Фьодор Лукянов: Краят на една епоха! Страницата на сътрудничество със Запада е затворена
Военната намеса на Русия в Украйна значи края на една ера в положението на световните въпроси, откакто президентът Владимир Путин започва акцията предходната седмица. Нейното влияние ще се усеща за години напред, само че Москва се е позиционирала да „ стане сътрудник на съществена смяна за целия свят “.
Операцията на съветските въоръжени сили в Украйна бележи края на една епоха, която стартира с рухването на Съветския съюз и неговото раздробяване през 1991 година, когато една много постоянна биполярна конструкция беше отстранена от това, което в последна сметка стана известно като „ демократичен международен ред “. Това проправи пътя на Съединени американски щати и техните съдружници да играят преобладаваща роля в интернационалната политика, съсредоточена към универсалистката идеология.
Кризата се прояви от дълго време, макар че нямаше забележителна опозиция от страна на огромните сили, които останаха недоволни от позицията си в новото политическо поле. Всъщност от много дълго време (поне десетилетие и половина) на процедура не е имало съпротива.
Незападните страни, а точно Китай и Русия, поставиха старания да се интегрират в йерархията. Пекин съумя освен да направи това, само че и се възползва оптимално от обстановката, с цел да се утвърди като преобладаващ състезател. Москва обаче излезе доста по-зле и й лиши повече време, с цел да се приспособи към този нов международен ред и да затвърди почтено място в редиците си.
Системата се оказа по едно и също време негъвкава и нестабилна, защото концептуално изключваше всевъзможен баланс на силите. По-важното обаче е, че не разрешава задоволително равнище на културно и политическо многообразие, което по своята същина е от значително значение за устойчивото действие на света.
Единен светоглед, който изключваше всички останали, беше натрапен с разнообразни средства, в това число отношението към военната активност.
Руската интервенция е огледален облик на това, което Съединени американски щати и техните съдружници са правили повече от един път през последните десетилетия в разнообразни елементи на света.
Според легендата цар Петър Велики е вдигнал тост за своите „ шведски учители “ след борбата при Полтава през 1709 година Сега и настоящето съветско управление може да каже, че е научило доста от Запада.
В дейностите на Русия в Украйна е елементарно да се дефинират детайли – от военни до осведомителни – които участваха в Америка и акциите на НАТО против Югославия, Ирак и Либия.
Напрежението от дълго време кипи и Украйна в този момент се трансформира в решаващата фронтова линия. Това не е идеологическа борба като тази през втората половина на ХХ век. Световната надмощие сега се оспорва в интерес на доста по-разпределен модел.
Старата идея от Студената война за „ сфери на въздействие “ към този момент не е използвана, тъй като светът стана доста по-прозрачен и взаимосвързан, което прави изолацията допустима единствено в лимитирана степен. Поне по този начин си мислехме - до момента.
Както постоянно се е случвало в предишното, сегашната битка се води за стратегически значима територия. Старата сентенция „ историята се повтаря “ е явна, когато прелиствате от една медия в друга. Два разнообразни метода се сблъскват.
От една страна е упражняването на класическата твърда мощ, която се управлява от елементарни, неизчистени, само че ясно разбираеми правила – кръв и почва. Междувременно, въпреки това, е съвременен способ за пропагандиране на ползи и въздействие, осъществен посредством набор от идеологически, отзивчиви и стопански принадлежности, които са ефикасни и в това време гъвкави – нормално наричани „ полезности “.
След Студената война по-модерният от тези подходи съвсем постоянно е бил най-важният способ. Нека го назовем с стилното му, само че неопределено име – „ хибридна война “. В по-голямата си част обаче това в никакъв случай не е срещано сериозна опозиция, камо ли директна въоръжена борба.
Украйна 2022 е решаващият тест, който ще потвърди кой от тези подходи ще цари като победител. В този смисъл тези, които подозират, че следствията могат да бъдат доста по-дълбоки, в сравнение с се счита, са прави.
Руското управление, което се реши на извънредно фрапантни стъпки, евентуално схваща следствията или даже умишлено се стремеше към тях. Страницата на съдействието със Запада е затворена.
Това не значи, че изолационизмът ще стане норма, само че бележи края на значима историческа глава в политическите връзки. Новата Студена война няма да свърши бързо.
След известно време резултатите, които актуалната военна интервенция провокира, най-вероятно ще стартират да отшумяват и някои форми на взаимоотношение ще се възобновят, само че линията неизбежно е сложена. Дори при удобен сюжет ще минат доста години, преди глобите да бъдат анулирани и връзките да бъдат възобновени последователно и изборно.
Преструктурирането на икономическите цели ще изисква друг метод, който ще подтиква развиването в някои връзки и ще го забави в други. Най-активната част от съветското общество ще би трябвало да осъзнае, че остарелият им метод на живот е липсващ.
„ Форт Русия “ реши да подложи на тестване силата си и в това време се трансформира в сътрудник на съществена смяна за целия свят.
* Фьодор Лукянов е основен редактор на Russia in Global affairs, ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, проучвателен шеф във Валдайския спорен клуб.
Превод: СМ
Операцията на съветските въоръжени сили в Украйна бележи края на една епоха, която стартира с рухването на Съветския съюз и неговото раздробяване през 1991 година, когато една много постоянна биполярна конструкция беше отстранена от това, което в последна сметка стана известно като „ демократичен международен ред “. Това проправи пътя на Съединени американски щати и техните съдружници да играят преобладаваща роля в интернационалната политика, съсредоточена към универсалистката идеология.
Кризата се прояви от дълго време, макар че нямаше забележителна опозиция от страна на огромните сили, които останаха недоволни от позицията си в новото политическо поле. Всъщност от много дълго време (поне десетилетие и половина) на процедура не е имало съпротива.
Незападните страни, а точно Китай и Русия, поставиха старания да се интегрират в йерархията. Пекин съумя освен да направи това, само че и се възползва оптимално от обстановката, с цел да се утвърди като преобладаващ състезател. Москва обаче излезе доста по-зле и й лиши повече време, с цел да се приспособи към този нов международен ред и да затвърди почтено място в редиците си.
Системата се оказа по едно и също време негъвкава и нестабилна, защото концептуално изключваше всевъзможен баланс на силите. По-важното обаче е, че не разрешава задоволително равнище на културно и политическо многообразие, което по своята същина е от значително значение за устойчивото действие на света.
Единен светоглед, който изключваше всички останали, беше натрапен с разнообразни средства, в това число отношението към военната активност.
Руската интервенция е огледален облик на това, което Съединени американски щати и техните съдружници са правили повече от един път през последните десетилетия в разнообразни елементи на света.
Според легендата цар Петър Велики е вдигнал тост за своите „ шведски учители “ след борбата при Полтава през 1709 година Сега и настоящето съветско управление може да каже, че е научило доста от Запада.
В дейностите на Русия в Украйна е елементарно да се дефинират детайли – от военни до осведомителни – които участваха в Америка и акциите на НАТО против Югославия, Ирак и Либия.
Напрежението от дълго време кипи и Украйна в този момент се трансформира в решаващата фронтова линия. Това не е идеологическа борба като тази през втората половина на ХХ век. Световната надмощие сега се оспорва в интерес на доста по-разпределен модел.
Старата идея от Студената война за „ сфери на въздействие “ към този момент не е използвана, тъй като светът стана доста по-прозрачен и взаимосвързан, което прави изолацията допустима единствено в лимитирана степен. Поне по този начин си мислехме - до момента.
Както постоянно се е случвало в предишното, сегашната битка се води за стратегически значима територия. Старата сентенция „ историята се повтаря “ е явна, когато прелиствате от една медия в друга. Два разнообразни метода се сблъскват.
От една страна е упражняването на класическата твърда мощ, която се управлява от елементарни, неизчистени, само че ясно разбираеми правила – кръв и почва. Междувременно, въпреки това, е съвременен способ за пропагандиране на ползи и въздействие, осъществен посредством набор от идеологически, отзивчиви и стопански принадлежности, които са ефикасни и в това време гъвкави – нормално наричани „ полезности “.
След Студената война по-модерният от тези подходи съвсем постоянно е бил най-важният способ. Нека го назовем с стилното му, само че неопределено име – „ хибридна война “. В по-голямата си част обаче това в никакъв случай не е срещано сериозна опозиция, камо ли директна въоръжена борба.
Украйна 2022 е решаващият тест, който ще потвърди кой от тези подходи ще цари като победител. В този смисъл тези, които подозират, че следствията могат да бъдат доста по-дълбоки, в сравнение с се счита, са прави.
Руското управление, което се реши на извънредно фрапантни стъпки, евентуално схваща следствията или даже умишлено се стремеше към тях. Страницата на съдействието със Запада е затворена.
Това не значи, че изолационизмът ще стане норма, само че бележи края на значима историческа глава в политическите връзки. Новата Студена война няма да свърши бързо.
След известно време резултатите, които актуалната военна интервенция провокира, най-вероятно ще стартират да отшумяват и някои форми на взаимоотношение ще се възобновят, само че линията неизбежно е сложена. Дори при удобен сюжет ще минат доста години, преди глобите да бъдат анулирани и връзките да бъдат възобновени последователно и изборно.
Преструктурирането на икономическите цели ще изисква друг метод, който ще подтиква развиването в някои връзки и ще го забави в други. Най-активната част от съветското общество ще би трябвало да осъзнае, че остарелият им метод на живот е липсващ.
„ Форт Русия “ реши да подложи на тестване силата си и в това време се трансформира в сътрудник на съществена смяна за целия свят.
* Фьодор Лукянов е основен редактор на Russia in Global affairs, ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика, проучвателен шеф във Валдайския спорен клуб.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ