Внимание към психичното здраве: от недостигнато разбиране до публично споделени

Внимание към психологичното здраве: от недостигнато схващане до обществено споделени битки на известни персони – деперсонализацията се трансформира в сериозен, само че малко обсъждан проблем. Наскоро медиите подчертаваха върху това събитие като „ скрита зараза в Холивуд “.
Какво е деперсонализация?
Това е психическо положение, при което човек усеща изолираност от себе си – като че ли следи тялото, мислите и възприятията си извън, като че ли всичко става „ не до него “. Може да се съпровожда и от дереализация , при която светът към наподобява недействителен или далечен. Когато тези чувства станат непрекъснати и пречат на всекидневието, приказваме за деперсонализация‑дереализация дисордер (DPDR) , който визира към 1‑2 % от популацията.
Защо „ скрита зараза “?
Причината е елементарна – тематиката е рядко изследвана и постоянно незабележима. Въпреки че е релативно публикувана, деперсонализацията остава незадоволително приета от психиатричната общественост. Дори засегнатите постоянно са уверени, че са единствени и „ сдържат всичко в себе си “ – което води до изолираност и недоумение.
  Защо се появява и по какъв начин се демонстрира?
Основни тригери :
Травма или продължителен стрес (например детска прочувствена злоупотреба). Съвременен дигитално-изолаторен метод на живот – засидяване и прекалено време пред екраните, изключително по време на пандемията – се свързват с нараснали равнища на деперсонализация.
Как се усеща това :
Безчувственост, чувство за „ живот зад стъкло “ Губиш връзка с страсти, време, пространство и лично тяло. Може ли да се излекува?
Да – и значимото е да се приказва за това.

Диагностика : Чрез профилирани изявленията, седене със експерт и изключване на други положения като епилепсия, шизофрения и др. 

Лечение :
Психотерапия , най-често когнитивно-поведенческа и даже диалектическа. Самопомощ – медитация, техникa за „ заземяване “, добър сън, здравословен темп на живот. Ограничено проучване на нови способи – като TMS или кетаминотерапия, към момента в стадий на проучване. Защо да приказваме намерено?
Деперсонализацията е същинска и мъчителна – и заслужава внимание.

Публични персони, които споделят, вършат голяма услуга – трансформират невидимото в очевидно и предизвикват потърсването на помощ.

Групова полемика я прави по‐разбираема, по‐приемлива и по‐лечима.