Явор Захариев от „Гравити Ко“ започнал да друса след смъртта на майка си
Вокалистът на „ Гравити Ко “ Явор Захариев, който умря месец преди да навърши 39 години се бил върнал към опиатите след дълга битка с дрогата. Това е най-вероятно повода да бъде открит в тежко положение със чупен нос два дни преди да издъхне.
За тежката си взаимозависимост от опиатите Явор призна предходната година, когато се завърна в бандата след петгодишно неявяване. Той разкри, че е прекарал три години в комуна в Хърватска, където работел като готвач. Според осведомени протегнал ръка към дрогата поради гибелта на баща си, и на майка си, която обожавал. Той не съумява да превъзмогне гибелта й и започва да се друса, написа „ Ретро “. Заради хероина няколко пъти напуща групата. За решението да се откъсне напълно от средата тук му оказват помощ двете му сестри. Те в прав текст му споделили, че не желаят да го погребат. Самият той признава, че опиатите са персоналната му нелепост или може би тъга.
Най-тежка след комуната се оказала действителността, осъзнавайки какъв брой паники е предизвикал на околните си. Затова взел изрично решение да продължи да се лекува. Редовно се срещал с психолози, Разбрал обаче, че борбата му със зависимостта е за цялостен живот. Не мислел да се отхвърля, тъй като бил оптимист и вярвал, че има късмет. Уви, сбъднали се страховете му да посегне още веднъж към дрогата.
За тежката си взаимозависимост от опиатите Явор призна предходната година, когато се завърна в бандата след петгодишно неявяване. Той разкри, че е прекарал три години в комуна в Хърватска, където работел като готвач. Според осведомени протегнал ръка към дрогата поради гибелта на баща си, и на майка си, която обожавал. Той не съумява да превъзмогне гибелта й и започва да се друса, написа „ Ретро “. Заради хероина няколко пъти напуща групата. За решението да се откъсне напълно от средата тук му оказват помощ двете му сестри. Те в прав текст му споделили, че не желаят да го погребат. Самият той признава, че опиатите са персоналната му нелепост или може би тъга.
Най-тежка след комуната се оказала действителността, осъзнавайки какъв брой паники е предизвикал на околните си. Затова взел изрично решение да продължи да се лекува. Редовно се срещал с психолози, Разбрал обаче, че борбата му със зависимостта е за цялостен живот. Не мислел да се отхвърля, тъй като бил оптимист и вярвал, че има късмет. Уви, сбъднали се страховете му да посегне още веднъж към дрогата.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ