Бульон трезве за енергетиката ни: Ако се хвалим, без да вземем мерки, отиваме към дъното
Водещ преподавател на сесията " Устойчивият преход като конкурентно преимущество в страните от Централна и Източна Европа - огромната картина ", бе Иван Кръстев, политолог и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna), а модератор бе Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България.
Всички фотоси
В полемиката участваха председателят на Народно събрание Росен Желязков , еврокомисарят за " Сближаване и промени " Елиза Ферейра , еврокомисарят по околна среда (2009-2014) и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник , ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов , изпълнителният шеф на Procredit bank Камелия Минева и мениджърът на Visa за България Красимира Райчева .
В началото ръководителят на Народното събрание Росен Желязков посочи, че обвързаността на енергетика, стопанска система, екология е такава, че не могат да бъдат обсъждани единствено и само в една посока, обвързвана с околната среда.
" Те са главно свързани и с метода, по който се комуникира и се ръководят и страховете на хората за идващите десетилетия, счита той. В кратковременен проект предстоят няколко значими начинания, които Народното събрание би трябвало да реши - Закона за силата от възобновими енергийни източници, другата е обвързвана със Закона за енергетиката и най-много във връзка с регулацията на пазара на дребно на електрическа сила до 2026 година, както и Закона за енергийната успеваемост ", уточни Желязков.
Председателят на Народното събрание добави, че в случай че депутатите съумеят да одобряват незабавно тези три закона, ще бъдат преодолени страховете на обществото.
Снимка: Иван Коловос
" Така че едната тематика, която е доста значима, е да отговорим на упованията до 2026 година пазарът на дребно на електрическа енергия да бъде контролиран, а другата значима тематика е да сме наясно, че поетите задължения по отношение на редукцията на излъчванията, би трябвало да се изпълнят ", сподели още той.
С изключително сериозно мнение в полемиката се включи ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов, който смята, че на този стадий зеленият преход в България се характеризира с едно - тотална безредица.
" Преди 18 месеца бе основана енергийна тактика, само че би трябвало да има и проект. А в България няма никакъв проект. Ние не знаем, нито сме възнамерявали бъдеще, тъй като тактика и обмисляне са две взаимносвързани неща, само че България не е възнамерявала след 5-10-15 години каква част от своята сила желае да получава от нуклеарни централи. Не знаем какъв брой желаеме да получаваме от Топлоелектрическа централа и Водноелектрическа централа ", съобщи Христов.
Според него, България разполага с два диаманта в енергетиката - нуклеарната сила и тази, която се създава в помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ). Той уточни, че по произвеждане на нуклеарна сила страната ни е първа на Балканския полуостров и сподели още, че атомната ни централа, в която работят експерти, " се убива умишлено ".
Снимка: Иван Коловос
" България има най-голямата батерийна централа на Балканския полуостров, произвеждаща 864 мегавата, което са два дребни блока на АЕЦ, а тя не работи. Нормално е да планираме като страна в кой интервал на деня какво употребяваме ", сподели още той.
По думите на Асен Христов няма да се построят нови фотоволтаици, защото преносните мощности все още нямат нужния потенциал. " Има заплаха след 10 години да се зарием в отпадъци от фотоволтаици и да стартираме да внасяме сила от Гърция. Причината е, че банките имат опция след 10 години да си върнат парите, които са вложили в оборудванията, само че в един момента силата от тях да стане толкоз евтина, че инвестицията да не може да се връща и да се наложи да внасяме сила извън. И КЕВР е на " сакат крайник " поради обстановката, в която се намираме ", добави той.
Председателят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " предложи да се сътвори енергиен съвет от 3-4 души, които да създадат проучвания и да изготвят тактика, която да се одобри като закон от Народното събрание.
" Енергетиката ни, колкото и да се хвалим, отива към дъното, в случай че не вземем ограничения ", безапелационен бе Асен Христов и прикани за подпомагане ръководителя на Народното събрание Росен Желязков.
" Имаше потребност този конгрес да получи и този глас - този бульон трезве ни пристигна добре . Хубаво е, когато бизнесът дава противоположна връзка и тя се адресира не просто институционално, а с предмет. Хубаво е, тъй като в този глас имаше причини, които се чуват и в диалозите в обществото. И те раждат доста плодородна почва за популизъм, който намира хранителна среда, където има боязън и песимизъм. А тези неща могат да се преборят единствено по един метод - сигурно от позиция на чувството, че това, което се прави не е наложително, а е от изгода. А с цел да има изгода, тя би трябвало да е прогнозируема и планируема. За всички тези проблеми има отговор. Благодаря за концепцията ", отговори му шефът на Народното събрание.
Водещият преподавател на панела Иван Кръстев , политолог и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna), пък бе безапелационен, че в България няма изключително политическо разделяне във връзка с зелената договорка. Той обаче изясни, че това е един от факторите хората да не знаят доста за нея.
Снимка: Иван Коловос
" Хората имат доста ясни страхове и доста неразбираеми очаквания.
Те се тормозят от по-високи цени на услуги, по-високи цени на артикули и затваряне на избрани промишлености. А упованията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, само че чувството им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, тъй като едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената договорка е, в случай че се разчита на мобилизационната мощ на страховете ", предизвести Иван Кръстев.
По думите му в хората има ужасно доста страхове - от катастрофични климатични промени до тежки стопански проблеми, и те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ резултат.
" В този смисъл да мислите, че тъй като са уплашени хората ще трансформират внезапно метода си на живот или метода на произвеждане - няма да се случи. А няма да се случи и това е реалност за цяла Европа, тъй като по абсурден метод огромна част от обществата мислят, че държавните управления им са се справили относително добре, отреагирайки и на Коронавирус рецесията и на икономическите последствия от войната в Украйна, само че това не води до увеличение на доверието в държавните управления. И това е извънредно забавен абсурд ", добави Кръстев.
Според него хипотетичният отговор на този абсурд е, че преди тези рецесии държавните управления са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
" Дойдоха рецесиите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - за какво, по какъв начин и от кое място. И в случай че не се изяснява на хората за какво, по какъв начин и от кое място се появиха парите, съществуването им стартира да плаши хората, а не да ги успокоява ", сподели още политологът.
Кръстев бе безапелационен, че България ще заплати цена за това, че нямаше постоянни държавни управления толкоз дълго време.
Снимка: Иван Коловос
" И това няма общо с това по какъв начин са работили служебните кабинети, това че не е имало постоянни държавни управления не е виновност на президента. Но казусът със служебните държавни управления е като казусът с онлайн образованието на децата по време на пандемията. Децата ги харесват, само че когато отидат на тест след 1 или 2 години се виждат пропуски в образованието. Има неща, които не са се случили и едно от тях е факторът време ", съобщи той.
Във видеообръщение еврокомисарят по доближаване и промени Елиза Ферейра прикани страните от Европейски Съюз до края на 2023 година да завършват своите териториални проекти за обективен преход, с цел да не губят средства от европейското финансиране.
" Преди година посетих България и имах удоволствието да се изправя пред вас персонално на тази конференция за Зеления преход. За мен е наслаждение да схвана, че конференцията се трансформира в годишна традиция, която събира хора от енергийния и други браншове, виновни за Зеления преход " - с тези думи Ферейра приветства участниците в конференцията.
Снимка: Иван Коловос
Еврокомисарят обвърза събитията у нас с потребността от усилена работа в посока битка с климатичните промени.
" Наводненията в България от последните дни демонстрираха какъв брой значимо е да ускорим напъните си за справяне с климатичните промени. Природните бедствия и крайните прояви на времето се демонстрират все по-редовно и в случай че не обединим и ускорим напъните си за справяне с климатичните промени, ще би трябвало все по-често да се изправяме пред отрицателна наклонност, касаеща въздействието на природата върху нас. Мерките на страните членки би трябвало да бъдат ускорени и разширени в посока намаляване на климатичните промени и акомодацията към тях ", сподели още Елиза Ферейра.
Тя посочи въздействието на климата върху политическата среда и стопанската система, като посочи, че в този смисъл ресурсите и енергийната взаимозависимост са нещо, което става основно значимо.
Според министъра на стопанската система и индустрията Богдан Богданов, бизнесът в България има потребност от нови енергийни запаси.
" Компаниите си слагат доста амбициозни цели и страната би трябвало да приготви законодателната рамка, с цел да могат те да реализират задачите си, само че би трябвало и да се употребяват всички вероятни запаси за обезпечаване на равномерен преход към нови енергийни запаси, и да се подсигури конкурентоспособността на бизнеса ", категоричен бе той.
Снимка: Иван Коловос
Богданов уточни, че от позиция на стопанската система, България е с едно от най-енергоемките и въглеродно интензивни производства.
" Фактор за това са и мините, като близо 40 на 100 от силата, която произвеждаме, е от въглищни централи, само че обстановката се трансформира. Много е евентуално до 2038 година индустриалните мощности, които имаме, да не бъдат конкурентни. Но ние би трябвало да използваме всички запаси, с цел да подсигурим равномерен преход към нови енергийни запаси. В момента България разполага с разнообразни запаси, само че някои от тях са съществено забавени ", сподели Богданов.
Той уточни нуждата от наваксване по Плана за обективен преход и посочи, че в случай че до края на тази година страната ни не създаде териториалните проекти за районите Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще загуби над 860 млн. евро - средства, ориентирани за основаване на подобаваща инфраструктура, с цел да може бизнесът и страната да реализират задачите си за декарбонизация. Министърът на стопанската система каза също, че все още Фондът за взаимност не действа вярно. Европа се забави с реакцията си и ние би трябвало да поставим всички старания да наваксаме, и България да заеме своето място в структурирането на подобен фонд, сподели Богданов.
От своя страна Джордж Кремлис , почетен шеф на Генерална дирекция " Околна среда " към Европейска комисия и бивш основен консултант на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата стопанска система, показа какво България може да вземе от опита на южната ни съседка.
Снимка: Иван Коловос
" Между 45 и 55 на 100 от силата на Гърция сега се създава от възобновими източници. Ние сме първи в света по подобен индикатор и се надявам след изборите в неделя да продължим да развиваме кръговата стопанска система. Заедно с Румъния по самодейност на България можем да засилим съдействието в района, да отворим вратите на Европейски Съюз към Западните Балкани и да изградим нова архитектура по отношение на новите провокации. Такива са климатичната рецесия, която се утежнява от войната, и рецесията в продоволствието, която се появи след световната COVID пандемия ", съобщи той, като предизвести, че войната в Украйна единствено утежнява климатичната рецесия, а многото рецесии през последните няколко години са забавили зеления преход.
По думите му моделът на Гърция за зелен преход е добра процедура поради пионерския климатичен закон, който се опира на климатичното законодателство на Европейски Съюз и цели понижаване на нездравословните излъчвания с 80 % до 2040 година
Снимка: Иван Коловос
" В Гърция има цели дни, в които електричеството на страната се покрива напълно от възобновими източници - слънце, вятър и вода. Амбициозният преход се дължи най-много на частния бранш, подсилен от страната. В момента поддържаме планове за запазване на вятърна и слънчева сила, и този вид вложения получават над 70 облекчения от държавното управление и съфинансиране от европейските фондове ", съобщи почетният шеф на Генерална дирекция " Околна среда " към Европейска комисия.
" За нас е значимо да 2028 година напълно да закрием потреблението на лигнитни въглища, тъй като имаме единствено една планета и не можем да си позволим да я унищожим ", добави Джордж Кремлис.
Бившият еврокомисар по околна среда и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник се включи в полемиката посредством видеовръзка.
Снимка: Иван Коловос
" International Resource Panel свързва науката и изследователската активност за търсене на нови решения за бъдещето. Според нас е доста значимо да се употребяват ресурсите и да се съблюдава законодателството за биоразнообразието, да се понижи замърсяването ", съобщи той.
Според Поточник богатите страни форсират рецесията в околната среда, защото се възползват най-вече от ресурсите.
" Основният въпрос е по какъв начин да се отговори на потребностите на човечеството и да се реализира богатство по най-ефективния метод от позиция на ресурсите. Тоест би трябвало да разделим тези две неща. Зеленият преход е метод да се стигне до 2050 година с понижаване на излъчванията и реализиране на нулеви стойности. Важно е обаче да се намерения по какъв начин това може да се извърши и по какъв начин икономическият напредък може да не бъде привързан с ресурсите ", посочи някогашният еврокомисар.
По думите му постигането на нулева стойност на излъчванията ще изисква увеличение на 6 пъти на потреблението на ресурси до 2040 година " Европа е доста уязвима от позиция на обезпечаването на запаси, както и от позиция на доставките. Но е и значимо по какъв начин да понижим потребностите от енергийни запаси и да увеличим стратегическата стопанска система. Трябва да се декарбонизира производството на стомана, което е доста значимо ", безапелационен бе Янез Поточник.
Той прикани потребителите да положат старания и да не се разхищават запаси.
Снимка: Иван Коловос
" Унищожението на природата е заличаване на самите нас. Големият избор, който би трябвало да създадем, е, че когато приказваме за бъдещето би трябвало да сме наясно, че то или би трябвало да е зелено или няма да има бъдеще ", приключи някогашният еврокомисар по околната среда.
Според Камелия Минева, изпълнителен шеф и член на Управителния съвет на " ПроКредит банк ", зеленият преход може да бъде подтикван посредством вложенията, които банките финансират.
Ако банките сме доста по-насочени в енергоефективни планове, зелени здания, автоматизирани машини, нови техники за стабилно земеделие, то този преход ще бъде по-лесен и бизнесът доста по-бързо ще стане конкурентен и на локалния, и на интернационалния пазар, уточни тя и даде образец с това, че от " ПроКредит банк " от дълго време не финансират вложения в пластмаса за еднократна приложимост от примитивен гранулат и други действия, които оказват отрицателно въздействие на околната среда.
Снимка: Иван Коловос
По думите на Минева, банките би трябвало да станат по-рестриктивни и да правят оценка всяка една инвестиция, която финансират, освен на база дали е зелена и по финансовите резултати, а през цялостната призма на зеления преход, който би трябвало да изпълним.
Тя добави, че при множеството финансови принадлежности и стратегии, които банките употребяват от интернационалните институции, към този момент има условие 30 % от вложенията да отиват напълно в зелени финансирания. " Бизнесът би трябвало да е наясно с това, да обръща от ден на ден внимание на отпечатъка, който оставя върху околната среда и да прави стъпки да го минимизира ", уточни Камелия Минева. По думите й " ПроКредит банк " сега договаря за шест сходни финансови инструмента на обща стойност 2 милиарда лева, които ще бъдат отпуснати в идващите три години.
Снимка: Иван Коловос
Красимира Райчева, управител на " Виза " (Visa) за България, посочи ролята на цифровите разплащания, които са в основата на бизнеса на компанията, за понижаване на каузи на сивата стопанска система, за увеличение на събираемостта на приходите в страната, както и за устойчивото развиване на обществото и понижаване на въглеродния отпечатък.
По изследване на " Ей Ти Кърни " всеки 10 % нарастване на цифровите разплащания понижават сивата стопанска система с 4 на 100
" Всъщност не знам какъв брой от вас са се замисляли до каква степен цифровите разплащания спомагат за устойчивото развиване на обществото. Помислете си какъв въглероден отпечатък има производството на банкноти и разнасянето на тези банкноти от една до друга точка. Само 20 на 100 от потребителските разноски в България минават през картови заплащания. Далеч сме от страни като Швеция и Норвегия, където съвсем няма кеш, много надалеч сме даже от средноевропейското ниво, само че Коронавирус рецесията подтиква дигитализацията и клиентите се ориентираха от ден на ден към цифрови разплащания ", добави тя.
Снимка: Иван Коловос
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Всички фотоси
В полемиката участваха председателят на Народно събрание Росен Желязков , еврокомисарят за " Сближаване и промени " Елиза Ферейра , еврокомисарят по околна среда (2009-2014) и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник , ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов , изпълнителният шеф на Procredit bank Камелия Минева и мениджърът на Visa за България Красимира Райчева .
В началото ръководителят на Народното събрание Росен Желязков посочи, че обвързаността на енергетика, стопанска система, екология е такава, че не могат да бъдат обсъждани единствено и само в една посока, обвързвана с околната среда.
" Те са главно свързани и с метода, по който се комуникира и се ръководят и страховете на хората за идващите десетилетия, счита той. В кратковременен проект предстоят няколко значими начинания, които Народното събрание би трябвало да реши - Закона за силата от възобновими енергийни източници, другата е обвързвана със Закона за енергетиката и най-много във връзка с регулацията на пазара на дребно на електрическа сила до 2026 година, както и Закона за енергийната успеваемост ", уточни Желязков.
Председателят на Народното събрание добави, че в случай че депутатите съумеят да одобряват незабавно тези три закона, ще бъдат преодолени страховете на обществото.
Снимка: Иван Коловос
" Така че едната тематика, която е доста значима, е да отговорим на упованията до 2026 година пазарът на дребно на електрическа енергия да бъде контролиран, а другата значима тематика е да сме наясно, че поетите задължения по отношение на редукцията на излъчванията, би трябвало да се изпълнят ", сподели още той.
С изключително сериозно мнение в полемиката се включи ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов, който смята, че на този стадий зеленият преход в България се характеризира с едно - тотална безредица.
" Преди 18 месеца бе основана енергийна тактика, само че би трябвало да има и проект. А в България няма никакъв проект. Ние не знаем, нито сме възнамерявали бъдеще, тъй като тактика и обмисляне са две взаимносвързани неща, само че България не е възнамерявала след 5-10-15 години каква част от своята сила желае да получава от нуклеарни централи. Не знаем какъв брой желаеме да получаваме от Топлоелектрическа централа и Водноелектрическа централа ", съобщи Христов.
Според него, България разполага с два диаманта в енергетиката - нуклеарната сила и тази, която се създава в помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ). Той уточни, че по произвеждане на нуклеарна сила страната ни е първа на Балканския полуостров и сподели още, че атомната ни централа, в която работят експерти, " се убива умишлено ".
Снимка: Иван Коловос
" България има най-голямата батерийна централа на Балканския полуостров, произвеждаща 864 мегавата, което са два дребни блока на АЕЦ, а тя не работи. Нормално е да планираме като страна в кой интервал на деня какво употребяваме ", сподели още той.
По думите на Асен Христов няма да се построят нови фотоволтаици, защото преносните мощности все още нямат нужния потенциал. " Има заплаха след 10 години да се зарием в отпадъци от фотоволтаици и да стартираме да внасяме сила от Гърция. Причината е, че банките имат опция след 10 години да си върнат парите, които са вложили в оборудванията, само че в един момента силата от тях да стане толкоз евтина, че инвестицията да не може да се връща и да се наложи да внасяме сила извън. И КЕВР е на " сакат крайник " поради обстановката, в която се намираме ", добави той.
Председателят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " предложи да се сътвори енергиен съвет от 3-4 души, които да създадат проучвания и да изготвят тактика, която да се одобри като закон от Народното събрание.
" Енергетиката ни, колкото и да се хвалим, отива към дъното, в случай че не вземем ограничения ", безапелационен бе Асен Христов и прикани за подпомагане ръководителя на Народното събрание Росен Желязков.
" Имаше потребност този конгрес да получи и този глас - този бульон трезве ни пристигна добре . Хубаво е, когато бизнесът дава противоположна връзка и тя се адресира не просто институционално, а с предмет. Хубаво е, тъй като в този глас имаше причини, които се чуват и в диалозите в обществото. И те раждат доста плодородна почва за популизъм, който намира хранителна среда, където има боязън и песимизъм. А тези неща могат да се преборят единствено по един метод - сигурно от позиция на чувството, че това, което се прави не е наложително, а е от изгода. А с цел да има изгода, тя би трябвало да е прогнозируема и планируема. За всички тези проблеми има отговор. Благодаря за концепцията ", отговори му шефът на Народното събрание.
Водещият преподавател на панела Иван Кръстев , политолог и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена (IWM Vienna), пък бе безапелационен, че в България няма изключително политическо разделяне във връзка с зелената договорка. Той обаче изясни, че това е един от факторите хората да не знаят доста за нея.
Снимка: Иван Коловос
" Хората имат доста ясни страхове и доста неразбираеми очаквания.
Те се тормозят от по-високи цени на услуги, по-високи цени на артикули и затваряне на избрани промишлености. А упованията им за това какво ще се случи са за някакви нови работни места, само че чувството им е, че това може би няма да стигне до тях. Казвам го, тъй като едно от нещата, което няма да проработи политически за зелената договорка е, в случай че се разчита на мобилизационната мощ на страховете ", предизвести Иван Кръстев.
По думите му в хората има ужасно доста страхове - от катастрофични климатични промени до тежки стопански проблеми, и те ще имат по-скоро парализиращ, а не мобилизиращ резултат.
" В този смисъл да мислите, че тъй като са уплашени хората ще трансформират внезапно метода си на живот или метода на произвеждане - няма да се случи. А няма да се случи и това е реалност за цяла Европа, тъй като по абсурден метод огромна част от обществата мислят, че държавните управления им са се справили относително добре, отреагирайки и на Коронавирус рецесията и на икономическите последствия от войната в Украйна, само че това не води до увеличение на доверието в държавните управления. И това е извънредно забавен абсурд ", добави Кръстев.
Според него хипотетичният отговор на този абсурд е, че преди тези рецесии държавните управления са повтаряли на хората, че няма никакви пари.
" Дойдоха рецесиите и страните бяха удавени в пари. И се появиха въпросите - за какво, по какъв начин и от кое място. И в случай че не се изяснява на хората за какво, по какъв начин и от кое място се появиха парите, съществуването им стартира да плаши хората, а не да ги успокоява ", сподели още политологът.
Кръстев бе безапелационен, че България ще заплати цена за това, че нямаше постоянни държавни управления толкоз дълго време.
Снимка: Иван Коловос
" И това няма общо с това по какъв начин са работили служебните кабинети, това че не е имало постоянни държавни управления не е виновност на президента. Но казусът със служебните държавни управления е като казусът с онлайн образованието на децата по време на пандемията. Децата ги харесват, само че когато отидат на тест след 1 или 2 години се виждат пропуски в образованието. Има неща, които не са се случили и едно от тях е факторът време ", съобщи той.
Във видеообръщение еврокомисарят по доближаване и промени Елиза Ферейра прикани страните от Европейски Съюз до края на 2023 година да завършват своите териториални проекти за обективен преход, с цел да не губят средства от европейското финансиране.
" Преди година посетих България и имах удоволствието да се изправя пред вас персонално на тази конференция за Зеления преход. За мен е наслаждение да схвана, че конференцията се трансформира в годишна традиция, която събира хора от енергийния и други браншове, виновни за Зеления преход " - с тези думи Ферейра приветства участниците в конференцията.
Снимка: Иван Коловос
Еврокомисарят обвърза събитията у нас с потребността от усилена работа в посока битка с климатичните промени.
" Наводненията в България от последните дни демонстрираха какъв брой значимо е да ускорим напъните си за справяне с климатичните промени. Природните бедствия и крайните прояви на времето се демонстрират все по-редовно и в случай че не обединим и ускорим напъните си за справяне с климатичните промени, ще би трябвало все по-често да се изправяме пред отрицателна наклонност, касаеща въздействието на природата върху нас. Мерките на страните членки би трябвало да бъдат ускорени и разширени в посока намаляване на климатичните промени и акомодацията към тях ", сподели още Елиза Ферейра.
Тя посочи въздействието на климата върху политическата среда и стопанската система, като посочи, че в този смисъл ресурсите и енергийната взаимозависимост са нещо, което става основно значимо.
Според министъра на стопанската система и индустрията Богдан Богданов, бизнесът в България има потребност от нови енергийни запаси.
" Компаниите си слагат доста амбициозни цели и страната би трябвало да приготви законодателната рамка, с цел да могат те да реализират задачите си, само че би трябвало и да се употребяват всички вероятни запаси за обезпечаване на равномерен преход към нови енергийни запаси, и да се подсигури конкурентоспособността на бизнеса ", категоричен бе той.
Снимка: Иван Коловос
Богданов уточни, че от позиция на стопанската система, България е с едно от най-енергоемките и въглеродно интензивни производства.
" Фактор за това са и мините, като близо 40 на 100 от силата, която произвеждаме, е от въглищни централи, само че обстановката се трансформира. Много е евентуално до 2038 година индустриалните мощности, които имаме, да не бъдат конкурентни. Но ние би трябвало да използваме всички запаси, с цел да подсигурим равномерен преход към нови енергийни запаси. В момента България разполага с разнообразни запаси, само че някои от тях са съществено забавени ", сподели Богданов.
Той уточни нуждата от наваксване по Плана за обективен преход и посочи, че в случай че до края на тази година страната ни не създаде териториалните проекти за районите Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще загуби над 860 млн. евро - средства, ориентирани за основаване на подобаваща инфраструктура, с цел да може бизнесът и страната да реализират задачите си за декарбонизация. Министърът на стопанската система каза също, че все още Фондът за взаимност не действа вярно. Европа се забави с реакцията си и ние би трябвало да поставим всички старания да наваксаме, и България да заеме своето място в структурирането на подобен фонд, сподели Богданов.
От своя страна Джордж Кремлис , почетен шеф на Генерална дирекция " Околна среда " към Европейска комисия и бивш основен консултант на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата стопанска система, показа какво България може да вземе от опита на южната ни съседка.
Снимка: Иван Коловос
" Между 45 и 55 на 100 от силата на Гърция сега се създава от възобновими източници. Ние сме първи в света по подобен индикатор и се надявам след изборите в неделя да продължим да развиваме кръговата стопанска система. Заедно с Румъния по самодейност на България можем да засилим съдействието в района, да отворим вратите на Европейски Съюз към Западните Балкани и да изградим нова архитектура по отношение на новите провокации. Такива са климатичната рецесия, която се утежнява от войната, и рецесията в продоволствието, която се появи след световната COVID пандемия ", съобщи той, като предизвести, че войната в Украйна единствено утежнява климатичната рецесия, а многото рецесии през последните няколко години са забавили зеления преход.
По думите му моделът на Гърция за зелен преход е добра процедура поради пионерския климатичен закон, който се опира на климатичното законодателство на Европейски Съюз и цели понижаване на нездравословните излъчвания с 80 % до 2040 година
Снимка: Иван Коловос
" В Гърция има цели дни, в които електричеството на страната се покрива напълно от възобновими източници - слънце, вятър и вода. Амбициозният преход се дължи най-много на частния бранш, подсилен от страната. В момента поддържаме планове за запазване на вятърна и слънчева сила, и този вид вложения получават над 70 облекчения от държавното управление и съфинансиране от европейските фондове ", съобщи почетният шеф на Генерална дирекция " Околна среда " към Европейска комисия.
" За нас е значимо да 2028 година напълно да закрием потреблението на лигнитни въглища, тъй като имаме единствено една планета и не можем да си позволим да я унищожим ", добави Джордж Кремлис.
Бившият еврокомисар по околна среда и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник се включи в полемиката посредством видеовръзка.
Снимка: Иван Коловос
" International Resource Panel свързва науката и изследователската активност за търсене на нови решения за бъдещето. Според нас е доста значимо да се употребяват ресурсите и да се съблюдава законодателството за биоразнообразието, да се понижи замърсяването ", съобщи той.
Според Поточник богатите страни форсират рецесията в околната среда, защото се възползват най-вече от ресурсите.
" Основният въпрос е по какъв начин да се отговори на потребностите на човечеството и да се реализира богатство по най-ефективния метод от позиция на ресурсите. Тоест би трябвало да разделим тези две неща. Зеленият преход е метод да се стигне до 2050 година с понижаване на излъчванията и реализиране на нулеви стойности. Важно е обаче да се намерения по какъв начин това може да се извърши и по какъв начин икономическият напредък може да не бъде привързан с ресурсите ", посочи някогашният еврокомисар.
По думите му постигането на нулева стойност на излъчванията ще изисква увеличение на 6 пъти на потреблението на ресурси до 2040 година " Европа е доста уязвима от позиция на обезпечаването на запаси, както и от позиция на доставките. Но е и значимо по какъв начин да понижим потребностите от енергийни запаси и да увеличим стратегическата стопанска система. Трябва да се декарбонизира производството на стомана, което е доста значимо ", безапелационен бе Янез Поточник.
Той прикани потребителите да положат старания и да не се разхищават запаси.
Снимка: Иван Коловос
" Унищожението на природата е заличаване на самите нас. Големият избор, който би трябвало да създадем, е, че когато приказваме за бъдещето би трябвало да сме наясно, че то или би трябвало да е зелено или няма да има бъдеще ", приключи някогашният еврокомисар по околната среда.
Според Камелия Минева, изпълнителен шеф и член на Управителния съвет на " ПроКредит банк ", зеленият преход може да бъде подтикван посредством вложенията, които банките финансират.
Ако банките сме доста по-насочени в енергоефективни планове, зелени здания, автоматизирани машини, нови техники за стабилно земеделие, то този преход ще бъде по-лесен и бизнесът доста по-бързо ще стане конкурентен и на локалния, и на интернационалния пазар, уточни тя и даде образец с това, че от " ПроКредит банк " от дълго време не финансират вложения в пластмаса за еднократна приложимост от примитивен гранулат и други действия, които оказват отрицателно въздействие на околната среда.
Снимка: Иван Коловос
По думите на Минева, банките би трябвало да станат по-рестриктивни и да правят оценка всяка една инвестиция, която финансират, освен на база дали е зелена и по финансовите резултати, а през цялостната призма на зеления преход, който би трябвало да изпълним.
Тя добави, че при множеството финансови принадлежности и стратегии, които банките употребяват от интернационалните институции, към този момент има условие 30 % от вложенията да отиват напълно в зелени финансирания. " Бизнесът би трябвало да е наясно с това, да обръща от ден на ден внимание на отпечатъка, който оставя върху околната среда и да прави стъпки да го минимизира ", уточни Камелия Минева. По думите й " ПроКредит банк " сега договаря за шест сходни финансови инструмента на обща стойност 2 милиарда лева, които ще бъдат отпуснати в идващите три години.
Снимка: Иван Коловос
Красимира Райчева, управител на " Виза " (Visa) за България, посочи ролята на цифровите разплащания, които са в основата на бизнеса на компанията, за понижаване на каузи на сивата стопанска система, за увеличение на събираемостта на приходите в страната, както и за устойчивото развиване на обществото и понижаване на въглеродния отпечатък.
По изследване на " Ей Ти Кърни " всеки 10 % нарастване на цифровите разплащания понижават сивата стопанска система с 4 на 100
" Всъщност не знам какъв брой от вас са се замисляли до каква степен цифровите разплащания спомагат за устойчивото развиване на обществото. Помислете си какъв въглероден отпечатък има производството на банкноти и разнасянето на тези банкноти от една до друга точка. Само 20 на 100 от потребителските разноски в България минават през картови заплащания. Далеч сме от страни като Швеция и Норвегия, където съвсем няма кеш, много надалеч сме даже от средноевропейското ниво, само че Коронавирус рецесията подтиква дигитализацията и клиентите се ориентираха от ден на ден към цифрови разплащания ", добави тя.
Снимка: Иван Коловос
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ