Волен Сидеров за Съединението: Измамата е, че...
Волен Сидеров написа извънредно подробен пост във Facebook за Съединението.
" Със Съединението губим вечно Македония. Но печелим доста повече от географска територия – национално самочувствие. Великите сили са срещу нарушаването на Берлинския контракт, с който те самите са накъсали България като остарял вестник. Австро-Унгария, Германия, Англия и Русия споделят „ не ” на присъединението на една от петте откъснати елементи към Родината. Измама е, че Британия била „ за ”. А казусът с Русия е необикновен – роднинска свада.
Ето ги обстоятелствата: Още на 6 септември княз Александър Батенберг праща обръщение до съветския император и моли за поддръжка. На 7 септемри персонално британскят министър председател лорд Солзбъри изпраща телеграми до австроунгарското, немското и италианското държавно управление да се вземат бързи ограничения за опълчване на „ нарушаването на решенията на Берлинския конгрес ”. Ето я британската „ протекция ” на нашето Съединение, с която спекулират през днешния ден невежествени евроатлантици. Лондон същински се е готвел да насъска Турция да ни нападне. Но след два-три дни трансформира тактиката. Защото на 9 септември идва решението на Петербург – да се отзове военния министър на България граф Кантакузи и да се изтеглят съветските офицери от България. И чак като вижда глупавото, неовладяно държание на цар Александър III и дребнавото му заяждане с роднината му – княз Батенберг, подлият Албион, който постоянно е защитавал мракобесната Османска империя и е пречил на нашето избавление, потрива ръце – „ Ей в този момент скарахме българите с руснаците, от кой момент мечтаем... ” И дава тип, че „ утвърждава ” Съединението. Но това са пиарски игри.
Всъщност, статута на всяко ново състояние се открива с общото решение на Великите сили. Първата такава конференция е в Цариград на 24 октомври 1885 година България несъмнено е щяла да чуе принудата да възвърне границите и да върне Румелия на турците. Но, ето че простакът Милан, сръбски „ крал ” ни оказва помощ (подкокоросан от австрийския си сътрудник Франц Йосиф), като атакува България. Защо тази война ни оказва помощ? Защото побеждаваме. План програмата е предвиждала Румелия да се върне на Турция, а Княжеството да се разпарчетоса сред алчните ни съседи – сърби, гърци и румънци. Русия евентуално е виждала късмет да постави марионетно ръководство в София и да погребе напъните на младата ни страна да флиртува със Запада. Англия пък се е радвала, че признателността на българите към Освободителката ще намалее мощно. Чак Топханенския акт от 5 април 1886 година открива сливането на Княжеството и Румелия, само че къса Кърджалийска околия за Турция. Нашата победа е причина за легитимацията на Съединението.
Защо назовавам „ неуместно ” държанието на съветския император Александър III? Да, броени дни преди Съединението, българският княз Александър I дава обещание в Чехия на външния министър на Русия Гирс, че няма да се подхващат стъпки за обединяване на Княжеството с Източна Румелия без утвърждение и координиране с Петербург. Животът обаче не е талмуд, не можеш да предвидиш динамичността му. Събитията се развиват по този начин стремглаво, че Александър трябвало да взема решение дали да оглави исторческия акт на Съединението, или да остане в историята като страхливец, който се е скрил във значим за страната миг. Сандро не е страхливец, взел участие е в нашето Освобождение като съветски офицер и поема предизвикването на ориста като мъж.
Руският император обаче, не демонстрира царски качества и стратегическо мислене. Вместо да оглави справедливия акт на Съединението, да компенсира унижението на татко си от Берлинския диктат, той се сърди като ученичка на младия си родственик и работи като афектирана девойка – „ аз пък ще си взема офицерите, да ви видя какво ще вършиме!... ”
Целият коментар вижте в линка във Фейсбук
" Със Съединението губим вечно Македония. Но печелим доста повече от географска територия – национално самочувствие. Великите сили са срещу нарушаването на Берлинския контракт, с който те самите са накъсали България като остарял вестник. Австро-Унгария, Германия, Англия и Русия споделят „ не ” на присъединението на една от петте откъснати елементи към Родината. Измама е, че Британия била „ за ”. А казусът с Русия е необикновен – роднинска свада.
Ето ги обстоятелствата: Още на 6 септември княз Александър Батенберг праща обръщение до съветския император и моли за поддръжка. На 7 септемри персонално британскят министър председател лорд Солзбъри изпраща телеграми до австроунгарското, немското и италианското държавно управление да се вземат бързи ограничения за опълчване на „ нарушаването на решенията на Берлинския конгрес ”. Ето я британската „ протекция ” на нашето Съединение, с която спекулират през днешния ден невежествени евроатлантици. Лондон същински се е готвел да насъска Турция да ни нападне. Но след два-три дни трансформира тактиката. Защото на 9 септември идва решението на Петербург – да се отзове военния министър на България граф Кантакузи и да се изтеглят съветските офицери от България. И чак като вижда глупавото, неовладяно държание на цар Александър III и дребнавото му заяждане с роднината му – княз Батенберг, подлият Албион, който постоянно е защитавал мракобесната Османска империя и е пречил на нашето избавление, потрива ръце – „ Ей в този момент скарахме българите с руснаците, от кой момент мечтаем... ” И дава тип, че „ утвърждава ” Съединението. Но това са пиарски игри.
Всъщност, статута на всяко ново състояние се открива с общото решение на Великите сили. Първата такава конференция е в Цариград на 24 октомври 1885 година България несъмнено е щяла да чуе принудата да възвърне границите и да върне Румелия на турците. Но, ето че простакът Милан, сръбски „ крал ” ни оказва помощ (подкокоросан от австрийския си сътрудник Франц Йосиф), като атакува България. Защо тази война ни оказва помощ? Защото побеждаваме. План програмата е предвиждала Румелия да се върне на Турция, а Княжеството да се разпарчетоса сред алчните ни съседи – сърби, гърци и румънци. Русия евентуално е виждала късмет да постави марионетно ръководство в София и да погребе напъните на младата ни страна да флиртува със Запада. Англия пък се е радвала, че признателността на българите към Освободителката ще намалее мощно. Чак Топханенския акт от 5 април 1886 година открива сливането на Княжеството и Румелия, само че къса Кърджалийска околия за Турция. Нашата победа е причина за легитимацията на Съединението.
Защо назовавам „ неуместно ” държанието на съветския император Александър III? Да, броени дни преди Съединението, българският княз Александър I дава обещание в Чехия на външния министър на Русия Гирс, че няма да се подхващат стъпки за обединяване на Княжеството с Източна Румелия без утвърждение и координиране с Петербург. Животът обаче не е талмуд, не можеш да предвидиш динамичността му. Събитията се развиват по този начин стремглаво, че Александър трябвало да взема решение дали да оглави исторческия акт на Съединението, или да остане в историята като страхливец, който се е скрил във значим за страната миг. Сандро не е страхливец, взел участие е в нашето Освобождение като съветски офицер и поема предизвикването на ориста като мъж.
Руският император обаче, не демонстрира царски качества и стратегическо мислене. Вместо да оглави справедливия акт на Съединението, да компенсира унижението на татко си от Берлинския диктат, той се сърди като ученичка на младия си родственик и работи като афектирана девойка – „ аз пък ще си взема офицерите, да ви видя какво ще вършиме!... ”
Целият коментар вижте в линка във Фейсбук
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ