Евгений Дайнов: Как България може най-сетне да стане нормална западна страна -
Вот на съмнение, ултиматум от Русия и още. Но " харвардците " не се огънаха, тъй като са " западни хора ". Ако това продължи, българите ще не помнят своя унаследен боязън. А България ще стане " естествена западна страна ", съгласно професор Евгений Дайнов.
Не съм проверявал какво тъкмо са учили нашите " харвардци " в Харвард, само че в последните седмици те ни изнасят отворен урок както по приложна философия, по този начин и по приложна културология. Да стартираме с философията.
Не е правилно, както настояват марксистите, че битието - т.е. изискванията на живота - дефинира съзнанието. Обратно е: съзнанието (и идващото от него поведение) дефинира битието, т.е. изискванията, в които се подвизаваме.
Очевидно е за какво е по този начин. Условията - това не са инертни гранитни грамади, които просто си седят, тежат и пречат. Условията - това са хора. Те реагират по отношение на държанието на други хора и изключително - на тези, които ги предвождат. В случая иде тирада за новите български политически водачи, в лицето на " харвардците ". Използвам " харвардци ", несъмнено, като сборен облик, който не покрива единствено дейците на Политическа партия, а се отнася за доста по-широка политико-културна среда.
" Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън "
В последните седмици държанието на " харвардците " се промени радикално и с него се трансформираха и хората. Ако имаше избори преди два месеца, Политическа партия щяха да са с много по-лош резултат от предходния, а Демократична България щяха да се борят да минат 4-процентовата преграда. Ако имаше избори през днешния ден, за тези две обединения щяхме да приказваме като за преобладаващи политически сили и да се чудим какво стана с раздутите проценти на ГЕРБ в пролетните сондажи.
Още античните мислители са забелязали, че боязливите предводители бързо остават сами, тъй като всички обичат смелите. До момента, в който българското държавно управление отхвърли да се подчини на прищявките на " Газпром ", " харвардци " изглеждаха леко замаяни, от време на време комплицирани и постоянно - толкоз сговорчиви, че изглеждаха боязливи. Техните дейности все по-малко се връзваха със загатна за оня афиш от митинга, който гласеше: " Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън ".
А след това, някак внезапно Асен Василев, запитан по кое време България ще възобнови договарянията с " Газпром ", отсече: " Никога ". Запитан наново, от безверен на ушите си публицист, повтори: " Никога ". Последва връщането на страната в Капитан Андреево, смъкването на позорното несъгласие, връзването на най-хубавия бюджет от десетилетия, изгонването на съветски шпиони. Последва и неочакваното излизане на Има Такъв Народ от ръководството, аргументирано с две незабавно лъснали неистини. И най-после всеобщата офанзива на корумпираните партии и последвалото събаряне на държавното управление, както и идната директна офанзива от Кремъл.
През цялото това време " харвардците " не се огънаха, не отстъпиха, не започнаха да се договарят с треперливи гласове. Не се развикаха пред камера, не заплашваха, не се караха и не приказваха грозните неща, с които политически дейци от 1990-те продължаваха да ни тровят живота в първите две десетилетия от 21 век. Пред очите на всички от леко замаяни момчета те се трансформираха в действителни (т.е. не като Бойко Борисов) храбреци. И тези всички, бидейки като останалите индивиди, привличани от смелостта, започнаха да гледат на тях с други очи.
Толкова по философския въпрос за битието и съзнанието. " Харвардци " демонстрираха образно по какъв начин съзнанието дефинира битието. Те обаче изнесоха открит урок и по приложна културология, който не е по-малко важен.
Защо, пита се, не се огънаха в обстановка, в която биха се огънали нормалните български политици? Защо " харвардците " не се уплашиха?
Четири значими страни на " западната просвета "
Работата е там, че това е първото потомство български политици, които са западни хора. " Сините " реформатори от предходното потомство желаеха да създадат България " естествена западна страна " и знаеха от четенето на книги що е то да си " западен " човек - какви са ти правилата, полезностите и въжделенията и за какво са такива. Но " сините " реформатори не носеха в самите тях " западна " просвета. Просто не я бяха претърпели персонално, не бяха вирели в нея, нямаха оня житейски опит, без който всяка заемана позиция по нужда олеква. Не е тяхна виновността. Просто не бяха имали опцията да интернализират, както споделят социолозите, западния мироглед.
Поколението на " харвардците " имаше тази опция и стана действително " западно ". И тези дни показва най-малко три значими страни на западната просвета. Първата: когато се окажат в рецесия, западните хора се събират дружно, с цел да я решат (за разлика от българите, чийто инстинкт е да се затворят всеки зад дувара си с вярата рецесията да удари съседа). Втората: по време на рецесия не губиш от взор задачата, към която си тръгнал, и не я подменяш с други, настоящи цели. Подобна замяна те откъсва от котвите и се завърташ в рецесията като сламка във буря. Третата: когато си уверен, че си прав - не отстъпваш. През 1940 година англичаните, оказали се сами против Хитлер, Мусолини, Сталин и японците, не отстъпиха. И най-после победиха.
Има и четвърта, може би най-важна полезност в този лист, а точно: не ги е боязън. Винаги съм се смайвал - писал съм даже по тематиката - от страхливостта на българите. Страх ги е от всичко, защото цялостен живот са били убеждавани, че от тях нищо не зависи. " Западният " човек не е нерешителен, защото знае, че неговият живот зависи от неговите старания. Има съответното самочувствие и съответната резистентност.
Има късмет за България
Точно в сегашната разбъркана обстановка, демонстрацията на " западно " държание е вдъхновяващо, след две десетилетия мънкане и снишаване от страна на политиците. Това държание демонстрира на по-боязливите какво е допустимо да прави индивидът като подобен.
Ако това продължи още няколко години, българското общество ще обърне тил на своя унаследен боязън. Съзнанието ще е трансформирало битието и България най-накрая ще стане " естествена западна страна ". Че в действителност желае, това проличава от националните празнувания на " Джулая " - всеобщ годишен зов, който гласи: " Искаме да сме европейци! ". Тази година самата орис, която покровителства смелите, намигна одобрително на българите. Именно на Джулая " харвардците " отхвърлиха да се подчинят на ултиматума на Митрофанова да отдръпват настояването за отзоваване на 70-те съветски дипломати и чиновници.
И вместо да падне небето, изгря слънце.
Не съм проверявал какво тъкмо са учили нашите " харвардци " в Харвард, само че в последните седмици те ни изнасят отворен урок както по приложна философия, по този начин и по приложна културология. Да стартираме с философията.
Не е правилно, както настояват марксистите, че битието - т.е. изискванията на живота - дефинира съзнанието. Обратно е: съзнанието (и идващото от него поведение) дефинира битието, т.е. изискванията, в които се подвизаваме.
Очевидно е за какво е по този начин. Условията - това не са инертни гранитни грамади, които просто си седят, тежат и пречат. Условията - това са хора. Те реагират по отношение на държанието на други хора и изключително - на тези, които ги предвождат. В случая иде тирада за новите български политически водачи, в лицето на " харвардците ". Използвам " харвардци ", несъмнено, като сборен облик, който не покрива единствено дейците на Политическа партия, а се отнася за доста по-широка политико-културна среда.
" Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън "
В последните седмици държанието на " харвардците " се промени радикално и с него се трансформираха и хората. Ако имаше избори преди два месеца, Политическа партия щяха да са с много по-лош резултат от предходния, а Демократична България щяха да се борят да минат 4-процентовата преграда. Ако имаше избори през днешния ден, за тези две обединения щяхме да приказваме като за преобладаващи политически сили и да се чудим какво стана с раздутите проценти на ГЕРБ в пролетните сондажи.
Още античните мислители са забелязали, че боязливите предводители бързо остават сами, тъй като всички обичат смелите. До момента, в който българското държавно управление отхвърли да се подчини на прищявките на " Газпром ", " харвардци " изглеждаха леко замаяни, от време на време комплицирани и постоянно - толкоз сговорчиви, че изглеждаха боязливи. Техните дейности все по-малко се връзваха със загатна за оня афиш от митинга, който гласеше: " Аз съм Кирил Петков и не ме е боязън ".
А след това, някак внезапно Асен Василев, запитан по кое време България ще възобнови договарянията с " Газпром ", отсече: " Никога ". Запитан наново, от безверен на ушите си публицист, повтори: " Никога ". Последва връщането на страната в Капитан Андреево, смъкването на позорното несъгласие, връзването на най-хубавия бюджет от десетилетия, изгонването на съветски шпиони. Последва и неочакваното излизане на Има Такъв Народ от ръководството, аргументирано с две незабавно лъснали неистини. И най-после всеобщата офанзива на корумпираните партии и последвалото събаряне на държавното управление, както и идната директна офанзива от Кремъл.
През цялото това време " харвардците " не се огънаха, не отстъпиха, не започнаха да се договарят с треперливи гласове. Не се развикаха пред камера, не заплашваха, не се караха и не приказваха грозните неща, с които политически дейци от 1990-те продължаваха да ни тровят живота в първите две десетилетия от 21 век. Пред очите на всички от леко замаяни момчета те се трансформираха в действителни (т.е. не като Бойко Борисов) храбреци. И тези всички, бидейки като останалите индивиди, привличани от смелостта, започнаха да гледат на тях с други очи.
Толкова по философския въпрос за битието и съзнанието. " Харвардци " демонстрираха образно по какъв начин съзнанието дефинира битието. Те обаче изнесоха открит урок и по приложна културология, който не е по-малко важен.
Защо, пита се, не се огънаха в обстановка, в която биха се огънали нормалните български политици? Защо " харвардците " не се уплашиха?
Четири значими страни на " западната просвета "
Работата е там, че това е първото потомство български политици, които са западни хора. " Сините " реформатори от предходното потомство желаеха да създадат България " естествена западна страна " и знаеха от четенето на книги що е то да си " западен " човек - какви са ти правилата, полезностите и въжделенията и за какво са такива. Но " сините " реформатори не носеха в самите тях " западна " просвета. Просто не я бяха претърпели персонално, не бяха вирели в нея, нямаха оня житейски опит, без който всяка заемана позиция по нужда олеква. Не е тяхна виновността. Просто не бяха имали опцията да интернализират, както споделят социолозите, западния мироглед.
Поколението на " харвардците " имаше тази опция и стана действително " западно ". И тези дни показва най-малко три значими страни на западната просвета. Първата: когато се окажат в рецесия, западните хора се събират дружно, с цел да я решат (за разлика от българите, чийто инстинкт е да се затворят всеки зад дувара си с вярата рецесията да удари съседа). Втората: по време на рецесия не губиш от взор задачата, към която си тръгнал, и не я подменяш с други, настоящи цели. Подобна замяна те откъсва от котвите и се завърташ в рецесията като сламка във буря. Третата: когато си уверен, че си прав - не отстъпваш. През 1940 година англичаните, оказали се сами против Хитлер, Мусолини, Сталин и японците, не отстъпиха. И най-после победиха.
Има и четвърта, може би най-важна полезност в този лист, а точно: не ги е боязън. Винаги съм се смайвал - писал съм даже по тематиката - от страхливостта на българите. Страх ги е от всичко, защото цялостен живот са били убеждавани, че от тях нищо не зависи. " Западният " човек не е нерешителен, защото знае, че неговият живот зависи от неговите старания. Има съответното самочувствие и съответната резистентност.
Има късмет за България
Точно в сегашната разбъркана обстановка, демонстрацията на " западно " държание е вдъхновяващо, след две десетилетия мънкане и снишаване от страна на политиците. Това държание демонстрира на по-боязливите какво е допустимо да прави индивидът като подобен.
Ако това продължи още няколко години, българското общество ще обърне тил на своя унаследен боязън. Съзнанието ще е трансформирало битието и България най-накрая ще стане " естествена западна страна ". Че в действителност желае, това проличава от националните празнувания на " Джулая " - всеобщ годишен зов, който гласи: " Искаме да сме европейци! ". Тази година самата орис, която покровителства смелите, намигна одобрително на българите. Именно на Джулая " харвардците " отхвърлиха да се подчинят на ултиматума на Митрофанова да отдръпват настояването за отзоваване на 70-те съветски дипломати и чиновници.
И вместо да падне небето, изгря слънце.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ