"Фрийдъм хаус": Проруските групи са риск за "стабилно нестабилната" България
Войната на Русия в Украйна не се отрази мощно на политическия безпорядък и задълбочаващата се нефукционалност, като изключително Румъния, Словакия и България не престават да демонстрират податливост за постоянна неустойчивост.
Това се споделя в годишния отчет за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация " Фрийдъм хаус ".
Изследвани са 29 страни от Източна Европа и някогашните руски републики - така наречен източен блок от времето на студената война - с цел да се наблюдава демократичното им развиване (това е повода Гърция и Турция от нашия регион да не са обхванати). Текстът е за интервала до края на 2021 година
В общия отчет за тези страни споменаването на България (както и на доста други, с изключение да вземем за пример на Русия и Украйна) е относително лимитирано. Събитията от предходната година се разказват по-скоро сбито, с акцент върху раздялите и неспособността да се сформира трайно държавно управление в София, в резюме е разказана и политическата обстановка в Румъния и.
Къде и за какво по света употребяват " ротационно държавно управление "
Същевременно е " значимо да се означи, че политическите събития в тези страни нямаха значимо влияние върху демократичните им институции или оценката им в " Страни в преход " през годината, оттатък дребния спад в категория " Национално демократично ръководство " в Словакия. " Партийни разногласия или разногласия за политики се водеха съгласно парламентарните процедури, а гласоподавателите бяха призовани да решат сериозните случаи на невъзможност. "
В неявяване на по-трайни систематични решения обаче има риск въздействието на проруските групи в България, мощната просвета на назадничавост в Словакия и хроничните пробиви в етиката в Румъния непрекъснато да отслабят доверието на обществеността в самата народна власт.
" Фрийдъм хаус "
Не се показва за кои " проруски групи " става дума.
Какво се споделя за България в общия отчет
Държавите и категориите, на които е разграничен демократичният им живот, се правят оценка от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично ръководство (национални институции); избори; гражданско общество; медии; локални институции; правосъдна система; битка с корупцията. Това е втората година без смяна в рейтинга на България, която съгласно текста остава в категорията " полуконсолидирана народна власт " (между 4.01 и 5 единици в специфичния индекс; от Европейски Съюз такива са още Полша, Хърватия и Румъния). " Консолидирани демокрации " (между 5.01 и 7) са единствено Чехия, Словакия и балтийските страни. " Хибриден режим " (между 3.01 и 4) е единствено Унгария.
Тази година смяната в рейтинга е по-скоро изключение за източноевропейските членки на Европейски Съюз, за разлика от предходната, когато такава не бе регистрирана единствено в България и Хърватия., бе поради правосъдната система.
На картата на " Фрийдъм хаус " тъмнозелени са консолидираните демокрации, полуконсолидирани – светлозеленте, оранжеви – хибридните режими, лилави – автокрациите.
Държавите в категорията " Полуконсолидирани демокрации " са с официално работещи избори с положителни стандарти за избирането на водачи, само че имат недостатъци в отбраната на политическите права и гражданските свободи. " Фрийдъм хаус " ги разказва по този начин: Никоя страна в отчета не регистрира смяна допълнително от две категории с две забележими изключения: в Унгария спадът е в три (избори, гражданско общество, правосъдна система), в Русия - в пет (всички без националните институции и изборите).
Урокът " даже " от България: Европейски Съюз оказва помощ
Друг извод, където България се загатва, е обвързван със " силата на Европейски Съюз " за въздействие в периферията, както е озаглавена част от една от публикациите в отчета с създател Майк Смелцър. Отбелязва се, че от 10 страни, класифицирани като " хибридни режими " (и нечленуващи в ЕС), пет са отбелязали усъвършенствания, три - утежняване, само че ги сплотява едно: " възобновената инвазия на Москва против съседа ѝ даде да се разбере, че Европейски Съюз е единствената им жизнеспособна опция за политическа и икономическа взаимност ".
Независимо какви рецензии могат да се създадат към Европейски Съюз, продължава отчетът, " участието донесе материални изгоди за страните, които се причислиха ". Отчасти поради преразпределянето на средства и вложенията по линия на кохезионната политика " даже България, най-бедната страна в блока, се оправя по-добре както в социалноикономически проект, по този начин и с демократичните знаци на " Страни в преход ", в сравнение с всички стремящи се (към участие - бел. ред.) страни в Западните Балкани, Източна Европа и Кавказ ".
С други думи, околните връзки с Европейски Съюз, наподобява, са " единственият път напред за страни в района, които желаят мир и благополучие ".
" Хибриден режим " е с обща оценка сред 3.01 и 4. В Европейския съюз по този начин се разказва единствено Унгария. Извън него " хибридни режими " са: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна.
Пропастта сред демокрации и автокрации
" Войната задълбочава районното разделяне ", е заглавието, определено от създателите на отчета. Посочва се, че въздействието на спора е усетено във всички 29 страни, само че вместо да сплоти " района " (както се преглежда обширната повърхност от Централна Европа до Централна Азия), комбинацията от нарасналата опасност за сигурността, бежанската рецесия, икономическите проблеми, свързани с спора " задълбочават пропастта сред автокрации и демокрации " и задействат противоречиви външнополитически промени при обособени държавни управления. Сривът в резултатите на автокрациите е надалеч по-голям от този в резултатите на демокрациите.
Връзката сред типа режим и резултатите за 29-те страни през 2022 година
Пример за резултата от основания от съветската инвазия разлом е позитивната консолидация ( " постепенно, само че непрекъснато " ) в Украйна, разказана в обособена публикация. Резултатът на Украйна от анексирането на Крим през 2014 година, само че и от възобновяване на честните и свободни избори, постепенно се усилва от 3.07 на 3.39, макар надълбоко вкоренените клиентелистки и патронажни мрежи и макар интервенция от Москва в политическия развой. След 24 февруари предходната година пък гражданското общество " удивително " се провежда за даване на значими услуги на жителите, без да губи опцията да търси отговорност от властта. " Дълбоко уважаваният " в Украйна, а все по-изложен на репресии в Русия цивилен бранш са образец за задълбочаващото се разминаване сред Киев и Москва.
Полша и Унгария се раздалечават
Тенденцията сривът да е главно при автокрации не значи, че в " хибридните режими " като Сърбия, Унгария и Грузия нелибералните водачи не намират по-добре завоалирани способи да манипулират електората и да подриват системата за инспекция и баланс на управляващите, като скрият " фундаментално недемократичните си дейности зад придържане про форма към конституционните и правни процедури ". Други режими, като Украйна, Молдова и Армения, обаче усъвършенстват демократичните институции, в това число благодарение на гражданския активизъм и в следствие от значими избори.
Дори в Полша, към момента считана за народна власт в отчета, " политическото управление прояваваше по-голямо придържане към Брюксел по въпроси, свързани с регоналната сигурност и независимостта от съветските енергийни доставки, само че продължи да подкопава върховенството на закона вкъщи ", написа " Фрийдъм хаус ". И въпреки всичко Полша е необикновен случай: за пръв път от идването на консервативната " Право и правдивост " на власт през 2015 година демократичният спад стопира и тя не се " движи " синхронно с Унгария. Последната е белязана от изборни нередности, акции против сериозни гласове от неправителствения бранш и правосъдния съвет. Това не значи усъвършенстване в Полша, само че ПиС има " надалеч по-малък надзор върху изхода от изборите ".
Посочват се и (малкото) положителни вести: усъвършенствания в седем страни, от Балтика и Западните Балкани до Кавказ. В Литва и Косов да вземем за пример се загатват позитивни законодателни промени, осъществени под въздействието на неправителствения бранш в Литва и Косово. Държавите, членуващи в Европейски Съюз, това е най-малкия агрегиран спад от над десетилетие, изключително по критерия " Национално демократично ръководство ".
Сред другите заключения в отчета:
Западните Балкани: все по-голямо отчаяние
Независимо от напредъка по пътя към участие в Европейски Съюз (статут на претендент получи Босна и Херцеговина, Косово подаде молба) жителите на Западните Балкани се усещат изоставени от елитите си, " които се съпротивляват против демократични промени, които биха отслабили хватката им върху властта, и от интернационалните елити, на които липсва решителност да продължат с присъединителния развой ".
Дългото очакване поражда разочарование; в същото време желанието за присъедняване е обвързвано в по-голяма степен с самостоятелните свободи, които Европейски Съюз дава - изключително за пътешестване, обучение и работа в чужбина - а не толкоз с демократичния напредък, продължава " Фрийдъм хаус ". Докладът цитира данни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), съгласно които:
Около една пета от родените в района на шестте страни от Западните Балкани живеят в чужбина, главно в шепа страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Предвид рецесията на доверието евентуално не е учудващо, че демосратичните институции на Западните Балкани не престават да отстъпват през 2022 година: в Албания, Косово и Северна Македония (където локалната власт и гражданското общество бележат напредък) може да има скромни усъвършенствания, само че в подмяна има спадове в Черна гора и Босна, а в Сърбия няма смяна. Нужно е мждународните сътрудници по-активно да подават ръка на гражданското общество в района, чиито гласове постоянно биват изключени от политиката.
Цитирани са и данни от няколко проучвания през миналата година за страните със статут на претенденти за Европейски Съюз (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Молдова, Украйна) въз основата на които:
Особено тежък съгласно отчета е казусът в Босна и Херцеговина, където, десетилетия след Дейтънското съглашение (1995 г.), поставило завършек на войната, промените към момента се чакат, а основаната с документа (неработеща) система предизвиква етническите разделения и корупцията. От предходната година резултатът на Босна в " Национални демократични институции " е като на консолидиран властнически режим.
*Общият отчет за " Страни в преход " се изготвя от екип на " Фрийдъм хаус ". Докладът за България за тази година, чието издание следва и част от който може да се употребява в него, е на създателя на тази публикация. В него се разказани събития, а не се прави оценка за тях. Рейтингът в отчета е резултат на консенсус сред " Фрийдъм хаус ", съветници на организацията в университетските среди и създателя на националния отчет.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Това се споделя в годишния отчет за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация " Фрийдъм хаус ".
Изследвани са 29 страни от Източна Европа и някогашните руски републики - така наречен източен блок от времето на студената война - с цел да се наблюдава демократичното им развиване (това е повода Гърция и Турция от нашия регион да не са обхванати). Текстът е за интервала до края на 2021 година
В общия отчет за тези страни споменаването на България (както и на доста други, с изключение да вземем за пример на Русия и Украйна) е относително лимитирано. Събитията от предходната година се разказват по-скоро сбито, с акцент върху раздялите и неспособността да се сформира трайно държавно управление в София, в резюме е разказана и политическата обстановка в Румъния и.
Къде и за какво по света употребяват " ротационно държавно управление " Същевременно е " значимо да се означи, че политическите събития в тези страни нямаха значимо влияние върху демократичните им институции или оценката им в " Страни в преход " през годината, оттатък дребния спад в категория " Национално демократично ръководство " в Словакия. " Партийни разногласия или разногласия за политики се водеха съгласно парламентарните процедури, а гласоподавателите бяха призовани да решат сериозните случаи на невъзможност. "
В неявяване на по-трайни систематични решения обаче има риск въздействието на проруските групи в България, мощната просвета на назадничавост в Словакия и хроничните пробиви в етиката в Румъния непрекъснато да отслабят доверието на обществеността в самата народна власт.
" Фрийдъм хаус "
Не се показва за кои " проруски групи " става дума.
Какво се споделя за България в общия отчет
Държавите и категориите, на които е разграничен демократичният им живот, се правят оценка от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта. Наблюдаваните категории са национално демократично ръководство (национални институции); избори; гражданско общество; медии; локални институции; правосъдна система; битка с корупцията. Това е втората година без смяна в рейтинга на България, която съгласно текста остава в категорията " полуконсолидирана народна власт " (между 4.01 и 5 единици в специфичния индекс; от Европейски Съюз такива са още Полша, Хърватия и Румъния). " Консолидирани демокрации " (между 5.01 и 7) са единствено Чехия, Словакия и балтийските страни. " Хибриден режим " (между 3.01 и 4) е единствено Унгария.
Тази година смяната в рейтинга е по-скоро изключение за източноевропейските членки на Европейски Съюз, за разлика от предходната, когато такава не бе регистрирана единствено в България и Хърватия., бе поради правосъдната система.
На картата на " Фрийдъм хаус " тъмнозелени са консолидираните демокрации, полуконсолидирани – светлозеленте, оранжеви – хибридните режими, лилави – автокрациите.
Държавите в категорията " Полуконсолидирани демокрации " са с официално работещи избори с положителни стандарти за избирането на водачи, само че имат недостатъци в отбраната на политическите права и гражданските свободи. " Фрийдъм хаус " ги разказва по този начин: Никоя страна в отчета не регистрира смяна допълнително от две категории с две забележими изключения: в Унгария спадът е в три (избори, гражданско общество, правосъдна система), в Русия - в пет (всички без националните институции и изборите).
Урокът " даже " от България: Европейски Съюз оказва помощ
Друг извод, където България се загатва, е обвързван със " силата на Европейски Съюз " за въздействие в периферията, както е озаглавена част от една от публикациите в отчета с създател Майк Смелцър. Отбелязва се, че от 10 страни, класифицирани като " хибридни режими " (и нечленуващи в ЕС), пет са отбелязали усъвършенствания, три - утежняване, само че ги сплотява едно: " възобновената инвазия на Москва против съседа ѝ даде да се разбере, че Европейски Съюз е единствената им жизнеспособна опция за политическа и икономическа взаимност ".
Независимо какви рецензии могат да се създадат към Европейски Съюз, продължава отчетът, " участието донесе материални изгоди за страните, които се причислиха ". Отчасти поради преразпределянето на средства и вложенията по линия на кохезионната политика " даже България, най-бедната страна в блока, се оправя по-добре както в социалноикономически проект, по този начин и с демократичните знаци на " Страни в преход ", в сравнение с всички стремящи се (към участие - бел. ред.) страни в Западните Балкани, Източна Европа и Кавказ ".
С други думи, околните връзки с Европейски Съюз, наподобява, са " единственият път напред за страни в района, които желаят мир и благополучие ".
" Хибриден режим " е с обща оценка сред 3.01 и 4. В Европейския съюз по този начин се разказва единствено Унгария. Извън него " хибридни режими " са: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна.
Пропастта сред демокрации и автокрации
" Войната задълбочава районното разделяне ", е заглавието, определено от създателите на отчета. Посочва се, че въздействието на спора е усетено във всички 29 страни, само че вместо да сплоти " района " (както се преглежда обширната повърхност от Централна Европа до Централна Азия), комбинацията от нарасналата опасност за сигурността, бежанската рецесия, икономическите проблеми, свързани с спора " задълбочават пропастта сред автокрации и демокрации " и задействат противоречиви външнополитически промени при обособени държавни управления. Сривът в резултатите на автокрациите е надалеч по-голям от този в резултатите на демокрациите.
Връзката сред типа режим и резултатите за 29-те страни през 2022 година
Пример за резултата от основания от съветската инвазия разлом е позитивната консолидация ( " постепенно, само че непрекъснато " ) в Украйна, разказана в обособена публикация. Резултатът на Украйна от анексирането на Крим през 2014 година, само че и от възобновяване на честните и свободни избори, постепенно се усилва от 3.07 на 3.39, макар надълбоко вкоренените клиентелистки и патронажни мрежи и макар интервенция от Москва в политическия развой. След 24 февруари предходната година пък гражданското общество " удивително " се провежда за даване на значими услуги на жителите, без да губи опцията да търси отговорност от властта. " Дълбоко уважаваният " в Украйна, а все по-изложен на репресии в Русия цивилен бранш са образец за задълбочаващото се разминаване сред Киев и Москва.
Полша и Унгария се раздалечават
Тенденцията сривът да е главно при автокрации не значи, че в " хибридните режими " като Сърбия, Унгария и Грузия нелибералните водачи не намират по-добре завоалирани способи да манипулират електората и да подриват системата за инспекция и баланс на управляващите, като скрият " фундаментално недемократичните си дейности зад придържане про форма към конституционните и правни процедури ". Други режими, като Украйна, Молдова и Армения, обаче усъвършенстват демократичните институции, в това число благодарение на гражданския активизъм и в следствие от значими избори.
Дори в Полша, към момента считана за народна власт в отчета, " политическото управление прояваваше по-голямо придържане към Брюксел по въпроси, свързани с регоналната сигурност и независимостта от съветските енергийни доставки, само че продължи да подкопава върховенството на закона вкъщи ", написа " Фрийдъм хаус ". И въпреки всичко Полша е необикновен случай: за пръв път от идването на консервативната " Право и правдивост " на власт през 2015 година демократичният спад стопира и тя не се " движи " синхронно с Унгария. Последната е белязана от изборни нередности, акции против сериозни гласове от неправителствения бранш и правосъдния съвет. Това не значи усъвършенстване в Полша, само че ПиС има " надалеч по-малък надзор върху изхода от изборите ".
Посочват се и (малкото) положителни вести: усъвършенствания в седем страни, от Балтика и Западните Балкани до Кавказ. В Литва и Косов да вземем за пример се загатват позитивни законодателни промени, осъществени под въздействието на неправителствения бранш в Литва и Косово. Държавите, членуващи в Европейски Съюз, това е най-малкия агрегиран спад от над десетилетие, изключително по критерия " Национално демократично ръководство ".
Сред другите заключения в отчета:
Западните Балкани: все по-голямо отчаяние
Независимо от напредъка по пътя към участие в Европейски Съюз (статут на претендент получи Босна и Херцеговина, Косово подаде молба) жителите на Западните Балкани се усещат изоставени от елитите си, " които се съпротивляват против демократични промени, които биха отслабили хватката им върху властта, и от интернационалните елити, на които липсва решителност да продължат с присъединителния развой ".
Дългото очакване поражда разочарование; в същото време желанието за присъедняване е обвързвано в по-голяма степен с самостоятелните свободи, които Европейски Съюз дава - изключително за пътешестване, обучение и работа в чужбина - а не толкоз с демократичния напредък, продължава " Фрийдъм хаус ". Докладът цитира данни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), съгласно които:
Около една пета от родените в района на шестте страни от Западните Балкани живеят в чужбина, главно в шепа страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Предвид рецесията на доверието евентуално не е учудващо, че демосратичните институции на Западните Балкани не престават да отстъпват през 2022 година: в Албания, Косово и Северна Македония (където локалната власт и гражданското общество бележат напредък) може да има скромни усъвършенствания, само че в подмяна има спадове в Черна гора и Босна, а в Сърбия няма смяна. Нужно е мждународните сътрудници по-активно да подават ръка на гражданското общество в района, чиито гласове постоянно биват изключени от политиката.
Цитирани са и данни от няколко проучвания през миналата година за страните със статут на претенденти за Европейски Съюз (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Молдова, Украйна) въз основата на които:
Особено тежък съгласно отчета е казусът в Босна и Херцеговина, където, десетилетия след Дейтънското съглашение (1995 г.), поставило завършек на войната, промените към момента се чакат, а основаната с документа (неработеща) система предизвиква етническите разделения и корупцията. От предходната година резултатът на Босна в " Национални демократични институции " е като на консолидиран властнически режим.
*Общият отчет за " Страни в преход " се изготвя от екип на " Фрийдъм хаус ". Докладът за България за тази година, чието издание следва и част от който може да се употребява в него, е на създателя на тази публикация. В него се разказани събития, а не се прави оценка за тях. Рейтингът в отчета е резултат на консенсус сред " Фрийдъм хаус ", съветници на организацията в университетските среди и създателя на националния отчет.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ