Войната между Русия и НАТО може да започне заради малък град на естонската граница
Войната сред Русия и НАТО може да стартира поради дребен град на естонската граница, написа Focus.de, базирайки се на експертното мнение на Герхард Конрад – някогашен чиновник на Федералната разследваща работа на Германия (BND) и Центъра за разузнаване на Европейския съюз.
Руският президент Владимир Путин може да тества НАТО в дребен естонски граничен град – става въпрос за Нарва, който е с население от 50 хиляди поданици.
Още вести от Украйна
Град като Нарва, в който живеят доста хора от рускоезичното малцинство в Естония, би бил съществена цел за боен прелом. Подобна обстановка незабавно би се трансформирала в тест за солидарността на алианса според член 5 от Договора за НАТО и готовността на неговите членове да работят.
Сериозен тест за солидарността и потенциала за деяние в политиката за сигурност на Запада би била хибридна интервенция против балтийските страни, даже в кратковременен проект. Стратегията на Путин е доста елементарна – сходна тактичност той употребява и в Украйна. Москва ще разгласи, че желае да отбрани рускоезичното малцинство и по тази причина нахлува в непозната страна.
С подобаваща политическа подготовка и военна поддръжка, Москва би могла да бъде заинтригувана да нанесе сходен политико-психологически удар против НАТО с сходна офанзива, даже по време на войната против Украйна. Това би могло да се случи още през 2029 година, счита специалистът.
С екзистенциално значение за НАТО е да покаже на Путин, че на Запад няма военна и политическа уязвимост, както и променчивост при вземането на решения.
Състоянието на отбранителните качества на НАТО ще бъде от решаващо значение. В същото време Русия явно е инициирала огромна, средносрочна и дълготрайна акция за струпване на въоръжение, с цел да може безапелационно да заплашва, изнудва и вероятно даже да нападна други прилежащи страни с надалеч по-големи сили. Путин ще нападна, в случай че усети уязвимост.
Разпускането на Варшавския контракт и краят на Съветския съюз през декември 1991 година бяха, както неведнъж е заявявано обществено от самия Путин, неприемливи геополитически и персонални произшествия за съветския президент. Последните две десетилетия би трябвало да покажат ясно без подозрение, че това не е единствено фолклор. Ревизионизмът на Путин всъщност визира всички някогашни руски републики, получили самостоятелност след 1991 година, и в по-малка степен някогашните несъветски страни от Варшавския контракт.
