Вояджър 1“ е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на

„ Вояджър 1 “ е автоматизиран галактически уред, изследвал външните елементи на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 година и към 2021 година e към момента работещ, въпреки и с понижени благоприятни условия. Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки генезис, на разстояние от 23,0 милиарда км (153.9 АЕ, 7 септ. 2021 г.) от Земята и се смята, че е навлязъл в хелиопаузата. След като доближава втора галактическа скорост по отношение на Слънцето, „ Вояджър 1 “ минава на хиперболична траектория. Заедно с „ Пионер 10 “, 11 и „ Вояджър 2 “, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.

Основните цели на задачата са проучване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с определяне на границите на хелоипаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.

Счита се, че генераторите на електрическа сила на борда на апарата ще обезпечават задоволително мощ за връзка със Земята до 2025 година

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1698 година — Като опит да внесе западна просвета измежду дворянството в Русия цар Петър I полза с налог носенето на брада за всички мъже като се изключи духовниците и селяните.
•    1774 година - Във Филаделфия се организира първият Континентален конгрес.
•    1881 година — В София се организира първото съвещание на Българското книжовно сдружение (днес БАН).
•    1905 година - Руско-японската война: Чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт в американския град Портсмут е подписан кротичък контракт, с който приключва войната.
•    1914 година — Първата международна война: В борбата при Марна англо-френски войски нападат и побеждават настъпващите към Париж немски военни елементи.
•    1915 година — Провежда се Първи конгрес на градовете в България.
•    1939 година — Втората международна война: Съединени американски щати афишират неутралитет след започване на войната.
•    1943 година — Цар Борис III е заровен в Рилския манастир.
•    1944 година — Участие на България във Втората международна война: Правителството на България скъсва дипломатическите връзки с Нацистка Германия. Същият ден Съюз на съветските социалистически републики афишира война на Царство България, под предлог, че държавното управление продължава да поддържа Германия.
•    1944 година — В село Алеково, кметът Петко В. Петков непринудено предава властта на комитета на Отечествен фронт (първо определяне на Отечествен фронт власт).
•    1944 година - Белгия, Нидерландия и Люксембург учредяват Бенелюкс.
•    1945 година — Д-р Г. М. Димитров получава позволение да напусне страната и да замине за Италия и оттова — за Съединени американски щати.
•    1953 година — По решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от концлагера Белене са освободени 584 политически пандизчии, а други 485 се дават под съд.
•    1955 година — Открит е Оловно-цинковият цех в Кърджали.
•    1960 година - Сенегалският стихотворец Леопол Седар Сенгор е определен за първи президент на Сенегал.
•    1972 година — Мюнхенско кръвопролитие: По време на XX летни олимпийски игри в Мюнхен, Западна Германия, терористи на палестинската паравоенна организация Черния септември взимат в плен и убиват единадесет спортисти от Израел.
•    1972 година — Установени са автоматизирани телефонни връзки сред София и Москва и София и Прага.
•    1974 година — Открит е Химическия комбинат за минерални торове в Девня.
•    1975 година - Срещу американският президент Джералд Форд е осъществен опит за нападение.
•    1977 година — Програма Вояджър: НАСА изстрелва автоматизираната галактическа сонда Вояджър 1 — сега най-отдалечения и най-продължително време летящ неестествен земен обект.
•    2000 година - Тувалу се причислява към Организация на обединените нации.
•    2009 година - В Охридското езеро потъва туристическият транспортен съд Илинден, при което умират 15 български жители. Причината е повреда на кормилната уредба на кораба, издигнат през 1920 година

Родени

•    1187 година — Луи VIII, крал на Франция († 1226 г.)
•    1568 година — Томазо Кампанела, италиански мъдрец († 1639 г.)
•    1638 година — Луи XIV, крал на Франция († 1715 г.)
•    1735 година — Йохан Кристиан Бах, немски композитор († 1782 г.)
•    1774 година — Каспар Давид Фридрих, немски художник († 1840 г.)
•    1791 година — Джакомо Мейербер, немски композитор († 1864 г.)
•    1817 година — Алексей Константинович Толстой, съветски публицист († 1875 г.)
•    1850 година — Ойген Голдщайн, немски физик († 1930 г.)
•    1892 година — Иван Алтънов, български правист († 1972 г.)
•    1896 година — Сергей Румянцев, български стихотворец († 1925 г.)
•    1919 година — Владо Малески, публицист от СР Македония († 1984 г.)
•    1921 година — Карл Декер, австрийски футболист († 2005 г.)
•    1935 година — Дитер Халерфорден, немски артист
•    1939 година — Евгени Янчовски, български футболист
•    1940 година — Ракел Уелч, американска актриса
•    1940 година — Христо Дишков, български футболист
•    1942 година — Вернер Херцог, немски кинорежисьор
•    1944 година — Милчо Лалков, български историк († 2000 г.)
•    1946 година — Фреди Меркюри, английски музикант († 1991 г.)
•    1948 година — Бенита Фереро-Валднер, австрийски политик
•    1951 година — Майкъл Кийтън, американски артист
•    1951 година — Минчо Коралски, български политик
•    1951 година — Паул Брайтнер, немски футболист
•    1967 година — Матиас Замер, немски футболист
•    1977 година — Тереза Маринова, българска лекоатлетка
•    1981 година — Георги Илиев, български футболист
•    1981 година — Томи Портимо, финландски музикант
•    2001 година — Ивайло Станимиров,български футболист

Починали

•    1566 година — Сюлейман Великолепни, султан на Османската империя (* 1494 г.)
•    1851 година — Милица Николаевна, Велика съветска княгиня (* 1866 г.)
•    1857 година — Огюст Конт, френски мъдрец (* 1798 г.)
•    1902 година — Рудолф Вирхов, немски доктор (* 1821 г.)
•    1903 година — Иван Кафеджията, български бунтовник (*? г.)
•    1905 година — Нико Попов, български политик (* 1836 г.)
•    1906 година — Лудвиг Болцман, австрийски физик (* 1844 г.)
•    1919 година — Василий Чапаев, руски офицер (* 1887 г.)
•    1970 година — Йохен Ринт, водач във Формула 1 (* 1942 г.)
•    1988 година — Петър Ширилов, публицист от СРМ (* 1934 г.)
•    1990 година — Иван Михайлов, български бунтовник (* 1896 г.)
•    1992 година — Димитър Воев, български стихотворец (* 1965 г.)
•    1992 година — Фриц Лейбър, американски публицист (* 1910 г.)
•    1995 година — Георги Берков, български футболист (* 1926 г.)
•    2000 година — Карло Чипола, италиански икономист (* 1922 г.)
•    2002 година — Желез Дончев, български дендролог (* 1921 г.)
•    2003 година — Кир Буличов, съветски академик (* 1934 г.)

Празници

•    България — Празник на Главиница - На 5.09. 1984 година село Главиница е оповестено за град, Празник на град Суворово - На 5.09.1984 година Суворово е разгласен за град, Празник на град Съединение - Отбелязва се в навечерието на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година, Празник на град Сопот, Празник на град Ветово
•    Индия — Ден на учителя