Планината го прибра! Отиде си търсачът на извори бай Манчо
Водата ми приказва, споделяше бай Манчо – родопчанинът станал прочут като максимален изследовател на извори. Замфир Манчев – бай Манчо, умря на 86-годишна възраст и беше изпратен в последния му път през уикенда. Бай Манчо търсеше цялостен живот води из баирите, каптираше ги и ги прокарваше в чешми, за хаир. Казваше, че водата му приказва. „ Водата е свята. Където е тя, има светци в близост. Вие я чувате да бълбука, а тя в действителност приказва. На мен ми дава видения. И баба Ванга го усети. Три пъти съм ходил при нея, викаше ми, за какво идваш при мен, ти си „ виждаш “, крещя нямам твоята мощ. “, споделяше пред „ Марица “ общоизвестният изследовател на води. Цял живот той убеждаваше всеки срещнат, че водата мие грехове, загасява страдания, лекува и ободрява сърца.
Търсенето на водата смяташе за подарък от Господа. Можеше да бъде забелязан от родопчани с изменчив взор с часове да обикаля в планината с две железни пръчки в ръцете. Месинговите „ антени “ улавяли биотокове в диаметър от 200 метра и над водата се събирали на кръст.
За водата той разказваше с изключително неспокойствие, а другояче за нелеката си орис споделяше безстрастно. Родил се в село Кокорово до Смолян. На 7 години бил тежко болен, само че татко му го завел на теке (молитвен дом) на най – високия връх в Родопите – Перелик /2191м/. Поверието било, че който преспи там в избран ден през годината, оздравява. И аз оздравях и от този момент болест не съм хванал, заявяваше бай Манчо. Съпругата му умряла преди 28 години, откакто боледувала дълго време, само че го дарила с 5 деца, има и куп правнучета.
Странникът живееше самичък на вила на 3 км над Смолян. Казваше, че водата би трябвало да се излъже, с цел да върви, накъдето искаш. И че край извор не трябва да се работи с машина и бомба, камък по пътя на водата да не се маха, а майката на извора да се почисти акуратно от корени.
Упорит в отдадеността си, преди няколко години той реализира върха си от 6 км тръбопровод за чешма край Смолян, прокопан от него на ръка.
" Марица " изрича съболезнования на околните!
Търсенето на водата смяташе за подарък от Господа. Можеше да бъде забелязан от родопчани с изменчив взор с часове да обикаля в планината с две железни пръчки в ръцете. Месинговите „ антени “ улавяли биотокове в диаметър от 200 метра и над водата се събирали на кръст.
За водата той разказваше с изключително неспокойствие, а другояче за нелеката си орис споделяше безстрастно. Родил се в село Кокорово до Смолян. На 7 години бил тежко болен, само че татко му го завел на теке (молитвен дом) на най – високия връх в Родопите – Перелик /2191м/. Поверието било, че който преспи там в избран ден през годината, оздравява. И аз оздравях и от този момент болест не съм хванал, заявяваше бай Манчо. Съпругата му умряла преди 28 години, откакто боледувала дълго време, само че го дарила с 5 деца, има и куп правнучета.
Странникът живееше самичък на вила на 3 км над Смолян. Казваше, че водата би трябвало да се излъже, с цел да върви, накъдето искаш. И че край извор не трябва да се работи с машина и бомба, камък по пътя на водата да не се маха, а майката на извора да се почисти акуратно от корени.
Упорит в отдадеността си, преди няколко години той реализира върха си от 6 км тръбопровод за чешма край Смолян, прокопан от него на ръка.
" Марица " изрича съболезнования на околните!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ