствие Мазал се скрива, легнала зад седалките на отключена кола, а часове по-късно дружно с други оживели откриват автомобил с изоставени ключове и бягат към най-близката болница.
Седмица след случилото се Мазал събира сили да заяви на фамилиите на своите другари, че те не са измежду оживелите. Телата им били изгорени в храстите.
Седейки пред фотографията на Йохай и Даниел, Мазал с трогване си спомня за живота им, фантазиите и проектите им. В суматохата те не съумяват да се сбогуват. Не си споделят нито дума в последните мигове дружно, тъй като се крият от „ Хамас “ в храстите.
Мазал си спомня с трогване за своите близки другари, Сн. Mediapool
" Не съумях да им кажа нищо. Не се сбогувахме, с цел да не ни чуят. В онази дупка говорех само с Бог ", споделя Мазал. Тя намира смисъл да продължи живота си поради своя дребен наследник. Иска той да бъде в сигурност.
" Имам наследник, семейство. Детето ми е моята мощ. В началото ми беше толкоз мъчно. Живеех в боязън, че терористите ще се върнат, и мислех единствено по какъв начин да предпазя детето си. Преминах през лекуване и терапия. Имаше моменти, в които не желаех да съм повече тук. Но си спомнях за сина си. Затова и продължих лечението си. Той не е виновен и отговорен, че има зли хора по света, аз желая да се усмихвам за него и да бъде благополучен ", споделя Мазал.
Докато споделя историята си, едно младо момиче с насълзени очи се доближава до Мазал и я прегръща. Оказва се, че сестра ѝ е измежду починалите на фестивала. Благодарение на едно от видеата на Мазал от събитията, фамилията съумява да открие къде е тялото ѝ.
Сн. Mediapool
Мястото на фестивала е пространство наизуст, което вечно ще пази усмивките на тези младежи, а дърветата, които ще поникнат на паркинга, са напоени със сълзите на околните им.
Две майки
Евреите са самоуверен и горделив народ. Не знам дали тази впечатляваща мощ на духа е поради всички компликации, през които са минали, или се научават на нея поради света, в който живеят – свят на неустановеност, опасност, ненавист и война.
Но когато паралелно с тъгата в очите на две майки видиш и тяхната непоколебима мощ, не си кадърен да изпитваш друго с изключение на удивление, тъй като с изключение на мощ Анат Ангрест и Вики Коен имат и храброст да бъдат откровени до болежка, такава, каквато ги раздира от 19 месеца насам.
Анат Ангрест и Вики Коен описаха своите истории и остро подлагаха на критика дейностите на държавното управление на израелския министър председател Бенямин Нетаняху, Сн. Mediapool
Анат Ангрест е майка на към този момент 22-годишния Матан, който е към момента жив, само че в плен в Газа. Бабата на Матан е българка. Синът на Вики, Нимрод, също е в плен на „ Хамас “. И двамата са част от израелската войска, а двете дами се срещат в израелския Форум за фамилиите на отвлечените, който е основан в Тел Авив и беше основан дни след офанзивата на 7 октомври.
И двете са безапелационни в едно – всички останали 58 от първичните 251 заложници би трябвало да бъдат върнати, само че израелското държавно управление, отпред с Бенямин Нетаняху, би трябвало да е готово за цената – да приключи войната против " Хамас ".
" За да се върнат всички заложници, би трябвало да спрем войната, да сключим договорка, да има договаряния, с цел да ги върнем, да ги лекуваме или погребем. " Хамас " би трябвало да си тръгне от Газа, само че е време войната да спре ", споделя Анат.
И тя, и Вики Коен се усещат изоставени от държавното управление.
" Правителството ги изпрати там, с цел да пазят страната. Сега държавното управление би трябвало да ги опази, а те даже не приказват за тях “, споделя Анат. Според нея за Нетаняху е значимо войната да продължи, с цел да резервира властта си.
" Матан го избра (Нетаняху – бел. ред.). Матан вярваше в него. Семейството ни гласоподава за него. Нека направи това, което би трябвало – да спре войната и ги върне у дома. Смятам, че Матан мисли по какъв начин толкоз доста време той се съпротивлява да подписа съглашението, което ще го освободи “, споделя Анат.
Матан и Нимрод са двама от тримата военни, които са в плен на „ Хамас “. Двете дами обаче не имат вяра решението да пристигна от израелските управляващи, а разчитат на външна интервенция, най-много на тази на американския президент Доналд Тръмп. Според тях той има огромна роля в освобождението на различен от пленените бойци – Идън Александър, който има американски корени и бе освободен от " Хамас " на 13 май.
Матан и Нимрод към момента са в плен на " Хамас ", Сн. Mediapool
" Имам възприятието, че държавното управление ни съобщи, тъй като синовете ни са още в плен поради персоналните ползи на премиера. Разстроени сме и нищо не можем да създадем: единствено да умоляваме, да желаеме помощ от други държавни управления, от американското, от Тръмп “, споделя Вики Коен.
По думите ѝ на 7 октомври 2023 година страната се е провалила в най-важната си задача – да обезпечи сигурността на жителите.
И Вики, и Анат разказват децата си като спокойни и скромни младежи, които са очаквали с неспокойствие живота след армията. Те таят вяра, че младежите ще се върнат, ще ги прегърнат и ще могат да създадат всичко, което са възнамерявали преди началото на войната.
" Липсва ни животът ни преди войната. Ние към момента не можем да се възстановим като общество без тях. Раната е отворена. Дори заложниците, които се върнаха, чакат другите. Но всичко, което вършим, с цел да ги върнем, като че ли не е задоволително “, споделя с болежка Вики Коен, която не желае да губи вяра.
Не единствено двете смели дами чакат децата си. Всекидневно стотици жители на Тел Авив минават през Площада на заложниците, обособено пространство наоколо до Музея на изкуствата в Тел Авив.
" Площадът на заложниците " също се е трансформирал в място наизуст за пленените от " Хамас ", Сн. Mediapool
Там се отброява всяка секунда, в която техните съграждани са в плен, и чакат под съпровода на тъжните ноти на пианото на Алон Охел – пианист, който е в плен на „ Хамас “ паралелно с Матан, Нимрод и още 55 души. Сред тях, съгласно разнообразни оценки, живи евентуално са по-малко от 30 души, само че жителите в Израел желаят най-много това – всички те " да се върнат у дома ".
Сн. Mediapool
" Израел е красива страна. Надявам се един ден да можеш да се върнеш при разнообразни условия. Да можеш да посетиш красивия Западен бряг, да няма изстрели в Газа, да бъде друго ", споделя ми Том малко преди да си пожелаем триумф в този необхватен живот.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ