Внезапна промяна в теглото е отличителен симптом за хормонален дисбаланс.

...
Внезапна промяна в теглото е отличителен симптом за хормонален дисбаланс.
Коментари Харесай

Правилното хранене регулира хормоните в тялото

„ Внезапна смяна в тежестта е характерен признак за хормонален дисбаланс. Ако имаш проблем с хормоните, тялото ти може да натрупа килограми, без значение че не си трансформирал метода си на хранене. Промяната в равнищата на някои хормони води до натрупването на мазнини и загубата на мускулна маса. Например високите равнища на естроген, кортизол и инсулин, съчетани с ниски равнища на тестостерона, водят до натрупването на мазнини в коремната област. Ниските равнища на хормоните, отделяни от щитовидната жлеза, водят до по-бавен метаболизъм и повишаване на тежестта.

Ако познаваме добре тялото си и знаем по какъв начин работят хормоните, ще бъдем по-здрави. Защото тежестта ни се въздейства и от физическата ни интензивност, от питателните ни привички, от гените и от напрежението в всекидневието ни, само че хормоните са в основата на всичко ”, изяснява холистичният съветник доцент доктор Мария Папазова.

Един от хормоните, отговорни за наднорменото ни тегло, е инсулинът. След като се нахраним, равнищата на глюкозата в кръвта се повишават и панкреасът ни получава сигнали, че се нуждае от повече инсулин – хормонът, който спомага клетките да получат задоволително глюкоза.

Инсулинът ни доставя с сила, само че също така е отговорен и за трупането на мазнини. Ако се храним с прекомерно доста сладки храни, инсулинът непрекъснато ще е висок и клетките последователно развиват инсулинова устойчивост, която може да се трансформира и в диабет. Затова е значимо да се изследва дали инсулинът е в норма.

Функцията на хормоните на щитовидната жлеза е да започват процеса, прочут като липолиза – разграждане на мазнините. Освен това те също играят роля при метаболизма. Ако равнищата на тези хормони са ниски, по-лесно ще качваме килограми.

Хормонът лептин се създава в мастните кафези и изпраща сигнали до мозъка ни по кое време сме към този момент сити. Той също въздейства на метаболизма и показва на клетките ни по кое време да складират мазнини и по кое време да ги изгарят. Когато равнищата на лептина са ниски, апетитът ни се повишава и тялото ни съхранява непотребната храна в мастните депа. Много постоянно равнищата на хормона понижават, когато не получаваме задоволително сън.

Хормоналният дисбаланс предизвика бодърствуване

Причината за честите главоболия - с изключение на напрежението и умората - може да са ниските равнища на естроген, който се отделя от яйчниците и управлява метаболитните процеси в мозъка и гръбначния мозък.

Това може да е доста подло, тъй като постепенно, само че несъмнено утежнява здравето ни. За него може да има доста аргументи, само че една от тях е и ниското равнище на хормона прогестерон. Този хормон е виновен за спокойния сън, защото работи като естествено успокоително, а измененията в неговите равнища водят до бодърствуване.

Всички се уморяваме понякога, само че в случай че се усещаме изморени от самото начало, даже когато си почиваме, може да страдаме от хормонален дисбаланс и да имаме по-сериозен проблем с щитовидната жлеза и хормоните, които тя създава.

Позабравената киноа и чията са в групата потребни храни

Важна роля играят и антиоксидантите, които мощно задействат функционалностите на организма, включително и на хормоните. При банкет на белтък най-добре е да има баланс сред растителните и животинските. При зърнените храни ние, българите, консумираме жито, булгур и просо, южноамериканците залагат на царевицата, а американците на овесените ядки.

През последните години нашумя позабравената киноа, чията, които също влизат в групата потребни храни. Добър източник на протеин са бобовите храни като фасул и леща, които в добра композиция със зърнени храни наподобяват аминокиселинния състав на животинския белтък, който се съдържа в млякото и яйцата. Добър източник на протеини е и чистото месо.

Ядките с растителния си белтък също са потребни

В състава им има с изключение на растителен белтък, по този начин и доста скъпи мазнини. Есенциалните жизненоважни мастни киселини се съдържат в пълноценни растителни източници. Организмът ни не може самичък да си ги създаде по тази причина би трябвало да си ги набавим извън – посредством храната. Това може да се случи посредством консумация на маслиновото масло, ядковото масло, лененото масло, авокадо и други В тях има бетацитостерол, който оказва помощ за производството на хормоните, включително и на хормона на напрежението кортизол. Затова и през последните години авокадото нашумя толкоз доста.

Лененото семе пък е добър източик на фитоестрогени или по-точно на структурите, наречени лигнани, които имат съществено превантивно деяние във връзка с рака.

Не бива да забравяме и мазните риби

Те са богати на омега-3 мастни киселини. Така сьомгата, ципурата, лавракът, скумрията и рибата звук изцяло усъвършенстват хормоналния баланс в тялото на индивида, тъй като имат положително наличие на омега-3 мастни киселини.

Зеленолистните зеленчуци са подобаващи добавка към протеините и въглехидратите. Те предотвратяват възпалителни процеси, понижават равнищата на напрежението и оттова нататък индиректно подкрепят и усъвършенстват целия хормонален баланс. В това число потискат свръхпроизводството на кортизол – хормона на напрежението.

Дефицитът на витамин В12 ни докарва рак
Що се отнася до медицинските проучвания за недостиг на В12, в света е призната долна граница от 200 пикограма. Но новите изследвания демонстрират, че това равнище на В12 в организма значи недоброкачествен недостиг. Човечеството страда всеобщо от недостиг на В12, който дава завоалирана патология, постоянно облечена в неправилна диагноза, тъй като в медицината не сме научени да мислим за този недостиг. Той е причина за неправилна диагноза множествена склероза, алцхаймер, всякаква детска патология, диабетна полиневропатия. Този витамин е необходим за обмяната на ДНК във всяка клетка и за обмяната на мазнините. Имаше мит, че В12 бил канцерогенен. А истината е, че при недостиг на В12 сме податливи на ракови болести.

Heдocтигът нa витaмин B12 вoди нe caмo дo aнeмия, a cъщo e мнoгo вaжeн зa нopмaлнaтa фyнкция нa нepвнaтa cиcтeмa. Пpи дeфицит възниквaт дeгeнepaтивни измeнeния нa мoзъкa и нa нepвитe.

Bитaминът e мнoгo вaжeн зa cинтeзa нa ДHK. Toвa e мaтepиaл, oт кoйтo ce cъcтoят нaшитe гeни, и в нeгo e зaпиcaнa цялaтa нacлeдcтвeнa инфopмaция. Пpи дeлeнe нa вcякa клeткa ДHK ce yдвoявa – cъздaвaт ce дoпълнитeлни кoпия, c кoитo инфopмaциятa ce пpeдaвa нa нoвa клeткa. Toзи пpoцec e бeзкpaeн, дoкaтo opгaнизмът e жив. И зa нeгo витaмин B12 e изключитeлнo вaжeн.

Люба МОМЧИЛОВА
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР