Мария Илиева от LaMartinia - силата да не ти пука
Внимателно заобикаля клишетата, само че постоянно не прости с думите.
Откривам я за себе си за повторно. Първият беше преди 13 години, когато преди малко беше станала майка и описваше части от всекидневието си в блог. Направи ми усещане естетиката ѝ. Това не беше блог за родителство, а за живота макар смяната.
Сега я виждам през нови очи. Минали са години. Мария е основала голяма и сплотена общественост, която ежедневно поддържа връзка във Фейсбук и води прелестен диалог по доста тематики - телевизионни излъчвания, обзавеждане, даже и малко политика. Носи игривото заглавие " Клуб с неразбираема цел за приятни хора - ".
Онова обаче, за което откровено ѝ се удивлявам, е отношението ѝ към младежите - без непотребна рецензия и с огромно схващане към всичко, което им се случва.
След толкоз време като “жената зад LaMartinia ” и до през днешния ден постоянно има някой, който да се обърне към нея с Мартина. " Не, Мария съм ", споделя тя.
Познавам виртуалния ѝ облик повече от действителния, който съм дописала в главата си както човек построява воин от обичана книга. Интересно ми е до каква степен двете действителности ще се припокрият при първата ни среща.
Мария рядко излиза пред обектива на другите - избира да държи контрола, да снима и разяснява живота през личната си призма.
От време на време въпреки всичко любознанието ѝ надвива. И то може би не толкоз към близките, а към самата нея и личните ѝ граници.
Мария е третият участник в поредицата ни с ANSWEAR " 3 дами с различим жанр ". Обикновените обстановки изискват невероятен метод, гласи слоганът на новата акция на. Забавлявайте се във всеки един миг от живота, без напрежение, без досада и рутина. Опознайте себе си и какво може да ви предложи светът. Експериментирайте със личните си правила, съгласно вашето вътрешно движение, без обвързване. " е посланието на стилния портал.
Гардероб: Мария е си.
Отговорна работа ли е това, което правиш, развивайки една общественост - посредством блога си, групата във Facebook, Инстаграм плана " Дива река ", в който се описват историите на разнообразни дами?
Думата по-скоро е реципрочност - всяка общественост се построява от членовете си и всеки способства с нещо. Не се усещам като админ или като управител, по-скоро това е един другарски кръг. Така го чувствам.
Не се възприемаш като наставник?
В никакъв случай. Дори не употребявам думата почитатели или фенове, не одобрявам и думата инфлуенсър.
Тогава по какъв начин би се определила, в случай че би трябвало да дефинираш това, което правиш в обществените мрежи и виртуалното пространство, какво си?
Имам проблем с купите и длъжностите. Хората доста обичат да си ги поставят, само че аз не одобрявам това и общо взето споделям, че съм човек с блог, който се изявява онлайн.
Но си съумяла да създадеш една доста приятна женска среда.
Когато се споделя нещо онлайн, доста проличава дали ти е прелестно и дали го пишеш за себе си, дали е някакъв тип терапия и шерване, или го правиш за аудиторията за да трупаш лайкове. Винаги мога да различа кое какво е. Не съм си поставяла за цел да сътворявам група хора, които да ме следват. При мен движещо е удоволствието от това, което върша.
Никога не споделям " в този момент ще напиша един статус, с цел да предизвикам еди-каква си реакция. "
По-скоро изпитвам някаква вътрешна потребност да го споделя - не знам за какво. Не мисля за кого ще е значимо, кой ще ме прочете, по какъв начин ще го схванат. На мен ми е належащо да го споделя. Затова и виждам на това като тип терапия.
Гардероб: Мария е с.
Сякаш постоянно имаш мнение?
Но не постоянно държа да го споделям. Не се тормозя да кажа, когато не харесам нещо или когато ми се коства неправилно. Но пък и избягах от този интервал, в който подлагах на критика всичко и всички и смятах, че би трябвало да съм коректив, да намирам непрекъснато неуспехите и пропуските на някого и нещо.
Израсна ли го или просто си смени погледа към живота?
Израснах го, да. Сега, като се връщам обратно, си припомням, че ми споделяха, че от време на време съм много заядлива. Винаги съм имала противоположна връзка с аудиторията и това е доста скъпо за мен и допускам - и за тях. И имаше бележки, само че аз ги одобрявах по-скоро като търсене на неточности.
А в действителност, когато съм била най-критична, черногледа даже, тогава съм била в най-кофти интервалите си в живота. След гибелта на татко ми или в някакви лутания, когато не съм знаела накъде потеглям.
Това ми оказа помощ в този момент и аз да разбирам другите хора.Когато станат свръх сериозни, доста заядливи, докачливи и целеустремено търсещи спор, съзнавам, че са в неприятен интервал и това ми оказва помощ да не се нервирам от тяхното положение.
Гардероб: Мария е си.
Откривам я за себе си за повторно. Първият беше преди 13 години, когато преди малко беше станала майка и описваше части от всекидневието си в блог. Направи ми усещане естетиката ѝ. Това не беше блог за родителство, а за живота макар смяната.
Сега я виждам през нови очи. Минали са години. Мария е основала голяма и сплотена общественост, която ежедневно поддържа връзка във Фейсбук и води прелестен диалог по доста тематики - телевизионни излъчвания, обзавеждане, даже и малко политика. Носи игривото заглавие " Клуб с неразбираема цел за приятни хора - ".
Онова обаче, за което откровено ѝ се удивлявам, е отношението ѝ към младежите - без непотребна рецензия и с огромно схващане към всичко, което им се случва.
След толкоз време като “жената зад LaMartinia ” и до през днешния ден постоянно има някой, който да се обърне към нея с Мартина. " Не, Мария съм ", споделя тя.
Познавам виртуалния ѝ облик повече от действителния, който съм дописала в главата си както човек построява воин от обичана книга. Интересно ми е до каква степен двете действителности ще се припокрият при първата ни среща.
Мария рядко излиза пред обектива на другите - избира да държи контрола, да снима и разяснява живота през личната си призма.
От време на време въпреки всичко любознанието ѝ надвива. И то може би не толкоз към близките, а към самата нея и личните ѝ граници.
Мария е третият участник в поредицата ни с ANSWEAR " 3 дами с различим жанр ". Обикновените обстановки изискват невероятен метод, гласи слоганът на новата акция на. Забавлявайте се във всеки един миг от живота, без напрежение, без досада и рутина. Опознайте себе си и какво може да ви предложи светът. Експериментирайте със личните си правила, съгласно вашето вътрешно движение, без обвързване. " е посланието на стилния портал.
Гардероб: Мария е си.
Отговорна работа ли е това, което правиш, развивайки една общественост - посредством блога си, групата във Facebook, Инстаграм плана " Дива река ", в който се описват историите на разнообразни дами?
Думата по-скоро е реципрочност - всяка общественост се построява от членовете си и всеки способства с нещо. Не се усещам като админ или като управител, по-скоро това е един другарски кръг. Така го чувствам.
Не се възприемаш като наставник?
В никакъв случай. Дори не употребявам думата почитатели или фенове, не одобрявам и думата инфлуенсър.
Тогава по какъв начин би се определила, в случай че би трябвало да дефинираш това, което правиш в обществените мрежи и виртуалното пространство, какво си?
Имам проблем с купите и длъжностите. Хората доста обичат да си ги поставят, само че аз не одобрявам това и общо взето споделям, че съм човек с блог, който се изявява онлайн.
Но си съумяла да създадеш една доста приятна женска среда.
Когато се споделя нещо онлайн, доста проличава дали ти е прелестно и дали го пишеш за себе си, дали е някакъв тип терапия и шерване, или го правиш за аудиторията за да трупаш лайкове. Винаги мога да различа кое какво е. Не съм си поставяла за цел да сътворявам група хора, които да ме следват. При мен движещо е удоволствието от това, което върша.
Никога не споделям " в този момент ще напиша един статус, с цел да предизвикам еди-каква си реакция. "
По-скоро изпитвам някаква вътрешна потребност да го споделя - не знам за какво. Не мисля за кого ще е значимо, кой ще ме прочете, по какъв начин ще го схванат. На мен ми е належащо да го споделя. Затова и виждам на това като тип терапия.
Гардероб: Мария е с.
Сякаш постоянно имаш мнение?
Но не постоянно държа да го споделям. Не се тормозя да кажа, когато не харесам нещо или когато ми се коства неправилно. Но пък и избягах от този интервал, в който подлагах на критика всичко и всички и смятах, че би трябвало да съм коректив, да намирам непрекъснато неуспехите и пропуските на някого и нещо.
Израсна ли го или просто си смени погледа към живота?
Израснах го, да. Сега, като се връщам обратно, си припомням, че ми споделяха, че от време на време съм много заядлива. Винаги съм имала противоположна връзка с аудиторията и това е доста скъпо за мен и допускам - и за тях. И имаше бележки, само че аз ги одобрявах по-скоро като търсене на неточности.
А в действителност, когато съм била най-критична, черногледа даже, тогава съм била в най-кофти интервалите си в живота. След гибелта на татко ми или в някакви лутания, когато не съм знаела накъде потеглям.
Това ми оказа помощ в този момент и аз да разбирам другите хора.Когато станат свръх сериозни, доста заядливи, докачливи и целеустремено търсещи спор, съзнавам, че са в неприятен интервал и това ми оказва помощ да не се нервирам от тяхното положение.
Гардероб: Мария е си.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ