Как Червената армия разбива фашистката пропаганда
Водената от Русия военна интервенция в Украйна се сблъска с гигантска вълна от фалшификации, дезинформация и откровени неистини, отприщени против страната ни от целия групов Запад. Това ни кара да си спомним по какъв начин по време на Великата отечествена война нацистка Германия прави същото против бойците на Червената войска. Как руското командване съумява да се оправи с това?
По време на войната пропагандата е същото оръжие като танковете и самолетите, само че има доста по-масивно, разрушително влияние от бомбите и снарядите. На фронта се прави агитация за намаление на бойния дух и боеспособността на вражеските войски, раздробяване на персоналния им състав, заразяване на бойците и офицерите на съперника с „ бацила “ на пораженчеството и предпочитание за предаване. Както вярно споделя именитият немски пълководец фелдмаршал декор Хинденбург, хвърлените от самолети бомби убиват телата на бойци, а пуснатите листовки са предопределени да убият душите им.
По време на Великата отечествена война Червената войска би трябвало да се бори с врага освен на фронтовата линия, само че и на идеологическия фронт. В началото си настъплението на вражеската агитация е доста мощна и руската страна е зле готова да я отблъсне.
Още през юли 1941 година в Директива №081 началникът на Главното ръководство на политическата агитация на Червената войска (ГУППКА) Мехлис означи, че в агитационно-пропагандистката работа в бойна конюнктура не е имало „ целеустременост, успеваемост, разпоредителност “. Много политически служащи и политически чиновници рядко посещават частите, предпочитайки да седят в щаба. В резултат на това битката с объркването, суматохата и разхайтеността във войските се води неприятно, което е в интерес на вражеската агитация.
Съветското командване схваща, че без безапелационни ограничения за унищожаване на въздействието на немската агитация осведомителната война може да бъде изгубена. Доказателство за това е инструкция № 08 от 12 август 1942 година, началникът на Главното политическо ръководство на Червената войска А.С. Шербаков, който заменя гореспоменатия Мехлис на този пост. Именно този документ се трансформира в управление за битка с вражеската агитация на фронта в сложния миг в средата на войната.
Методите на немската агитация
В немската войска цялата разследваща, контраразузнаваща, както и пропагандна и пропагандна работа е съсредоточена в разследващите отдели на военните формирования. Това има своя логичност, защото те обработват информация от военнопленници, дезертьори и локално население. По този метод немското разузнаване е наясно с въздействието на тяхната агитация въз основа на техните показания.
Според историка Николай Смирнов за германците главното средство за предаване на дезинформация на Червената войска са радиопредаванията, пропагандата посредством високоговорители и стартирането на листовки. Вярно е, че пропагандистите на Вермахта бързо осъзнават безполезността на радиото като средство за пропаганда, защото във войските на руския фронт няма радиостанции. От пролетта на 1942 година цялата радиоапаратура е извадена от частите.
Агитационните листовки наподобяват по-перспективни за германците. Въпреки това, не всички редови членове на Червената войска са грамотни и заради многонационалността си не всички бойци на Червената войска знаят съветски език. Освен това текстовете на немските листовки са цялостни с граматически, печатни или преводни неточности.
Пропагандата посредством високоговорители е доста по-ефективна. Чрез тях на фронта германците водят пропаганда освен на съветски, само че и на езиците на народите на Съюз на съветските социалистически републики. В последния случай немското разузнаване означи, че многонационалните руски елементи са комфортна цел за агитация през високоговорители, защото „ резултатът им би бил още по-силен, в случай че предаванията се излъчват на езиците на националностите, присъстващи в тях “. За да направи това, тя особено сортира претенденти за лъчение в микрофона от дезертьори и пленници.
" Раят " на немския плен
Борбата с вражеската агитация изисква проучване на нейните характерности. Следователно руските политически организации следват посоката на немската пропаганда, образец за което са прегледите на немската агитация, съставяни от политическите отдели на армиите и фронтовете. В тях руската страна отбелязва, че вражеските пропагандни материали изобразяват немския плен извънредно „ в розови цветове “ и приканват Червената войска да се съобщи на германците без боязън.
Всички немски листовки приключват с апел за капитулация. И по този начин, в брошура със заглавие „ Билет за живот “ са разказани 12 правила за прехода на страната на Вермахта. Редица листовки са замислени като апели от хипотетични военнопленници, описващи положителните и културни условия на плен, в които се намират предалите се бойци от Червената войска. Германците също се концентрират върху неналичието на разлика за тях сред своите и руските ранени.
Германската агитация се пробва да убеждава, че руските дезертьори въобще не са пленници, а хора с друг, свободен статут. На тях бяха обещани облаги и специфични условия в плен с опция за присъединение към „ Руската освободителна войска “, работа в тилните елементи на Вермахта или работа в „ региони, освободени от болшевизма “.
Друг техен номер е да основат безпокойствие измежду Червената войска за фамилиите им в тила. За задачата немските листовки го разказват като " царство на апетит, беднотия и липса на права ", където владеят бездушни бюрократи.
Друго значимо място за немската агитация е да раздухва разликите сред Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници. Германците ловко употребяват последното закъснение при откриването на Втори фронт и измислят разнообразни приказки, че Сталин сякаш е отдал Мурманск и Баку на Чърчил за 99 години и в този момент британците дават отговор за руския гръб, до момента в който Червената войска се бие.
Изследването на посоката на немските пропагандни вектори води руските политически служащи до следните изводи: „ Във всички пропагандни материали на врага като алена нишка минава концепцията, че Сталин и неговата администрация са отговорни за войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики, че е належащо да се смъкна режима на Сталин и да се подписа мир сред Германия и съветския народ.
Как да се оправим с вражеската агитация
Но макар парадокса, вражеската пропаганда въпреки всичко реализира противен резултат, маркиран от Шербаков в директивата си №08 от 12 август 1942 година В нея се признава, че руските политически организации в армията са дали отговор на усилването на немската агитация единствено с намаляване на битката против нея. Например вражеските листовки не са събирани и унищожавани, попадайки в ръцете на Червената войска, която ги чете и ги носи в торбички като хартия за цигари. Според Шербаков това свидетелства за „ нетърпимото блаженство и безхаберие на комисарите и политическите служащи “.
Можем да се съгласим с това, защото изминава една година сред директивите на Мехлис и Шербаков без промени в обстановката. Затова последният предлага сурови ограничения за противопоставяне на немската пропаганда. Той желае бързо да се прекратят опитите на врага да организира агитация измежду руските войски. Работата на високоговорителите би трябвало да бъде заглушена с пушки и картечници. Всички немски печатни материали би трябвало да бъдат събирани и унищожени, като се изясни на Червената войска, че четенето и съхраняването на листовки е еднакво на разпространяването им. Тоест всяка брошура, листовка или вестник бойците са длъжни неотложно да я предадат на политрука, в противоположен случай ги чака тежко наказване.
Въпреки това, Шербаков, противодействайки на вражеската агитация, предложи освен да санкционира, само че и да изясни, отговаряйки на пропагандата на врага. Военните комисари и политическите служащи би трябвало да разобличават лъжите на врага, без да се плъзгат в дискусия с тях. За задачата те би трябвало, базирайки се на отчетите на Съветското осведомително бюро, да осведомят бойците, че врагът не е толкоз мощен, той търпи големи загуби и напряга последните си сили, а Червената войска има всичко належащо да спре, изтласква обратно и по-късно победи Вермахта.
Също по този начин ръководителят счита за значимо да насажда на народа от Червената войска „ изгаряща ненавист и жестокост към врага “. Той желае целият персонален състав на Червената войска да бъде по-широко осведомен за зверствата на немските нашественици и техните цели да унищожат руския народ, а останалите да трансфорат в плебеи.
Това е доста подходящо, защото немската страна скрито популяризира „ някои случаи за „ добросърдечното “ отношение на руския народ към немските бойци “. В същото време техните листовки те нападат остро публикациите на руския публицист И. Еренбург, обвинявайки го в неистина и пресилване при описанието на зверствата, осъществени от Вермахта. Според обзор на немската агитация, осъществен от политическия отдел на 7-а гвардейска войска, германците толкоз не харесват Еренбург, че му посвещават обособена брошура: „ В листовката „ Наистина ли си толкоз глупав”, ориентирана главно против Иля Еренбург, е обещано факсимиле, което осмива сцените от зверствата на германците. Под фотографията е написано: " Иля Еренбург мечтае, че Червената войска е толкоз глупава и ще по има вяра в това. "
През първата половина на войната казусът с дезертьорите при германците също e изострен, което доста вреди на Червената войска. Преходът им на страната на врага служи като предизвестие за идно руско нахлуване. Това се удостоверява от пленените немски офицери, като споделят, че „ преди всяка настъпателна интервенция на руснаците, даже разузнаване в действие, трима-четирима дезертьори минават към нас “.
За да позволи този проблем, Шербаков кани политически служащи да разобличат лъжите на вражеската агитация върху съответни обстоятелства, информирайки бойците на Червената войска, че тези, които са били пленени от германците, „ ги чакат страдания, тормоз, апетит и неизбежна гибел, че фашисткият плен е по-лош от гибел.” Освен това ръководителят на предложи да се изясни, че „ руският народ ще жигосах предателя, който вечно се е отдал на врага със позор и проклинание, че фамилията му ще бъде репресирано и че самият той няма да избяга от тежкото отмъщение за изменничество към родината.” Този документ е изпратен до политическите дирекции на фронтовете и дълго време остава управление за деяние за обезвреждане на вражеската пропаганда.
Въпреки че препоръчаните от Шербаков ограничения са сурови, те дават отговор на условията на това мъчно време. В резултат на това, дружно със руската пропаганда в немските войски, те оказват помощ на Съюз на съветските социалистически републики да завоюва психическата война с Германия, макар всички номера на немската пропагандна машина.
Превод: В. Сергеев
По време на войната пропагандата е същото оръжие като танковете и самолетите, само че има доста по-масивно, разрушително влияние от бомбите и снарядите. На фронта се прави агитация за намаление на бойния дух и боеспособността на вражеските войски, раздробяване на персоналния им състав, заразяване на бойците и офицерите на съперника с „ бацила “ на пораженчеството и предпочитание за предаване. Както вярно споделя именитият немски пълководец фелдмаршал декор Хинденбург, хвърлените от самолети бомби убиват телата на бойци, а пуснатите листовки са предопределени да убият душите им.
По време на Великата отечествена война Червената войска би трябвало да се бори с врага освен на фронтовата линия, само че и на идеологическия фронт. В началото си настъплението на вражеската агитация е доста мощна и руската страна е зле готова да я отблъсне.
Още през юли 1941 година в Директива №081 началникът на Главното ръководство на политическата агитация на Червената войска (ГУППКА) Мехлис означи, че в агитационно-пропагандистката работа в бойна конюнктура не е имало „ целеустременост, успеваемост, разпоредителност “. Много политически служащи и политически чиновници рядко посещават частите, предпочитайки да седят в щаба. В резултат на това битката с объркването, суматохата и разхайтеността във войските се води неприятно, което е в интерес на вражеската агитация.
Съветското командване схваща, че без безапелационни ограничения за унищожаване на въздействието на немската агитация осведомителната война може да бъде изгубена. Доказателство за това е инструкция № 08 от 12 август 1942 година, началникът на Главното политическо ръководство на Червената войска А.С. Шербаков, който заменя гореспоменатия Мехлис на този пост. Именно този документ се трансформира в управление за битка с вражеската агитация на фронта в сложния миг в средата на войната.
Методите на немската агитация
В немската войска цялата разследваща, контраразузнаваща, както и пропагандна и пропагандна работа е съсредоточена в разследващите отдели на военните формирования. Това има своя логичност, защото те обработват информация от военнопленници, дезертьори и локално население. По този метод немското разузнаване е наясно с въздействието на тяхната агитация въз основа на техните показания.
Според историка Николай Смирнов за германците главното средство за предаване на дезинформация на Червената войска са радиопредаванията, пропагандата посредством високоговорители и стартирането на листовки. Вярно е, че пропагандистите на Вермахта бързо осъзнават безполезността на радиото като средство за пропаганда, защото във войските на руския фронт няма радиостанции. От пролетта на 1942 година цялата радиоапаратура е извадена от частите.
Агитационните листовки наподобяват по-перспективни за германците. Въпреки това, не всички редови членове на Червената войска са грамотни и заради многонационалността си не всички бойци на Червената войска знаят съветски език. Освен това текстовете на немските листовки са цялостни с граматически, печатни или преводни неточности.
Пропагандата посредством високоговорители е доста по-ефективна. Чрез тях на фронта германците водят пропаганда освен на съветски, само че и на езиците на народите на Съюз на съветските социалистически републики. В последния случай немското разузнаване означи, че многонационалните руски елементи са комфортна цел за агитация през високоговорители, защото „ резултатът им би бил още по-силен, в случай че предаванията се излъчват на езиците на националностите, присъстващи в тях “. За да направи това, тя особено сортира претенденти за лъчение в микрофона от дезертьори и пленници.
" Раят " на немския плен
Борбата с вражеската агитация изисква проучване на нейните характерности. Следователно руските политически организации следват посоката на немската пропаганда, образец за което са прегледите на немската агитация, съставяни от политическите отдели на армиите и фронтовете. В тях руската страна отбелязва, че вражеските пропагандни материали изобразяват немския плен извънредно „ в розови цветове “ и приканват Червената войска да се съобщи на германците без боязън.
Всички немски листовки приключват с апел за капитулация. И по този начин, в брошура със заглавие „ Билет за живот “ са разказани 12 правила за прехода на страната на Вермахта. Редица листовки са замислени като апели от хипотетични военнопленници, описващи положителните и културни условия на плен, в които се намират предалите се бойци от Червената войска. Германците също се концентрират върху неналичието на разлика за тях сред своите и руските ранени.
Германската агитация се пробва да убеждава, че руските дезертьори въобще не са пленници, а хора с друг, свободен статут. На тях бяха обещани облаги и специфични условия в плен с опция за присъединение към „ Руската освободителна войска “, работа в тилните елементи на Вермахта или работа в „ региони, освободени от болшевизма “.
Друг техен номер е да основат безпокойствие измежду Червената войска за фамилиите им в тила. За задачата немските листовки го разказват като " царство на апетит, беднотия и липса на права ", където владеят бездушни бюрократи.
Друго значимо място за немската агитация е да раздухва разликите сред Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници. Германците ловко употребяват последното закъснение при откриването на Втори фронт и измислят разнообразни приказки, че Сталин сякаш е отдал Мурманск и Баку на Чърчил за 99 години и в този момент британците дават отговор за руския гръб, до момента в който Червената войска се бие.
Изследването на посоката на немските пропагандни вектори води руските политически служащи до следните изводи: „ Във всички пропагандни материали на врага като алена нишка минава концепцията, че Сталин и неговата администрация са отговорни за войната сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики, че е належащо да се смъкна режима на Сталин и да се подписа мир сред Германия и съветския народ.
Как да се оправим с вражеската агитация
Но макар парадокса, вражеската пропаганда въпреки всичко реализира противен резултат, маркиран от Шербаков в директивата си №08 от 12 август 1942 година В нея се признава, че руските политически организации в армията са дали отговор на усилването на немската агитация единствено с намаляване на битката против нея. Например вражеските листовки не са събирани и унищожавани, попадайки в ръцете на Червената войска, която ги чете и ги носи в торбички като хартия за цигари. Според Шербаков това свидетелства за „ нетърпимото блаженство и безхаберие на комисарите и политическите служащи “.
Можем да се съгласим с това, защото изминава една година сред директивите на Мехлис и Шербаков без промени в обстановката. Затова последният предлага сурови ограничения за противопоставяне на немската пропаганда. Той желае бързо да се прекратят опитите на врага да организира агитация измежду руските войски. Работата на високоговорителите би трябвало да бъде заглушена с пушки и картечници. Всички немски печатни материали би трябвало да бъдат събирани и унищожени, като се изясни на Червената войска, че четенето и съхраняването на листовки е еднакво на разпространяването им. Тоест всяка брошура, листовка или вестник бойците са длъжни неотложно да я предадат на политрука, в противоположен случай ги чака тежко наказване.
Въпреки това, Шербаков, противодействайки на вражеската агитация, предложи освен да санкционира, само че и да изясни, отговаряйки на пропагандата на врага. Военните комисари и политическите служащи би трябвало да разобличават лъжите на врага, без да се плъзгат в дискусия с тях. За задачата те би трябвало, базирайки се на отчетите на Съветското осведомително бюро, да осведомят бойците, че врагът не е толкоз мощен, той търпи големи загуби и напряга последните си сили, а Червената войска има всичко належащо да спре, изтласква обратно и по-късно победи Вермахта.
Също по този начин ръководителят счита за значимо да насажда на народа от Червената войска „ изгаряща ненавист и жестокост към врага “. Той желае целият персонален състав на Червената войска да бъде по-широко осведомен за зверствата на немските нашественици и техните цели да унищожат руския народ, а останалите да трансфорат в плебеи.
Това е доста подходящо, защото немската страна скрито популяризира „ някои случаи за „ добросърдечното “ отношение на руския народ към немските бойци “. В същото време техните листовки те нападат остро публикациите на руския публицист И. Еренбург, обвинявайки го в неистина и пресилване при описанието на зверствата, осъществени от Вермахта. Според обзор на немската агитация, осъществен от политическия отдел на 7-а гвардейска войска, германците толкоз не харесват Еренбург, че му посвещават обособена брошура: „ В листовката „ Наистина ли си толкоз глупав”, ориентирана главно против Иля Еренбург, е обещано факсимиле, което осмива сцените от зверствата на германците. Под фотографията е написано: " Иля Еренбург мечтае, че Червената войска е толкоз глупава и ще по има вяра в това. "
През първата половина на войната казусът с дезертьорите при германците също e изострен, което доста вреди на Червената войска. Преходът им на страната на врага служи като предизвестие за идно руско нахлуване. Това се удостоверява от пленените немски офицери, като споделят, че „ преди всяка настъпателна интервенция на руснаците, даже разузнаване в действие, трима-четирима дезертьори минават към нас “.
За да позволи този проблем, Шербаков кани политически служащи да разобличат лъжите на вражеската агитация върху съответни обстоятелства, информирайки бойците на Червената войска, че тези, които са били пленени от германците, „ ги чакат страдания, тормоз, апетит и неизбежна гибел, че фашисткият плен е по-лош от гибел.” Освен това ръководителят на предложи да се изясни, че „ руският народ ще жигосах предателя, който вечно се е отдал на врага със позор и проклинание, че фамилията му ще бъде репресирано и че самият той няма да избяга от тежкото отмъщение за изменничество към родината.” Този документ е изпратен до политическите дирекции на фронтовете и дълго време остава управление за деяние за обезвреждане на вражеската пропаганда.
Въпреки че препоръчаните от Шербаков ограничения са сурови, те дават отговор на условията на това мъчно време. В резултат на това, дружно със руската пропаганда в немските войски, те оказват помощ на Съюз на съветските социалистически републики да завоюва психическата война с Германия, макар всички номера на немската пропагандна машина.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ