Внимание, текстът съдържа спойлери за Сезон 4 на True Detective.

Внимание, текстът съдържа спойлери за Сезон 4 на True Detective.

Най-доброто, което можете да извършите след финала на " True Detective: Night Country ", е да си пуснете първия сезон на сериала. Онзи с Матю Макконъхи и Уди Харелсън.

Така ще прочистите усета на разочарованието от Сезон 4.

" Night Country " в действителност стартира обещаващо: доза клаустрофобичен смут, доза престъпна драма и значителни препратки към истинската история на Ник Пизолато от 2014 година

Джоди Фостър и Кели Рийс дадоха всичко от себе си да вдъхнат човечност на основните си героини - детективи от градче в Аляска, ситуирано на почти същата географска широчина като съветската наказателна колония " Полярен вълк ", в която почина Алексей Навални.

Исландия (където в действителност True Detective 4 e заснет) също даде всичко от себе си като сцена на безконечен мрак, мраз, виелици и лед, по който живите пресичат границата към света на мъртвите.

Видяхме и машинален общ брой от всички детайли на матрицата, по която Пизолато сътвори шедьовъра си с Макконъхи и Харелсън преди 10 години.

Младото непримиримо ченге отново беше моторът на следствието.

Цинизмът и корупцията на системата се отразяваха през оголените нерви на по-възрастните ѝ сътрудници.

Кошмарът на ветерана от войната служеше като " метавселена " на отвъдното.

Травмата от загубата на дете (и на детската невинност) се повтаряше като сюжетна линия във всеки сезон, по този начин както и белезите от израстването в семейство на психологично болен човек.

Неспособността за " естествен " персонален живот и готовността на другояче честните и сърцати детективи да раздават смъртни присъди, с цел да изтръгнат още едно парче от истината, участваха и в True Detective 1, 2 и 3.

Сезон 4 преднамерено сътвори носталгични упования с голям брой заемки от първата част на антологията: черната окултна серпантина, кръстовете от клони и плява, връзката сред семейството Тътъл от Луизиана и научния център в Аляска, страховитата поява на бащата на детектив Ръст Коул (героя на Матю Макконъхи).

Претенцията за добавена стойност към истинската легенда обаче се оказа подправена диря, двойно отчаяние.

Финалът на този сезон се оказа развръзка на обикновен спор - постоянно потисканите жертви изляха гнева на " майката природа " върху експлоататорите.

За да няма една капка двусмислие в картината на средновековния " терор ", жените-отмъстителки бяха показани като безгласен, само че бурен колектив от коренното население, бити и унижавани от сътрудниците си, домакини и черноработнички от обслужващия личен състав.

Мъжете, които получиха наказване за личното си закононарушение, очевидно трябваше да понесат и виновността за цялата международна неправда. Въпросните учени бяха пристигнали от всички краища на света в Аляска, с цел да дупчат и тровят земята в блян да намерят ДНК-то на безконечния живот - като строители на подземна Вавилонска кула, премахнати поради своята надменност.

Тази комбинация от пресилена езическа мистичност, набожен канон, феминизъм и екоактивизъм, похаби възможностите за почтено продължение на един от най-култовите сериали на последното десетилетие.

Финалът на True Detective 4 беше по-близък до философията на " Барби ", в сравнение с до филм на Скорсезе и Нолан.

Не се осмисли и концепцията, че публиката ще пожелае сама да допише историята след последния епизод, като разисква всички вероятни вариации на незавършените влакна.

Дискусията след финала не е за закононарушението и наказването, а за това за какво главната сюжетна линия на " Night Country " беше пробита от времеви и физически несъответствия, до момента в който върху нея се трупаха непотребни герои, непотребни разговори, непотребни " ключове " - бели мечки, портокали и пищящи призраци с обелени погледи.

Върнете си True Detective 1, няма да съжалявате. Ще видите по какъв начин в него всяка видимо незначителна имитация на незначителен воин стоеше на мястото си, с цел да предизвика емпатия, омерзение или въображението на фена.

Ще усетите всичко с кожата си, без доста думи. Ще почувствате мизерията и очакванията на хора, с които в никакъв случай не сте се срещали. Ще разберете мотивацията за всяко деяние: слабостите и хитростите, хубостта и ужаса, другарството и изневярата, греховете, недъзите, отчаянието, самотата и жертвите, които човек прави в името на истината.

Ако в Сезон 1 героят на Матю Макконъхи служеше като притежател на по-дълбок размисъл за Бога, гибелта и времето като затворен цикъл, в Сезон 4 нямаше съвсем никакво пространство за нереални въпроси и отговори.

Вместо това се нагледахме на зомби апокалипсис, гонки измежду изоставени индустриални площадки и съвсем плагиатско прилагане на похвати от " Туин Пийкс ".

Преди 10 години този сериал сподели талантлив синхрон сред актьорско майсторство, създаване на герои, многопластов роман, постановка и цялостно потапяне в един несравним откъслек от действителността.

За страдание, всеки идващ опит за повтаряне на формулата дава слаб резултат. И може би е време за завършек на опитите.