Вноската за пенсия скача с между 32 и 112 лева за 2,8 млн. българи
Вноската за пенсия скача с сред 32 и 112 лв. за 2,8 млн. българи
За към 2,8 млн. българи осигуровките за пенсия могат да се вдигнат с сред 32,31 и 112,5 лева Това ще стане, в случай че се одобряват ограниченията на служебната финансова министърка Людмила Петкова, които тя ще съветва с политици, синдикати и работодатели, с цел да смъкна бюджетния недостиг до 3%. Сред останалите хрумвания е отсрочване на повдигането на заплатите в образованието,
Министерство на вътрешните работи и военното министерство, облагане на свръхпечалбата на банките, прошка за необявени облаги и приходи.
В пакета е заложено осигурителната вноска за пенсия от първия дирек (държавната пенсия) да се вдигне от 14,8% на 17,8%. В предлагането на финансовата министърка не е планувано нарастване
на вноската от 5% към частните пенсионни фондове,
която се заплаща от хората, родени след 1959 година Така действително, в случай че предлагането се одобри, общата им осигуровка за пенсия ще възлезе на 22,8% от прихода. Към това обаче се прибавят осигуровките за здраве, болнични и безработица,
които ще вдигнат общата тежест до 30,3 на 100 от заплатата.
С повдигането на минималната заплата до 1077 лева вноската единствено за първа пенсия ще стигне 191,706 лева С 5% за втория фонд сумата доближава общо 245,56 лева
69 лв. ще е нарастването за междинна заплата от 2300 лева,
а за хората, които се обезпечават на оптималния застрахователен приход – 112,5 лева От тази мярка съгласно плановете на финансовото министерство в хазната през идната година ще влязат още 1,8 милиарда лв..
В края на август актюерският отчет на Националния застрахователен институт (НОИ) сподели,
че страната би трябвало да ограничи щедростта си към пенсиите и те да порастват с по-малък ритъм, като за задачата би трябвало да се създадат и промени. Тогава те разписаха два сюжета. Според първия осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 година би трябвало да стартира да се усилва от началото на 2025 година Идеята бе това
да става гладко – единствено с един процентен пункт на всеки 5 години
Така съгласно актюерите тя би трябвало да стигне 19,8% от осигурителния приход през 2045 година А в този момент финансовото министерство предлага скокът да е още от следващата година до 17,8%.
В отчета на Национален осигурителен институт обаче бе конкретизирано,
че повдигането на размера на вноската е прекомерно непопулярно решение, което ще има неподходящи последствия върху разполагаемите приходи на хората и върху конкурентоспособността на стопанската система ни.
Вторият различен сюжет, препоръчан от актюерите, бе за смяна на швейцарското предписание,
по което годишно се подвигат пенсиите – към този момент да се регистрира единствено растежът на инфлацията. Сега формулата му е 50% от инфлацията и 50% от междинния застрахователен приход.
Пенсиите и в този момент се заплащат от налозите. Осигуровките за тях би трябвало да са над два пъти по-високи от настоящето си равнище, с цел да покриват разноските. Според сметката на актюерите за 2023 година
осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, с цел да се устоя системата. Сега дефицитът е към 11 млрд. лв..
Размерът на осигуровките за първия дирек бе изменен последно от някогашния финансов министър Владислав Горанов. Той я подвигна с по 1% през 2017 и 2018 година Нарастване бе придвидено единствено за тези за втора пенсия, които трябваше да доближат до 7%. През 2002-а и 2003-а вноската за УПФ бе 2%,
през идващите две години стана 3%, през 2006 година – 4%. През 2007 година замръзна на 5%.
Представено наскоро „ 24 часа “ изследване на Народното събрание сподели, че
българите желаят по-високи пенсии, само че без да се усилват размерът на вноските и годините
за придобиване на право на пенсиониране, а с по-добра събираемост.
Едва 11% утвърждават увеличение на осигурителната вноска за пенсия.
Най-доброто решение за по-високи пенсии е да се усъвършенства събираемостта на вноските, настояват 41% от далите отговор в изследването, направено по поръчка на Народното събрание. 40% поддържат и предлагането размерът на пенсиите да зависи само от осигурителния принос,
а хората с ниски пенсии да получават добавки от общественото подкрепяне.
За всеки пети българин обаче най-големият проблем е, че пенсионната система в този момент допуска ниски пенсии.
Вторият проблем съгласно хората е ниската събираемост на пенсионните вноски
поради сивия бранш, неплащане на осигуровки, работа без трудов контракт, обезпечаване върху минималния предел макар по-високите действителни заплати. Според данни на Национална агенция за приходите през 2013 година вредите от
укрити осигуровки са били за 400 млн. лева, в този момент са намалели на 300 млн.
Практиката да не се заплащат осигуровки върху действителните приходи на трудещите се оказва отрицателно въздействие върху размера на пенсията, компенсации при болест, майчинство и безработица,
затруднява достъпа до заеми и води до повишение на възрастта за пенсиониране.
Според специалистите главното предизвикателство през идващите години ще е не да се задържи повишаването на разноските за пенсии, а да се намерят подобаващи източници за финансирането им.
До 2037 година възрастта за пенсия ще продължи да се качва,
до момента в който стигне 65 година за двата пола. Изискуемият стаж пък ще продължава да пораства до 2027 година, като тогава той ще доближи 37 година за дамите и 40 година за мъжете. Така по-малко хора ще имат достъп до пенсия.
Затова прогнозите са, че броят на възрастните у нас
с пенсия за трудова активност ще понижава. Сега пенсионерите са 2 052 490 души, а през 2070 година те ще се свият до 1 677 800. Но поради застаряването те ще стават все по-голям % от общото население. През предходната година
на всеки 100 обезпечени се е падало да устоят 68 пенсионери, а през 2070 година съотношението ще е 100 на 78.
В дълготраен проект коефициентът на заменяне на прихода ще намалее до към 43-44%, като през 2060 година ще е 43,1%. Има няколко аргументи за това – включването на осигурителния приход за цялата трудова кариера за хората, почнали работа след 1999 година, а освен за “златните ” години.
Самото швейцарско предписание също ще дърпа пенсиите обратно.
Експерти предлагат да се прегледат някои съществуващи разпореждания, които водят до увеличение на междинната дълготрайност на приемане на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг интервал на обезпечаване.
За към 2,8 млн. българи осигуровките за пенсия могат да се вдигнат с сред 32,31 и 112,5 лева Това ще стане, в случай че се одобряват ограниченията на служебната финансова министърка Людмила Петкова, които тя ще съветва с политици, синдикати и работодатели, с цел да смъкна бюджетния недостиг до 3%. Сред останалите хрумвания е отсрочване на повдигането на заплатите в образованието,
Министерство на вътрешните работи и военното министерство, облагане на свръхпечалбата на банките, прошка за необявени облаги и приходи.
В пакета е заложено осигурителната вноска за пенсия от първия дирек (държавната пенсия) да се вдигне от 14,8% на 17,8%. В предлагането на финансовата министърка не е планувано нарастване
на вноската от 5% към частните пенсионни фондове,
която се заплаща от хората, родени след 1959 година Така действително, в случай че предлагането се одобри, общата им осигуровка за пенсия ще възлезе на 22,8% от прихода. Към това обаче се прибавят осигуровките за здраве, болнични и безработица,
които ще вдигнат общата тежест до 30,3 на 100 от заплатата.
С повдигането на минималната заплата до 1077 лева вноската единствено за първа пенсия ще стигне 191,706 лева С 5% за втория фонд сумата доближава общо 245,56 лева
69 лв. ще е нарастването за междинна заплата от 2300 лева,
а за хората, които се обезпечават на оптималния застрахователен приход – 112,5 лева От тази мярка съгласно плановете на финансовото министерство в хазната през идната година ще влязат още 1,8 милиарда лв..
В края на август актюерският отчет на Националния застрахователен институт (НОИ) сподели,
че страната би трябвало да ограничи щедростта си към пенсиите и те да порастват с по-малък ритъм, като за задачата би трябвало да се създадат и промени. Тогава те разписаха два сюжета. Според първия осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 година би трябвало да стартира да се усилва от началото на 2025 година Идеята бе това
да става гладко – единствено с един процентен пункт на всеки 5 години
Така съгласно актюерите тя би трябвало да стигне 19,8% от осигурителния приход през 2045 година А в този момент финансовото министерство предлага скокът да е още от следващата година до 17,8%.
В отчета на Национален осигурителен институт обаче бе конкретизирано,
че повдигането на размера на вноската е прекомерно непопулярно решение, което ще има неподходящи последствия върху разполагаемите приходи на хората и върху конкурентоспособността на стопанската система ни.
Вторият различен сюжет, препоръчан от актюерите, бе за смяна на швейцарското предписание,
по което годишно се подвигат пенсиите – към този момент да се регистрира единствено растежът на инфлацията. Сега формулата му е 50% от инфлацията и 50% от междинния застрахователен приход.
Пенсиите и в този момент се заплащат от налозите. Осигуровките за тях би трябвало да са над два пъти по-високи от настоящето си равнище, с цел да покриват разноските. Според сметката на актюерите за 2023 година
осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, с цел да се устоя системата. Сега дефицитът е към 11 млрд. лв..
Размерът на осигуровките за първия дирек бе изменен последно от някогашния финансов министър Владислав Горанов. Той я подвигна с по 1% през 2017 и 2018 година Нарастване бе придвидено единствено за тези за втора пенсия, които трябваше да доближат до 7%. През 2002-а и 2003-а вноската за УПФ бе 2%,
през идващите две години стана 3%, през 2006 година – 4%. През 2007 година замръзна на 5%.
Представено наскоро „ 24 часа “ изследване на Народното събрание сподели, че
българите желаят по-високи пенсии, само че без да се усилват размерът на вноските и годините
за придобиване на право на пенсиониране, а с по-добра събираемост.
Едва 11% утвърждават увеличение на осигурителната вноска за пенсия.
Най-доброто решение за по-високи пенсии е да се усъвършенства събираемостта на вноските, настояват 41% от далите отговор в изследването, направено по поръчка на Народното събрание. 40% поддържат и предлагането размерът на пенсиите да зависи само от осигурителния принос,
а хората с ниски пенсии да получават добавки от общественото подкрепяне.
За всеки пети българин обаче най-големият проблем е, че пенсионната система в този момент допуска ниски пенсии.
Вторият проблем съгласно хората е ниската събираемост на пенсионните вноски
поради сивия бранш, неплащане на осигуровки, работа без трудов контракт, обезпечаване върху минималния предел макар по-високите действителни заплати. Според данни на Национална агенция за приходите през 2013 година вредите от
укрити осигуровки са били за 400 млн. лева, в този момент са намалели на 300 млн.
Практиката да не се заплащат осигуровки върху действителните приходи на трудещите се оказва отрицателно въздействие върху размера на пенсията, компенсации при болест, майчинство и безработица,
затруднява достъпа до заеми и води до повишение на възрастта за пенсиониране.
Според специалистите главното предизвикателство през идващите години ще е не да се задържи повишаването на разноските за пенсии, а да се намерят подобаващи източници за финансирането им.
До 2037 година възрастта за пенсия ще продължи да се качва,
до момента в който стигне 65 година за двата пола. Изискуемият стаж пък ще продължава да пораства до 2027 година, като тогава той ще доближи 37 година за дамите и 40 година за мъжете. Така по-малко хора ще имат достъп до пенсия.
Затова прогнозите са, че броят на възрастните у нас
с пенсия за трудова активност ще понижава. Сега пенсионерите са 2 052 490 души, а през 2070 година те ще се свият до 1 677 800. Но поради застаряването те ще стават все по-голям % от общото население. През предходната година
на всеки 100 обезпечени се е падало да устоят 68 пенсионери, а през 2070 година съотношението ще е 100 на 78.
В дълготраен проект коефициентът на заменяне на прихода ще намалее до към 43-44%, като през 2060 година ще е 43,1%. Има няколко аргументи за това – включването на осигурителния приход за цялата трудова кариера за хората, почнали работа след 1999 година, а освен за “златните ” години.
Самото швейцарско предписание също ще дърпа пенсиите обратно.
Експерти предлагат да се прегледат някои съществуващи разпореждания, които водят до увеличение на междинната дълготрайност на приемане на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг интервал на обезпечаване.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ