„Лъжат ви в очите!“: Страхил Ангелов показа 20 „плашещи“ точки от доклада на ЕЦБ
Водещият на предаването „Контра“ Страхил Ангелов остро разкритикува реакцията на българските ръководещи и част от медиите във връзка новите отчети на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), оповестени през вчерашния ден. Той изрично съобщи, че документите са всичко друго, само че не позитивни, както се внушава от формалната власт.
„ В така наречен от оруелците ‘положителни’ отчети няма нищо позитивно! Написаното от служителите звучи обезпокоително. Не е ясно на какво тъкмо се радват евролунатиците у нас “, декларира Ангелов.
Според Ангелов, в случай че се прочетат деликатно заключенията на ЕЦБ, се вижда, че България не е готова за еврозоната, а влизането в нея на този стадий крие съществени стопански и институционални опасности.
„ Докладът на ЕЦБ е по-скоро сигнален, в сравнение с позитивен “, акцентира Ангелов и изрежда 20 съответни точки, които съгласно него потвърждават, че действителната обстановка в страната е нестабилна, а конвергенцията с еврозоната – мощно съмнителна.
Ето 20 точки от единия отчет, този на ЕЦБ, които даже написани на брюкселски език, звучат плашещо:
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово ходатайство в България остава ДОСТА НИСКА в съпоставяне със междинната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални остатъци, от този момент бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 година ОТНОВО съдебна експертиза ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 година спрямо 2019 година, т.е. годината преди експлоадирането на пандемията, възлизаше на 5,2% от Брутният вътрешен продукт, което се дължеше най-много на утежняването на структурното салдо с 4,5% от Брутният вътрешен продукт.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за изчерпателен обзор в „ Доклада за механизма за предизвестие, 2025 година “.
5) Тези трендове сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на стопанската система и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от повишените оценки на недвижимите парцели.
6) И в двата случая анализът на Комисията сподели, че критерият за недостига НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има поради обаче високата степен на неустановеност във връзка с макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този стадий не следва да се взема решение за използване във връзка с страни членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица съставлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
8) Българската стопанска система остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите артикули заради високата си енергоемкост и забележителния дял на силата и храните в потребителската кошница.
9) Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България са към момента доста ПО-НИСКИ, в сравнение с в еврозоната;
10) Почасовите разноски за труд в България са към момента НАЙ-НИСКИТЕ в Европейски Съюз. Затова повишаването на заплатите е нужно да подхожда и на растежа на продуктивността на труда, с цел да може да се резервира ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за задграничните вложители.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи евентуалния напредък на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото пригаждане. Тя може също по този начин да попречва опцията на България да ползва ограничения по паричната политика.
12) Редица институционални индикатори сочат нужда от възстановяване на качеството на работа на институциите и ръководството в България, като през последните десетилетия се следи ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са дейни ограничения на политиката на пазара на труда, с цел да се увеличи квалификацията на работната мощ, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите публични пластове и да се смекчи резултата от намаляването на популацията в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този развой на догонване, нормално не са доста огромни, те могат да станат мотив за БЕЗПОКОЙСТВО, в случай че са съпроводени от евентуално неустойчива ценова динамичност на заемите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 година бе включена в „ СИВИЯ СПИСЪК “ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдаване и би трябвало да форсира напъните си за осъществяване на детайлите от проекта за деяние, признат от Специалната група за финансови дейности (FATF);
16) България е значимо да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК посредством подобаващи политики и не на последно място да укрепи растежа на продуктивността посредством вложения в нововъведения и човешки капитал, изключително в бранша на нетъргуемите артикули (т.е. бранша, насочен към вътрешния пазар).
17) Структурните промени за рационализиране на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на директни задгранични вложения и за ускоряването на евентуалния напредък. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно понижаване на КОРУПЦИЯТА, обезпечаване на самостоятелна и ефикасна правосъдна система и за възстановяване на просветителната система.
18) България кандидатства за национална уговорка за дерогация, която ще ѝ разреши да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разноски за защита.
19) Тези прогнози демонстрират НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишение на дълготрайната резистентност на обществените финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 година при централен курс 1,95583 лв. за 1 евро със общоприет диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
В така наречен от оруелците "положителни " отчети, които получиха през вчерашния ден от ЕЦБ и Европейска комисия, в действителност няма нищо…
Posted by on
„ В така наречен от оруелците ‘положителни’ отчети няма нищо позитивно! Написаното от служителите звучи обезпокоително. Не е ясно на какво тъкмо се радват евролунатиците у нас “, декларира Ангелов.
Според Ангелов, в случай че се прочетат деликатно заключенията на ЕЦБ, се вижда, че България не е готова за еврозоната, а влизането в нея на този стадий крие съществени стопански и институционални опасности.
„ Докладът на ЕЦБ е по-скоро сигнален, в сравнение с позитивен “, акцентира Ангелов и изрежда 20 съответни точки, които съгласно него потвърждават, че действителната обстановка в страната е нестабилна, а конвергенцията с еврозоната – мощно съмнителна.
Ето 20 точки от единия отчет, този на ЕЦБ, които даже написани на брюкселски език, звучат плашещо:
1) Капиталовият пазар в България е по-малък и МНОГО ПО-СЛАБО РАЗВИТ от този в еврозоната;
2) Степента на финансово ходатайство в България остава ДОСТА НИСКА в съпоставяне със междинната за еврозоната;
3) Въпреки че преди пандемията страната отчиташе фискални остатъци, от този момент бюджетното ѝ салдо се ВЛОШИ
ЗНАЧИТЕЛНО. През 2024 година ОТНОВО съдебна експертиза ВЛОШИ с 1,0 процентен пункт. Влошаването на бюджетното салдо през 2024 година спрямо 2019 година, т.е. годината преди експлоадирането на пандемията, възлизаше на 5,2% от Брутният вътрешен продукт, което се дължеше най-много на утежняването на структурното салдо с 4,5% от Брутният вътрешен продукт.
4) Що се отнася до макроикономическите ДИСБАЛАНСИ, България не бе включена от Европейската комисия за изчерпателен обзор в „ Доклада за механизма за предизвестие, 2025 година “.
5) Тези трендове сочат РИСК ОТ ПРЕГРЯВАНЕ на стопанската система и ранни признаци за ЦЕНОВА СПИРАЛА при кредитите/активите, което е видно от повишените оценки на недвижимите парцели.
6) И в двата случая анализът на Комисията сподели, че критерият за недостига НЕ Е ИЗПЪЛНЕН. Като се има поради обаче високата степен на неустановеност във връзка с макроикономическата прогноза, Комисията счете, че на този стадий не следва да се взема решение за използване във връзка с страни членки на процедура при ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ.
7) Дългосрочната безработица съставлява ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ от общата безработица.
8) Българската стопанска система остава изложена на КОЛЕБАНИЯТА В ЦЕНИТЕ на борсовите артикули заради високата си енергоемкост и забележителния дял на силата и храните в потребителската кошница.
9) Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България са към момента доста ПО-НИСКИ, в сравнение с в еврозоната;
10) Почасовите разноски за труд в България са към момента НАЙ-НИСКИТЕ в Европейски Съюз. Затова повишаването на заплатите е нужно да подхожда и на растежа на продуктивността на труда, с цел да може да се резервира ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за задграничните вложители.
11) ПО-СЛАБО РАЗВИТАТА институционална рамка може да ограничи евентуалния напредък на производството, което може да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото пригаждане. Тя може също по този начин да попречва опцията на България да ползва ограничения по паричната политика.
12) Редица институционални индикатори сочат нужда от възстановяване на качеството на работа на институциите и ръководството в България, като през последните десетилетия се следи ОГРАНИЧЕН НАПРЕДЪК.
13) Необходими са дейни ограничения на политиката на пазара на труда, с цел да се увеличи квалификацията на работната мощ, да се насърчи икономическото приобщаване на най-уязвимите публични пластове и да се смекчи резултата от намаляването на популацията в трудоспособна възраст.
14) Макар че равновесните диференциали на инфлацията, свързани с този развой на догонване, нормално не са доста огромни, те могат да станат мотив за БЕЗПОКОЙСТВО, в случай че са съпроводени от евентуално неустойчива ценова динамичност на заемите и активите и я допълват.
15) България през октомври 2023 година бе включена в „ СИВИЯ СПИСЪК “ на FATF с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдаване и би трябвало да форсира напъните си за осъществяване на детайлите от проекта за деяние, признат от Специалната група за финансови дейности (FATF);
16) България е значимо да овладее ИНФЛАЦИОННИЯ НАТИСК посредством подобаващи политики и не на последно място да укрепи растежа на продуктивността посредством вложения в нововъведения и човешки капитал, изключително в бранша на нетъргуемите артикули (т.е. бранша, насочен към вътрешния пазар).
17) Структурните промени за рационализиране на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на директни задгранични вложения и за ускоряването на евентуалния напредък. Те включват ангажимент на България за по-нататъшно понижаване на КОРУПЦИЯТА, обезпечаване на самостоятелна и ефикасна правосъдна система и за възстановяване на просветителната система.
18) България кандидатства за национална уговорка за дерогация, която ще ѝ разреши да се ОТКЛОНИ ОТ ПЛАНА ЗА НЕТНИТЕ РАЗХОДИ, когато това се дължи на по-високи разноски за защита.
19) Тези прогнози демонстрират НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОЩЕ РЕФОРМИ за повишение на дълготрайната резистентност на обществените финанси.
20) Българският лев беше включен във ВМ II през юли 2020 година при централен курс 1,95583 лв. за 1 евро със общоприет диапазон НА КОЛЕБАНИЕ ±15%!
В така наречен от оруелците "положителни " отчети, които получиха през вчерашния ден от ЕЦБ и Европейска комисия, в действителност няма нищо…
Posted by on
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ