Проучване на „Ифо“: Европа е критично зависима от внос на суровини за бъдещите индустрии
Европейският съюз е изправен пред сериозен риск да не реализира задачата си за самостоятелност при сериозните първични материали. Проучване на немския стопански институт „ Ифо “ (ifo) разкрива дълбока структурна накърнимост на Общността. На Общността се падат над 5% от международното произвеждане на едвам 4 от 27-те изследвани първични материали. При други девет материала делът на съюза в световния рандеман е нулев.
Европа остава сериозно подвластна от импорт за съвсем всички съставни елементи за секторите на бъдещето. Те включва производството на акумулатори, полупроводници и уреди за възобновима сила. Секторът на защитата също е директно заплашен от неналичието на първични материали. Европейската счете палата удостоверява тези тревожни изводи. Европейската счете палата заключи, че Европейски Съюз остава рисково подвластен от задгранични снабдители макар съществуването на специфичен закон. Досегашните регулации не са довели до осезаеми усъвършенствания в сигурността на доставките.
Конкретните данни разкриват мащаба на външната взаимозависимост. В минното дело 99% от доставките на бор в Европейски Съюз понастоящем идват от една страна отвън блока – Турция. Общността разчита в забележителна степен и на Китай за други основни детайли. Пекин господства доставките на магнезий, германий, галий, барит и волфрам. Тези първични материали са безусловно нужни за енергийния преход. Научете повече за това по какъв начин Китай реализира цялостна доминация в бранша посредством дълготрайна тактика.
Изследователят от „ Ифо “ Изабела Гуревич подлага на критика досегашния метод на Брюксел. Според нея съюзът разчита най-вече на декларирани планове и неразбираеми проекти. Липсват постоянни партньорства с богати на запаси страни и действителни вложения в лични запаси. Гуревич упорства за незабавни дейности и действителни планове за финансиране. Тя е безапелационна, че:
единствено политически заявления към този момент не са задоволителни
Експертите предизвестяват за съществени на практика спънки пред вътрешния рандеман. Находища в Европа съществуват, само че тяхното асимилиране е извънредно постепенно. Разработването на нова мина в Европа лишава приблизително до 18 години. Това време е прекомерно дълго по отношение на темповете на софтуерното развиване. Допълнително предизвикателство е неналичието на икономическа информация за целесъобразността на добива.
Европейската база данни за геоложки първични материали (MIN4EU) има обилни пропуски. В Германия подробни данни за залежи са налични само за провинция Баден-Вюртемберг. Това стопира капиталовите планове на огромните индустриални компании. В същото време България има нови залежи на сериозни първични материали, които могат да бъдат проучени. Без последователен метод Европа ще остане уязвима на световните пазари.
