НАТО засилва сигурността в Арктика с мащабното учение „Студен отговор“
Военното обучение „ Студен отговор “ на НАТО има за цел да ускори сигурността в Далечния север. В огромните маневри вземат участие 32 000 бойци от 14 държави-членки. Учението е част от амбициозната интервенция на Алианса „ Арктически караул “ (Arctic Sentry). Тя започва през февруари 2026 година под управлението на Норвегия. Командването прецизира, че напрежението с Русия изисква по-мащабно наблюдаване на морските и въздушните направления.
Маневрите се организират при рисково ниски температури и на сложен планински терен. Този фокус на Алианса цели да разсее напрежението към упоритостите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за Гренландия. НАТО стартира обучение край Гренландия в миг на засилен интернационален интерес към района. Съюзниците считат сигурността в Арктика за главен приоритет. Причините са ескалиращото напрежение с Русия и изменящите се условия в околната среда.
Специфична задача на норвежките военни е следенето на съветски атомни подводници. Тези плавателни съдове се развиха доста през последните десетилетия. Вицеадмиралът от Британския Кралски флот Джеймс Морли акцентира сериозността на обстановката.
„ Русия ръководи флот от все по-способни атомни подводници, оборудвани със системи за офанзива на столици в Европа и Северна Америка. Подводниците носят ракети, които могат да бъдат изстреляни от всяка точка. Вместо да си представяме, че опасността идва от една посока, една подводница може да изстреля ракета от източното крайбрежие на Съединени американски щати или от западното крайбрежие на Франция или Англия “
Учението „ Студен отговор 2026 “ ще продължи до 20 март. То има мултидоменен темперамент и обгръща интервенции на суша, море и въздух. Включени са също космосът и киберпространството като основни сфери на защита. НАТО започва и многолетен разбор на сюжетите за спор в Арктика. Изследователска група от Съединени американски щати и Норвегия ще приготви обстоен отчет до 2029 година.
Маневрите включват военни от Съединени американски щати, Италия, Германия, Франция и Англия. Използват се съвременни системи като морския патрулен аероплан P-8 Посейдон. В употреба са и норвежките крайбрежни корвети. Те се смятат за най-бързите военни кораби в света. Подготовката за справяне с всеобщи жертви също е измежду целите. Председателят на „ Военни медицински услуги “ на НАТО Петер Иверсен разяснява рисковете.
„ Мащабни военни дейности биха довели до доста военни и цивилни жертви. Способността на Алианса да се оправя с всеобщите жертви и евакуациите е значима част от военния проект за деяние. В идващите години ще се надигнем пред евентуални интервенции по член Пети от контракта за НАТО, в това число навлизане в съюзническа страна “
Руското външно министерство твърди, че НАТО от дълго време преглежда сюжети за спор в района. Русия смята милитаризацията на Арктика за ориентирана против нейните ползи. Военновъздушни сили на Съединени американски щати обаче акцентират потребността от стратегическо предимство в този жизненоважен геополитически район. Алиансът отделя повече внимание и на ролята на цивилното население. Лидерите на Канада и скандинавските страни също задълбочават съдействието си в региона на защитата. Командването на учението е ситуирано в Рейтане, северно от полярния кръг. НАТО следва 360-градусов метод на непрекъсната зоркост в международен мащаб.
