Опростачване на нацията: 38% от българите не са прочели нито една книга за година
Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче понижава с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 година, като при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта. В резултат от тази динамичност телевизионният екран е детрониран от пиедестала на главно занятие за младежите, преместен от общуването им посредством обществените мрежи и интензивности в интернет.
В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет. От 36 % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година, оповестява Bulgaria ON AIR.
За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, различните, електронни способи на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от интервюираните декларират, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната наклонност е към понижаване броя на интензивно четящите.
Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014г. на 16% през днешния ден. Лек растеж е налице при международната и българската класика, желана от 15 до 20 на 100 от интервюираните. Всеки втори споделя, че чете интернет основан текст - новинарски портали, публикации, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, включително фентъзи, показват, че четат 11.2% от интервюираните.
Запазва се установената и в предходните талази наклонност най-четящо да е поколението 40 – 60 година, живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30 годишните, които четат постове в обществените мрежи (по 46%).
В интернационалния ден на грамотността Асоциация " Българска книга " показа данни от национално представително изследване " Българинът и четенето ", извършено от " Алфа Рисърч ". Проучването обгръща четири съществени тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и смяната в методите на четене; смисъла на четенето в персоналния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „ свалянето “ на книги от интернет. Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември – 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение.
В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет. От 36 % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година, оповестява Bulgaria ON AIR.
За тези, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател (52%). Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, различните, електронни способи на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от интервюираните декларират, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната наклонност е към понижаване броя на интензивно четящите.
Предпочитана е художествена литература - 46.8%. Удвоява се ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014г. на 16% през днешния ден. Лек растеж е налице при международната и българската класика, желана от 15 до 20 на 100 от интервюираните. Всеки втори споделя, че чете интернет основан текст - новинарски портали, публикации, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература притегля интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, включително фентъзи, показват, че четат 11.2% от интервюираните.
Запазва се установената и в предходните талази наклонност най-четящо да е поколението 40 – 60 година, живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо обучение и приходи. Показателно е, че делът на междинното потомство, което чете художествена литература, е еднакъв на каузи на 18-30 годишните, които четат постове в обществените мрежи (по 46%).
В интернационалния ден на грамотността Асоциация " Българска книга " показа данни от национално представително изследване " Българинът и четенето ", извършено от " Алфа Рисърч ". Проучването обгръща четири съществени тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и смяната в методите на четене; смисъла на четенето в персоналния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „ свалянето “ на книги от интернет. Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември – 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ