Волейболната легенда Николай Желязков гостува в предаването „Код Спорт“ по

Волейболната легенда Николай Желязков гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Кариерата му започва шеметно – с три трофеи и четири купи на България с екипа на ЦСКА. След това играе в Бразилия и Гърция. В южната ни съседка печели три пъти локалния шампионат с Олимпиакос. Вдига и четири пъти купата на страната. Прави сполучлива кариера и като треньор – извежда юношеския ни народен тим до второ място на европейското състезание през 2010 година През 2015 година под негово управление България завоюва сребърни медали на първите европейски олимпийски игри в Баку. Зад граница работи в Русия, Македония, Гърция и Румъния.

- Здравей, Ники! Какви са новините към теб? Продължаваш да работиш в румънския Залъу – по какъв начин мина сезонът?

- Да, в действителност не преставам да работя в Румъния. Миналата година смених тима и започнах с един отбор, в който предходната година играха Миро Градинаров и Андрей Жеков. Поради много разнообразни визии с президента и тъй като нямаше по какъв начин да се съглася някой да ми прави на процедура състава, напуснах клуба. След това прекосих в противниковия лагер – в Залъу. Оставам там и за идващия сезон. Нещата са добре, доста съм удовлетворен от тима, в който се намирам сега.

- Български волейболисти?

- Да, ще продължа да работя с Миро Градинаров и с моя наследник Жани Желязков. Така че ще има двама българи в състава.

- Каква е обстановката в румънския волейбол сега?

- Трябва да кажа със страдание, че клубовете са много по-добре и има доста по-добро финансиране, което общо взето е от общините. Нивото на волейбола е много по-високо от нашето състезание.

- Тази година следва международно състезание по волейбол, на което сме домакини дружно с Италия. Оптимист ли си за нашето показване на шампионата на планетата?

- Оптимист е мощно казано. Може би за първи път съм повече черноглед, в сравнение с оптимист. Дано да бъда опроверган.

- Какво видя в мачовете в Лигата на нациите? Какво би трябвало да се усъвършенства в оставащите месеци до началото на международното?

- Може би този въпрос е доста обемен. Мисля, че доста неща не вървят добре в тактиката за този тим - в развиването на младите, внедряването им в този тим. В момента не виждам визия в този отбор, просто се играе на парче. Това го демонстрират последните години. Лично аз не виждам някакъв жанр на игра, с който ние да се отличаваме.

- Виждаш ли заместител на контузения Цветан Соколов, който сигурно пропуща шампионата?

- Навремето, когато не взе участие Андрей Жеков на квалификацията, всички хвърляха фасул дали Георги Братоев ще се оправи. Мисля, че сме в същата обстановка и сега. Един играч когато и да е може да бъде контузен или нерадушен и да има потребност някой различен да играе на този пост. Ние във всички тези години не направихме по този начин, че да има някаква опция на Цветан Соколов. Ние сме си отговорни, че нямаме опция в този миг. Повикани са пожарни разновидности като Боян Йорданов и Ники Учиков. Младите Жани Желязков и Вили Чернокожев след присъединяване им в Баку дръзвам да кажа, че по никакъв метод не бяха интегрирани. За мен тотална неточност в националния тим.

- Има ли бъдеще българският волейбол? Питам те, тъй като до преди две години и половина бе треньор на националния тим за юноши младша възраст.

- Да, имал съм удоволствието да работя с последните поколения млади волейболисти. Бъдеще има, не мога да кажа, че няма, само че липсва работа. Няма по какъв начин по различен метод да бъдат реализирани резултати, в случай че не се работи, защото ние няма по какъв начин да си купим състезатели. Трябва да си ги създадем. Преди година имаше една прелестна концепция да бъде формиран „ Б “ тим, само че тя мигновено завърши, защото за мен тимът имаше неверни цели, а точно да бъде извоювана Европейската лига. А задачата на този „ Б “ тим би трябвало да бъде развиването на перспективни качествени състезатели, които в следствие могат да бъдат интегрирани в първия отбор. С тях би трябвало да бъде работено физически, механически, тактически, с цел да може когато би трябвало да влязат, да бъдат подготвени. В момента плачем, че младите не са подготвени и има вакуум. Ами, няма по какъв начин да няма вакуум, като в този момент всички са по плажовете. Няма по какъв начин да стане.

- В какво отстъпват младите ни очаквания на връстниците си от водещите страни във волейбола?

- Точно в това – другите работят. Не споделям нищо ново в това, че работата е тази, която прави разликата. Ние би трябвало да работим повече, с цел да се върнем там, където сме били и в случай че желаеме да имаме резултати. Това е единствената формула, няма друга.

- Могат ли да се развият младите гении в състезание като българското или единственото място е чужбина?

- Мисля, че в последните години българското състезание стана много конкурентно, което е доста хубаво. Има доста нови тимове, които са с апетити за призови класирания. Смятам, че българското състезание е чудесно място за начало на младите състезатели, само че от един миг нататък към този момент би трябвало да се търси по-високо равнище за развиване. Лично аз се надявам това да продължи в българския шампионат, защото нещата се развиват доста добре от позиция на това, че много тимове започнаха да влагат по-сериозно. Тази конкуренция води и до резултати.

- Как гледаш на плана Лукойл-Нефтохимик? Беше треньор на бургаския отбор през сезон 2014/15…

- Аз персонално доста се веселя. Всички знаем какво направи Лукойл в баскетбола, уповавам се да стори същото и във волейбола. Лукойл е една прелестна организация в спортната си част. Имал съм удоволствието да работя в нея. На това място не се гледа за една година напред, а в вероятност. С капацитета, с който разполага този тим, считам че може да бъде преобладаващ фактор освен в България, само че и да направи положително показване и в Европа. Там в последна сметка ще показват освен Лукойл, само че и българския волейбол.

- Какво обаче би трябвало да се надгради, с цел да успее на европейската клубна сцена?

- Правилната формула в Лукойл е млади надарени български състезатели с някои по-опитни българи. Всъщност почти това, което сега прави тимът. Да, в действителност в някои постове, на които няма опция да бъдат привлечени българи, се търсят състезатели от чужбина, защото те дават класа в едно състезание. Но истината е тези волейболисти да бъдат класни, тъй като последните няколко прехвърлянето, които направи Лукойл с чужденци, съгласно мен бяха слаби играчи.

- Като че ли се действаше на пожарен вид.

- Не съм бил в кухнята и не мога да разясня с акуратност, само че може би в действителност се действаше за момента.

- Сега ще те върна при започване на кариерата ти като волейболист – за какво избра този спорт? Някой повлия ли на решението ти?

- Не. Опитвал съм всевъзможни типове спортове. Първите ми стъпки бяха в Славия. Просто беше обич от първата подготовка, няма по какъв начин да го обясня. Най-много ми хареса това и съм го правел на драго сърце през всичките години.

- В тези години ЦСКА бе доминант във волейбола – по какъв начин се почувства, когато застана до легендите на този клуб?

- Удоволствието идва във времето. В началото е потрес и стрес за едно младо момче, което стъпва в залата и вижда на процедура половината народен тим на България. Другата половина беше в Левски. Имахме големия шанс, че получихме опцията да се докоснем до такива състезатели и треньори в ЦСКА. Помогнаха ми и съм научил ужасно доста от тях и като метод на игра, и като държание. Смея да кажа, че мен ЦСКА ме е построил и като играч, и като човек. За мен ЦСКА постоянно ще си остане тима, който ми е на сърце в България.

- А имаше ли терзание?

- Не, не съм имал терзание. Единствено имах предпочитание да се потвърдя. Чувството боязън не е било водещо в никакъв случай в моята кариера. Питал съм се дали ще съумея или не, само че не съм имал боязън. Просто желаех да покажа най-хубавото и докъдето стигна.

- Трудно ли извоюва мястото си при „ армейците “, с които завоюва три трофеи и четири купи на България?

- Много е мъчно. Тогава треньор беше Иван Сеферинов, а аз бях възпитаник. Играеха офицери в състава и в тези години възпитаник да влезе да играе в състава, а някой офицер да седне на пейката, беше комплицирана обстановка. От тази позиция сигурно е рискувал с този ход, само че считам, че в годините съм оправдал това доверие.

- С кого се конкурираше на твоя пост?

- О, тогава имаше ужасно доста волейболисти – Милчо Миланов, Милчо Натов, Пламен Христов, Боре Кьосев, Любо Ганев, с който се конкурирахме на поста диагонал. В следствие започнах да играя като център заради стичане на събитията в националния тим. Доста беше забавно, само че в последна сметка на поста, на който завърших кариерата си като централен блокировач, за мен беше значимо да играя. Нямаше либеро и тогава един централен блокировач трябваше да прави доста повече неща – да посреща, да атакува, да може да подвига, да прави обсада, да бие сервис… В общи линии всичко, а сега на този пост нещата са много по-лимитирани. В последните години ми беше доста по-леко и ми удължиха кариерата с това либеро.

- Игра поредно в тимове от Италия, Бразилия и Гърция – къде волейболът ти хареса най-вече и за какво?

- Там, където съм останал най-дълго – в Гърция. Може би поради метода на живот. Имах удоволствието да играя в най-силните тимове там. Но в случай че приказваме за волейбола като волейбол, имах щастието да се състезавам една година в италианската Серия А1. Тогава имаше единствено по двама чужденци и беше в действителност доста, доста мощно състезание.

- Бразилия?

- В Бразилия е доста по-силов волейболът. При някои тимове има такива детайли, че не си вярвал, че може да съществуват. Страшно физически и силов волейбол. Там се тренира извънредно доста, а правилото е който издържи. Различен волейбол, който също те обогатява като играч. В Гърция пък е доста по-техничен и по-различен, прочувствената част там е доста мощно развита, изключително в дербитата. Всяко състезание си има своите колорити, които те карат да го харесваш. Смятам, че италианското е най-силното.

- Спомена Гърция – през 2007 година министърът на спорта на тази страна ти връчи купа за значителен принос за развиването на волейбола. Какво означаваше за теб това самопризнание?

- Огромно самопризнание, тъй като е за цялостната ти кариера до този миг в тази страна, а и освен. Аз персонално съм поласкан от това нещо и до ден-днешен имам много близки връзки с мои другари в Гърция, проследявам гръцкия волейбол и постоянно ми е на сърце.

- Спечелил си доста самостоятелни награди, само че коя цениш най-вече?

- Индивидуални награди имам много, само че за жалост нямам орден с националния тим. Това е нещото, което повече ми тежи, защото постоянно сме били близо. Слагали са ни измежду евентуалните медалисти, само че все нещо не ни е стигало по ред аргументи. Но от самостоятелните награди може би оценявам най-вече най-титулуваната – най-хубав блокировач от олимпийските игри в Атланта.

- Защо все нещо не се получава в националния ни тим по волейбол – стигаме ненапълно и постоянно сме четвърти и сякаш сме омагьосани да не печелим медали?

- Много са нещата и отговорът не е еднопосочен. Само с цел да се стигне до такава степен, се изискват ужасно доста старания. Четвъртата позиция не е неприятно място като класиране, само че в действителност е първото от неспечелилите медали, а това носи извънредно огромно отчаяние. Много е комплициран този въпрос. Аз персонално за себе си в работата ми в младежките тимове постоянно съм се опитвал, с изключение на да работя спортно-технически с момчетата, също и да основа национално самочувствие в тях. Да имат неотстъпчивост и да гледат съперниците си в очите, а дори и от горната страна. Според мен това на нас от време на време ни е липсвало в годините – да имаме това самочувствие и дебелоглав да печелим в края. Като треньор съм имал удоволствието да играя не два пъти за четвърто място, а два пъти съм губил край. Търся какво е могло по-добре да направя за тези финали, с цел да бъдат извоювани. Надявам се и в бъдещата ми кариера да имам такива.

- Кой е треньорът, който е съдействал най-вече за развиването ти?

- Много е комплициран този въпрос, в действителност всички са съдействали. Не мога да отлича някого. На безусловно всички съм безпределно признателен и ги почитам ужасно доста. Всеки един, който ми е бил треньор, в този момент не го посочвам по име, само че за мен той е „ тренер “. Уважавам всеки един от тях освен на игрището, само че и отвън него. Треньорът ти става като втори татко.

- Ще разкажеш ли някоя любопитна преживелица в националния тим? По това време шегите постоянно съпътстваха както лагерите, по този начин и шампионатите, в които участвахте.

- Е, случки много… В общи линии може да напишат томове книги с завършения. В тези години всичко се въртеше към Любо Ганев. Той беше център на вниманието.

- Кое те предизвика да решиш да спреш с волейбола?

- Тялото ми. Приключих на 35 години. Физически може би можеше да изиграя още един-два сезона, само че усещах, че съм отпаднал. В последните години играех с много лекарства, с цел да мога да изкарвам сезоните. Просто в един миг си споделих – стига толкоз. В последна сметка би трябвало да се живее и по-късно. Смятам, че завърших в верния миг.

- Колко време ти беше нужно, с цел да схванеш, че треньорската специалност е твоето бъдеще?

- Всичко стана доста инцидентно. Човекът, който в действителност способства да стана треньор, се споделя Станислав Николов и сега работи в нашата федерация. Той е виновен аз да работя като треньор. След като свърших с кариерата ми на играч, не бях влизал в зала може би година. Обади ми се по телефона за един юношески народен тим. Без един ден като треньорска процедура, ми повериха кадетите. Имаше Балканиада в Казанлък. Дотогавашният треньор Драго Иванов ми стана асистент. В началото беше случка, само че постоянно вътрешно съм усещал, че това нещо най-вече разбирам и най-вече знам. Просто може би не съм имал опцията и не съм бил на точното място. Всъщност по този начин стартира всичко. Удоволствието от работата беше голямо, още повече, че тогава спечелихме тази Балканиада… Момчетата, работата с тима - просто усетих, че на това място мога да бъда най-полезен и се усещам в действителност благополучен. Не го усещам като работа, а за мен е голямо наслаждение.

- Защо всички настояват, че е доста по-лесно да си играч, в сравнение с треньор?

- Да, тъй като един играч отива на подготовка, тя свършва и това е всичко. Докато работата на треньора, дръзвам да кажа е 10 часа дневно. Трябва да бъде квалифициран доста добре подготвителният развой, да бъдат оценени тренировките, съперниците, твоята игра… Има ужасно доста елементи в работата, която не свършва с приключването на тренировката. Това е доста дребна част от работата, която прави един треньор.

- Мислиш ли в миналото още веднъж да се завърнеш да работиш за българския волейбол?

- Колкото и да е, ние сме в чужбина, а е най-добре да си в България. Така че не ми е непозната тази концепция.

- Остава ли ти време за обичаните ти занимания – лов на риба и моделизъм?

- Това лято, популярност богу, имам опция да се отдам на отмора, защото доста рано приключихме със селекцията на тима. На 5-6 май завършихме, а започваме подготовка на 6 август. В този интервал се приписвам напълно на удоволствия, на занимание и на отмора. Свършихме някои работи и от волейболна позиция. Опитваме се с моя помощник-треньор Георги Петров, с който дълги години сме работили и е доста добър мой другар, да подобрим някои неща, които сме употребявали в статистиката, в анализите за мачове. Надявам се да излезе забавен артикул от цялата работа.

- Доволен ли си от развиването на Жани Желязков?

- И да, и не. Той стартира мощно кариерата си в Италия. Може би бе неточност изборът на тим, в който нещата не се развиха по най-хубавия метод с доста слаб треньор. А когато не тренираш на високо равнище, е обикновено нещата да не се развиват по най-хубавия метод. Миналата година в първата част направи доста мощни мачове в Румъния. Започна да играе по този начин, както ми се желае. От Лукойл, най-малко от това, което съм гледал, мисля, че можеше и по-добре да се показа и той, и целият тим, само че това няма значение. Смятам, че можеше и по-добре да се показа, само че има голям капацитет. Нещата при него се случват малко по-късно, защото той стартира късно да играе волейбол и физически късно се разви. Млад е и считам, че му следва положително бъдеще.

- Дъщеря ти Паулина?

- Тя не играе волейбол. Занимава се с дизайн, това харесва, това учи и с това желае да се развива.