Войната, която Русия води в Украйна, доведе до най-бързото отдръпване

...
Войната, която Русия води в Украйна, доведе до най-бързото отдръпване
Коментари Харесай

Имперска реликва. Все повече хора се освобождават от руския език в Украйна заради войната

Войната, която Русия води в Украйна, докара до най-бързото оттегляне от потреблението на съветски език в най-новата история на страната. Почти 70% избират украинския на работа и по време на образование. А всяка седмица се събират към 2 тона книги на съветски, които се рециклират.

Засилените въздушни офанзиви против украинската столица Киев принуждават Ирина, Светлана и Оля да прекарат часа си по украински език в кафенето против Националната опера. Обичайното място, където карат уроците си, е затворено, откакто е вдигната въздушна паника.

Трите дами, родом от Севастопол, Енергодар и Донецк - градове в южната и източната част на Украйна, окупирани на разнообразни стадии от съветската експанзия - прекарват 90 минути дружно с повече от дузина възпитаници - множеството дами и също разселени. Всички пробват да покачат равнището на украинския си език. И, както някои споделят, да се " освободят " от съветския.

Ирина има наследник в украинската войска. Тя е напуснала родния си Крим , както споделя, тъй като " не мога да пребивавам до черноморския флот, който обстрелва страната ни с ракети ". Иска да премине на украински, с цел да се " освободи от възприятието за виновност ".

Светлана е пристигнала в Киев единствено преди два месеца. Съпругът ѝ остава в Енергодар, където работи в Запорожката АЕЦ - най-голямата в Европа, завзета от руснаците при започване на тяхното навлизане. Тя учи украински, с цел да " не помни месеците на окупация ".

Оля напуща Донецк през 2014 година , когато в този район и прилежащия Луганск избухва сепаратистка война, подклаждана от Москва, като се надява да се върне до няколко месеца. Сега, след 8 години неявяване от вкъщи си в Донбас, тя минава на украински език, тъй като е решила " да се концентрира върху бъдещето ".

Броят на украинците, които употребяват украински език извънредно или през по-голямата част от времето в всекидневието си, се е нараснал от 49% през 2017 година на 58% през 2022 година, а на за съветския език е понижен от 26% на 15%. Това демонстрират данните от изследване, извършено през декември 2022 година от известния украински политолог Володимир Кулик и Киевския интернационален институт по социология.

Тенденцията е още по-силна в обществената сфера, като 68% избират украински и единствено 11% съветски език на работа и по време на образование. Преходът е най-значителен в южната и източната част на страната, които обичайно са по-рускоезични от Западна и Централна Украйна. Там прекосяването към украински език се трансформира в необятно публикуван знак на опозиция против окупаторите.

Реалността, която се крие зад тези цифри, е по-сложна заради естеството на украинското двуезичие, при което съвсем всички пасивно знаят и украински, и съветски, а мнозина приказват своя комбинация сред двата - суржик, малцинствени езици като кримско-татарския или унгарския.

Но до момента в който доста украинци не престават да употребяват и двата езика в всекидневието си макар гнева към Русия, който нашествието разпали, бързият преход от съветски към украински език е забележим на всички места в Украйна - по улиците, в обществените медии, в книжарниците и, може би най-значимото - в частните пространства.

Мнозина в Украйна приветстват тази смяна, само че процесът, интензивен от възобновените опити на Русия да заличи украинската просвета и да посее разделяне в страната, която атакува, надалеч не е неусетен.
" Език на яснотата "
" Руската федерация, федерацията на убийците и изнасилвачите, разгласи война на моята татковина, като се базира на отбраната на рускоезичното население ", споделя пред Радио Свобода украинският публицист, роден в Донецк, Владимир Рафеенко .

" Те използваха самото ни битие, с цел да оправдаят войната си ", добавя той.

От началото на спора в Донбас съветският президент Владимир Путин неведнъж и погрешно упреква Киев, че прави " геноцид " против рускоезичното население на района. Рафеенко - романист и стихотворец, който написа извънредно на съветски език и е част от съветската литературна сцена през по-голямата част от кариерата си, има напълно разнообразни мемоари за статута на съветския език в родината си.

" Родителите ми и баба ми говореха на съветски, както и всички останали към мен. Знаех Достоевски и Чехов наизуст, до момента в който навърших 20 години, учих за съветски лингвист и в никакъв случай не съм мислил, че ще употребявам интензивно украински език, до момента в който не се озовах във влака от Донецк за Киев през 2014 година, откакто градът ми беше високомерен от сепаратистите ", споделя той.

Рафеенко има поради подкрепяните от Русия сили, а в някои случаи и съветските войски, които завзеха елементи от Донбас, откакто Москва разпали сепаратизма в Източна и Южна Украйна.
 Володимир Рафейенко на авторското четене - 2015 година, Вроцлав, Полша
Войната, избухнала през 2014 година, кара 53-годишния Рафеенко да прекъсне връзките си с съветския книжовен свят. Но през 2017 година той написва сполучливия си разказ " Дължината на дните: Градска балада ", в който разказва горчивата подигравка на живота в сюрреалистичния " град Z " в Донбас - самобитно предсказване за смисъла, което през 2022 - знак на съветската война в Украйна. Той изяснява, че в този миг се е позиционирал като двуезичен създател.

През 2019 година разгласява първия си разказ на украински език " Мондегрин ", в който се преглеждат въпросите за паметта, езика и идентичността през призмата на историята на един емигрант от Донбас.

Към момента на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година Рафеенко живее в село сред Буча и Киев, което скоро попада под съветска окупация - време, което не желае да помни.

" От 24 февруари насам ме преследва натрапчивата мисъл, че желая да се върна вкъщи ", споделя той и прави пауза, преди да добави: " Но аз нямам дом ".

Рафеенко се кълне, че в никакъв случай няма да се върне към " непристойния " и " злепоставен " съветски език нито в писането си, нито в публичния или персоналния си живот.

" Може би цялостното ми отменяне на съветския език приказва повече за моята контузия, в сравнение с за някакви необятни метафизичен хрумвания ", споделя той и прибавя, че колкото и да се пробва, не може да се освободи изцяло от книгите, които е чел, и от живота, който е живял. " Това е част от моята личност; тя ще загине, когато си отида. "

" Украинският език ми открива нови благоприятни условия и ме кара да приказвам искрено ", сподели той. " Това е език на яснотата, който ни разрешава да се усещаме виновни за себе си и за света ".
" Имперска светиня "
Доброволното прекосяване към украински език - като в тази ситуация с Рафеенко или дамите в езиковия курс в Киев - въпреки и да е в напредък, е част от по-голям развой.

Това беше напомнено на обществеността през януари, когато Киево-могилянската академия - един от най-старите и уважавани университети в Украйна, забрани потреблението на съветски на територията си. В продължение на повече от 30 години образованието в университета се организира на украински и британски, по тази причина новата възбрана се отнася до частните диалози сред студенти, преподаватели и администрация.

" Не чакахме, че това ще провокира подобен отзив ", сподели пред Радио Свобода ректорът на университета Серхий Квит , визирайки вълната от подкрепящи и сериозни реакции, която заля обществените медии. По думите му възбраната е била недвусмислено подкрепена от представители на всички членове на университета и не планува никаква форма на наказване.
 Сградата на Киево-Могилянската академия
Законосъобразността на възбраната беше сложена под въпрос, само че тя не отива доста по-далеч от актуалната езикова политика в Украйна. Със закон от 2019 година потреблението на украински език стана наложително в редица сфери на публичния живот, в това число в администрацията, образованието, медиите и даже в заведенията за хранене и магазините. След огромната инвазия през февруари 2022 година бяха въведени спомагателни ограничавания за съветските книги и музика.

Според Квит възбраната би трябвало да се преглежда в подтекста на вредите, които продължаващата война нанася на културата на Украйна и на университета.

" Някои от студентите и преподавателите на университета остават [у дома си в районите] под окупация. Някои от тях са се включили към армията. От началото на нашествието са убити 11 студенти и дипломанти ", споделя той.

В старите здания на университета стените на коридорите, датиращи от XVII в., са покрити с плакати, призоваващи студентите да получат военно образование.

За Квит, който е и книжовен критик, продължаващата война е " още една глава от вековното угнетяване на украинската нация и нейната просвета ". Той твърди, че не би трябвало да има място за съветския език в Украйна, наричайки го " имперска светиня " и " оръжие на съветската страна ".

В същото време той отбелязва, че макар възбраната, съветските книги ще останат в библиотеката на университета.

" Трябва да се пазиме, само че няма да горим книги. Ние не сме руснаци и считаме свободата за централна част от нашата политическа просвета ", сподели той.
" Езикоубийство "
Украинските учени настояват, че първото изгаряне на украински книги - или по-точно на книги, написани на украински вид на староцърковнославянския език, се е състояло през 1627 година , в интервал, когато съветският и украинският език се оформят като обособени езици. Те настояват, че московският патриарх Филарет е наредил да се изгорят дидактичните евангелия, издадени в Киев на локалния език на кирилица, с цел да се подсигурява монополът на Москва върху печата.

Посетителите на Киево-Могилянската академия могат да научат за този епизод от паметна плоча, сложена до него в историческия квартал Подил. В целия исторически център на Киев плочи като тази бяха сложени през лятото и есента на предходната година от деятели на плана Linguicide ( " Езикоубийство " ), който има за цел да наблюдава това, което основателите му разказват като " история на операцията " от страна на имперска Русия и Съветския съюз.

Валентина Мержиевска , преподавателка от Киев, която е основател на плана, сама минава от съветски на украински език след Оранжевата гражданска война от 2004-2005 година, по време на която изборната победа на по-благосклонен към Москва претендент е анулирана на фона на големи митинги поради доказателства за измами.

" Отдавна се усещах излъгана като рускоговоряща украинка, само че не разбирах изцяло какъв брой дълбока е тази операция ", споделя тя и прибавя, че прекосяването от един език на различен е " на първо място предизвикателство за идентичността на индивида ".
 Валентина Мержиевска до мемориална плоча, отдадена на антиукраинските репресии
През вековете на съветското политическо владичество над Украйна, макар несъгласието на идващите генерации украинска интелигенция, съветският език е необятно публикуван като " висок " език, обвързван с властта и обществения статус, до момента в който украинският е представян като " невисок " език на селото.

Тази динамичност стартира да се трансформира не толкоз от дълго време. Бащата на Мержиевска минава на съветски език, откакто в края на 60-те години на ХХ век се преселва от по-малък град в Киев, където се дами за рускоговорящата ѝ майка. Когато при започване на двадесетте си години тя стартира да приказва най-вече украински, постоянно среща неприязън или недоумение. Но през днешния ден двамата ѝ синове младежи имат лимитирани знания по съветски език и съвсем в никакъв случай не го употребяват в всекидневието си.

На мемориална плоча, сложена напълно неотдавна, е изписана годината 2022. Тя е отдадена на политиките на русификация, които съгласно Киев и очевидци Русия ползва в окупираните от нея региони. Става дума за плячкосване на музеи, кражба на културни артефакти, разрушение на украински монументи, слагане на скулптури на съветски културни и исторически персони и русифициране на образованието в учебните заведения.
Рециклиране
Тези дейности не остават без отговор. Всяка седмица " Сяйво Книги " - една от най-старите и най-големи книжарници в Киев, събира към 2 тона книги на съветски език и ги изпраща за преработване. Парите, получени в подмяна, се подаряват на украинската войска.

" Имаше седмици, в които събирахме към седем тона и трябваше да изнасяме кашони с книги по няколко пъти дневно ", споделя пред Радио Свобода Хлиб Малич , 27-годишният шеф на книжарницата.
 Хлиб Малич и Анастасия Хазова - пресаташе на книжарницата, пред готови за преработване съветски книги
" Сяйво Книги ", единствената държавна книжарница в Киев, организира и други стратегии - като поощряване на четенето измежду децата и пенсионерите и срещи с нови създатели - и се стреми да се трансформира в център на ветеранската литература, която е в напредък в Украйна.

Малич споделя, че хората от всички възрасти и среди, които носят своите сбирки от рускоезични книги за преработване, отразяват обстоятелството, че от ден на ден украинци са съгласни, че всяко съветско наличие е неефикасно и евентуално рисково за Украйна.

Все отново съветският език е запазил част от статута си в Украйна, частично тъй като с към 258 милиона души по света, които го приказват, той действа на пазара за културни артикули - като телевизия, музика или книги - който е доста по-голям от украинския.

В рамките на Украйна този дисбаланс се трансформира последователно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Но в последно време, заради рестриктивните мерки на съветското наличие и прекосяването към украински език в народен мащаб, противоположната обстановка се трансформира в ново статукво.

Модерните самостоятелни книжарници, които се появяват в Киев макар продължаващата война, са забележим знак за тази смяна. В тях могат да се намерят известни модерни украински създатели като Серхий Жадан или Оксана Забужко , нови издания на украинската класика, исторически книги, които в този момент са доста търсени, както и все по-достъпни украински преводи на задгранична литература.

Въпреки това опитните библиофили в Киев споделят, че най-големи шансове да се снабдят с редки и нишови заглавия има на открития хартиен пазар " Петривка " . Легендарното място е най-големия пазар на книги в Украйна и дестинация, където феновете могат да преглеждат с часове.

Една от най-големите книжарници на пазара се държи от Олександър Дробин , 78-годишен някогашен боец. Високите редове от тематично категоризирани книги на съветски и украински език основават лабиринт, в който единствено той знае по какъв начин да се ориентира. Дробин е тук съвсем всеки ден, оказва помощ на клиентите и беседва с приятелите си, до момента в който на назад във времето звучи спокоен джаз.

" Никой не знае какъв брой книги има тук и никой в никакъв случай няма да разбере ", сподели той пред Радио Свобода. И добави, че най-голямата категория в сбирката му са профилираните книги, защото по обучение е инженер, макар че доста хора идват да си купят международна литература в съветски преводи, както и украинска класика.
 Александър Дробин в своята книжарница на книжния пазар
Дробин прекарва огромна част от живота си в бази на руската войска в Беларус, Полша, Германия, Русия и Афганистан . Той е отгледан в съветския Далечен изток, откакто баба му и дядо му са депортирани от южната част на Украйна, Николаевска област, по време на ръководството на руския деспот Йосиф Сталин .

" Ако бях по-млад, щях да отида да се удрям, изключително като се има поради, че нашите момчета се бият толкоз красиво ", сподели той, откакто завърши телефонен диалог с прочут на фронтовата линия.

Дробин - който не е чувал за акцията на " Сяйво Книги ", сподели, че не вижда смисъл в унищожаването на съветски книги, като се аргументира, че рускоезичното население би трябвало да бъде " обезпечено с книги ". Той добави, че единствените книги, които се изхвърлят от магазина му, са тези, които са се намокрили от дъждовната вода, стичаща се през старите покриви на сергиите.

Казва, че съветската инвазия го е принудила да затвори магазина си за малко, само че след два месеца се е върнал.

" Мислех, че войната ще съсипе бизнеса ми, само че се оказа, че в този момент хората имат още по-голяма потребност от духовна храна. Имат потребност да избягат от жестокостта на войната ", споделя още Дробин.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР