Мон Дьо разголи душата си
Водещият Мон Дьо направи ненадейно искрено самопризнание. Той си направи откровена равносметка за миналата година и се разголи пред почитателите си. Ето какво написа на страницата си във Facebook:
Най-хубавото на 2018-а, е че си потегля! Беше време, в което се пробвах да проумея нещата. Бях като в тъмна стая, в която не можех да видя даже личните си стъпки. Меланхолията е част от природата ми. Да, тя беше моя сателит в тази другояче много скучна година. Имаше дни, в които потъвах като изхвърлен камък в морето. Имаше минути, в които се давех. Но изплувах... и се задържах над водата. И там под яркото слънце на личното си блуждаене, водата утихна, вълните се отдръпнаха, а с тях си потегли оня, който бях преди, с цел да се трансформира в този, който съм през днешния ден. През годините отказвах да приема, че човек на първо място има дълг към себе си. Че опитите да се прекроиш съгласно условията на някого са последните хубави дни за теб, а след това самичък ще се давиш в кладенеца на личните си упования. Ще страдаш на вятъра, а гневът ще изригва като вулкан в теб, тъй като си изтъкан от пристрастеност и неприязън. Няма другар, обич или пък пари, които да костват повече от теб. Често бях изправен пред скъпо облечени тела и голи души, обзети от противен нарцисизъм и безумна суетност.
Слушах кухи думи, сервирани с лъскави блюда. А на финала се оказвах пред незапалените свещи на тортата си за рождения ден върху, която някой към този момент се беше изпикал. 2018-а е краят на подправените герои. На тези, които играят нескопосаните си моноспектакли цялостни със личните им комплекси. Но когато животът те изправи пред опустялото сърце на един татко, който губи детето си пред погледа си, чувството, е че вървиш с боси крайници върху жарава. Тези дни постоянно мисля за Жорж и Емилия Башур и това през, което минаха. На фона на този пъкъл, аз напряко съм си танцувал в градината на Мажорел. Тази среща ме изпрати на края на света, където на ръба на една канара стои един татко, който в никакъв случай повече няма да види детето си. Тези близо 2 часа диалог бяха тихи, тежки и тъжи. Толкова тъжни, че стопирах по средата записа на изявлението, тъй като не успявах да овладея страстите си. „ Специалистите “ евентуално ще скочат против това, само че в случай че имат сърце, в случай че в него пазят милосърдието и в случай че са губили най-малко един път обичан човек, ще знаят, че няма мощ на света, която да успее да спре сълзите ти. Това е изявление за тези, които към момента одобряват себе си за по-големи от живота. И за всички останали.
Дори за подправените герои, тъй като сигурен съм, те постоянно отхвърлят да видят в очите тези истории... Може би срещу измислената им религията е. За първи път в живота ми нямам никакви упования от годината, която идва. Едно е несъмнено през 2019-а ще стана на 40. Какво ще се промени? Не знам и не желая и да знам. Имам фантазии! Искам здраве!
P.S. Свалете маските. Мечтайте самоуверено. Покажете на обичаните си хора, какъв брой доста значат за вас. И не спирайте да им повтаряте, че ги обичате. Влюбвайте се, тъй като единствено тогава има смисъл... И бъдете почтени! Другото? То е минало... Минало свършено! "
Най-хубавото на 2018-а, е че си потегля! Беше време, в което се пробвах да проумея нещата. Бях като в тъмна стая, в която не можех да видя даже личните си стъпки. Меланхолията е част от природата ми. Да, тя беше моя сателит в тази другояче много скучна година. Имаше дни, в които потъвах като изхвърлен камък в морето. Имаше минути, в които се давех. Но изплувах... и се задържах над водата. И там под яркото слънце на личното си блуждаене, водата утихна, вълните се отдръпнаха, а с тях си потегли оня, който бях преди, с цел да се трансформира в този, който съм през днешния ден. През годините отказвах да приема, че човек на първо място има дълг към себе си. Че опитите да се прекроиш съгласно условията на някого са последните хубави дни за теб, а след това самичък ще се давиш в кладенеца на личните си упования. Ще страдаш на вятъра, а гневът ще изригва като вулкан в теб, тъй като си изтъкан от пристрастеност и неприязън. Няма другар, обич или пък пари, които да костват повече от теб. Често бях изправен пред скъпо облечени тела и голи души, обзети от противен нарцисизъм и безумна суетност.
Слушах кухи думи, сервирани с лъскави блюда. А на финала се оказвах пред незапалените свещи на тортата си за рождения ден върху, която някой към този момент се беше изпикал. 2018-а е краят на подправените герои. На тези, които играят нескопосаните си моноспектакли цялостни със личните им комплекси. Но когато животът те изправи пред опустялото сърце на един татко, който губи детето си пред погледа си, чувството, е че вървиш с боси крайници върху жарава. Тези дни постоянно мисля за Жорж и Емилия Башур и това през, което минаха. На фона на този пъкъл, аз напряко съм си танцувал в градината на Мажорел. Тази среща ме изпрати на края на света, където на ръба на една канара стои един татко, който в никакъв случай повече няма да види детето си. Тези близо 2 часа диалог бяха тихи, тежки и тъжи. Толкова тъжни, че стопирах по средата записа на изявлението, тъй като не успявах да овладея страстите си. „ Специалистите “ евентуално ще скочат против това, само че в случай че имат сърце, в случай че в него пазят милосърдието и в случай че са губили най-малко един път обичан човек, ще знаят, че няма мощ на света, която да успее да спре сълзите ти. Това е изявление за тези, които към момента одобряват себе си за по-големи от живота. И за всички останали.
Дори за подправените герои, тъй като сигурен съм, те постоянно отхвърлят да видят в очите тези истории... Може би срещу измислената им религията е. За първи път в живота ми нямам никакви упования от годината, която идва. Едно е несъмнено през 2019-а ще стана на 40. Какво ще се промени? Не знам и не желая и да знам. Имам фантазии! Искам здраве!
P.S. Свалете маските. Мечтайте самоуверено. Покажете на обичаните си хора, какъв брой доста значат за вас. И не спирайте да им повтаряте, че ги обичате. Влюбвайте се, тъй като единствено тогава има смисъл... И бъдете почтени! Другото? То е минало... Минало свършено! "
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ