Водещият на предаването Ревизия“ по Нова телевизия Йордан Бързаков направи

Водещият на предаването „ Ревизия “ по Нова телевизия Йордан Бързаков направи изострен коментар във връзка плана за държавен бюджет, определяйки го като „ незабележим за хората и безсрамен към бизнеса “.
Прочетете още
По думите му документът няма нито лява, нито дясна посока, а съставлява механизъм за взимане от дейните и предоставяне на подвластните от страната. Бързаков акцентира, че държавните чиновници не би трябвало да бъдат заложници на политически обещания и че „ всички почтени хора в системата виждат този цинизъм и ще го санкционират “.

Вместо да разисква цифри, водещият избра да опише историята на млад бизнесмен, който рискува всичко, с цел да построи дребен фамилен бизнес. Той разказа ежедневните компликации на бизнесмените – неустановеност, задължения, административен напън и липса на поддръжка.

„ Да бъдеш бизнесмен не е статус в LinkedIn или фотография от плажа с преносим компютър. Това е да се събудиш в пет сутринта с мисълта по какъв начин ще платиш заплатите “, съобщи Бързаков.
Той заключи, че дребният и фамилният бизнес остава гръбнакът на капитализма и пазарната стопанска система, макар тежките условия, в които е подложен.

Ето и целия коментар на Бързаков:

Дами и господа,
през днешния ден би трябвало да ви приказвам за плана „ Бюджетът на страната “.
Честно казано, не знам какво повече да ви кажа. Вече сте чули всичко, към този момент знаете всичко. Видяхте, че няма нито един икономист – нито един специалист – който да е оценил този план позитивно.

Обикновено на тези срещи ви демонстрирам параметри, разясняваме цифри, вършим разбори. Но в този бюджет всичко това е изцяло лишено от смисъл.
Няма визия, няма концепция. Няма нито лява, нито дясна политика.

Има единствено едно: ще вземем от вас, ще продължим да вземаме, а взетото ще дадем на тези, които зависят от нас – държавните чиновници.
И ще им кажем, че тяхното благополучие зависи от % на нарастване на заплатите, които ние им даваме, с цел да ги държим по службите.

Убеден съм, че всички почтени държавни чиновници виждат този цинизъм – и ще го санкционират.
Рано или късно.

Убеден съм и че вие виждате действителността – действителността на един бюджет, който не ви дава нищо. Просто – незабележим бюджет.
При равни други условия всички ще получават по-ниски приходи, а страната ще прибира повече.

И по тази причина, вместо да приказвам за цифри и таблици, през днешния ден ще ви опиша една история.
Заедно с моя посетител ще ви разкажем историята на един младеж – човек, който реши да рискува и да сътвори дребен бизнес. Въпреки политическата неустановеност, макар бюрокрацията, макар апатията.
Той вложи всичко – време, труд, вяра. Заедно със фамилията си потегли по пътя на съграждането.

Правим това, с цел да ви покажем какъв брой сложен е пътят на дребния бизнес – пътят на растежа, на отговорността, на ежедневната борба.
Битка, която с този бюджет ще стане още по-тежка, по-бавна и на моменти – може би безсмислена.

Когато се съмнявате в огромния бизнес, в огромните пари, от време на време сте прави – тъй като постоянно зад тях стоят публични поръчки и зависимости.
Но през днешния ден ви описвам за другата страна – за същинския бизнесмен.

Да бъдеш бизнесмен не е статус в LinkedIn. Не е фотография от плажа с преносим компютър.
Да бъдеш бизнесмен е да се събудиш в пет сутринта с мисълта по какъв начин ще платиш заплатите.
И в пет следобяд към момента да не знаеш дали ще успееш.

Да бъдеш бизнесмен е да теглиш заем, който не ти дава да спиш. Да подписваш контракти, които те обвързват с банки, с снабдители, с клиенти, с страната.
Да носиш отговорност за хората си – за техните фамилии, за техните заеми, за техните очаквания.

Да виждаш по какъв начин някой идва на работа с терзание в очите – и да знаеш, че твоят бизнес е неговата сигурност.
И когато пристигна краят на месеца, първо да платиш заплатите. После на доставчиците. После на страната.
А в случай че остане нещо за теб – просто го прибираш и продължаваш.

Да бъдеш бизнесмен е да правиш сметки, които в никакъв случай не излизат тъкмо. Да пишеш бизнес проект, който на третия месец към този момент не важи. Да се бориш с банки, които желаят гаранции, които нямаш.
С данъчни, които желаят пояснения, които не разбираш. С регулатори, които желаят документи, които още не съществуват.

И все пак – да не се откажеш.
Това е предприемачът.

А дребният, фамилният бизнес е бил, е и постоянно ще бъде гръбнакът на капитализма и на пазарната стопанска система.