Президентският указ №16. А къде е руският закон за национализацията на чужди активи?
Военното време изисква бързи и изпреварващи решения и дейности
Указът на президента на Руската федерация № 16 „ За краткотрайния ред за взимане на решения от органите на някои съветски икономически субекти “ от 17 януари 2023 година провокира огромен резонанс в съветските медии. Същността на документа е, че редица съветски организации, работещи в региона на енергетиката, машиностроенето и търговията, до края на 2023 година получават правото да не вземат поради гласовете на съсобственици/акционери от „ вражески “ юрисдикции при взимане на корпоративни решения.
Правилата ще важат за компании, които като се изключи че принадлежат към посочените нагоре промишлености, дават отговор по едно и също време на още три условия: наложени са наказания на съветския им съсобственик; делът на " недружествените " съсобственици - не е повече от 50 %; размерът на приходите на съветската организация за миналата година надвишава 100 милиарда рубли.
Още преди 17 януари от медиите се разбра, че проектоуказът е квалифициран и лежи на бюрото на президента. Инициатор и създател на документа, съгласно публицисти, е Руският съюз на индустриалците и бизнесмените (РСПП). Те се базират на оценката на РСИП, че под указа ще попаднат " към четиринадесет " опорни предприятия с непознат капитал.
Проблемът с ръководството на такива предприятия стана изключително изострен при започване на 2023 година, защото преди този момент предприятията се ръководеха от решения, които бяха взети преди 24 февруари 2022 година И в този момент би трябвало да вземем решения за идната година по бюджети, личен състав, бизнес проекти, състав на управителни органи и други въпроси.
Казват, че измежду опорните компании с присъединяване на непознат капитал изключително главоболие създавала Роснефт, в чийто капитал взе участие British Petroleum (BP). Тя има 19,75% дял. Още в края на февруари предходната година BP разгласи, че се отдръпва от капитала на Роснефт и изцяло напуща Русия по аргументи, свързани със СВO. Въпреки това BP към момента остава в капитала на съветската компания и получава дивиденти (макар и под формата на рубли, преведени в специфична сметка „ C “; те не могат да бъдат изтеглени от Русия без разрешението на правителството).
Всъщност BP към този момент съвсем година не взе участие в ръководството на Роснефт, а е станала, по думите на И. Сечин, „ акционер в сянка “. Ситуацията е двусмислена от правна позиция. Колко законни са решенията на управлението на сдружението, в случай че в тях не взе участие акционер, който има съвсем 20% от гласовете?
Честно казано, бях сюрпризиран от обнародвания Указ № 16, тъй като бях сигурен, че сходни въпроси от дълго време са създадени и задграничните вложители от дълго време са били лишени от правото да вземат решения в съветски компании.
Още при започване на март 2022 година се чуха гласовете на доста политици, които настояха да се вземат ограничения във връзка с непознатия капитал в Русия. Първо, да се национализират редовно значими сдружения със 100% присъединяване на нерезиденти в капитала и с дялове под 100%, само че гарантиращи контрола на задграничните вложители върху сдружението.
Второ, да се размени непознатият капитал от „ вражески “ страни с съветски капитал или от други компании (някои допускат, че вложители от КНР и други „ другарски “ страни също могат да разчитат на ролята на заместващи инвеститори).
Що се отнася до разновидността за национализация на непознати активи, някои от последователите на този вид предложиха вид за конфискация (без погашение на обезщетение), други се застъпиха за разновидността със „ заслужено “ обезщетение. На първо място беше препоръчано да се национализират тези компании, които намерено оповестиха, че се отхвърлят и започнаха да търсят разновидности за продажба на активите си.
Казаха им, че не би трябвало да разчитат на подобен „ пазарен ” вид за овакантяване на Русия. Трябва да се означи, че „ Единна Русия “ работи като основател на национализацията в Думата. Представители на тази партия вярно означиха, че сходна мярка ще помогне да се спасят компаниите от банкрут и десетки и даже стотици хиляди наши съграждани от безработица.
Въпреки това още през април диалозите за национализация на задгранични активи в Русия престанаха. Те бяха сменени с разновидности за въвеждане на специфичен режим за ръководство на сдруженията с присъединяване на непознат капитал. Имаше доста разновидности, само че във всички случаи се предвиждаше чужденците да бъдат отстранени от ръководството на фирмите и да бъдат лишени от правото да получават дивиденти за известно време до края на санкционната война против Руската федерация.
Неотложността на цялостното блокиране на задгранични активи в съветската стопанска система стартира да нараства заради обстоятелството, че груповият Запад усили опасността от „ заледяване “ на съветски активи в чужбина. Така нареченото „ заледяване “ просто значи отнемане на законния притежател от достъп до неговите активи: първо, до ръководството на активи; второ, към дивиденти и други приходи, получени от активи.
Освен това още в края на предходната година имаше всички признаци, че груповият Запад е подготвен да премине от „ заледяване “ на съветски активи към тяхната конфискация. Например през третата десетдневка на декември 2022 година Сенатът на Съединени американски щати разиска проектозакона за федералния бюджет за фискалната 2023 година
Сенаторите единомислещо утвърдиха поправката, импортирана от републиканеца Линдзи Греъм в посочения закон. За него гласоподаваха единомислещо всички членове на горната камара на Конгреса на Съединени американски щати. Същността е елементарна - да се разреши конфискуване на активите на съветски предприемачи с следващо ориентиране на получените средствата за филантропична и военна помощ на Украйна.
Има доста сходни начинания в други западни страни. Например в Канада конфискацията на съветски активи към този момент е легализирана. В Европейския съюз приключва корекцията на законите, позволяващи да се пристъпи към реквизиция на съветска благосъстоятелност. Естония, като член на Европейски Съюз, разгласи, че ще стартира такова отчуждаване от края на януари 2023 година
Честно казано, бях сигурен, че още предходната есен Русия е приела всички нужни нормативни документи, които подсигуряват практическото блокиране на непознати активи в съветската стопанска система. Бях сигурен, че самодейността за национализиране на непознати компании и/или продажба на задгранични активи на съветски вложители още веднъж е обновена в Думата и държавното управление на Руската федерация.
През 2022 година, която беше белязана от санкционната война, Държавната дума одобри повече от 650 закона, това е връх. Въпреки това няма забележим прогрес в решаването на въпроса с задграничните активи в съветската стопанска система.
През април 2022 година, по самодейност на Държавния съвет на Република Крим, беше импортиран в Думата план на закон № 103072-8 „ За изменение на член 235 от част първа от Гражданския кодекс на Руската федерация и контролиране на избрани правни отношения по наложително изземване на имущество ”. Законодателите го назовават закон за безвъзмездната национализация.
Предлага се принудително изземване на имущество на територията на Руската федерация от непознати страни, компании и жители при положение на вражески дейности против Русия или нейните жители. Решението за наложително изземване се взема от управляващите на районите, където се намират активите.
Сега член 235 от Гражданския кодекс („ Основания за преустановяване на правото на благосъстоятелност “) не се ползва заради неналичието на специфичен закон за национализацията, който да дефинира неговата процедура. Законопроектът е безнадеждно затънал в Думата. Никой не го загатва по незнайни аргументи.
А ето и проектозакон № 104796-8, който също беше пуснат в Думата през април 2022 година под заглавие „ За външната администрация за ръководство на организациите “. Той е иницииран от депутати от Единна Русия: Анатолий Виборни, Михаил Старшинов, Виктор Водолацки и Олег Матвейчев.
Същността на законопроекта: външна администрация може да бъде назначена в предприятия, които са минимум 25% благосъстоятелност на задгранични лица и тяхното управление или е престанало да извършва функционалностите си, или е оповестило това.
AСГМ (Арбитражен съд на град Москва) би трябвало да вземе решение за въвеждането на ново управление. Първоначалните притежатели на такива компании ще имат три години, с цел да се върнат към естествена активност или да продадат своя дял. Ако желаят да възобновят активността си в Русия, ще би трябвало да се извърнат към съда. Документът е признат на първо четене на 24 май 2022 година
Измененията на второ четене обаче не бяха признати. Вярно е, че наредбите на проектозакона № 104796-8 бяха отчасти отразени в Закон № 320-ФЗ, признат през юли 2022 година, „ За промени на Федералния закон „ За приватизацията на държавна и общинска благосъстоятелност “, на обособени законодателни актове на Руската федерация и за определяне на особеностите на контролиране на имуществените връзки.
Този закон по-специално разрешава на съветските съдилища да трансформират клонове и предприятия на задгранични компании в съветски търговски сдружения. Той обаче не взема решение всички въпроси, които бяха планувани да бъдат отразени в провалилия се закон „ За външното ръководство на организациите “.
И по този начин, измина една година от началото на СВО и санкционната война против Русия, а множеството въпроси, свързани с непознатия капитал в Руската федерация, не са уредени. И понякога благодарение на президентски укази се вършат опити да се запушат „ дупките “, които пораждат тук и там.
Указ № 16, с който започнах диалога, би бил изцяло непотребен, в случай че до 24 февруари 2022 година „ народните представители “ към този момент бяха подготвили план на закон за национализацията (както се изисква от член 235 от Гражданския кодекс на Руската федерация ). И вместо да оферират за автограф от президента на Указ № 16 през януари 2023 година, трябваше да се предложи закона за национализацията и закона за външното ръководство, признати от Държавната дума в края на февруари 2022 година
Военното време изисква бързи и изпреварващи решения и дейности.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Указът на президента на Руската федерация № 16 „ За краткотрайния ред за взимане на решения от органите на някои съветски икономически субекти “ от 17 януари 2023 година провокира огромен резонанс в съветските медии. Същността на документа е, че редица съветски организации, работещи в региона на енергетиката, машиностроенето и търговията, до края на 2023 година получават правото да не вземат поради гласовете на съсобственици/акционери от „ вражески “ юрисдикции при взимане на корпоративни решения.
Правилата ще важат за компании, които като се изключи че принадлежат към посочените нагоре промишлености, дават отговор по едно и също време на още три условия: наложени са наказания на съветския им съсобственик; делът на " недружествените " съсобственици - не е повече от 50 %; размерът на приходите на съветската организация за миналата година надвишава 100 милиарда рубли.
Още преди 17 януари от медиите се разбра, че проектоуказът е квалифициран и лежи на бюрото на президента. Инициатор и създател на документа, съгласно публицисти, е Руският съюз на индустриалците и бизнесмените (РСПП). Те се базират на оценката на РСИП, че под указа ще попаднат " към четиринадесет " опорни предприятия с непознат капитал.
Проблемът с ръководството на такива предприятия стана изключително изострен при започване на 2023 година, защото преди този момент предприятията се ръководеха от решения, които бяха взети преди 24 февруари 2022 година И в този момент би трябвало да вземем решения за идната година по бюджети, личен състав, бизнес проекти, състав на управителни органи и други въпроси.
Казват, че измежду опорните компании с присъединяване на непознат капитал изключително главоболие създавала Роснефт, в чийто капитал взе участие British Petroleum (BP). Тя има 19,75% дял. Още в края на февруари предходната година BP разгласи, че се отдръпва от капитала на Роснефт и изцяло напуща Русия по аргументи, свързани със СВO. Въпреки това BP към момента остава в капитала на съветската компания и получава дивиденти (макар и под формата на рубли, преведени в специфична сметка „ C “; те не могат да бъдат изтеглени от Русия без разрешението на правителството).
Всъщност BP към този момент съвсем година не взе участие в ръководството на Роснефт, а е станала, по думите на И. Сечин, „ акционер в сянка “. Ситуацията е двусмислена от правна позиция. Колко законни са решенията на управлението на сдружението, в случай че в тях не взе участие акционер, който има съвсем 20% от гласовете?
Честно казано, бях сюрпризиран от обнародвания Указ № 16, тъй като бях сигурен, че сходни въпроси от дълго време са създадени и задграничните вложители от дълго време са били лишени от правото да вземат решения в съветски компании.
Още при започване на март 2022 година се чуха гласовете на доста политици, които настояха да се вземат ограничения във връзка с непознатия капитал в Русия. Първо, да се национализират редовно значими сдружения със 100% присъединяване на нерезиденти в капитала и с дялове под 100%, само че гарантиращи контрола на задграничните вложители върху сдружението.
Второ, да се размени непознатият капитал от „ вражески “ страни с съветски капитал или от други компании (някои допускат, че вложители от КНР и други „ другарски “ страни също могат да разчитат на ролята на заместващи инвеститори).
Що се отнася до разновидността за национализация на непознати активи, някои от последователите на този вид предложиха вид за конфискация (без погашение на обезщетение), други се застъпиха за разновидността със „ заслужено “ обезщетение. На първо място беше препоръчано да се национализират тези компании, които намерено оповестиха, че се отхвърлят и започнаха да търсят разновидности за продажба на активите си.
Казаха им, че не би трябвало да разчитат на подобен „ пазарен ” вид за овакантяване на Русия. Трябва да се означи, че „ Единна Русия “ работи като основател на национализацията в Думата. Представители на тази партия вярно означиха, че сходна мярка ще помогне да се спасят компаниите от банкрут и десетки и даже стотици хиляди наши съграждани от безработица.
Въпреки това още през април диалозите за национализация на задгранични активи в Русия престанаха. Те бяха сменени с разновидности за въвеждане на специфичен режим за ръководство на сдруженията с присъединяване на непознат капитал. Имаше доста разновидности, само че във всички случаи се предвиждаше чужденците да бъдат отстранени от ръководството на фирмите и да бъдат лишени от правото да получават дивиденти за известно време до края на санкционната война против Руската федерация.
Неотложността на цялостното блокиране на задгранични активи в съветската стопанска система стартира да нараства заради обстоятелството, че груповият Запад усили опасността от „ заледяване “ на съветски активи в чужбина. Така нареченото „ заледяване “ просто значи отнемане на законния притежател от достъп до неговите активи: първо, до ръководството на активи; второ, към дивиденти и други приходи, получени от активи.
Освен това още в края на предходната година имаше всички признаци, че груповият Запад е подготвен да премине от „ заледяване “ на съветски активи към тяхната конфискация. Например през третата десетдневка на декември 2022 година Сенатът на Съединени американски щати разиска проектозакона за федералния бюджет за фискалната 2023 година
Сенаторите единомислещо утвърдиха поправката, импортирана от републиканеца Линдзи Греъм в посочения закон. За него гласоподаваха единомислещо всички членове на горната камара на Конгреса на Съединени американски щати. Същността е елементарна - да се разреши конфискуване на активите на съветски предприемачи с следващо ориентиране на получените средствата за филантропична и военна помощ на Украйна.
Има доста сходни начинания в други западни страни. Например в Канада конфискацията на съветски активи към този момент е легализирана. В Европейския съюз приключва корекцията на законите, позволяващи да се пристъпи към реквизиция на съветска благосъстоятелност. Естония, като член на Европейски Съюз, разгласи, че ще стартира такова отчуждаване от края на януари 2023 година
Честно казано, бях сигурен, че още предходната есен Русия е приела всички нужни нормативни документи, които подсигуряват практическото блокиране на непознати активи в съветската стопанска система. Бях сигурен, че самодейността за национализиране на непознати компании и/или продажба на задгранични активи на съветски вложители още веднъж е обновена в Думата и държавното управление на Руската федерация.
През 2022 година, която беше белязана от санкционната война, Държавната дума одобри повече от 650 закона, това е връх. Въпреки това няма забележим прогрес в решаването на въпроса с задграничните активи в съветската стопанска система.
През април 2022 година, по самодейност на Държавния съвет на Република Крим, беше импортиран в Думата план на закон № 103072-8 „ За изменение на член 235 от част първа от Гражданския кодекс на Руската федерация и контролиране на избрани правни отношения по наложително изземване на имущество ”. Законодателите го назовават закон за безвъзмездната национализация.
Предлага се принудително изземване на имущество на територията на Руската федерация от непознати страни, компании и жители при положение на вражески дейности против Русия или нейните жители. Решението за наложително изземване се взема от управляващите на районите, където се намират активите.
Сега член 235 от Гражданския кодекс („ Основания за преустановяване на правото на благосъстоятелност “) не се ползва заради неналичието на специфичен закон за национализацията, който да дефинира неговата процедура. Законопроектът е безнадеждно затънал в Думата. Никой не го загатва по незнайни аргументи.
А ето и проектозакон № 104796-8, който също беше пуснат в Думата през април 2022 година под заглавие „ За външната администрация за ръководство на организациите “. Той е иницииран от депутати от Единна Русия: Анатолий Виборни, Михаил Старшинов, Виктор Водолацки и Олег Матвейчев.
Същността на законопроекта: външна администрация може да бъде назначена в предприятия, които са минимум 25% благосъстоятелност на задгранични лица и тяхното управление или е престанало да извършва функционалностите си, или е оповестило това.
AСГМ (Арбитражен съд на град Москва) би трябвало да вземе решение за въвеждането на ново управление. Първоначалните притежатели на такива компании ще имат три години, с цел да се върнат към естествена активност или да продадат своя дял. Ако желаят да възобновят активността си в Русия, ще би трябвало да се извърнат към съда. Документът е признат на първо четене на 24 май 2022 година
Измененията на второ четене обаче не бяха признати. Вярно е, че наредбите на проектозакона № 104796-8 бяха отчасти отразени в Закон № 320-ФЗ, признат през юли 2022 година, „ За промени на Федералния закон „ За приватизацията на държавна и общинска благосъстоятелност “, на обособени законодателни актове на Руската федерация и за определяне на особеностите на контролиране на имуществените връзки.
Този закон по-специално разрешава на съветските съдилища да трансформират клонове и предприятия на задгранични компании в съветски търговски сдружения. Той обаче не взема решение всички въпроси, които бяха планувани да бъдат отразени в провалилия се закон „ За външното ръководство на организациите “.
И по този начин, измина една година от началото на СВО и санкционната война против Русия, а множеството въпроси, свързани с непознатия капитал в Руската федерация, не са уредени. И понякога благодарение на президентски укази се вършат опити да се запушат „ дупките “, които пораждат тук и там.
Указ № 16, с който започнах диалога, би бил изцяло непотребен, в случай че до 24 февруари 2022 година „ народните представители “ към този момент бяха подготвили план на закон за национализацията (както се изисква от член 235 от Гражданския кодекс на Руската федерация ). И вместо да оферират за автограф от президента на Указ № 16 през януари 2023 година, трябваше да се предложи закона за национализацията и закона за външното ръководство, признати от Държавната дума в края на февруари 2022 година
Военното време изисква бързи и изпреварващи решения и дейности.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ