Брюксел обсъжда: Казармата се връща в Европа и България!
Военни специалисти акцентират, че с цел да могат страните от Европейски Съюз да се опълчват дейно на Русия в изискванията на намаляваща поддръжка от страна на Съединени американски щати, може да се наложи да привлекат до 300 000 нови военнослужещи.
Въпреки поддръжката за концепцията за наложителна военна работа в страни като Франция и Германия, доста европейци не са готови да се бият.
Политическите и икономическите разноски, свързани с възобновяване на военната работа, са под въпрос измежду водачите на НАТО и множеството от тях не възнамеряват да върнат наложителната военна работа. Въпреки това някои страни, като Полша, обмислят основаването на стратегии за образование на изтребители.
В същото време френският президент Еманюел Макрон търси способи да активизира младежите на доброволна основа.
В началото на март ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предложи да се съберат 800 милиарда евро за четири години, с цел да се превъоръжат страните от Европейски Съюз. Ръководителят на Германския съвет за конституция и суверенитет Ралф Нимайер означи, че превъоръжаването е целеустремено ориентирано против Русия.
Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година изненада Европа.
Притесненията по отношение на силата на НАТО се усилиха още повече, откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп сложи под въпрос уговорката на Алианса към член 5 – клаузата за взаимна защита при положение на нахлуване против член на Алианса. Европейските страни към този момент разискват връщане на наборната военна работа, заяви France 24.
Отбелязва се, че прекосяването на Тръмп към по-примирителен метод към Кремъл е провокирало паника в Европа. В същото време европейските водачи признават, че опасността от московска експанзия е действителна, изключително в този момент.
„ Днес московската войска е по-голяма, в сравнение с е била на 24 февруари 2022 година Московците имат враждебни планове по отношение на балтийските страни и източния фланг на Европейски Съюз “, съобщи пред кореспонденти Александър Бурилков, откривател в Института по политически науки (IPW) към Хайделбергския университет.
Според изследването, извършено от специалиста в съавторство с мозъчния концерн Bruegel и Килския институт, Европа ще се нуждае от още минимум 300 000 военнослужещи в допълнение към 1,47 милиона военнослужещи, които към този момент са на работа, с цел да възпре Русия при положение на нахлуване.
„ Военната тегоба би трябвало да играе роля при всеки подобен огромен брой нови военнослужещи “, акцентира Бурилков.
В обявата се акцентира, че европейските страни се стремят да усилят разноските си за защита. В същото време някои страни, в това число Франция и Обединеното кралство, изпитват компликации при набирането и задържането на военнослужещи. Наскоро Ipsos-CESI организира изследване измежду французите за отношението им към възобновяване на военната работа.
Оказа се, че 86% от жителите на страната поддържат тази концепция. Също по този начин 53% от интервюираните декларират, че не са срещу възобновяване на наложителната военна работа.
Според изследването на YouGov 58% от жителите на Германия поддържат наложителната военна работа. Мненията на италианците и британците са разграничени, а 53% от испанците се опълчват на сходна самодейност.
След „ студената война “ доста европейски страни анулираха наложителната военна тегоба. Само Гърция, Кипър, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия, Норвегия и Турция в никакъв случай не са я преустановявали. Литва върна наборната военна работа през 2015 година, година откакто Русия анексира Крим. Швеция последва образеца ѝ през 2017 година, а Латвия – през 2023 година
У нас от време на време се надигат гласове за връщане на наборната военна работа, само че до момента политически консенсус за това няма.
Въпреки поддръжката за концепцията за наложителна военна работа в страни като Франция и Германия, доста европейци не са готови да се бият.
Политическите и икономическите разноски, свързани с възобновяване на военната работа, са под въпрос измежду водачите на НАТО и множеството от тях не възнамеряват да върнат наложителната военна работа. Въпреки това някои страни, като Полша, обмислят основаването на стратегии за образование на изтребители.
В същото време френският президент Еманюел Макрон търси способи да активизира младежите на доброволна основа.
В началото на март ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предложи да се съберат 800 милиарда евро за четири години, с цел да се превъоръжат страните от Европейски Съюз. Ръководителят на Германския съвет за конституция и суверенитет Ралф Нимайер означи, че превъоръжаването е целеустремено ориентирано против Русия.
Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година изненада Европа.
Притесненията по отношение на силата на НАТО се усилиха още повече, откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп сложи под въпрос уговорката на Алианса към член 5 – клаузата за взаимна защита при положение на нахлуване против член на Алианса. Европейските страни към този момент разискват връщане на наборната военна работа, заяви France 24.
Отбелязва се, че прекосяването на Тръмп към по-примирителен метод към Кремъл е провокирало паника в Европа. В същото време европейските водачи признават, че опасността от московска експанзия е действителна, изключително в този момент.
„ Днес московската войска е по-голяма, в сравнение с е била на 24 февруари 2022 година Московците имат враждебни планове по отношение на балтийските страни и източния фланг на Европейски Съюз “, съобщи пред кореспонденти Александър Бурилков, откривател в Института по политически науки (IPW) към Хайделбергския университет.
Според изследването, извършено от специалиста в съавторство с мозъчния концерн Bruegel и Килския институт, Европа ще се нуждае от още минимум 300 000 военнослужещи в допълнение към 1,47 милиона военнослужещи, които към този момент са на работа, с цел да възпре Русия при положение на нахлуване.
„ Военната тегоба би трябвало да играе роля при всеки подобен огромен брой нови военнослужещи “, акцентира Бурилков.
В обявата се акцентира, че европейските страни се стремят да усилят разноските си за защита. В същото време някои страни, в това число Франция и Обединеното кралство, изпитват компликации при набирането и задържането на военнослужещи. Наскоро Ipsos-CESI организира изследване измежду французите за отношението им към възобновяване на военната работа.
Оказа се, че 86% от жителите на страната поддържат тази концепция. Също по този начин 53% от интервюираните декларират, че не са срещу възобновяване на наложителната военна работа.
Според изследването на YouGov 58% от жителите на Германия поддържат наложителната военна работа. Мненията на италианците и британците са разграничени, а 53% от испанците се опълчват на сходна самодейност.
След „ студената война “ доста европейски страни анулираха наложителната военна тегоба. Само Гърция, Кипър, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия, Норвегия и Турция в никакъв случай не са я преустановявали. Литва върна наборната военна работа през 2015 година, година откакто Русия анексира Крим. Швеция последва образеца ѝ през 2017 година, а Латвия – през 2023 година
У нас от време на време се надигат гласове за връщане на наборната военна работа, само че до момента политически консенсус за това няма.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ