Водещите Мария Цънцарова и Златомир Йочев опитваха по всякакъв начин

Водещите Мария Цънцарова и Златомир Йочев опитваха по всевъзможен метод да изтръгнат най-малко едно цяло изречение от Костов, само че не съумяха. За 22 минути индивидът, който е разгласен за „ Прокурор на годината “ през 2024 година, повтори към 24 пъти „ Не знам “, „ не мога да разясня “, „ няма по какъв начин да знам “, „ не е в пълномощията ми “… Изтезания за хората в студиото, за феновете, само че и за самия Костов.

 

Мрън, мрън, мрън… Този човек ли ще „ закове “ в съда упрекнатите в осъществени закононарушения с доказателства и обстоятелства? Абсурд. В България работят над 1600 прокурори и няма нито един, който да излезе пред обществото и ясно да съобщи позицията на гилдията по всички кавги, които от години раздрусват държавното обвиняване. Недоверието на жителите към тази значима институция се е сринало до 6-8 %. Нека да са 10. Това е голям проблем за страната и за всички нас.

 

Какво е това мрънкане и чудене – сакън да не изпусне младият Костов несъответствуваща думичка. Как тогава ще проверява хора от проведената престъпност? Мафиоти? Политици? Министри и нагоре?   

 

Кафка в неговата книга „ Процесът “ написа: „ За някои оковите са по-желани от свободата “.

Ще се спра на едно от дребното неща, които Димитър Костов въпреки всичко съумя да формулира във връзка побоя с чук против Иво Илиев. „ Това е нахлуване против държавността “.

 

Това съумя да измисли или да повтори под формата на опорка.

 

Държавността е необятно разбиране. Може да се преглежда даже през призмата на проведената престъпност. Може да е цялост от институции. В Италия през 90-те години е важало определението „ страна с мафия “. Според Пол Валери „ В моята страна всеки може да отиде на небето, както си иска… “.

Как ще е закононарушение против държавността, като прокуратурата до момента не знае нито причинителя, нито поръчителя, нито претекстовете, събитията, предисторията и прочие Но пък медиите биват предупреждавани да не спекулират със случилото се. А мълчанието на обвиняването и на и.ф. основен прокурор Сарафов било, тъй като околните на потърпевшия поискали да не се приказва.

 

Възможно, само че не става по този начин. Нападение против магистрат е знаково закононарушение и обществото има право да знае какво и за какво се случва.

На това място в тъй наречените „ изявление “ Костов стъпи на погрешно, като съобщи, че след случилото се с Илиев, почнал да се опасява. От какво и от кого? Да не би младия пловдивски прокурор Костов да проверява корупцията по високите етажи на властта?

 

И още веднъж опираме до Кафка, по-точно до един от героите му, който споделя: „ Плаша се единствено тогава, когато това ми прави работа “. Съжалявам, само че Костов си го изпроси.

 

Разбира се, гостът " нямаше " никакво разбиране какво се случва с следствието на убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, нито с това на Петьо Петров-Еврото. Нищичко не знаел! Ами да попита някой пенсионер или дете в Цар-Симеоновата градина в Пловдив, да му опишат.

 

Когато го награждавали предходната година, Димитър Костов непретенциозно признал, че до момента в който бил студент по право в УНСС, работил като публицист.

 

Журналист? Това ми идва допълнително. 

 

Кой, по дяволите, съумя да оперира множеството магистрати в България от възприятието за храброст и достолепие и да им вгради чипа на страха? 

 

Хубаво е човек да е " Прокурор на годината ", само че на България и трябват прокурори за всеки ден. Истински прокурори, като тези от документалната книга на Роберто Савиано " Куражът постоянно е самичък "... У нас такива не се раждат.

 

Дарина Георгиева