Вотът наесен е една от водещите политически теми на лятото.

Вотът наесен е една от водещите политически тематики на лятото. Местната власт е най-близо до жителите и оказва въздействие в доста огромна степен в нашия живот. Ще преразпредели ли властта вотът на локалните избори и какви ще са залозите? Каква роля ще играе разпределението на кметовете и общините? Интервю с политологът Любомир Стефанов в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Г-н Стефанов, какъв брой значимо е разпределението кметовете и общините?

Важно е, несъмнено, от най-малко две вероятности - локалната и националната. В момента живеем малко постфактум в централна изборна акция, парламентарно равнище, която в последните две години ни завъртя 5 пъти в центрофуга и слягат пристрастеностите още. На локално равнище, това не важи по същия метод и не важи с тази мощ най-малко, каквато от централно равнище наподобява през призмата на Народното събрание, защото позабравихме, че обединенията първо, на локално равнище са нещо всекидневно, да не кажа наложително, както апропо и за централното равнище. И те се случват безусловно с контракти, като не един път сме ставали очевидци на съдружни съглашения сред партии, които на централно равнище, най-малкото се назовават с неприятни думи, само че работят много сполучливо на локално равнище. Обяснението е доста просто, анонимността на огромния град на по-малко равнище отсъства. Гражданите се познават или най-малко през 2-3 души имат познанства, които им подсигуряват някакъв тип достоверна информация за претендентите за общински съветници и за кметове. Много по-лесно взимат решения, причините са им безусловно други, когато вършат избора си, и не виждат никакви проблеми едни хора да работят с други хора, без значение от партийната им принадлежност. В този ред на мисли са значими от тези две призми. И от друга, партиите да се преброят, да видят в действителност жителите на локално равнище до каква степен ги броят за дейни, значими артисти, или просто са платформи, които биват употребявани пъкъл хок.

Ще следим ли забавни плаващи болшинства и сътрудници в “не-коалициите " и обединенията?

Разбира се, не би трябвало да позволяваме развихрилата се акция към този момент в София, която занапред ще става още по-интензивна и в другите огромни регионални градове, към които типично гледаме да замъгляват общата картина на България, въпреки всичко приказваме за съвсем 270 общини. Там ще забележим тези неща, те не са плаващи мнозинста, те са обединения, които са навръх локални ползи. Някои от тях са в общини, които са феодализирани, както ги назоваваме в нашата просвета, общини, в които избрани работодатели или други групи от ползи управляват забележителна част от гласоподавателите, тъй като не могат да си подсигуряват тежест на посланичество, без значение коя партия е на власт. Доли ще има общини, в които ще се групират по някаква локална идея хората, около метен референдум, около характерен локален проблем. Възможно е да се случат такива неща - да се съберат видимо несъбираеми политически обединения. Но отново споделям, гледани от столицата, в огромните регионални градове това наподобява необичайно, на моменти дори ужасно, само че в последна сметка жителите ще изберат такива представители на локалната власт, които, съгласно тях, ще свършат работата. И това е един от водещите лайтмотиви в предизборната акция, защото, като гласуваш за народен представител за централна власт, за държавно управление на едно равнище, нямаш това чувство за бързо снабдяване на някакви резултати, до момента в който с локалната власт не е по този начин, тези хора можеш да ги срещнеш на улицата, да им потърсиш сметка, знаеш ги къде живеят, къде са учили, какво са работили.

Точно по този начин, по тази причина споделих, че имат най-голямо въздействие, като че ли тези избори са най-важни за нас, жителите, тъй като срещаме тези хора по улиците, задаваме им въпроси, имаме директен допир с тях.

Точно по този начин е. Но това ненапълно е проблематично, тъй като пък позволяваме вторачването в локалните проблеми, да изтървем говоренето за политическото и политическите проблеми, които са общонационални и това към този момент е недостиг и проблем на централните партии, че някои вкарват в диалога жителите.

Няколко пъти споменахте и столицата, София, получават ли все по-ясно очертание локалните избори в София? Ще бъде забавен този избор, който ще бъде изработен, ще значи доста за пътя, който ще поеме София, методът по който ще се ръководи.

Да ви кажа почтено, аз не съм чак толкоз превъзбуден по отношение на вероятността пред града, тъй като тя е начертана. София няма различен път, с изключение на да става полека-лека, по-скоро прекомерно постепенно за моите персонални желания, само че да става съвременна средноевропейска столица със своите специфики, сексапил и прелест, освен за своите поданици, ами и за туристи. Така че кой ще бъде кмет, по-скоро ще има въздействие върху скоростта, с която това ще се случи, вероятно, защото кмета не ръководи самичък, а в екип. И освен с тези, които са съветниците му и са отпред шефовете, а с общинска администрация и с общински съвет, по този начин, че е уравнение с доста незнайни. Да се фокусираме единствено върху личността на кмета е комфортно, защото опростява нещата и ги канализира, само че функционално е погрешно и по време на тази акция, която стартира към този момент от  един месец, мисля, че към този момент започваме да бягаме от изчерпателен диалог всъщност.

Г-н Стефанов, проф. Вили Лилков одобри предлагането да се кандидатира за кмет на София, той беше повдигнат от предприемчив комитет. Кои са съгласно вас,  забавните моменти, които се открояват за дясното политическо пространство през днешния ден?

Трудно ми е да приказвам за дясно политическо пространство. Хипотетично, проф. Лилков се класира там, има биография, която би трябвало да ни помогне и да ни разреши да го определим като подобен. Но поръчките, декларативните са едно нещо, написването на политическа стратегия и платформа, с съответни десни ограничения е друго нещо. Така че тук по инстикт, не бих отскочил незабавно на някаква диагноза. В момента десницата търси образа си. Тя е разхвърляна на няколко места, знаете, съгласно европейската си принадлежност ДСБ е член на  Европейската национална партия, тя е в коалиция с “Демократична България ", която пък е в коалиция с “Продължаваме смяната ", която на собствен ред издигна господин Терзиев за кандидат-кмет на столицата. След това кандидатурата на господин Лилков - виждаме много хора с биография, минало, симпатизанти, открити на тяхната концепция или на нейна романтизирана част. От трета страна пък виждаме ГЕРБ се ослушват, те са с настройки по собствен личен метод. Чухте Борисов говореше за синьо обединени, за дясно обединяване, но какво тъкмо значи? В характерен жанр, нищо не изяснява, може би тъй като тества какво се случва, по какъв начин жителите, особено от столицата, реагират на протичащото се и след това ще преценяват ГЕРБ дали да имат лична кандидатура или ще влагат в кандидатурата на господин Лилков своята поддръжка.

Столичния кмет Йорданка Фандъкова имаше изявление за кандидатурата на господин Лилков. Тя заяи, че споделя неговите политически визии и може да каже единствено положителни неща, Това може ли да го разясняваме като някакъв сигнал, че ГЕРБ могат да поддържат Вили Лилков и да не повдигнат собствен претендент?

Не. Не бих споделил, че това е декларирано еднопосочно и още повече безапелационна поддръжка. Г-жа Фандъкова, считам, че приказва в персонално качество, защото  тя към този момент няма тази политическа тежест, която имаше като заместник-председател на ГЕРБ. Още повече, че работата й като кмет на столицата, сигурно не я сложила в удобна позиция да дава рекомендации някому. Пак споделям, това, че се заявяваш като десен, и че имаш биография, само че това не е материализирано през правила, политики и политически платформи, за това по какъв начин ти разбираш дясното. Защото ще се съгласите, че да се заявиш, че си антикомунист, не те прави автоматизирано десен, и заради тази причина, точно тук да избистрим понятията и да забележим кое е горе, кое е долу, и кое е ляво и кое е дясно, с цел да можем да приказваме кой е претендент на левицата, кой е на центъра, кой е вероятно на десницата..

Ще успее ли, по някакъв метод, съгласно вас да пробие градските замъци на ГЕРБ, обединяването на ПП-ДБ и “Спаси София " за столицата?

Зависи от акцията, само че освен, зависи от това по какъв начин господин Терзиев ще успее да сътвори политическото си тяло, по какъв начин ще се показа и ще се форматира като политик. Как и доколко това ще бъде безапелационно. Столицата е печално известна с ниска изборна интензивност по време на избори, по този начин, че в действителност ще бъде доста мъчно за всички претенденти това, само че за господин Терзиев в най-голяма степен, защото упованията към него са огромни - да продължи на столично равнище поръчката на ПП-ДБ за промени и за ново случване на нещата, за вярно, в случай че щете, положително ръководство, бистрота и така нататък

Архаизъм ли е, съгласно вас, господин Стефанов опълчването на комунисти и антикомунисти в днешно време?



Не, за жалост. Казвам го за жалост и то с дълбока горест.Това е едно от нещата, които пропуснахме да свършим, тези основополагащи в прехода през последните 30 години към новата ни политическа система. Не дадохме еднопосочен отговор за нашето близко и не толкоз далечно минало, нито посочихме с пръст отговорните, хайде не, само че виновните за неподходящото положение, което България имаше през 90-те години. И сега, къде справедливо, къде не започнахме да приписваме наляво и надясно някакви грехове, макар, че те мъчно могат да бъдат трансферирани през поколенията. Но въпреки всичко, това демонстрира, че има контузия, има инстикт, който считам, че има съображение - тези сигнали, тези знаци, тези проблеми са на всички места към нас. Отношението, в случай че щете, към паметника в Княжевската градина против Софийския университет, отношението към това бетонно грозилище над Пловдив. България е осеяна с такива пропагандни знаци, които за едни са светини, за други са безобразни пропагандни неща.  Така че ние не си познаваме историята,  още не сме на чисто със себе си, по тази причина комунизъм и антикомунизъм са още разграничени и то доста надълбоко, просто тъй като не сме стигнали до консенсус като общество какво ни се е случило и по какъв начин да го преодолеем.

Идеите от политическия набор, може би ни оказват помощ да разбираме по-добре кои са най-големите провокации в света през днешния ден. Как се вземат решение проблемите, кое се взима под внимание, какво значи ляво и дясно в политиката? Г-н Стефанов, какви модели на водене на политики следим у нас, както и за разпределение на политическите ориентации?

Сложен въпрос ми задавате, може би би трябвало да го разделим на части. Политическите ориентации сега, съгласно мен, по време на локални избори, мъчно можем да ги записваме дали се устоят от идеологии, такива огромни, фундаментални като левица и десница. По-скоро те минават през призмата на локалните проблеми. Дефицит на партиите обаче, че остава да ги облекат в политики. Това, което говорихме за кандидатурата на господин Лилков, да се опише дясното през съответни политики или другояче казано, да се операционализира на локално равнище, когато тръгнеш да ремонтираш улица, да кажеш по какъв начин ще структурираш поръчката, какво ще има приоритет, по какъв начин ще бъдат определени изпълнителите, практиките. До огромна степен този роман минава през администриране на тези неща, защото законите са задоволително ясни в това отношение, по какъв начин се организират тези политики.

Но централния метод за тестване на настройки на политици към жители и назад, е отношението, което те имат един към различен - доверие, готовността да работят дружно, до каква степен са подготвени да сътрудничат и по какъв начин си показват политиката и в частност финансите, защото българите сме доста докачливи какво се случва с налозите ни, въпреки и да не можем да го вербализираме доста ясно. Тоест, жителите като гласоподават, за кой гласоподават, има ли интерес към индивидът, който стои начело на плаката, в тази ситуация като претендент и листата му или гласувайки за тези лица, те след това могат да бъдат транспарантно следени, препитвани и държани виновни, несъмнено. Това е едната линия.

От друга страна, партиите в централите си все по-рядко задълбочават, в случай че изобщо го вършат, себе си за построяването на консистентен идеологически, политически облик. Все по-рядко, аз слушам, най-малко откъслечни изречения за себеописване като политически индивид с ясна идеология. Ясно е, че времето ни е забързано и никой няма време да слуша с готовност комплицирани, дълги самообяснителни разкази. В последна сметка, дейностите приказват най-добре за това какъв си и какво правиш, само че е хубаво да го има това, освен от чисто изследователска цел го споделям като научен академик, а и за жителите да знаят, партиите като споделят ляво какво да схващат и като кажат дясно, какво схващат.

Точно това имах и аз поради, по какъв начин се разпределя политическата ориентировка, по какъв начин се дефинира през днешния ден или тя няма дотолкоз значение?

Според мен, има. Аз съм конкурент на мнението, което някогашния министър председател Петков анонсираше преди няколко предизборни акции, че нямало към този момент ляво-дясно, имало работещи и неработещи политики, това опростяване на политическия развой е нездравословно, защото на публичната политика, на публичните каузи се гледа единствено като на конвейер, който би трябвало да оставя резултати. За мен е значимо качеството на тези резултати, които се доставят, а то се дефинира от политическата идеология. Да събираш пари от всички и да раздаваш пари на всички не е работеща политика, нито е положително ръководство. Освен това, размераът на налозите, ставките, които се ползват, методът по който се харчат тези събирани налози, кой ще подкрепя, кои са нуждаещите, какво значение има и линията на бедността за партиите? Тези неща са знаците, които споделят коя партия е по-лява, коя е по.центъра, коя е по-дясна или изобщо дали мислиш в себе си през тези понятия, защото в действителност, виждаме го ежедневно, политиците не помниха за тези неща, доста съществени, дали от улеснение, дали от неведение, дали от срам, не знам.

Според вас, локалният избор ще покаже ли дали ще имаме още веднъж, скоро парламентарни избори и какъв брой значим е той за нас?

Отзад-напред да построя отговора, локалният избор е извънредно значим за нас, защото предварителни локални избори няма,  изключения някакви непредвидени, крайни условия. Така че избирайки хора за 4 години, ние се снабдявам с локални ръководещи за 4 години. Дали може да повлияе този резултат на салдото в обединението, да провокира разтърсване и вероятно парламентарни избори, да, да, не.  Може да повлияе на салдото в обединението, може да докара до пренареждане, предварителни парламентарни избори с метода, по който се държи жителят Румен Радев, който по служба е президент, само че не се държи като подобен. Мисля, че никой не желае повече да разчита на неговата експертиза или политически прочит на обстановката и бъдещето до което е довел страната. Така че считам, че предварителни парламентарни избори, към този момент не стоят на дневен ред. А дали може обединението да се разпадне и да забележим някакъв различен формат? Да,  допустимо е.