Проф. Ишингер: Който иска мир, да даде оръжия на Украйна сега
Военните дейности на Русия против Украйна не престават към този момент съвсем седем месеца. Въпреки впечатляващия размер на територията, която Украйна си възвърна през последните седмици, краят им не се вижда. Русия към момента разполага с разнообразни политически и военни - в това число нуклеарни - благоприятни условия и запаси.
Досега Украйна е съумяла да си върне единствено дребна част от територията в източната и южната част на страната.
В Киев се приказва, че идващите 90 дни ще бъдат решаващи. Но какво ще стане, в случай че взаимното заличаване се проточи и през идната година?
Германия не се съмнява: колкото по-скоро се реализира помирение или още по-добре - спокойно решение на спора, толкоз по-добре - най-малко в случай че Украйна не отстъпи никакви територии.
Всяка седмица е от голяма важност: става дума за живота и гибелта на бойци и цивилни в Украйна, само че също по този начин и за сериозните негативни стопански и енергийни последствия от този спор за цяла Европа, в това число и за нас в Германия.
Но който желае неотдавнашен мир, би трябвало да достави на Украйна допустимо най-вече оръжия - в това число тежко военно съоръжение и оръжия. И също така оръжията би трябвало да бъдат доставени в този момент, а не през идната година! Не би трябвало да се опасяваме от нуклеарни закани.
Но може би Съединени американски щати имат малко по-различно виждане за спешността на прекратяването на спора. Съединени американски щати не са застрашени от енергийна рецесия.
От позиция на Съединени американски щати дълготрайното намаляване на Русия е значима стратегическа цел, която ще бъде по-лесно реализирана в един по-продължителен спор. Следователно ползите на Германия (а оттова и на Европа като цяло) и на Съединени американски щати не са безусловно съгласувани в този случай.
Във всеки случай Берлин би трябвало да се приготви добре в дипломатически и политически проект за вероятно преустановяване на военните дейности. Разбира се, ние не желаеме да предписваме на Украйна какви военни цели на каква цена, с какви жертви и какъв брой дълго време би трябвало да преследва. Но това не значи, че не би трябвало да се приготвяме за договаряния още в този момент, с цел да можем да сложим ползите си вярно в дневния ред.
Защо тази дипломатическа подготовка е толкоз значима?
Когато се стигна до края на войната в Босна през 1995 година, ние, членовете на дипломатическата делегация, пътувахме до Дейтън без никакви предварителни текстове по обособените тематики на договарянията. От друга страна, картината за Съединени американски щати беше напълно друга: с деликатно готови и юридически тествани текстове в ръка, Съединени американски щати майсторски преобладаваха в договарянията и изцяло осъществиха всички свои ползи, като оставиха съветските и европейските ползи настрани.
По-долу ще посоча като образец някои точки от вероятните договаряния за Украйна, по които Берлин и целият Европейски Съюз би трябвало авансово да изработят ясни позиции:
1. Да предположим, че се планува преустановяване на огъня сред Русия и Украйна, без да вземем за пример Крим да бъде върнат на Украйна. Тогава би трябвало да решим следния въпрос. Ще се застъпим ли сходно помирение дружно с кримската корекция да бъде записано в резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и по този метод да бъде включено в интернационалното право? И какво ще се случи, в случай че Русия не се съгласи с това в Съвета за сигурност?2. Да предположим, че примирието стане допустимо в кратковременен проект. Кой от позиция на Германия - с изключение на Организация на обединените нации - ще би трябвало да посредничи? Може би Ердоган? Кой ще би трябвало да следи за спазването на примирието в този случай? Ще водим ли акция за ОССЕ като подобен наблюдаващ?3. Да предположим, че Русия изиска анулация на западните наказания като отплата за прекратяването на огъня. Бихме ли приели повдигането на глобите единствено като част от изцяло спокойно съглашение или бихме създали отстъпки?4. Да предположим, че Украйна изиска обилни репарации от Русия. Бихме ли подкрепили това искане, като обвържем повдигането на глобите с признаването на тези репарации от страна на Русия? Бихме ли създали такива компенсации наложителни по силата на интернационалното право?5. Да предположим, че Украйна изиска основаването на ексклузивен арбитражен съд, който да проверява събитията за решението от 24 февруари - в допълнение към Международния углавен съд. Ще се присъединим ли ние и нашите сътрудници от Европейски Съюз към това искане? (Надявам се да е по този начин!).
Бих посъветвал федералното държавно управление да обмисли всички по-нататъшни стъпки с най-голяма нерешителност, само че да не изпада в самозаблуждение. Също по този начин е значимо освен да се вземе решение за по-нататъшни ограничения за поддръжка и доставки на оръжие за Украйна, само че и да се приготви оптимално бъдещото спокойно съглашение.
Проф. Волфганг Ишингер, някогашен дипломат на Германия във Вашингтон и някогашен ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Неговият разбор е оповестен в „ Ханделсблат “
Досега Украйна е съумяла да си върне единствено дребна част от територията в източната и южната част на страната.
В Киев се приказва, че идващите 90 дни ще бъдат решаващи. Но какво ще стане, в случай че взаимното заличаване се проточи и през идната година?
Германия не се съмнява: колкото по-скоро се реализира помирение или още по-добре - спокойно решение на спора, толкоз по-добре - най-малко в случай че Украйна не отстъпи никакви територии.
Всяка седмица е от голяма важност: става дума за живота и гибелта на бойци и цивилни в Украйна, само че също по този начин и за сериозните негативни стопански и енергийни последствия от този спор за цяла Европа, в това число и за нас в Германия.
Но който желае неотдавнашен мир, би трябвало да достави на Украйна допустимо най-вече оръжия - в това число тежко военно съоръжение и оръжия. И също така оръжията би трябвало да бъдат доставени в този момент, а не през идната година! Не би трябвало да се опасяваме от нуклеарни закани.
Но може би Съединени американски щати имат малко по-различно виждане за спешността на прекратяването на спора. Съединени американски щати не са застрашени от енергийна рецесия.
От позиция на Съединени американски щати дълготрайното намаляване на Русия е значима стратегическа цел, която ще бъде по-лесно реализирана в един по-продължителен спор. Следователно ползите на Германия (а оттова и на Европа като цяло) и на Съединени американски щати не са безусловно съгласувани в този случай.
Във всеки случай Берлин би трябвало да се приготви добре в дипломатически и политически проект за вероятно преустановяване на военните дейности. Разбира се, ние не желаеме да предписваме на Украйна какви военни цели на каква цена, с какви жертви и какъв брой дълго време би трябвало да преследва. Но това не значи, че не би трябвало да се приготвяме за договаряния още в този момент, с цел да можем да сложим ползите си вярно в дневния ред.
Защо тази дипломатическа подготовка е толкоз значима?
Когато се стигна до края на войната в Босна през 1995 година, ние, членовете на дипломатическата делегация, пътувахме до Дейтън без никакви предварителни текстове по обособените тематики на договарянията. От друга страна, картината за Съединени американски щати беше напълно друга: с деликатно готови и юридически тествани текстове в ръка, Съединени американски щати майсторски преобладаваха в договарянията и изцяло осъществиха всички свои ползи, като оставиха съветските и европейските ползи настрани.
По-долу ще посоча като образец някои точки от вероятните договаряния за Украйна, по които Берлин и целият Европейски Съюз би трябвало авансово да изработят ясни позиции:
1. Да предположим, че се планува преустановяване на огъня сред Русия и Украйна, без да вземем за пример Крим да бъде върнат на Украйна. Тогава би трябвало да решим следния въпрос. Ще се застъпим ли сходно помирение дружно с кримската корекция да бъде записано в резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и по този метод да бъде включено в интернационалното право? И какво ще се случи, в случай че Русия не се съгласи с това в Съвета за сигурност?2. Да предположим, че примирието стане допустимо в кратковременен проект. Кой от позиция на Германия - с изключение на Организация на обединените нации - ще би трябвало да посредничи? Може би Ердоган? Кой ще би трябвало да следи за спазването на примирието в този случай? Ще водим ли акция за ОССЕ като подобен наблюдаващ?3. Да предположим, че Русия изиска анулация на западните наказания като отплата за прекратяването на огъня. Бихме ли приели повдигането на глобите единствено като част от изцяло спокойно съглашение или бихме създали отстъпки?4. Да предположим, че Украйна изиска обилни репарации от Русия. Бихме ли подкрепили това искане, като обвържем повдигането на глобите с признаването на тези репарации от страна на Русия? Бихме ли създали такива компенсации наложителни по силата на интернационалното право?5. Да предположим, че Украйна изиска основаването на ексклузивен арбитражен съд, който да проверява събитията за решението от 24 февруари - в допълнение към Международния углавен съд. Ще се присъединим ли ние и нашите сътрудници от Европейски Съюз към това искане? (Надявам се да е по този начин!).
Бих посъветвал федералното държавно управление да обмисли всички по-нататъшни стъпки с най-голяма нерешителност, само че да не изпада в самозаблуждение. Също по този начин е значимо освен да се вземе решение за по-нататъшни ограничения за поддръжка и доставки на оръжие за Украйна, само че и да се приготви оптимално бъдещото спокойно съглашение.
Проф. Волфганг Ишингер, някогашен дипломат на Германия във Вашингтон и някогашен ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Неговият разбор е оповестен в „ Ханделсблат “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ