Как да се преборим със страха от изоставяне
Водени от боязън да не останат сами, дамите постоянно търпят даже токсичните фамилни връзки. Корените на този боязън нормално са заровени в детството.
Известно е, че страхът от занемаряване е базов и присъщ за дами, отраснали и възпитавани в патриархални общества. Нашата страна не прави изключение.
Сложността на тази уплаха идва оттова, че всъщност тя се преплита с други страхове – боязън от самотност, боязън от отменяне...
От нашите мисли и настроения зависи това, което вършим
Както и какво решаваме да не вършим.
Искаме да се научим да караме кола, само че не се решаваме да запишем курс, по тази причина продължаваме да се возим на рейс.
Искаме да обиколим света, само че се опасяваме да летим със аероплан, по тази причина с влака стигаме до вилата. Има и доста други сходни образци.
Психиката ни е устроена по този начин – всички наши страхове внезапно снижават качеството ни на живот.
Може ли да намерим сили и по какъв начин да се оправим с него обяснява психоложката Мария Чубар.
Откъде идва този боязън?
Причините са доста. Ето най-честите.
1. Болезнен бракоразвод на родителите
Ако в детството си момичето е претърпяло мъчително развода на своите родители, а по-късно е останало без топлината и вниманието на таткото и с тежките прекарвания на майка си, то може да развие боязън от занемаряване.
2. Съпругът се трансформира в „ идеалния родител “
Не са редки случаите, когато зрялата жена открива в брачна половинка си „ идеалният родител “. Случва се, когато в детството си тя не е намерила обич и топлина, изключително, ако майка ѝ се е отнасяла с нея хладно. Компенсаторно, тя почва да търси обич по този модел в зрелост.
Опасността в тази обстановка е, че дамата чака от брачна половинка си майчина, всеопрощаваща, всеотдайна обич. Връзката в такива двойка се крепи на „ Аз “, а не „ Ние “.
3. Инфантилизъм
Инфантилната витална позиция не разрешава на дамата да построи личен живот. Така, даже в зрелост, тя е уверена, че не може да обезпечи независимия си живот и, че благополучието и щастието ѝ зависят от брачния сътрудник.
Колкото и да е комплициран и чест страхът от занемаряване
той не е дявол, с който не може да се борим
Най-вредното е, нежеланието да си признаем, че той ни е стопанин и ни владее.
Тук важи златното предписание: Когато признаем казуса, той на половина е решен. И, в случай че се уплашите, се запитайте: " Какво в действителност изгубвам? "
- Опитайте си да анализирате за какво се страхувате. След това помислете за личното си предпочитание – по какъв начин бихте желали да постъпите.
- Открийте непосредствен човек, който може да ви разбере.
Така на един път ще решите 2 казуса -
1. Близкият човек постоянно ще фактор за поддръжка в комплицирания път на битка със страховете.
2. Благодарение на тази поддръжка, вие ще разберете, че всеки има страхове и в това няма нищо срамно.
Опитайте се да погледнете обстановката от страни, когато в връзките ви възникне проблем.
Анализирайте и сама дайте оценка. Достатъчно е да кажете на страха си: „ Не! “ .
Важно е да се откажете от разрушителния боязън и да изградите нова линия на държание, която да е съзидателна. Да се изградите като мощна и уверена персона, която разчита сама на себе си.
Мона Василева / Новите родители
