Професор от БАН със стряскаща прогноза: През 21-и век ще се водят войни за вода
Водата постоянно е наричана " нефтът на XXI век " и с съображение. Населението пораства, водният запас понижава, а климатичните промени в допълнение затрудняват достъпа до него. В резултат на това споровете за вода към този момент не са абстракция – те са действителност и в бъдеще могат да прераснат в същински " водни войни ".
" Водата е стеснен запас. Учили сме по какъв начин две трети от земната повърхнина е покрита с вода и размера на водата в света е близо 1.4 милиарда кубични километра. От тях прясната вода, която е най-ценния воден запас е едвам към три %, а от тях половината мъчно може да се употребява. Около три четвърти от прясната вода се намира в ледниците т.е. в едно положение, което е доста значимо за климата, само че не е налично като запас. Мога да кажа, че ние разполагаме с един стеснен запас, на фона на възходящи потребности, а и го понижаваме в допълнение посредством замърсяването. Едновременно с това следим бурно развиване на стопанските системи на доста страни с голямо ползване на вода. Виждаме и последствията от климатичните промени, които трансформират и преваляванията в районите. България също попада в подобен уязвим район, въпреки и в периферната му част. Перспективите за страната ни в бъдеще сочат към стесняване на водния запас.
На световно равнище изключително уязвими са регионите със субекваториален климат – това са страни, в които доминира действието на мусоните, като да вземем за пример Югоизточна Азия, Индия, както и елементи от субсахарска Африка – зоната сред екватора и Сахара. Южното полукълбо също е застрашено. Там не толкоз общото количество превалявания ще намалее – в някои случаи даже може да се усили – а по-скоро казусът е в смяната на тяхното систематизиране. Увеличава се продължителността на сухите интервали, което е наклонност, следена и в България през последните години. Това удължение се дължи на по-интензивни и съсредоточени извалявания, които от своя страна покачват риска от наводнения. Самите превалявания по принцип имат съмнения. Общо взето за нашата страна съмненията могат да бъдат от да кажем 50% от нормата до 2 пъти спрямо нормата на доста места. Така че тези 2 години ненапълно ги изпращам и на естествени съмнения, само че като цяло наклонността е такава, което значи, че тези години ще зачестят и може би засушаванията ще бъдат по- мощно изразени. В София малко над 16 градуса, а във Варна – близо 18. Действително пролетни температури. Няма да продължат дълго. Тези топли ветрове са предвестител на валежна конюнктура. През 2026 година у нас се чакат рискови феномени от най-различен вид - наводнения, градушки, продължителни засушавания, мощни ветрове. Трябва да стартираме да си учим уроците и да взимаме ограничения. Трябва нашите дерета на реките да бъдат почистени, не би трябвало да има противозаконни градежи и чакам да видя в този момент преди изборите, коя политическа групировка ще сложи казуса с вода в своята платформа, описа в ефира на предаването " Следобед за любопитните " проф. Емил Гачев.
Проф. Емил Гачев е от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките и е част от екипа на платформата Климатека.
" Водата е стеснен запас. Учили сме по какъв начин две трети от земната повърхнина е покрита с вода и размера на водата в света е близо 1.4 милиарда кубични километра. От тях прясната вода, която е най-ценния воден запас е едвам към три %, а от тях половината мъчно може да се употребява. Около три четвърти от прясната вода се намира в ледниците т.е. в едно положение, което е доста значимо за климата, само че не е налично като запас. Мога да кажа, че ние разполагаме с един стеснен запас, на фона на възходящи потребности, а и го понижаваме в допълнение посредством замърсяването. Едновременно с това следим бурно развиване на стопанските системи на доста страни с голямо ползване на вода. Виждаме и последствията от климатичните промени, които трансформират и преваляванията в районите. България също попада в подобен уязвим район, въпреки и в периферната му част. Перспективите за страната ни в бъдеще сочат към стесняване на водния запас.
На световно равнище изключително уязвими са регионите със субекваториален климат – това са страни, в които доминира действието на мусоните, като да вземем за пример Югоизточна Азия, Индия, както и елементи от субсахарска Африка – зоната сред екватора и Сахара. Южното полукълбо също е застрашено. Там не толкоз общото количество превалявания ще намалее – в някои случаи даже може да се усили – а по-скоро казусът е в смяната на тяхното систематизиране. Увеличава се продължителността на сухите интервали, което е наклонност, следена и в България през последните години. Това удължение се дължи на по-интензивни и съсредоточени извалявания, които от своя страна покачват риска от наводнения. Самите превалявания по принцип имат съмнения. Общо взето за нашата страна съмненията могат да бъдат от да кажем 50% от нормата до 2 пъти спрямо нормата на доста места. Така че тези 2 години ненапълно ги изпращам и на естествени съмнения, само че като цяло наклонността е такава, което значи, че тези години ще зачестят и може би засушаванията ще бъдат по- мощно изразени. В София малко над 16 градуса, а във Варна – близо 18. Действително пролетни температури. Няма да продължат дълго. Тези топли ветрове са предвестител на валежна конюнктура. През 2026 година у нас се чакат рискови феномени от най-различен вид - наводнения, градушки, продължителни засушавания, мощни ветрове. Трябва да стартираме да си учим уроците и да взимаме ограничения. Трябва нашите дерета на реките да бъдат почистени, не би трябвало да има противозаконни градежи и чакам да видя в този момент преди изборите, коя политическа групировка ще сложи казуса с вода в своята платформа, описа в ефира на предаването " Следобед за любопитните " проф. Емил Гачев.
Проф. Емил Гачев е от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките и е част от екипа на платформата Климатека.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ