Водещият на сутрешните и обедните емисии на bTV Новините Денислав

Водещият на утринните и обедните излъчвания на bTV Новините Денислав Борисов е едно от обичаните лица в българския ефирен ефир. Още с работата си като кореспондент той печели доверието като съумява да се приближи оптимално покрай събеседниците си, с цел да разкрие тематиките на своите репортажи по справедлив и наличен метод на феновете.

Денислав стартира да мечтае за кариера в малкия екран още когато е едвам 10-годишен. Скоро фантазията се трансформира в цел, която той следва работливо през годините. Завършва „ Журналистика” в Софийския университет и още по време на следването си стартира с опит на терен. Бързо натрупва стаж като кореспондент, водещ и даже монтажист на личните си материали.

Днес Денислав работи в най-високотехнологичния нюзрум в България и води новините на bTV, които са измежду най-гледаните у нас. С любознание и старание изследва всеки аспект от работата, а предаванията му за легендите по българските земи, за историческата памет на нацията и за тихите герои измежду българите са носители на няколко награди за публицистика.

– Здравейте, Денислав. Казвате, че публицистиката и малкия екран са били ваша фантазия от дете. От къде и по какъв начин се зароди тъкмо това предпочитание?

– Просто от дребен малкия екран ме привличаше. Гледах новините, беше ми забавно да узнавам нови неща. В очите на едно дете работата на репортерите е доста вълнуваща – те постоянно са на най-интересните и рискови места. И по този начин един ден, евентуално съм бил III или IV клас, просто споделих на майка ми, че ще работя това, когато порасна. Не помня да съм имал друга цел. Така и стана.

– Имате ли идол, публицист от предходно потомство, на който се възхищавате и от който сте се учил и кой е той?

–Растях във време, в което нямаше прекомерно огромен избор в телевизионното наличие. Затова нямам идол. По-скоро се изучавам от сътрудниците, с които вършим телевизия в този момент, тези, които имат лични излъчвания или вършат мощни следствия. Уча се от триумфа им, от време на време от грешките им, изучавам се на реакция, на държание и на любознание.

– Какво смятате за наклонността в медиите да се избира за водеща постоянно неприятната вест?

– По предписание новината е отклонението от естественото. Когато даваме тежка злополука ние се надяваме, че феновете ни, когато загасят тв приемника и се качат в своята кола, ще помнят гледката и ще карат по-внимателно. И въпреки всичко мисля, че напоследък положителните вести стават от ден на ден и кой знае, може след време да изместят неприятните.

– А какво обичате да вършиме през свободното си време?

– Спортувам – доста, всеки ден. Обичам и да пътувам. Напоследък всеки уикенд върша проект и отивам някъде. Казваме, че България е дребна, а множеството хора не са видели даже половината от красивите ѝ кътчета. Заслужава си да се огледаме и да опознаем невероятните ѝ земи, а това ще ни помогне и да станем по-загрижени и виновни да я пазим.

– В тази връзка, Вие сте едно от лицата на “Да почистим България заедно” . Кажете по какъв начин върви акцията тази година и за какво станахте част от нея?

– Израснах в къща с огромен двор, а ваканциите ми минаваха високо в планината. От дребен родителите ми ме възпитаваха, че с цел да ни радва природата, би трябвало да я пазим и да се грижим за нея. Днес децата като че ли са свързани повече с телефоните и таблетите си, в сравнение с с природата. А една от огромните задания на медиите, в частност на bTV като водеща телевизия, е да възпитава на полезности. Надявам се посредством образеца си да предизвиквам повече хора да обръщат внимание на средата към себе си и да я пазят.

Тази година за първи път акцията ще се организира през есента. Това е ново за всички ни, само че е значимо хората да знаят за какво го вършим. След края на туристическия сезон обичаните ни плажове, планини и паркове тънат в отпадъци от небрежното ни отношение към околната среда. Затова и денят на огромното почистване е на 16 септември, с цел да спрем отрицателното влияние, което оказват върху околната среда, затрупаните под снега боклуци.

– Защо на българина е толкоз мъчно да се научи да пази чисто към себе си, а от време на време и в душата си?

– Струва ми се, че постоянно сме прекомерно затворени в нашия си свят. Приемаме, че нашето е наше, а общото е непознато. Част от манталитета ни е. Затова се възмущаваме, в случай че съседите си изхвърлят боклука през терасата, само че не им вършим забележка, а след това прескачаме боклука на улицата. Така е и с душата – пускаме повече отрицателните страсти, забравяме да бъдем великодушни. Иска ми се да виждам повече широкоскроени хора.

– Вие сте от Радомир, ходите ли си постоянно у дома?

– За страдание около работата не ми остава време да се прибирам постоянно. Може би един път в месеца. Все си давам обещание, че ще поправя това и е време в действителност да го направя. Бих желал да употребявам опцията да прикани всички мои съграждани и другари от Радомир да излезем дружно на 16 септември и да почистим обичаните ни места за отдих и разходка!

Цялото изявление четете в сегашния брой на вестник „ Златна възраст”.