Водещата на предаването Светът на здравето“ по ЬТУ д-р Неделя

Водещата на предаването „ Светът на здравето “ по ЬТУ доктор Неделя Щонова направи извънредно персонално самопризнание в своя фейсбук профил във връзка 20-годишния празник на щерка си, който беше на 9 юни. Докторката разкри, че е чакала Лилия-Сапфира цели 10 години. „ Много дълго време не идваше. И никой не разбра за какво. Лекарите мълчаха, споделя доктор Неделя Щонова.

Дъщеря й не идва с фанфари или по някакъв специфичен знак от ориста, а по най-старомодния метод — „ когато душата най-накрая се бе отпуснала “. Водещата забременява в най-неочаквания миг. Тя играе на тенис шампионат в Мамая Румъния, и стига до полуфинал.

Толкова е щастлива, че не помни за душевната болежка.

Ето какво написа доктор Щонова:

" Плодовитост оттатък двете чертички в теста за бременност.  Чаках я. Години наред. 10 следващи.

Душата ми... по кое време търпеливо, по кое време нетърпеливо, протягаше ръце към небето, тялото, вкопчено в вяра, шепнеше и се молеше с всяка клетка:

- Ела, апелирам те, идвай към този момент...   Ала тя не идваше. Все не идваше. Много дълги години не идваше. И никой не разбра за какво.

Лекарите мълчаха. Науката броеше хормони и дни. Но аз имах вяра, макар, че от време на време броях друго. Трепети, сълзи, празници без детски смях, усещах майчинска любов до преливане, само че кей... нямаше. Нямаше бебе, което да гушкам.

И след това...

Един ден. Тя пристигна. Случи се по най-старомодния метод. Когато стопирах да бъда закрепена и вътрешно се освободих. Случи се тъкмо след един тенис шампионат, в Мамая, Румъния, стигнах до полуфинал и бях толкоз щастлива. И забравих, изключих за моята болежка. Бях съсредоточена във всеки мач. Във всяка точка. И гонех даже най-късите топки, които падаха безусловно до мрежата.

И тя се роди. Днес. Преди 20 години. И в този момент, когато я виждам по какъв начин лети, благодаря безшумно на Бог.

Мили девойки. Бих желала да споделя нещо, в което цялостен живот имам вяра.

Плодовитостта е доста повече от биология. Тя е положение на душата. Да родиш не е единствено да износиш дете - а да износиш смисъл, да износиш вяра, добрина, оздравял пациент, обич, танц... и да ги подариш на света.

И в случай че в миналото някой ти прошепне:

- Ти нямаш дете, ти си ялова!

Да, боли, само че тогава отговори, без яд, със светлина:

- Аз съм майка. На обич. На вяра. На цели вселени. И никоя чертичка не може да мери това. Защото съществува плодовитост оттатък двете чертички в теста за бременност.

Има вътрешност в душата. И в нея може да зачеваме добрина, деликатност, хубост, помощ, книги, картини, музика.

Можеш да раждаш думи, които лекуват. Можеш да отглеждаш разтуха в сърцата на другите. Можеш да кърмиш с наличие, да люлееш тъгата на някой чужд, да си майка на нечия вяра... Да помагаш на хората.

Вярвайте... девойки.

Вярвайте даже когато тестванията мълчат. Дори когато светът ви мери единствено по чертичките.

Когато думата „ бездетна " се изсипва по душата ни като камъни.

Всяка от нас е плодородна.

Стига да има вяра.

Стига да обича и да се държи като плодородна почва. Това е сакрално.

Раждай, даже без да си родила дете. Създавай, даже когато всичко в теб е изтощено. Бъди жена. Бъди майка. Бъди тиха градина, в която животът никне с всяка усмивка, с всяко положително, с всяко прошепнато „ Обичам те... и ще бъда до теб ".

Да родиш... е да си създател на живот, без потребност от операционна зала, без потребност от здравна статистика или асистирана репродукция. Да носиш живот в думите си, в докосването, в погледа, в избора да останеш нежна и богатства, даже когато целият светът е недодялан и неприятен.

Да родиш е акт на вътрешно изобилие. Има дами, които в никакъв случай не раждат деца, само че раждат прелестни светове всяка заран, щом отворят очи. Респект и за тези дами, на които не им е обещано, само че те продължат да подаряват светлина.

Честит рожден ден, детето ни.

Бъди жива и здрава, Лили!

Мамо. Благодаря ти за генетичната щафета. "