Voila une idée! / Ето ви, една идея!/

„ЕТО ЕДНА ИДЕЯ” или думи за най-красивата сграда в България

„ Voila une idée! ” / „ Ето ви, една концепция! ”/ - с тези думи – преди 119 години - на 26 март 1897 година, в салона на Русенското окръжно ръководство бил посрещнат и приветстван петнадесетия по ред конкурсен план за построяването на фамозното Доходно здание / Театъра/. На може би най-красивата и хармонична остаряла постройка в България. Работата била на австрийският проектант Петер Паул Бранг /1852-1925/, немец от Брашов, построил повече от 30 чудесни здания и у нас /сред тях Софийската окръжна болница, посолствата на Италия и Гърция с църквата към второто, Мавзолея на Александър Батенберг, Кафене „ България ”, гимназиите в Търново и Свищов /.

Благородната концепция за тъй наречените „ Доходно здание ” била на локалното учебно настоятелство, откупило терен в центъра на града за да построи тази внушителна постройка като търговски и културен комплекс. С наемите от магазините на партера и казиното да се поддържат учебните заведения, а по-късно и общинския спектакъл, който да бъде на втория етаж. А ето и оценката на журито: „ Проектът на арх. Петер Паул Бранг дава отговор на всички условия по програмата. Разпределението е доста хубаво. Препоръчителна е концепцията му за изработка на ресторант под кафенето и зимници под всички магазини. Фасадата е прелестна със своя грациозен и елегантен жанр, съвременен французски Ренесанс, единствен с великолепно направен перспективен аспект. Чертежите са прецизни и художествено направени...

Без подозрение, непостижим архитектурен шедьовър, който дружно с най-красивия и величествен български монумент – на Свободата /автор Арнолдо Цоки/ е емблема, герб на най-европейския град в България. Авторът е от дълго време изкушен от славното минало на Русе.

От неговото въодушевено перо излязоха още няколко скъпи проучвания: „ Опълченският монумент на Русе / Паметникът на Свободата/ ”, „ Последните дни на Ангел Кънчев ”, „ Паметникът на Пети Дунавски полк ”, „ Колоните на Махмуд Втори в Русе ”, написани също по този начин точно и с обич към историята и културата на родния град.

Интересна е историята освен на възникването на концепцията, на плана и състезанието, само че и на построяването на Доходното здание / 1898 – 1902/, за което основна заслуга има изтъкнатият русенски строителен бизнесмен Гатьо Цонев /1862-1931/, една забележителна, огромна персона, построил редица други забележителни здания в Русе. През 1900 година, въпреки и в недовършен тип постройката е предадена на Общината. Гледката е в действителност впечатляваща. Тя поразява цяла България с мащабите и хубостта си. Фасадата на постройката е в жанр неокласицизъм, украсена с рядко красиви пластични орнаменти, впечатляващи архитектурни елементи и скулптурни фигури, символизиращи занаятите, земеделието и войната. Интериорът е също украсен богато с гипсови форми. На върха на постройката, сред двете изящни кули се издига скулптура на крилатия господ Меркурий.

От началото на века в Доходното здание стартира активността си и Русенският трагичен спектакъл, един от водещите и най-старите у нас / учреден през 2007 година/. На сцената да доходното здание играят като щатни актьори и като гастрольори най-значителните български актьори: Сава Огнянов / от 1954 патрон на трупата/, Роза Попова, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Елена Снежина, Атанас Кирчев, Стоян Бъчваров,Владимир Трендафилов. Режисират все огромни имена: Владимир Тенев, Борис Еспе, Стефан Киров, Николай Фол, Тачо Танев, Петър К. Стойчев, Борис Денизов... След войната и в наши дни традицията не престават: Леон Даниел, Любен Гройс, Георги Георгиев, Иван Кондов, Катя Зехирева, Невена Коканова, Цветана Николова, Елисавета Морфова, Елена Стефанова, Диди Димчев, Александър Бечев, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Любомир Дековски.

На тази сцена за първи път гостува и италианската опера на Масини, изявяват се фамозни наши и непознати музиканти, концертира първото в България Филхармонично сдружение „ Лира ” от Русе / учредено през 1891/. През 1949 година завесата на Доходното здание се подвига за първия театър на Вердиевата „ Травиата ” / с диригент Константин Илиев и режисьор Драган Кърджиев/ на към този момент държавната Русенска опера, която играе тук до 1955 година. В Доходното здание се откриват Държавният куклен спектакъл / 1960/, обитават се Възрожденското читалище „ Зора ” / учредено през 1866 от Драган Цанков/, Русенската окръжна библиотека „ Любен Каравелов ”, Русенската художествена изложба, както и стилният, изтънчен ресторант, носещ римското име на града, „ Приста ”.

Днес постройката е реконструирана главно и може да се каже, че извършва ролята на русенско „ ен де ка ” – с три съвременно оборудвани театрални зали / огромна, междинна и малка/, концертна „ Европа ”, пет елегантни фоайета, като централното е и изложба за краткотрайни изложения.

В Доходното здание се обитават още: Австрийската библиотека, носеща името на родения в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети / 1905 – 1994/, Европейският информативен център в града и доста посещаваният ресторант „ Хепи ”. От двайсетина години тук се изнасят и концертите и спектаклите от най-важния конгрес на огромната музика у нас, интернационалния фестивал „ Мартенски музикални дни ”/ учреден през 1960 по концепция на великия русенец, „ бащата на българската симфонична просвета ” проф. Саша Попов и управителен от музиканта- градител Илия Темков/.