Вносът на работници от страни е единственото решение. За последните

Вносът на служащи от страни е единственото решение. За последните 5 години общата претовареност в българската стопанска система е спаднала с повече от 10% – от 3,3 милиона на под 2,9 милиона души. От тях към 900 000 са в държавния бранш. При този мощен спад на работната мощ, в случай че желаеме да поддържаме стопански растеж и непоклатимост на публичните фондове, няма опция на вноса на фрагменти. Това заяви Веселин Данев, член на УС на БСК и ръководител на Българската хотелска асоциация пред Bloomberg TV Bulgaria.

Многократно Асоциацията е изразявала запаси по отношение на способността на администрацията да улесни достъпа на задгранични фрагменти до българския пазар на труда. Според Данев проблемите са ясни, само че това, което е липсвало досега е ангажираност от страна на държавните управления. Той се надява, че в период до 9 месеца подхванати ограничения от новосъздадена работна група, ще докара до съответни резултати.

" Проблемите се едни и същи всяка година. Най-проблематично беше положението на работата ни с консулските служби през предходната година, защото се вкарваше Шенген. Тази година има някакво развиване, само че то не е приемливо. “

Гостът означи, че за своя хотелиерски бизнес всяка година наема 1000 задгранични служащи от общо към 2500 души личен състав, като работи с девет страни. Привлича работна ръка от Украйна, Киргизстан, Узбекистан, Армения, Индия, Непал, Египет, Турция. Бизнесът му поддържа контакти с университети в тези страни, което води до висока повторяемост на фрагментите – в някои хотели е над 70%.

" Най-добре е с локални фрагменти, само че демографската обстановка в страната е такава, че сме принудени да наемаме чужденци. “

Данев съобщи, бизнесът няма друга опция, с изключение на да притегля чужденци. Той разяснява, че на конференция през април спадът в заетостта при най-младите е най-силно изразен – при лицата под 35 година тя е с над 30% надолу.

" За мен няма опция на вноса на задгранични служащи и това не е единствено у нас. То се отнася към повече развити стопански системи в Европа. “

Гостът означи, че българските младежи отпътуват на сезонна работа в чужбина, тъй като изискванията там са по-добри. Освен това той не има вяра, че учениците и студентите, които учат туризъм, ще се осъществят в сектора.

За сметка на това обаче има българи, които работят за гръцкия туризъм.

" Разликата е, че гръцката страна постоянно е приоритизирала туризма. “ Събеседникът сподели, че след пандемията туризмът в южната ни съседка получава облекчение на Данък добавена стойност, до момента в който нашият – не.

" В момента най-добре разрастващите се стопански системи са в Южна Европа – Гърция, Испания, Португалия, Италия – точно с помощта на туризма и интелигентна миграционна политика. За страдание това при нас го няма. “