Водещ френски ежедневник разтърси управляващата партия и предизвика интензивни спекулации

Водещ френски всекидневник раздруса ръководещата партия и провокира интензивни спекулации за президентските избори следващата година, като допусна, че гласоподавателите няма да се притекат на помощ на , в случай че той се окаже още веднъж изправен против крайната десница, съобщи БГНЕС.
Гласовете от левицата прокараха центриста Макрон на власт през 2017 година в балотаж против крайнодесния водач Марин Льо Пен, тъкмо както бяха помогнали на Жак Ширак на изборите през 2002 година против бащата на Льо Пен Жан-Мари. В информация на вестник " Либерасион ”, основана на сметки на стотици читатели, се споделя, че доста леви гласоподаватели към този момент няма да поддържат Макрон, с цел да попречат на Льо Пен да вземе властта.
„ Блокирах (крайната десница) в предишното, само че този път всичко свърши “, е шокиращото заглавие на първа страница на „ Либерасион ” в събота - откъс от един от гласувалите, който сподели на вестника, че към този момент не може да гласоподава за Maкрон, без значение от цената.
Анкетите плануват изборите през 2022 година да се сведат до следващия дуел сред двамата политици, чийто конфликт беше на глобалистка против националистическа платформа през 2017 година Но този път те демонстрират Льо Пен надалеч по-близо до залите на властта, с анкета на Харис Интерактив, която в никакъв случай не е била оповестена, само че е изтекла в медиите предишния месец, показвайки, че водачът на Национален общ брой взема 48 % от гласовете на балотажа. Проучване на Ipsos-Steria при започване на февруари сподели, че възможностите й ще бъдат доста увеличени от всеобщо оттегляне на леви гласоподаватели при положение, че се изправи против Macron.
След изкаралия единствено един мандат президент социалист Франсоа Оланд - който завърши през 2017 година, който беше толкоз неизвестен, че реши да не се кандидатира още веднъж - сега левицата не е склонна да взе участие в балотаж, като гласовете й са разграничени сред социалистите, зелените и твърдата левица.
Наранени и унижени
Някои от читателите на „ Либерасион ” упрекнаха президента, който организира акция като центрист, само че е упрекнат, че се придържа към десницата, че работи като " президент на богатите " - етикет, датиращ от решението му при започване на президентството му да понижи налозите върху благосъстоянието. Други нападнаха опитите му да накара французите да работят по-дълго, преди да имат право на цялостна пенсия, както и репресиите му против антиправителствените митинги на " жълтите жилетки " през 2018-2019 година и твърдата изразителност на държавното управление му за имиграцията и радикалния ислям.
" Левите гласоподаватели се усещат засегнати и унижени. Те усещат, че са принудени да гласоподават за претендент, който не ги е почел ", сподели Реми Лефевр, професор по политически науки в университета в Лил, пред Франс прес.
Франция позволи ваксинирането на възрастни с препарата на AstraZeneca
Франция анулира рекомендацията си да не се ваксинират възрастни хора с имунизацията на AstraZeneca, съобщи БНР. Ваксината на AstraZeneca веч...
Изправени пред възхода на антиимигрантския Национален общ брой ( някогашният Национален фронт) против Европейски Съюз през последните две десетилетия, главните френски партии постоянно образуваха изборни пактове, с цел да не позволен партията да стигне до властта.
Натискът да се причисли към " Републиканския фронт " против крайнодесните доближи своя връх през 2002 година, когато Жан-Мари Льо Пен извади левия претендент Лионел Жоспен от финала против десноцентристкия претендент Ширак.
Пробивът на Льо Пен изпрати шокова талази във Франция и накара левите гласоподаватели да се люшнат всеобщо зад Ширак, който завоюва балотажа решително.
Но до 2017 година тактиката „ всички против Льо Пен “ към този момент беше почнала да се разпада, като напусналият крайнолявата „ Непреклонна Франция ” Жан-Люк Меленшон по-специално отхвърли да поддържа капиталовия банкер Макрон против Марин Льо Пен, откакто самият той беше изхвърлен от кандидатурата за президент.
Рециклиране на програмата
Германия и Франция стягат придвижването между тях поради ковид
Франция и Германия се договориха да изискват проби за ковид за служащи, пътуващи през тяхната обща граница, за да се избег...
Бивш министър на стопанската система при Оланд, Макрон даде основни постове в кабинета на съдружници на някогашния десен президент Никола Саркози, като министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин и премиера Жан Кастекс.
През последните няколко седмици държавното управление му беше упрекнато в намерено ухажване на десни гласоподаватели, като Дарманин разкритикува Марин Льо Пен в спор за нейната „ мекост “ във връзка с ислямистите.
Министърът на висшето обучение Фредерике Видал предизвести за разпространяването на " ислямо-левицата " във френските университети - термин, постоянно употребен от крайнодесните за демонизиране на левичари, които пазят мюсюлманите.
" Независимо дали става въпрос за обществена политика, цивилен свободи или политическа изразителност, хората имат усещането, мисля целесъобразно, че Макрон рециклира програмата на Национален общ брой ", сподели Ерик Кокерел, народен представител от „ Непокорна Франция ” пред Франс прес. Кокерел гласоподава за Макрон на балотажа на изборите през 2017 година, само че сподели " напълно искрено, в случай че това би трябвало да се направи още веднъж, мисля, че бих имал същата реакция като тези гласоподавателите (които споделят, че няма да го поддържат отново) ".
Жил Финкелщайн, шеф на левия мозъчен концерн „ Жан Жорес ”, съобщи, че на левите гласоподаватели им е " писнало " да бъдат молени да гласоподават за десницата или дясно-център. Но в случай че изборите в действителност доведат до нов конфликт Макрон-Льо Пен, „ някои от левите гласоподаватели, които през днешния ден споделят, че няма да отидат да гласоподават, евентуално ще гласоподават за Макрон “, предвижда той./АФП