Филипа Огнянова - момичето, за което камината се превърна в телевизионна камера
Водещата на централната емисия вести „ По света и у нас “ става в 5,30 сутринта, спортува четири пъти седмично и избира да релаксира със сглобяване на мебели вместо с шопинг терапия, която дефинира като „ нетърпим стрес “. Един от най-новите планове на Българска национална телевизия по нейна концепция е поредност в онлайн платформите на публичната телевизия, която ще оказва помощ на младежите да се ориентират в избора си на специалност и кариерното си развиване. Как самата тя прави своите избори и в живота, и в специалността – Филипа Огнянова пред EVA.
Вярно ли е, че в никакъв случай не сте работили в друга медия с изключение на в Българската национална телевизия? Така е. Учила съм разнообразни неща – първо финанси, по-късно педагогика с британски език в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. В края на първи курс взех решение да се трансферира във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ с профил „ Телевизионна публицистика “. Там взех бакалавърската си степен, а след това приключих и магистратура „ Продуцентство и изобретателна промишленост “. Започнах да работя още при започване на образованието си във ФЖМК. Надявам се това да прозвучи и като съвет към младежите, насочили се към журналистическата специалност: с изключение на теоретична подготовка е доста значимо да натрупат и на практика опит. Лично аз започнах със стаж в здравното предаване на Българска национална телевизия. Когато започва Българска национална телевизия 2, бях вътрешен и интернационален редактор, след това – продуцент, по-късно – по едно и също време продуцент и водещ. След преформатирането на Българска национална телевизия 2 се причислих към екипа на „ По света и у нас “. Но, да, по този начин се случи, че целият този път извървях единствено в Българската национална телевизия. Родителите ви не бяха ли по-доволни, когато учихте финанси? В нашето семейство финансите и счетоводството са нещо като традиция. Баба ми Филка, на която съм кръстена и която умря преди десетина години, работеше тъкмо това. Може би взех решение да се насоча към нещо друго, тъй като знаех какъв е пътят във финансовата сфера. В фамилията ми никой не се е занимавал с публицистика и медии. Много пъти са ме питали кой ми е оказал помощ да работя в малкия екран. Никой не ми е оказал помощ. Някога мечтали ли сте си да бъдете тъкмо телевизионна водеща? Спомням си, че на 7-8-годишна възраст сядах пред камината, взимах вестници и започвах да ги чета, представяйки си, че повеждам новините, като камината е камерата, в която би трябвало да виждам. Но по-късно не ми е било цел да съм водеща, по този начин се случи. Работата на водещия наподобява лесна и приятна, само че е обвързвана с голямо напрежение и отговорност, тъй като изисква огромна точност на доста равнища – в метода, по който изглеждаш, по който приказваш, по който се държиш. Новината би трябвало да бъде поднесена, а не просто изчетена. Нужно е водещият да си построи личен почерк, жанр и наличие. Имаше ли гафове първоначално? По време на първия ми репортаж като стажант в здравното предаване на Българска национална телевизия снимахме в столичната „ Спешна помощ “. На терен операторът, подготвяйки към този момент камерата, изиска да му дам касета, а никой не ме беше предизвестил, че репортерът, т.е. аз, има отговорност за нея. „ А в този момент по какъв начин ще снимаме?! “, попита ме моят сътрудник, който въпреки всичко беше планувал, че съм нова, и самичък беше взел касета. Как подреждате целите си по този начин, че никой и нищо да не пострада – дете, кариера, семейство, дом, съпруг… Кое жертвате най-често, когато се наложи? Времето за себе си. Смятам, че би трябвало да се преклоним пред напъните на всяка жена, която съчетава развъждането на дете с работа. С моя брачен партньор Ивайло си споделяме напълно грижите за сина ни Филип. А и всички в фамилията доста ни оказват помощ. Ако не беше по този начин, евентуално нямаше да съумея да се върна в екипа на „ По света и у нас “ след единствено една година майчинство. Открих, че един от методите човек да се оправя с организирането на дилемите си е да се разсънва рано. Така че върша това – ставам в 5,30-6 ч. – тъкмо за началото на утринния блок „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия 1. Лишавам се от сън, с цел да мога да уравновесявам.
А когато успявате да отделите време за себе си, какво вършиме? На този стадий най-важното за мен е да отстранявам задоволително време на сина ми. Смятам, че това е приоритет на всеки родител. Често „ обичаме “ да укоряваме възпитателите в детските ясли и градини или учителите в учебно заведение за всевъзможни неща, само че истината е, че главната грижа за възпитанието на децата ни си е наша. Когато в действителност ми остане време за самата мен, спортувам – най-малко 3-4 пъти седмично за по към 20-30 минути върша вкъщи разнообразни онлайн тренировки. Обикновено когато Филип спи. Доставя ми огромно наслаждение да преобзавеждам. Не да върша поправки, а да пренареждам интериора. И доста обичам да съединявам мебели – малко като кубчето на Рубик е това. Действа ми лечебно и релаксиращо. На този стадий най-важното за мен е да отстранявам задоволително време на сина ми. Често обичаме да укоряваме възпитателите в детските ясли и градини или учителите в учебно заведение за всевъзможни неща, само че истината е, че главната грижа за възпитанието
на децата ни си е наша.
Вярно ли е, че в никакъв случай не сте работили в друга медия с изключение на в Българската национална телевизия? Така е. Учила съм разнообразни неща – първо финанси, по-късно педагогика с британски език в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. В края на първи курс взех решение да се трансферира във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ с профил „ Телевизионна публицистика “. Там взех бакалавърската си степен, а след това приключих и магистратура „ Продуцентство и изобретателна промишленост “. Започнах да работя още при започване на образованието си във ФЖМК. Надявам се това да прозвучи и като съвет към младежите, насочили се към журналистическата специалност: с изключение на теоретична подготовка е доста значимо да натрупат и на практика опит. Лично аз започнах със стаж в здравното предаване на Българска национална телевизия. Когато започва Българска национална телевизия 2, бях вътрешен и интернационален редактор, след това – продуцент, по-късно – по едно и също време продуцент и водещ. След преформатирането на Българска национална телевизия 2 се причислих към екипа на „ По света и у нас “. Но, да, по този начин се случи, че целият този път извървях единствено в Българската национална телевизия. Родителите ви не бяха ли по-доволни, когато учихте финанси? В нашето семейство финансите и счетоводството са нещо като традиция. Баба ми Филка, на която съм кръстена и която умря преди десетина години, работеше тъкмо това. Може би взех решение да се насоча към нещо друго, тъй като знаех какъв е пътят във финансовата сфера. В фамилията ми никой не се е занимавал с публицистика и медии. Много пъти са ме питали кой ми е оказал помощ да работя в малкия екран. Никой не ми е оказал помощ. Някога мечтали ли сте си да бъдете тъкмо телевизионна водеща? Спомням си, че на 7-8-годишна възраст сядах пред камината, взимах вестници и започвах да ги чета, представяйки си, че повеждам новините, като камината е камерата, в която би трябвало да виждам. Но по-късно не ми е било цел да съм водеща, по този начин се случи. Работата на водещия наподобява лесна и приятна, само че е обвързвана с голямо напрежение и отговорност, тъй като изисква огромна точност на доста равнища – в метода, по който изглеждаш, по който приказваш, по който се държиш. Новината би трябвало да бъде поднесена, а не просто изчетена. Нужно е водещият да си построи личен почерк, жанр и наличие. Имаше ли гафове първоначално? По време на първия ми репортаж като стажант в здравното предаване на Българска национална телевизия снимахме в столичната „ Спешна помощ “. На терен операторът, подготвяйки към този момент камерата, изиска да му дам касета, а никой не ме беше предизвестил, че репортерът, т.е. аз, има отговорност за нея. „ А в този момент по какъв начин ще снимаме?! “, попита ме моят сътрудник, който въпреки всичко беше планувал, че съм нова, и самичък беше взел касета. Как подреждате целите си по този начин, че никой и нищо да не пострада – дете, кариера, семейство, дом, съпруг… Кое жертвате най-често, когато се наложи? Времето за себе си. Смятам, че би трябвало да се преклоним пред напъните на всяка жена, която съчетава развъждането на дете с работа. С моя брачен партньор Ивайло си споделяме напълно грижите за сина ни Филип. А и всички в фамилията доста ни оказват помощ. Ако не беше по този начин, евентуално нямаше да съумея да се върна в екипа на „ По света и у нас “ след единствено една година майчинство. Открих, че един от методите човек да се оправя с организирането на дилемите си е да се разсънва рано. Така че върша това – ставам в 5,30-6 ч. – тъкмо за началото на утринния блок „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия 1. Лишавам се от сън, с цел да мога да уравновесявам.
А когато успявате да отделите време за себе си, какво вършиме? На този стадий най-важното за мен е да отстранявам задоволително време на сина ми. Смятам, че това е приоритет на всеки родител. Често „ обичаме “ да укоряваме възпитателите в детските ясли и градини или учителите в учебно заведение за всевъзможни неща, само че истината е, че главната грижа за възпитанието на децата ни си е наша. Когато в действителност ми остане време за самата мен, спортувам – най-малко 3-4 пъти седмично за по към 20-30 минути върша вкъщи разнообразни онлайн тренировки. Обикновено когато Филип спи. Доставя ми огромно наслаждение да преобзавеждам. Не да върша поправки, а да пренареждам интериора. И доста обичам да съединявам мебели – малко като кубчето на Рубик е това. Действа ми лечебно и релаксиращо. На този стадий най-важното за мен е да отстранявам задоволително време на сина ми. Често обичаме да укоряваме възпитателите в детските ясли и градини или учителите в учебно заведение за всевъзможни неща, само че истината е, че главната грижа за възпитанието на децата ни си е наша.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ